РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. , 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20221220100370 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано във връзка с постъпила искова молба от С.
Д. Г., в качеството на майка и законен представител на Н. Е.ов Л., двамата
пребиваващи в Ш. против Е. К. Л. от гр.Г. Д., обл.Бл.. Иска се да бъде осъден
ответника да заплаща месечна издръжка на малолетното дете Н. Е.ов Л. в
размер на ****** ш. к., чрез неговата майка и законен представител, считано
от 19.03.2021 г. - датата на внасяне на исковата молба от ищцата в Ш. а. по
социално осигуряване до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване. Иска се също да бъде осъден ответника за заплати на ищцата
сторените разноски по делото.
Твърди се от ищцата, че ответника е баща на непълнолетното й дете Н.
Е.ов Л.. Родителите са разделени, а бащата не заплаща издръжка на детето.
Средствата на ищцата са недостатъчни да покрият разходите по отглеждане
на детето, поради което е предявила искането против ответника.
Правното основание на предявените искове е по чл.139 във вр. с чл.142 и
чл.143 от Семейния кодекс.
Ответника представя писмен отговор, като изразява становище за
1
нередовност на исковата молба и недопустимост на иска. Твърди, че няма
възлагане на родителските права, определен режим на лични отношения с
детето, както и местожителство и предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Твърди, че преди около 10 години майката замина за
чужбина и от тогава той не знае къде е детето му, въпреки многократните
опити по телефон, фейсбук и вайбър да се свърже с майката. Никога не би
отказал да заплати определената издръжка, но няма такава възможност.
Твърди, че не е станал причина или повод за завеждане на настоящото
производство. Отделно от това размера на претендираната издръжка е
непосилна за него, тъй като работи на минимална работна заплата, нямам
допълнителни доходи от друга трудова дейност и нямам движимо или
недвижимо имущество на свое име.
Правна квалификация на възраженията на ответника е по чл.142, ал.1
от СК, чл.130 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа
обстановка:
Страните по делото са родители на непълнолетното дете Н. Е.ов Л.,
роден на ****** г. в гр.Г. Д., обл.Бл. Преди около 10 години родителите се
разделили и от тогава за Н. се грижи изцяло майка му. Двамата с нея живеят в
Ш. Бащата на детето – ответника по делото останал в България. Установи се
от разпита на свидетелите, че от около 4-5 години не заплаща издръжка за
сина си.
От представените по делото документи се установява, че към момента
на подаване на молбата детето Н. Е.ов Л. е било на 13 години, а сега е на 14
години. Ученик е в гр.А., общ. Г., Ш.. Представена е по делото справка за
необходимите разходи за дете между 7 – 13 години в Ш., в която е посочено,
че те са в размер на около ******** крони годишно, а детските добавки са в
размер на ******* крони. Съответно разходите за родителите са *********
крони за периода от 7 до 13 години на детето или по около ******* крони
месечно.
Представени са документи за дохода на ищцата, който е в нетен размер
на **** крони за м. ***** г., ********* крони за м. *****г. и в нетен размер
на ******крони за м.****** г. Представен е и документ за разходите й за
заплащане на фитнес карта за Н.. Освен Н., тя има още едно дете – Б. Д. К., на
2
9 години, за чието отглеждане и издръжка се грижи.
Ответника от своя страна се намира в България, като от *****г. до
******* г. е работил в „Т. г. Ш.“ ЕООД, с.Г. Д., от ***** г. до м.***** г. е
работил „К. т.“ ООД, гр.Бл., а на ******* г. е регистриран като безработен.
Представено е удостоверение за дохода му като работник в „Т. г.Ш.“ ЕООД
(л.66 по делото) и той е в нетен размер на ******лв. за м.07.2021 г., и по
*****лв. за м.08, м.09. и м.10.2021 г. Докато е работил в „К. т.“ ООД, гр.Бл.
нетният му доход му е бил ******лв. за м.01.2022 г., като е ползвал 4 дни
неплатен отпуск, за м.02.2022 г. е имал доход ***** лв., за м.03.2022 г. е имал
доход от ***** лв. и 11 дни неплатен отпуск, през м.04. е ползвал 19 дни
неплатен отпуск и няма отразен доход. За м. 05.2022 има доход в нетен
размер от 289.97 лв. и е ползвал 9 дни неплатен отпуск, за м.06.2022 г. дохода
му е **** лв. и 17 дни неплатен отпуск, за м.07.2022 г. Л. е ползвал 12 дни
неплатен отпуск и дохода му е ***** лв., за м. 08.2022 г. дохода е ***** лв. и
е ползвал 11 дни неплатен отпуск, а за м.09.2022 г. дохода му е *****лв., като
е ползвал и 15 дни неплатен отпуск. Представена е регистрационната карта в
Агенция по заетостта, от която се установява, че ответника е регистриран
като безработен на 18.11.2022 г., отразена е една среща, проведена на
15.12.2022 г. и насрочена нова такава на 15.02.2023 г. Не се установи Е. Л. да
има имущество на свое име, доколкото в Агенция по вписванията са вписани
само наемен договор, при които ответника е бил наемател на земя и сграда в
периода 2013 – 2016 г. Не се установи също така ответника да страда от
някакво заболяване, пречещо му да упражнавя труд.
По делото е представен социален доклад от Д. „С. п.“ гр.Г. Д., в който се
сочи, че според Е. Л. той и ищцата С. Г. са съжителствали от 2007 до 2012 г.
От съжителството им се родило детето Н.Л.. През 2012 г. страните се
разделили и ищцата заминала за Ш., като оставила детето на грижите на баща
му. През 2014 г. Г. взела детето при себе си, като родителите се договорили
да не си дължат издръжка, а всеки да страните да помага в грижите за Неджип
според възможностите си. През летните ваканции детето идва в България и
грижите за него се поемат от бащата. Последните две години Л. няма връзка с
детето, тъй като е блокиран в телефона и социалните мрежи. Ако позвъни от
друг номер, затварят когато чуят гласа му. Ответника живее в гр.Г. Д. в
апартамент, собственост на родителите му. По негови данни работи в „К. т.“
ООД, гр.Бл.като шофьор с месечно възнаграждение в размер на минималната
3
работна заплата.
По делото са разпитани като свидетели М. Д. Г. - брат на ищцата и А. С.
Г. - майка на ищцата. Според М. Г. от 4-5 години ответника не заплаща
издръжка за детето си Н. Л., което е разбрал от сестра си. Не знае какви са
доходите на сестра му в Ш. Неджип посещава часове по спорт – футбол. Знае,
че Л. работи като шофьор в дружество на име „Д.“, за което знае, че заплатата
за длъжността е около * до * хиляди лева, ако пътуват в Е.. Негов братовчед
работи в същото дружество и преди 3 месеца обучавал ответника.
Свидетелката А. Г. обяснява, че дъщеря й с детето Н. Л. живеят в Ш. на
квартира, която се заплаща от ищцата. Дъщеря й работи както асистент в дом
за възрастни, но не може да каже какви са доходите й. Знае, че Н. посещава
фитнес, иска да посещава спортно училище, но майка му няма средства за
това. Според нея, за да живее детето нормално в Ш. са му необходими около
***** лв. изразено в български пари. От 4-5 години ответника не е давал
средства за издръжка на Н. Не знае той да има друго дете, на което да дължи
издръжка. Не знае доходите на ответника, но от свои близки, които работят на
същото място и с еднаква длъжност, знае, че те получават около ******лева.
При обсъждане на доказателствата по делото, съдът не взема предвид
твърденията на свидетелите за евентуалния размер на заплата на ответника,
тъй като не са подкрепени от писмени доказателства. От друга страна
свидетелите предполагат размера на възнаграждението му, въз основа на
възнагражденията на техен близък, който както се установява от посоченото
от тях име на дружество, не работи за същия работодател, както ответника.
Не взема предвид и показанията на свидетеля Г., че ответника има и друго
дете, освен детето Н. Л., тъй като такова обстоятелство не се твърди от
ответника и не са представени доказателства за родено друго негово дете.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
предявеният иск за допустим. Установи се безспорно от представеното
удостоверение за раждане, че ищцата е майка, а ответникът е баща на
малолетния Н. Е.ов Л., поради което има неотменното задължение да издържа
детето си, независимо дали работи и дали отделянето на средства за издръжка
съставлява затруднение за него. Не се спори по делото, че страните са
разделени и детето се отглежда от майката. Съответно искът е предявен от
лице, което е оправомощено да го предяви, срещу процесуално легитимиран
4
ответник. Настоящият съд е международно компетентен да разгледа
предявения иск за издръжка на основание чл.3, б. „а“ от Регламент № 4/2009
г. на ЕО във вр. с чл.11 КМЧП, доколкото ответникът е с обичайно
местопребиваване в България.
Разгледан по същество, съдът намира иска за частично основателен,
поради следното:
Установи се безспорно от представеното удостоверение за раждане, че
ответникът е баща на непълнолетния Н. Е.ов Л., поради което има
неотменното задължение да издържа детето си, независимо дали работи и
дали отделянето на средства за издръжка съставлява затруднение за него. По
делото не се спори, а и беше доказано чрез показанията на свидетелите, че
ищцата и ответника живеят разделени и за отглеждането на детето се грижи
майката. Установи се, че от около 4-5 години бащата не е заплащал издръжка
на детето си Н. Л.. При определяне на издръжката следва да се вземат предвид
както нуждите на детето от издръжка, така и възможностите на двамата
родители да дават такава.
При предявяване на иска пред Ш. а. за с. п. – ****** г. детето е било на
13 години, като няма данни за особени нужди, а само за обичайните нужди на
едно дете (за храна, отопление, облекло, лекарства, учебни пособия). Според
представената справка от изпратените от Ш. документи за издръжка на дете
от 7 до 13 години са необходими около ****крони месечно, а според свид. Г.
на Н. са необходими около ****лева на месец. Не се спори по делото, че
отглеждането и възпитанието на детето е изцяло в тежест на майката.
Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му
във връзка с отглеждането на децата, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която той дължи /Постановление
№5/1970г. на Пленума на ВС/ като се намали участието му в същата.
Според справките по делото ищцата е получавала нетен доход в размер
на *****крони за м. 06.2021 г. (или *****лв.), ****** крони (или ***** лв.) за
м. 07.2021 г. и ***** крони (или ****** лв.) за м.08.2021 г. Тя има още едно
непълнолетно дете, за чието отглеждане се грижи.
Няма данни дали ответника е работил и какви са доходите му за
периода от ***** г. до м.***** г. От ****г. ответника е работил в „Т. г.Ш.“
ЕООД, с.Г. Д. с нетен доход от размер на ***** лв. за м.07.2021 г., и по *****
5
лв. за м.08, м.09. и м.10.2021 г. Няма данни за дохода му след м.10 и докато е
започнал работа в „К. т.“ ООД на ***** г. В К. т.“ ООД ответника е получавал
нетен доход в размер под минималната работна заплата, доколкото почти
ежемесечно е използвал неплатен отпуск. От ********г. е регистиран като
безработен. Причини, които да водят до невъзможност за даване на издръжка
от страна на ответника няма, доколкото не се установи да има пречки от
здравословен характер да полага труд. Съответно ответника следва да бъде
осъден да заплаща издръжка на детето, считано от ********** г.
При определяне на издръжката следва да се вземат предвид както
нуждите на детето от издръжка, така и възможностите на двамата родители да
дават такава. В настоящият случай детето живее в Ш., където според
представената справка за издръжка на дете на възраст 13 г. са необходими
около ***** крони месечно или ****** лева според валутния курс на ш. кр.
към б. л. а според заявеното от майката във формуляра за получаване на
издръжка, за издръжката му са необходими около на ***** крони на месец
или ***** лева. Вземайки обаче възможностите на ищцата и на ответника,
съдът намира, че не може да присъди бащата да заплаща издръжка в искания
размер. От една страна, както се упомена върху майката пада тежестта от
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето, но от друга
страна тя има многократно по-високи доходи от тези на бащата. Няма
доказателства Е. Л. да е работил и какви доходи е получавал за периода от
19.03.2021 г. до м.07.2021 г. В периода м. 07.2021 г. до м.11.2022 г. е работил
и получавал минималната за страната работна заплата, която е в размер на ***
лева за 2021 г. и **** лева за 2022 г. От **** г. ответника е регистриран като
безработен, не се доказа да има имущество на свое име, от което да получава
доходи. Същевременно не се установи ответника да страда от някакво
заболяване, което да му пречи да работи и да реализира доходи, както и да
има задължение за издръжка към други лица освен към детето Н. Л.. Съдът
намира, че по аргумент от чл.143, ал.2 СК и по аргумент от противното от
чл.144 от СК, ответника е длъжен да издържа детето си, дори това да
съставлява затруднение за него. Не съществуват обективни пречки Е. Л. да
положи усилия за осигуряване на доходи, за да заплаща издръжка на детето
си, но размерът който съдът може да присъди следва да е съобразен с
разпоредбата на чл.142, ал.2 от Семейния кодекс и да се определи в близост
до 1/4 от минималната работна заплата. Предвид горното съдът намира, че
6
ответника следва да бъде осъден да заплати издръжка на детето си Н. Л. в
размер на *****лева месечно за периода от ***** г. до ***** г., включително
и в размер на ***** лева месечно за периода от ********** г. до настъпване
на причина за нейното изменение или прекратяване.
В този размер иска за присъждане на издръжка следва да се уважи и да
се отхвърли над него като неоснователен.
На ищцата е осъществена правна помощ, платима от НБПП, като не са
представени доказателства за определяне и заплащане на адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не присъжда подобни разноски.
Ответника е сторил разноски за възнаграждение на адвокат в размер на
***** лева. От тях ****лева следва да се присъдят в тежест на ищцата на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, доколкото тя е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски, но не и от заплащане на разноските на ответника.
Предвид факта, че процесния иск е такъв, произтичащ от право на
издръжка, на основание чл.83, ал.1, т.2 от ГПК ищеца е освободен от
заплащане на такси и разноски по делото. Съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК, държавната такса по уважения размер на иска по настоящото
дело, която определена на основание чл. 69, ал.1, т.6 и т.7 от ГПК е в размер
на ****** лева, ведно с държавна такса в размер на 5 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, следва да се присъдят в тежест на
ответника.
Съдът намира, че на основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да постанови
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Е. К. Л., ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл.Бл. да заплати на
непълнолетното си дете Н. Е.ов Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител С. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г. Д.
обл.Бл. издръжка в размер на *** (********) лева за периода от
***********г. до ********** г., включително и в размер на **** (*******)
лева, считано от ******** г. до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на присъдената издръжка, ведно със законната лихва върху
7
присъдената сума от подаване на исковата молба – 18.04.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Отхвърля като неоснователен иска на С. Д. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Г. Д., обл.Бл. да бъде осъден Е. К. Л., ЕГН ********** от
гр. Г. Д., обл.Бл. да заплати на непълнолетното си дете Н. Е.ов Л., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Г. Д., обл.Бл. издръжка над размера от ***
(*******) лева за периода от ******* г. до ******** г., включително и над
размера на 200 (двеста) лева, считано от 01.01.2022 г. до настъпване на
причина изменение или прекратяване на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г. Д., обл.Бл.
да заплати на Е. К. Л., ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл.Бл. сума в размер на
***** (*****************************) лева за сторените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. К. Л., ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл.Бл. да заплати на
Районен съд гр.Гоце Делчев държавна такса по уважените искове в размер на
******** (*********************) лева, както и 5 (пет) лева за издаване на
изпълнителен лист.
Постановява предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Благоевград в
двуседмичен срок от 01.02.2023 г. и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8