№ 675
гр. Перник, 18.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720100534 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ЕЛ. В. П., ЕГН **********, с адрес:
г*****, чрез пълномощника си адв. М., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ №
11, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът
не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 266,99 лв. – главница за
доставени и отведени води за периода 27.11.2011 г. до 27.09.2013 г., сумата 20,41 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 10.02.2012 г. до 18.10.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 25,00 лв. – разноски, за които суми срещу наследодателя й Ж.С. П., ЕГН
**********е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7062/2013 г. на РС – Перник, поради
погасяване на вземанията по давност.
Ищецът излага, че срещу наследодателя му Ж.С. П. е издаден изпълнителен лист в
полза на ответника по ч.гр.д.№ 7062/2013 г. на РС – Перник за посочените вземания, въз
основа на който е образувано изп. д. № 1409/2014 г. на ЧСИ Стилиян Бадев. Твърди, че
последното действие по изпълнителното дело е извършено на 08.08.2014 г. и
производството е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че вземанията са
погасени по давност, поради което моли предявеният иск да бъде уважен, както и за
осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
1
Перник, е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрк. С., с който
изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона с изтичане на две години от последното изпълнително
действие, след което не са предприети действия по принудително събиране на вземанията.
Счита, че не са дали причина за завеждане на делото. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/5004
г. минимум.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложената за послужване Заповед № 6059/22.10.2013 г., издадена по ч.гр.д.№
7062/2013 г. на РС – Перник, се установява, че на 03.02.2014 г. в полза на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД е издаден изпълнителен лист срещу Ж.С. П., ЕГН **********, за
сумата 266,99 лв. – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 27.11.2011 г. до 27.09.2013 г., сумата 20,41 лв. – лихва за забава
на месечните плащания за периода от 10.02.2012 г. до 18.10.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 22.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
25,00 лв. – държавна такса.
От удостоверение за наследници с изх. № 20/ГРС-7072 от 08.12.2020 г. се установява,
че Ж.С. П., ЕГН **********, е починала на 04.12.2020 г. като е оставила единствен
наследник по закон - ищецът ЕЛ. В. П..
С доклада по делото е обявено за безспорно, че изп.д. № 1409/2014 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев е прекратено поради изтичане на две години от последното изпълнително
действие, извършено на 08.08.2014 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че вземанията, за които в полза на
ответното дружество е издаден изпълнителен лист, са погасени по давност след издаването
му.
Безспорно е, което е обявено и с доклада по делото, че изп.д. № 1409/2014 г. по описа
на ЧСИ Стилиян Бадев е прекратено поради изтичане на две години от последното
изпълнително действие, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Предвид съществуващия в
полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което
ищецът има интерес да установи, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство, в който смисъл е Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д.№
1660/2016 г. на ВКС, съдът приема, че предявеният иск е допустим.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност.
2
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай /в този смисъл Решение № 321
от 16.10.2018 г. по в.гр.д. № 479/2018 г. на Окръжен съд – гр. Перник и др./.
По делото липсват доказателства за датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, поради което съдът приема, че предвиденият в закона петгодишен давностен
срок е започнал да тече на 03.02.2014 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, към
който момент е безспорно, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
С образуване на изп.д. № 1409/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев давността е
прекъсната и е спряла да тече докато трае висящността му, съгласно Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленум на ВС, като последното изпълнително действие е
извършено на 08.08.2014 г. С ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че ППВС № 3/1980 г. е изгубило смисъл в тази част, като е дадено друго
разрешение, а именно – че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение. Съобразно задължителната практика, дадена с
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, според която
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага от момента на постановяването на новия тълкувателен акт. Тъй
като изпълнителното дело не е било прекратено поради бездействие на взискателя към
момента на приемане на новия тълкувателен акт, новата погасителна давност е започнала да
тече от момента на приемането му - 26.06.2015 г.
Ответникът признава, че не са предприемани изпълнителни действия, поради което
следва, че давността за вземанията е изтекла на 26.06.2020 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
3
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски в размер на 50,00 лв. за платена държавна такса за
производството по делото. Предвид отправеното от процесуалния представител на ищеца
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д.М. сумата 300,00 лв., адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /В
т.см. Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г./.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЕЛ. В. П., ЕГН **********, с адрес: г*****, НЕ
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, принудително сумата 266,99 лв. – главница
за доставени и отведени води за периода 27.11.2011 г. до 27.09.2013 г., сумата 20,41 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 10.02.2012 г. до 18.10.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата 25,00 лв. – разноски, за които суми срещу наследодателя й Ж.С. П., ЕГН
**********, е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7062/2013 г. на РС – Перник, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. В. П., ЕГН
**********, с адрес: г*****, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ – разноски за производството
по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.М. от АК-
Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Търговска“ № 46, ет. 2, офис 6 А, сумата 300,00 лв.
/триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
След влизане в сила на решението Заповед № 6059/22.10.2013 г., издадена по ч.гр.д.№
7062/2013 г. на РС – Перник, да се върне в Служба „Архив“.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4