№ 152
гр. Пазарджик , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201796 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ЕВРОИНВЕСТ ИМОТИ“ ЕООД, ЕКН
*********, представлявано от управителя С. В. В., съд.адрес: гр.П., ул.“П.“
№5, ет.2, ап.1-адв.Ст.Т. против Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция с.Г, №0022085 на ОД на МВР гр.Пазарджик, с който за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.4
във връзка с чл.638, ал.1, т.2 във връзка чл.461, т.1 от КЗ е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева.
Жалбоподателят моли електронният фиш, като незаконосъобразен да
бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, не изпраща представител и не
взема становище. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик, не изпраща
представител. Депозира писмено становище, в което поддържа, че ЕФ като
правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
1
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С обжалвания електронен фиш е наложена имушществена сакция затова,
че на 08.11.2019 г. в 16:40 часа в обл.Пазарджик, АМ „Тракия“, км 90 с
посока към гр.П. е заснето с АТСС (TWIN CAM) №SD2D0027 да се движи
МПС – лек автомобил „Т.Я.” с ДК №РВ 9711 ВР, собственост на
„ЕВРОИНВЕСТ ИМОТИ“ ЕООД, като ю.л., което притежава МПС,
регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, не е сключило
задължителна застраховка „ГО“.
Жалбата е процесуално допустима и по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените
доказателства приложени по делото.
Съдът намира, че при издаването на процесния ЕФ не са допуснати
съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП подлежи на обжалване
по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на
издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението. /Вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на
ВАС по т. д. №1/2013 г./.
Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на
ел.фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на
2
законовите изисквания.
От приложените към административнонаказателната преписка
доказателства – Протокол от проверка №32-С-ИСИ/10.08.2018 г. се
установява, че използваното в случая техническо средство е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта на МПС тип
m*SpeeDet, за която е вписано в регистръра на одобрените за използване СИ
под №5133 е същото е технически изправно е и отговаря на метрологичните
изисквания за употребата му на територията на България.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира,
че при издаването на фиша не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обуславят неговата отмяна, за което се настоява в
жалбата. Фишът съдържа всички необходими реквизити, изчерпателно
посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, в това число посочване на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, с
конкретно посочване на пътя, пътната отсечка от този път, датата, точния час
на извършване на нарушението, марката и регистрационния номер на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, описание на
нарушението, нарушените законни разпоредби, размера на санкцията, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Фишът е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за
издаването му, съгласно чл.189, ал.4, изречение първо от ЗДвП – при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. За извършеното
нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение.
Тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш", съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП - електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. В установените от закона реквизити на електроннния фиш, с оглед
легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи
датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко
3
от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Тъкмо поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на
въведените данни за нарушението и собствеността/ ползването на
автомобила. При тези факти съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен
реда за установяване, фиксиране, заснемане и въвеждане на данните за
нарушението в административно-информационна система на ОДМВР
гр.Пазарджик, последвалата им обработка и окомплектоване с данни за
собственика на автомобила, и най-сетне издаването на обжалвания
електронен фиш.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
(TWIN CAM) №SD2D0027, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система камера-
лазерен датчик-компютър, като единствената роля на оператора на системата
е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
4
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В настоящия случай обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от
закона реквизити.
Не на последно място съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при
работа с временно разположена на участък от пътя автоматизирана
техническа система за контрол на скоростта, какъвто е конкретния случай, е
попълнен протокол за мястото за контрол.
В този смисъл по аргумент на противното на чл.11, ал.2 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. няма пречка реализирането на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение да се
извърши с издаване на ЕФ.
Фактическите констатации за липса на сключен към момента на
проверката валиден договор за задължителна застраховка се събраните
писмени доказателства и не се оспорват по същество. Видно от официалната
интернет страница на Гаранционен фонд, че към инкриминираната дата
08.11.2019 г. няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ за
въпросното МПС.
Съдът намира, че ЕФ законосъбразен и от материалноправна страна, тъй
като има пълно съответствие между описателната и санкционна част, като
описателната съдържа достатъчно и ясни обстоятелства по извършване на
нарушението. При описанието на нарушението се сочи, че е установено
движение на МПС, чиято посока е отразена, тоест несъмнено е, дори при
5
липсата на изрично записано „управление“, че се касае именно за такова на
автомобил, собственост на юридическо лице, без сключен договор за ЗЗГО.
В този смисъл ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.647, ал.3
от КЗ. С въпросната разпоредба е предвиден специален ред за установяване
на нарушения с АТСС. Текстът на последната визира случаите, когато с
АТСС е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", т. е. изпълнителното деяние на нарушението в тези случаи е
"управление" на МПС, а несключената застраховка е елемент от фактическия
състав на нарушението.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като санкцията му е била
наложена на основание чл.638, ал.4.
Няма спор, че на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ се ангажира
административнонаказателна отговорност на собственика на МПС, който не е
изпълнил задължението си да сключи застраховка "Гражданска отговорност",
установено в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а на основание чл.638, ал.3 от КЗ
ангажира отговорността на лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност".
В този ред на мисли отговорността на собственика по ал.1 на чл.638 е
абсолютна (без значение дали МПС е било управлявано или не) , а по ал.3 -
само по отношение на лице, което е водач (МПС се управлява). Но тъй като в
тези случаи нарушителят следва да бъде установен категорично от наказващ
орган, редът за ангажиране на дминистративнонаказателната му отговорност е
посочен в чл.647, ал.1 и 2 от КЗ чрез съставяне на АУАН и НП.
За нарушението обаче по чл.638, ал.4 от КЗ, редът е различен. Той е
регламентиран с чл.647, ал.4 от КЗ, отговорността се ангажира с издаване на
ЕФ при е установено управление на МПС със АТСС, за което не е сключен
задължителен договор за ЗЗГО. Не случайно в този случай, тъй като
съобразно чл.647, ал.4 от КЗ, ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган
и на нарушител, отговорност ще носи от собственика на моторното превозно
6
средство, независимо кой е управлявал /било собственик или ползвател/,
съгласно чл.638, ал.4 от КЗ.
Съвсем ясно и недвусмислено е било решението на законодателя да
въведе този самостоятелен състав, за който той е препратил само към реда и
условията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, но не и към основанията за издаване на
ЕФ. И мотив, че волята е именно такава, са изричните решения да се
санкционира на това основание само собственика (чиято отговорност е
абсолютна) и в тази връзка да не се прилага чл.189, ал.5 от ЗДвП, която
предвижда възможността за деклариране на обстоятелството кое лице е
управлявало МПС, за да понесе то отговорността за управление.
Но поради това, че отговорността на собственика е абсолютна, то
неговото нарушение е именно бездействието да сключи задължителната
застраховка, което е въведено в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В тази връзка волята на
законодателя е още по ясна, като е предвидил възможност за всяко друго
лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор, но не и задължението за това, което задължение е
абсолютно единствено за собственика.
Фишът е издаден при установено управление на процесното МПС, за
което няма спор и е установена липсата на посочения застрахователен
договор.
При тези данни е осъществен състава на административно нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, който вменява в задължение на
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение да сключи Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Съдът осъществявайки контрол за законосъобразността на НП по
отношение приложимостта на санкционната разпоредба се води от
съдържащите се в него ясни и точни констатации описващи състава на
нарушението, което в конкретния случай е по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и изисква
налагане на санкцията по същия специален закон.
Не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил заснет със
7
стационарната радарна система е собственост на „Евроинвест името“ ЕООД.
Последното е видно и от представената справка от ОД на МВР Пазарджик.
В този случай разпоредбата на чл.683, ал.4 от КЗ изрично предвижда, че
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция в размерите установени в ал.1.
Следователно административно наказателната отговорност на ю.л.
собственик на МПС, при управление на което е извършено нарушението, в
случая жалбоподателя произтича от законовата разпоредба на чл.638, ал.4 във
връзка с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, с изрично посочени в обжалвания ЕФ субект
на нарушението с посочване на имено на дружеството и ЕКН.
Вярно е, че в ЗДвП не е предвидено налагане на имуществена санкция с
ЕФ, а само на глоба.
Но съгласно чл.638, ал.4 от КЗ е предвидено когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство да се
наложи или имуществената санкция по ал.1.
В случая КЗ е нормативен акт от по-висока степен от ЗДвП, освен това е
специален по отношение на последния, поради което се прилагат нормите на
КЗ по аргумент на чл.15, ал.3 от ЗНА.
В тази връзка с оглед субекта на нарушението - ю.л. собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определена вида
на санкцията – имуществена санкция. Размерът на санкцията е съобразен с
предвидения такъв в чл.638, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 от КЗ императивен
размер на санкцията за съответното нарушение.
В този смисъл съдът счита, че електронен фиш, е правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и потвърждаване на обжалвания ЕФ искането
на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143 от
8
ГПК, следва да бъде отхвърлено.
В този ред на мисли, при този изход от делото, принципно ответната
страна – ОД на МВР Пазарджик, би имала право на разноски. Искането на
А.С.Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОД на МВР
Пазарджик, от която териториална структура е издаден фишът е направено в
постъпило писмено становище по съществото на спора преди последното
съдебно заседание, но същото следва да бъде отхвърлено.
Видно от представеното пълномощно пълномощникът А.С.Г. – началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик е лице с юридическо образование.
Несъмнено отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на
репариране подлежат само действително направените разноски, чието
присъждане законодателят е предвидил. Единственото изключение, което
законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, която гласи,
че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от
публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане
на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува
разширително или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната
по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с
юридическо образование по смисъла на чл.32, т.3, пр.2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОД на МВР Пазарджик е бил
надлежно представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“
при същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, пр.2
от ГПК във връзка с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е
направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а
изходът на спора е благоприятен за представляваната от него страна, но
липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като ОД на МВР Пазарджик, не е бил представлявана от
юрисконсулт, каквото е изискването на чл.78, ал. 8 от ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, а именно Решение
№1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №14713/2015 г., ІV отделение, Решение
№1141/03.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №13808/2015 г., ІV отделение,
9
Определение №47/26.01.2017 г. на Административен съд София-област по
адм.д. №62/2017 г., Решение №80/08.02.2017 г. на Административен съд
София-област по адм.д. №1059/2016 г., Решение №2192/17.12.2019 г. на
Административен съд Бургас по адм.д. №3049/2019 г. и др.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на имуществена
санкция с.Г, №0022085 на ОД на МВР гр.Пазарджик, с който на
„ЕВРОИНВЕСТ ИМОТИ“ ЕООД, ЕКН *********, представлявано от
управителя С. В. В., съд.адрес: гр.П., ул.“П.“ №5, ет.2, ап.1-адв.Ст.Т. за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание
чл.638, ал.4 във връзка с чл.638, ал.1, т.2 във връзка чл.461, т.1 от КЗ е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на ОД на МВР
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10