РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Перник, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500150 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 4 от 07.01.2025 г. по гр.д. № 536/2024 г. Районен съд Радомир е осъдил по
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД Община Радомир да заплати на малолетната Т. Д. К.
сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на нападение на безстопанствено
куче на *** в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането
– ***, до окончателното заплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 5000 лв.
Срещу отхвърлителната част на решението е постъпила въззивна жалба от ищцата.
Сочи се, че обезщетението е силно занижено и не съответства на претърпените вреди. Моли
се искът да бъде уважен в отхвърлената му част и се претендират разноски пред двете
инстанции.
Въззиваемата община оспорва жалбата. Намира, че районният съд е приложил
правилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е присъдил адекватно обезщетение по справедливост.
По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на
1
правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е
изразена по ясен начин волята на съда.
В обжалваната му отхвърлителна част решението е допустимо – налице са
процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като
първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия
процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни следните приети в мотивите на първия съд
констатации:
На ***, около 23.00 часа в град ***, в близост до денонощен магазин в ж.к. „***“, ***,
малолетната ищца, тогава ***, е била нападната от безстопанствено куче. При нападението
детето било ухапано по ръката, в резултат на което получило следните травматични
увреждания – две дребни охлузни наранявания с подлежащо кръвонасядане по предната
повърхност на лява предмишница и нишковидно охлузване по задната повърхност на лява
предмишница. Нараняванията били обработени в ЦСМП при МБАЛ „***“, гр. ***.
Физическото възстановяване продължило около седмица. През този период детето търпяло
болки и страдания, които били по-интензивни в първите часове след получаване на
уврежданията, а впоследствие постепенно намалели по интензитет. Наред с това, след
инцидента било притеснено и изпитвало страх от кучета. Установено е, че служителите на
ответната община не са предприели всички необходими мерки за справяне с популацията от
безстопанствени кучета на територията на град ***, поради което е прието, че Община
Радомир дължи на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение на ищцата за претърпените вследствие
на инцидента вреди.
Спорът между страните пред настоящата инстанция е по размера на това обезщетение
и конкретно дължи ли се обезщетение в размер по-висок от сумата от 2500 лв.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по
справедливост, което е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства (ППВС 4/1968 г.). Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
В съответствие с тези постановки, в процесния случай следва да се съобрази, че
ищцата е била едва на две години към датата на инцидента, че се е наложило травмите да
бъдат обработвани при посещение в център за спешна медицинска помощ, че същите са
отминали без да оставят трайни белези за около седмица, както и че са довели до обичайни в
подобни случаи негативни психически изживявания. След комплексната оценка на
посочените обстоятелства настоящият въззивен съд намира, че справедливият размер на
2
обезщетението възлиза на 3500 лв., за която сума искът се явява основателен.
С оглед на изложеното, при частично съвпадане на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен
за разликата над 2500 лв. до 3500 лв., и вместо това искът да се уважи за сумата от още 1000
лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането – ***, до окончателното заплащане
на вземането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В останалата част, с която искът е отхвърлен за сумата от
3500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищцата следва да бъдат присъдени още 275,68 лв., от които
240,68 лв. допълнително за първата инстанция към вече присъдените 601,68 лв. и 35 лв. от
платената държавна такса пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4 от 07.01.2025 г., постановено по гр.д. № 536/2024 г. на
Районен съд Радомир, в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над
2500 лв. до 3500 лв., и вместо това ОСЪЖДА Община Радомир да заплати на Т. Д. К., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител В. Г. К., ЕГН **********, сумата от
още 1000 лв., ведно със законната лихва от 25.05.2024 г. до окончателното заплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Община Радомир да заплати на Т. Д. К., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител В. Г. К., ЕГН **********, сумата от още 275,68 лв.,
представляваща разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен
за разликата над 3500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3