Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретар Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 4636 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищцата М.Л.Н.,
действаща лично и със съгласието на своята майка В.М.Б., чрез адв. Ц.Л.Й. от
САК, срещу съдебно решение № 274583 от 14.11.2019г., постановено по гр. дело № 68110/2018г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 91 с-в, с което е уважен частично иск с правно
основание чл. 150 от СК, предявен срещу Л.Д.Н.. Решението се обжалва в частта,
с която е отхвърлен иска за разликата над 140 лева до 250 лева. В жалбата се излагат
твърдения, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при нарушение
на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Изложени са подробни съображения. Претендира разноски пред въззивната
инстанция.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по
пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Сочи
нови доказателства. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответник Л.Д.Н. не е подал
отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззиваемият,
чрез назначения от съда особен представител адвокат С.Х.О. от САК, оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Иска съдът да се произнесе с решение, с
което да остави в сила като правилно и законосъобразно решението на първата
инстанция и да се отхвърли изцяло въззивната жалба. Не сочи доказателства. Претендира
разноски.
Във въззивното производство са събрани нови
доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбата - за доходите
на майката на ищцата, която в хода на въззивното производство е навършила
пълнолетие.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
С решение № 274583 от 14.11.2019г.,
постановено по гр. дело № 68110/2018г г.
на Софийски районен съд, III ГО, 91 състав, съдът се е произнесъл по иск с
правна квалификация чл. 150 от ГПК, като е изменил размера на месечната
издръжка, определена с решение по гр. дело № 10844/2013г. на СРС, ГО, 88
състав, в полза на М.Л.Н., действаща чрез
нейната майка и законен представител В.М.Б., като я е увеличил
от 80 лева на 140 лева месечно, считано от 23.10.2018г. до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката. Отхвърлил е исковата
претенция за месечна издръжка в останалата част над уважения размер от 140 лева
до пълния размер от 250 лева, като недоказан. Допуснал е предварително
изпълнение на решението. За да постанови решението си в обжалваната част районният
съд е приел, че не е установен размерът на доходите на ответника Л.Д.Н..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от
въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които
регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в
обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а
съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради
което няма произнасяне в повече от поисканото.
Страните не спорят, че до навършването на
пълнолетие ищцата М.Л.Н. е била ученичка
в редовна форма на обучение в средно училище.
При определяне размера на дължимата месечна
издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и с възможностите на
задължения родител. Това са двете кумулативни изисквания от които съдът следва
да формира изводите си по основателността на иска.
Доходите на двамата родители са базата за
установяване на финансовите възможности на родителите да участват в издръжката
на детето си, т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия
смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС.
Пред първата съдебна инстанция са приети
писмени доказателства само за доходите на майката на непълнолетната ищца. Не са
установени доходите на ответника. Във въззивното производство са приети като
неоспорени писмени доказателства удостоверение № 350 от 02.02.2021 г., издадено
от СОУ „Пенчо Славейков” – гр. София, както и декларация от В.М.Б. за доходи,
семейно положение и имуществено състояние. От тези доказателства се установява,
че В.М.Б. е получила за цялата 2020г. общ брутен доход от 7958.78 лева.
Декларирала е под страх от наказателна отговорност, че не разполага с друг
доход, както и че е вдовица с четири деца. Не се ангажирани доказателства за
доходите на въззиваемата страна – баща на ищцата.
От представените пред първата и въззивната
инстанция неоспорени писмени доказателства, въззивният съд приема, че родителите
на ищцата са здрави и в трудоспособна възраст, както и не доказаха основателна
причина за невъзможност да реализират доходи в размер поне на средната работна
заплата за гр. София. По отношение на въззивамета страна - бащата на ищцата, съдът
приема възможност да реализира средната за столицата работна заплата, включително
ако е необходимо да смени работата си или да работи на повече работни места в
страната или чужбина. Съдът съобрази и обстоятелството, че задължението на
бащата да заплаща издръжка на непълнолетното си дете е безусловно.
Ищцата-въззивница М.Л.Н. е родена на *** г., т.е. навършила е 18 години на
04.12.2020г., поради което се е нуждаела от средства за съществуване,
образование, спорт и социално-културно развитие, които не могат да се покрият с
присъдената от районния съд месечна издръжка от 140 лева.
Следва да се отбележи, че определеният от
първостепенния съд размер на издръжката, към момента на приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция (08.02.2021г.), е по-нисък от посочения
в чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер за издръжката на дете (МРЗ за 2021г. е
650 лева, т.е. минималният размер на издръжката за детето е 162.50 лева).
Ръководейки се от законните критерии,
настоящата въззивна инстанция счита, че за издръжката на детето М. са били необходими месечно общо около 650 лв. – с
оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето
би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че
непосредствените грижи се полагат от майката, съотношението на материалните
възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част от
издръжката за детето му, т.е. сума в размер на 350 лв. месечно. Съобразявайки
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да присъди
изцяло претендираната месечна издръжка от 250 лева.
С оглед изложеното, решението на Софийския
районен съд следва да се отмени в обжалваната част, като въззиваемият се осъди
да заплаща на въззивницата М.Л.Н. издръжка
от още 110 лева. Съдът присъжда месечната издръжката от 250 лева, считано от 23.10.2018
г. с оглед искането на ищеца. Съдът присъжда и законната лихва за забава върху
месечната издръжка.
По разноските:
Върху присъдената от настоящата инстанция
издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на 158.40 лева по сметка на
СГС. Въззиваемата страна следва да заплати и направените разноски за особения
представител на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. По изложените съображения съдът
осъжда Л.Д.Н. да заплати на СГС сумата от 158.40
лева – държавна такса и сумата от 300 лева – разноски по делото пред въззивната
инстанция.
На въззивницата се дължат разноските за настоящата
инстанция на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част от
иска, но пред въззивния състав не са представени доказателства такива реално да
са направени, поради което съдът оставя без уважение това искане.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 274583 от 14.11.2019 година, постановено по гр. дело № 68110/2018 година на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 150 от СК, за присъждане на месечна издръжка на детето М.Л.Н., ЕГН ********** за разликата над 140 лева до 250 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л.Д.Н., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете М.Л.Н., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка В.М.Б., ЕГН **********, още 110 (сто и десет) лева месечна издръжка (общо 250 лева), считано от 23.10.2018г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
Съдебно решение № 274583 от 14.11.2019 година, постановено по гр. дело № 68110/2018 година на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, в останалите части е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА Л.Д.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 158.40 (сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки) лева, както и сумата от 300 (триста) лева, съответно за държавна такса и разноски по въззивно гр. дело № 4636/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Л.Н., ЕГН ********** за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 4636/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.