№ 244
гр. П., 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200645 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "М.Д.Т." ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
/населено място/, представлявано от управителя С.-Й.Г.Г. против Наказателно
постановление № 42-0001812 от 04.07.2022 г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. С., с което на дружеството-жалбоподател, за
административно нарушение по чл.7а, ал.2, пр. последно от Закона за автомобилните
превози във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, на основание чл.96г, ал.1,
предл.2 от Закона за автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляда/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
наказателно постановление, тъй като последното е постановено в нарушение на
материалноправните и процесуалноправните норми. Твърди се, че правната квалификация
на вмененото нарушение, както в акта, така и в наказателното постановление, е непълна,
както и че в санкционния акт не са посочени всички факти, релевантни към елементите от
състава на процесното нарушение. Поддържа се становище, че са нарушени императивните
изисквания на чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, в резултат на което
санкционираното лице е поставено в невъзможност да разбере за нарушение на кои
разпоредби е ангажирана отговорността му и които съществени процесуални нарушение
водят до ограничаване правото му на защита. Релевира се, че така издаденото наказателно
постановление противоречи на правото на Европейския съюз и на конкретно посочени
директиви, като се твърди, че вменените за нарушени разпоредби от националното
1
законодателство завишават изискванията към водачите и ги поставят в неравноправно
положение в сравнение с водачите на държавите членки на ЕС. В подкрепа на изразената
позиция цитира съдебна практика на Съда на Европейския съюз. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно и неправилно. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание за дружеството - жалбоподател не се явява представител, в депозирано
писмено становище, надлежно упълномощеният процесуален представител на
жалбоподателя поддържа жалбата, в допълнително становище излага допълнителни доводи
за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Моли съда да отмени
наказателното постановление, претендира сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител по делото. В
писмото, с което е изпратена административната преписка прави възражение на основание
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
За РП – Б., ТО – П., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се
явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че въз основа издадена Заповед № РД-12-1607/13.05.2022
г. на Директор на РД „АА“ - С., на 13.05.2022 г. в /населено място/ в офиса на превозвача,
служителите на РД „АА“ гр. С. – свидетелите В. Й. Д. и Б. С. Х., извършили комплексна
проверка на превозвача "М.Д.Т." ООД за периода от 01.03.2021 г. до 01.02.2022 г.
В хода на проверката, контролните служители установили, че превозвачът "М.Д.Т." ООД
притежава лиценз на Европейската общност № 14649/15.02.2016 г. за извършване на
международен превоз на товари. Констатирали още, че превозвачът е разпоредил на водача
Й.Т. да извърши международен превоз на товари за периода от 13.05.2021 г. до 18.10.2021 г.
в Р Италия, гр. М., с МПС от категория N3 с рег. №***, който водач е без удостоверение за
психологическа годност. Нарушението е установено от представена международна
товарителница /CMR/ от 15.10.2021 г. с рег. № 20201511 и след извършени справки от
информационната система „Regix“ на НАП за сключените трудови договори и от
информационната система на ИА „АА“ гр. С.. Констатациите от извършената проверка са
обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 13.05.2022 г. с
рег. индекс и дата 81-00-56-236/1/16.05.2022 г., с който протокол е запознат и
представителят на дружеството – М.П., присъствал на проверката.
За така установеното нарушение, на 13.05.2022 г. актосъставителят В. Й. Д., в присъствието
на свидетеля Б. С. Х., съставил на дружеството-жалбоподател Акт за установяване на
административно нарушение № 323188, в който констатираното деяние е квалифицирано
2
като нарушение по чл.7а, ал.2, пр. последно от Закона за автомобилните превози във вр. с
чл.8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ.
На същата дата - 13.05.2022 г., АУАН е предявен и връчен срещу подпис на надлежно
упълномощен от управителя на дружеството-жалбоподател представител - М.А.П., с
отбелязване „имам възражение“. Писмени възражения по акта не постъпили в
законоустановения седемдневен срок за това.
Въз основа на така съставения акт, на 04.07.2022 г. Директорът на РД „АА“ - С. издал и
обжалваното НП № 42-0001812, с което за описаното административно нарушение по чл.7а,
ал.2, пр. последно от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №
36/15.05.2006 г. на МТ, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, наложил на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.
НП е връчено срещу подпис на пълномощник на управителя на дружеството-жалбоподател
на 23.08.2022 г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят В. Й. Д. и свидетелят по акта Б. С. Х..
Служителите на РД „АА“ - С. в кратък разказ изнасят, че е извършена комплексна проверка
на дружеството-жалбоподател, като установяват констатираните в хода на проверката факти
и обстоятелства, които напълно съответстват на установената в акта и наказателното
постановление фактическа обстановка. И двамата свидетели са категорични, че актът е
съставен на място /в офиса на превозвача/, в присъствието на надлежно упълномощено
лице, което се запознало с акта и го разписало.
Към административнонаказателната преписка е приобщено заверено копие от Входни
параметри на Справка за актуално състояние на действащите трудови договори, касаеща
дружеството-жалбоподател, извършена чрез програмата „Regix“ на НАП, видно от която
между лицето Й.Т. и дружеството "М.Д.Т." ООД, ЕИК***, са били налице трудови
правоотношения, възникнали от трудов договор, сключен на 06.01.2021 г. и прекратен на
18.10.2021 г., по силата на които Т. е заемал длъжността „Шофьор товарен автомобил
/международни превози/“ в дружеството превозвач.
Приобщено е и заверено копие от извлечение от Справка в Регистър на психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, извършена
на16.05.2022 г., съгласно която за лицето Й.Т. няма данни.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
3
съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
В конкретния случай, дружеството-жалбоподател е санкционирано на основание чл.96г,
ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози за нарушение по чл.7а, ал.2, пр. последно от
Закона за автомобилните превози във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ.
Съгласно разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвПр, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба
или имуществена санкция в размер 3000 лева.
Разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвПр предвижда, че лицензираните превозвачи, лицата
по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и
чл.12б, ал.1 от същия закон и чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП. В казуса, дружеството-жалбоподател,
като лице притежаващо лиценз на общността за извършване на международен превоз, се
явява задължено лице по смисъла на чл.7а, ал.2 ЗАвПр и като такова следва да допуска до
управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само
водачи, които са психологически годни.
В настоящия казус обаче, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се
установиха всички съществени елементи от обективната страна на нарушението.
Както в акта, така и в НП, административният орган буквално е възприел, че превозвачът е
разпоредил на водача Й.Т. да извърши международен превоз на товари за периода от
13.05.2021 г. до 18.10.2021 г. водачът е без удостоверение за психологическа годност, видно
от CMR от 15.10.2021 г. с рег. № 20201511 в Р Италия, гр. М. с МПС от категория N3 с рег.
№*** и направена справка в системата „Regix“ - НАП и справка на ИА „АА“ гр. С.. При
така формулираното административно обвинение не става ясно дали извършеният
международен превоз на товари е осъществен в посочения период – от 13.05.2021 г. до
18.10.2021 г., или цитираният период е този, през който водачът Т. е без удостоверение за
психологическа годност.
Независимо от обстоятелството коя от двете хипотези е налице, по делото липсват каквито и
да е доказателства в подкрепа на административната теза, че водачът е извършил
международен превоз на товари без удостоверение за психологическа годност, нито, че
същият е управлявал процесното превозно средство, с което е извършен международният
превоз на товари, като елементи от обективната страна на вмененото административно
нарушение. В тази връзка, за съставомерността на нарушението задължително следва да е
извършен какъвто и да е превоз от страна на водача, за който се твърди, че е без
4
удостоверение за психологическа годност, за да може да са ангажира отговорността на
превозвача, който не е спазил разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр. последно от ЗАвПр.
Цитираната от наказващия орган международна товарителница не е представена в надлежен
превод, за да може да се кредитира от съда като надлежно доказателство за фактите, които
установява.
Видно от разпоредбата, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на превозвача, в настоящата хипотеза основополагащо е обстоятелството
досежно липсата на удостоверение за психологическа годност на водача извършил
международния превоз. Наистина от приложената по делото справка от Регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване е
видно, че по отношение на Й.Т. няма данни, т.е. същият не притежава удостоверение за
психологическа годност, но в случая от събраните доказателства по делото не се установява
по какъвто и да е начин, че именно той е бил водачът на превозното средство, с което се
твърди, че е осъществен международният превоз, както и въобще че е извършен превоз.
На следващо място, липсват данни по делото касателно националността на водача Й.Т.,
доколкото неговите имена и липсата на посочен единен граждански номер навеждат на
обоснования извод, че лицето не е български гражданин. Обстоятелството е от
изключително важно значение, тъй като съдът е поставен в невъзможност да определи
приложимите разпоредби по отношение на изискванията към лицето за придобиване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, респективно удостоверение за
психологическа годност от водача.
Следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от
обективна страна административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 НПК, приложим по
силата на чл.84 ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се основава
на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Но това не е
така в съдебното производство, където нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че административнонаказателната отговорност
на дружеството-жалбоподател е реализирана незаконосъобразно, в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Правораздаването, особено в частта му
касаеща налагане на административнонаказателни санкции не може да почива на
предположения, а следва да се ръководи единствено от доказани по безспорен начин
конкретни и точни факти и обстоятелства.
За прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че според чл.12, ал.2,
т.2, във вр. с чл.13, ал.1, т.4 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство за категории С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и Т е 5 години. Като условие
5
за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С,
CI, D, D1 и Ттм е необходимо представянето на копие на удостоверение за психологическа
годност за издаване на свидетелство за управление на МПС.
Същевременно, към настоящия момент, съгласно влязлото в сила на 21.10.2022 г. изменение
в ДВ бр. 84 от 2022 г. на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, удостоверението за
психологическа годност е безсрочно. Смисълът на това изменение е за безсрочност на
удостоверението за психологическа годност в рамките на срока на валидност на
свидетелството за правоуправление на МПС и същото е съобразено изцяло с правната
регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕС, съгласно която щом водач на моторно
превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната
категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС
от тази категория.
В настоящия казус НП не съдържа данни за изтичане на срока на валидност на
свидетелството за правоуправление на водача Й.Т. към датата на деянието. По
административнонаказателната преписка също липсват приобщени доказателства, които да
установяват, че водачът е с изтекъл срок на административна валидност на свидетелството
му за правоуправление на моторно превозно средство, нито има данни Т. да е санкциониран
за такова нарушение. В случая, при абстрахиране от констатираната недоказаност на
обективната съставомерност на вмененото административно нарушение, е налице основание
за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото по време на въззивното производство е
приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба за безсрочност на удостоверението за
психологическа годност. Приложението на по-благоприятния закон обуславя извод за
несъставомерност на визираното в НП административно нарушение, санкционирано по
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр.
По изложените мотиви, съдът намира, че с обжалваното наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка,
съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер 480 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело. Искането е направено
своевременно, като е представен и Договор за правна защита и съдействие. От друга страна
размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е
съобразен с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде
уважено, като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена
6
да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 480 /четиристотин
и осемдесет/ лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001812 от 04.07.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. С., с което на основание чл.96г,
ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, на "М.Д.Т." ООД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление /населено място/, представлявано от управителя С.-Й.Г.Г. е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляда/ лева, за извършено нарушение по
чл.7а, ал.2, пр. последно от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба
№ 36/15.05.2006 г. на МТ.
ОСЪЖДА РД „АА“ - /населено място/, да заплати на "М.Д.Т." ООД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление /населено място/, представлявано от управителя С.-Й.Г.Г. сумата от
480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7