№ 111
гр. Ловеч, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310101707 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова
молба от ****** Г. против „ОТП Факторинг България“ ЕАД претенция за
отричане съществуването на вземане, предмет на принудително изпълнение.
В молбата се твърди, че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение,
с която той е осъден да заплати в полза на „Банка ДСК” ЕАД вземане по
главница в размера на 4 783,46 евро. Въз основа на заповедта е издаден
изпълнителен лист. Твърди се, че с влязло в сила решение, постановено по гр.
д. № 1035/2020 г. на РС Ловеч, е отречено съществуване на вземане в размер
на 1 250,00 лв. част от размера на присъдена сума по издаден срещу ищеца
изпълнителен лист от 14.03.2012 г. в полза на „Банка ДСК“ АД, въз основа на
което е образувано изп. д. № 276/2012 г. по описа на ДСИ при СИС Ловеч.
Поддържа се, че решението е потвърдено от ОС Ловеч с решение от
11.05.2021 г. Ищецът твърди, че възможността за провеждане на принуда
срещу него по издадения изпълнителен лист, в полза на „Банка ДСК“ АД, е
погасена и претендира отричането на част от присъденото вземане по
главница в размер на 1 250,00 лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 250,00 лв. -
незаплатена част от цялата главница, присъдена с изпълнителен лист от
1
14.03.2012 г. по ч. гр. д. № 483/2012 г. на РС Ловеч, поради погасена
възможност за провеждане на принуда по отношение на нея. Заявено е искане
за присъждане на разноски.
В депозиран по делото отговор ответникът твърди, че между ищецът и
„Банка ДСК“ АД е постигнато съгласие и сключен договор за кредити,
обезпечен с поръчителство от ******. Със споразумение от 03.08.2009 г.
кредитът е преструктуриран, като е договорено, че остатъка от 4 900,00 евро
ще се погаси на 120 месечни вноски. Със следващо споразумение от
02.03.2009 г. кредитът отново е преструктуриран и е договорено остатъка от 4
950,00 евро да се погаси до 25.07.2019 г. В полза на кредитора „Банка ДСК“
АД се твърди, че на 14.03.2012 г. е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в производството по ч. гр. д. № 483/2012 г. на РС Ловеч.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба на „Банка ДСК“ АД, е
образувано изп. д. № 276/2012 г по описа на СИС при РС Ловеч срещу ищеца
и ******. Въз основа на договора за цесия, сключен между „Банка ДСК“ АД и
ответника, вземанията по издадения изпълнителен лист срещу ищеца са
прехвърлени в полза на „ОТП Факторинг България“ АД, като за
прехвърлянето длъжникът по изпълнението е уведомен. Образуваното срещу
ищеца изпълнително производство е прекратено поради бездействие на
кредитора в рамките на разписания в закона срок от две години, като
констатация за това е направена от съдебния изпълнител със съобщение от
28.05.20218 г. Ответникът не оспорва, че не е предприел действие по
изпълнение срещу ответника в рамките на образуваното изпълнително дело,
вкл., че след прекратяване на производството не е предприел действия за
образуване на ново производство и възможността за провеждане на принуда
срещу него е погасена по давност.
В хода на производството ищецът не участва лично или чрез
представител, а в депозирано по делото становище от 17.01.2022 г. излага
становище за основателност на заявената претенция.
Ответникът също не участва чрез свой представител в хода на
производството, а в депозирано по делото становище от 10.03.2021 г. заявява,
че поддържа изложената позиция в отговора на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно,
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на
2
страните и техните представители, намира за установено следното от
фактическа страна.
Между “Банка ДСК” АД и ****** Г. е постигнато съгласие и сключен
договор, по силата на който банката се е задължила да предостави на Г.
кредит в размер на 5 000,00 евро, за срок ок 120 месеца, като изпълнението по
него е обезпечено с поръчителство. В срока за ползване на предоставения
кредитен ресурс страните са постигнали съгласие за изменение на
договораната връзка и преструктуриране на кредита, като са договори
непогасената сума по гладница и възнаградителна лихва да се заплатят в срок
до 25.07.2019 г., при лихва от 13,45 %.
Не е спорно между страните, че в полза на „Банка ДСК“ АД на
14.03.2012 г. е издадена заповед за изпълнение изпълнителен лист в
производството по ч. гр. д. № 483/2012 г. на РС Ловеч, като това се
установява и от ангажирания по делото препис. С изпълнителния лист е
разпоредено на длъжниците ****** Г. и ******а да заплатят солидарно на
“Банка ДСК” ЕАД сумата от 4 783,46 евро главница, 301,45 евро - договорна
лихва от 02.10.2011 г. до 13.03.2021 г., 100,67 евро - обезщетение за забава за
периода 02.10.2011 г. До 13.03.2012 г., ведно със законната лихва от
14.03.2012 г. до изплащането на вземането и сторените разноски.
Не спорно по делото, че въз основа на издадения изпълнителен лист, по
молба на “Банка ДСК” АД, е образувано изп. д. № 276/2012 г. по описа на
СИС при РС Ловеч, като това се установява и от ангажирания по делото
препис на молба до съдебен изпълнител при РС Ловеч.
Между “Банка ДСК” АД и “ОТП Факторинг България” ЕООД е
постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият продава
на втория вземания, посочени в приемо-предавателен протокол, срещу
заплащане на уговорена продажна цена. В приложение към договор, под №
1001 е вписано вземане срещу ****** Г. по договор от 02.09.2008 г. с общ
размер на вземанията по него 10 892,92.
Със съобщение от 28.05.2018 г. на ДСИ при РС Ловеч, адресирано до
“ОТП Факторинг България” ЕООД, адресата е уведомен, че на основание чл.
433, т. 8 ГПК се прекратява прозиводството по изп. д. № 276/2012 г.
На съда е служебно известно, че с влязло в сила решение, постановено
3
по гр. д. № 1035/2020 г. на РС Ловеч е отречено съществуване на вземане в
размер на 1 250,00 лв., част от размера на присъдена сума по издаден срещу
ищеца изпълнителен лист от 14.03.2012 г. в полза на „Банка ДСК“ АД, въз
основа на което е образувано изп. д. № 276/2012 г. по описа на ДСИ при СИС
Ловеч, като решението е потвърдено от ОС Ловеч с решение от 11.05.2021 г.
При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск за отричане на вземане, предмет на принудително
изпълнение, с правна квалификация чл. 439 ГПК.
По делото няма данни вземането, за което се търси отричане, към
момента да е обект на принуда. Това обстоятелство не лишава длъжникът по
издаден изпълнителен лист от защита по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като
неговата правна сфера се явява накърнена само въз основа на това, че в полза
на неговия кредитор /бивш взискател, доколкото по делото има данни, че
вземането по листа е било обект на принуда/е издаден изпълнителен титул,
който материализира вземането, до отричането на което той се домогва въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното производство, в
което изпълнителното основание е издадено. В случая за достатъчно
обстоятелство, което да обуслови иска от защита, е чрез него да се осуети
възможността за иницииране на ново изпълнително производството,
независимо от това, че в рамките на същото длъжникът би могъл да води иск
за отричане на вземането на изпълнителния лист.
Предявеният иск е допустим независимо, че отричаното вземане
произтича от заповед за изпълнение, а не от влязло в сила съдебно решение.
За ищеца е налице интерес от предявяването му, с оглед на това, че той не е
подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, с което издадената срещу него
заповед за изпълнение се е стабилизирала, а той се позовава на
нововъзникнали след това факти. Именно поради това пред него не е открит
пътя за защита по чл. 424 ГПК. Той има правен интерес да предяви иск по чл.
439 ГПК, позовавайки се на факти, настъпили след изтичане на срока по чл.
414 ГПК за подаване на възражение против заповедта за незабавно
изпълнение. Поддържаното от ищеца основание е очертано с твърдения за
бездействие на взискателя и с изграден въз основа на тях извод за погасяване
възможността за принуда към него.
Съгласно постановката на т. 2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС
4
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане
за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. При заявен частичен отрицателно установителен иск за
несъществуването на вземането като погасено по давност, с уважаването му
се формира сила на пресъдено нещо, че кредиторът не притежава право на
принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради
изтичане на давностния срок в заявения размер. При заявяване на иск за друга
част от вземането съдът е обвързан с решението по предходния спор, в частта
в която е признато за установено, че кредиторът не притежава право на
принуда срещу длъжника /това не е оспорено от ответника, с оглед вече
формираната сила на пресъдено нещо по него в предходно производството/,
като има право на свободна преценка само по отношение на размера на
вземането, който не е бил заявен в предходното производството.
Присъденото вземане по главница е в размер на 4 783,46 евро. По него е
отречено съществуването на вземане в размер на 1 250,00 лв. Търси се
отричане на вземане за още 1 250,00 лв., т. е. в рамките на присъдения и
непогасен размер на главницата.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че заявената отрицателно
установителна претенция се явява основателна.
Заявено е искане за присъждане на сторените разноски от ищеца, което
съдът намира за неоснователно, тъй като с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и в срока за отговора е признал, заявената
срещу него претенция /предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК/.
Чрез отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане
като погасено по давност, длъжникът не отрича материалната легитимация на
кредитора. След изтичането на законовия давностен срок вземането
продължава да съществува, но не може да бъде събрано със средствата на
държавната принуда. Още с уважаването на първата заявена частична
претенция на ищеца срещу ответника на последният е отречено правото на
принуда срещу ищеца поради изтичане на давност. Преди завеждането на
настоящото производство, а и след това, ответникът не е предприел действия
по събиране на вземането със съдействието на държавата. След образуване
5
производството по делото, с отговора на исковата молба, той е признал, че не
разполага с право на принуда спрямо ищеца, зачитайки вече формираната
сила на пресъдено нещо по влязлото в сила решение. Отговорност за разноски
в производството за него би възникнала ако той бе предприел съдебни мерки
или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането.
Действия в тази насока той не е предприел, с оглед на което не следва да
отговаря за сторените разноски от ищеца в производството по делото.
В хода на производството ищецът е представляван от адвокат
безплатно. С оглед извода на съда, че на ищецът не се дължат разноски, то и
претенцията на неговия процесуален представител за присъждане на
адвокатско възнаграждение се явява неоснователна /арг. чл. 38, ал. 2 ЗАдв -
“ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение”/.
Ответникът е заявил искане за разноски, което с оглед изхода на спора
/уважаването на иска за отричане на част от вземането по главница/ не следва
да се уважава.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК по
отношение на “ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****** № 19, ет. 2, представлявано от
****** че по отрицателния установителен иск на ****** Г., с ЕГН
**********, с адрес: с. ******” № 4 тя не дължи изпълнение на “ОТП
Факторинг България” ЕАД сумата от 1 250,00 лв. /хиляда двеста и петдесет
лева/ - незаплатен част от цялата главница по изпълнителен лист от
14.03.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 483/2012 г. на РС Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ искането на ****** Г., с горните данни, за присъждане на
сторените разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. К.И. Б. - процесуално представител на
ищеца - ****** Г., за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв.
6
ОТХВЪРЛЯ искането на “ОТП Факторинг България” ЕАД, с горните
данни, за присъждане на сторените разноски в производството по делото.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7