№ 374
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000502200 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 14557/21 г. по описа на
СГС. С решение по делото № 1085/06.03.23 г. съдът е уважил предявена от ЗК ЛевИнс
АД регресна претенция срещу М. Д. - водач на МПС, застраховано по риска
Гражданска отговорност на автомобилистите към дружеството – ищец за изплатени
обезщетения на наследниците на загинала по вина на Д. пешеходка (нейни син и
дъщеря) в размер на 70 000 лв. за всеки от тях. Основание за регресната претенция е
квалифициращ белег на деяние по НК – „управление на МПС след употреба на
упойващо вещество“.
По направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пешеходката (предприела пресичане в тъмната част на денонощието, на
място, необозначено като такова за преминаване на пешеходци), съдът е уважил
регресния иск до общата сума от 98 000 лв., ведно със законната лихва от момента на
предявяване на исковата молба и е отхвърлил иска за разликата до заявените 140 000
лв.
Недоволен от решението е ответникът. Той оспорва валидността на
споразумението поради неучастие в същото на деликвента и прави възражение за
изтекла погасителна давност, тъй като в споразумението е посочена дата за плащане
(от която, според него, започва да тече изискуемост на вземането).
Въззиваемото дружество оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В производството пред въззивния съд не са представяни доказателства.
При служебна проверка САС установи, че жалбата е подадена в срок, а
обжалваното решение е валидно и допустимо. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението според доводите за неправилност, разгърнати във
1
въззивната жалба.
Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания предмет на
проверка и съобразно доказателствата, събрани от СГС, САС прави следните
изводи:
Цтирането от съда на разпоредби от отменен КЗ, сочено като неправилно от
въззивника, се основава на момента на осъществяване на деликта (28.11.2014 г.), към
който отношенията са били нормирани от отменения КЗ.
Тезата на ищеца – въззивник допуска объркване по отношение на
правопораждащите факти за осъществяване на претенциите. Тази, на пострадалите,
има за правопораждащо основание законовата разпоредба на чл. 226 КЗ отм.,
съобразно която пострадалите от ПТП лица могат да насочат претенциите си направо
към застрахователя. В производството по определяне на полагаемо им се обезщетение
не участва причинителят на вредата, чиято отговорност застрахователят обезпечава и
за която той отговаря пред пострадалите. Затова сключеното съглашение е валидно и
обвързва страните, участвали в него с оглед на постигнатото съгласие. Това се отнася и
за срока за плащане на уговорените обезщетения. От момента, посочен в
споразумението като момент на плащане, застрахователят изпада в забава спрямо
пострадалите и те могат да претендират по принудителен ред плащането на
обезщетенията, а длъжникът дължи и обезщетение за забавено парично плащане.
Вземането на застрахователя към ответника се поражда от неговото виновно
поведение – употреба на упойващо вещество при управление на МПС. Разпоредбата на
чл. 274 КЗ отм. допуска да се предяви регресна претенция при наличие на вече
изплатено обезщетение в полза на пострадалите лица. Моментът на изплащане на
обезщетения на пострадалите би могъл да съвпадне или да е различен от момента на
изпадане на застрахователя в забава спрямо тях. Именно това е съобразил
първостепенният съд, за да не зачете направеното от ответника правопогасяващо
възражение. Спрямо момента на изплащане на обезщетенията към момента на
предявяване на иска, вземането на застрахователя по регресния иск срещу деликвента
не е погасено по давност.
В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му осъдителна част решение № 1085/06.03.23
г., постановено по гр.д. 14557/21 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 М. В. Д. да заплати на ЗК Лев
Инс АД юрисконсултско възнаграждение за участие в производството пред въззивния
съд, в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3