Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………...05.2023 год., гр. Варна,
ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН И.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
МАЯ
НЕДКОВА
при участието на секретаря М.ЯНА И., сложи за разглеждане
въззивно гр. дело № 2090 по описа на
съда за 2017 год., докладвано от
съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:
С Решение № 4990/23.12.2016 год., постановено
по гр. дело № 14299/2015 год. по описа на РС – Варна, допълнено с Решение №
3042/24.07.2017 год. по същото гр. дело 14299/2015 год. на РС-Варна,
постановено по реда на чл. 250 ГПК, са отхвърлени предявени от М.А.Ф. *** срещу
Т.Д. ***, П.Т. *** и В.И.М. ***, починал в хода на
процеса и заместен от правоприемниците си Ц.Л.И. и Т.В.Б.,***, пасивно
субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл. 61 ЗЗД за осъждането
на ответниците да заплатят на ищцата сумите, както следва: Т.Д. *** – сумата от
817, 29 лева; П.Т. *** – сумата от 777,12 лева и Ц.Л.И.
и Т.В.Б.,*** – общо сумата от 654, 53 лева, представляващи следващата се на всеки един от
ответниците, съразмерна на правото му на собственост в общите части в сградата
на ул. «Черни връх» № 15 в гр. Варна, част
от разходите, направени от ищцата М.Ф. в общ размер на 4 415, 50 лева за
узаконяване на сградата с идентификатор 10135.1501.326.1 по КККР на гр. Варна, находяща
се в гр. Варна, ул. „Черни връх” № 15, построена в поземлен имот, съставляващ
УПИ X-7, в кв. 325 на 9 микрорайон по плана на града и за привеждането на
сградата в съответствие с одобрените проекти, предприети от ищцата в свой и в
чужд интерес, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми,
считано от предявяване на исковете – 18.11.2015 год. до окончателното им
изплащане.
Против основното и допълнителното решение са
постъпили въззивни жалби от ищцата М.Ф., в които са наведени оплаквания, че
решенията са неправилни и незаконосъобразни, постановени са в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в неправилна преЦ.и анализ на събраните по делото
доказателства, в игнориране на относими към предмета на спора доказателства,
както и в необсъждане на наведени от ищцата възражения и доводи, в резултат на
което решението е и необосновано.
Твърди се в жалбите, че в нарушение на
процесуалните правила, съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички, събрани по делото
доказателства; не е обсъдил и възраженията и доводите на страните.
Писмените доказателства са само изброени, но липсват мотиви какви относими за
спора факти са приети за установени от първоинстнационния съд въз основа на
изброените писмени доказателства. Вместо това фактическите изводи на съда са
изградени единствено във основа на заключенията на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводна експертизи, изслушани в първата инстанция. Неправилно е
прието, че липсвал спор между страните, че сградата представлявала незаконен строеж, поради
изграждането й без разрешение за строеж, в противоречие с изнесеното от
ищцата в исковата и́ молба. Не е съобразено, че процесната сграда е била изградена в
груб строеж към месец април 2000 година въз основа на издадено разрешение за
строеж № 216/22.07.1999 год. на Главния архитект на
район „Одесос"-Община Варна, което е било отменено с влязло в
сила решение № 10287/23.10.2006г. по адм. дело № 4621/2006г. на Върховния
административен съд, при което и процесната сграда е станала незаконна едва
след отмяната на разрешението за строеж, т. е., след
23.10.2006 год.
Неправилни са и изводите на съда относно
последиците от статута на сградата като „търпим строеж“, установен с
удостоверението за търпимост от 04.07.2014 год. по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
като не е отчетено, че търпимите строежи, какъвто е и процесната сграда, не
подлежат на премахване или на забрана за ползване и могат да са предмет на
прехвърлителни сделка.
При решаването на въпроса дали предприетите
от ищцата и останалите
собственици на обекти в сградата (без ответниците) дейности по привежданото на
сградата в съответствие с предвижданията на КЗСП и предписанието на Главния архитект на район „Одесос" са
били и в интерес на ответниците и дали ответниците са се обогатили, съдът не е съобразил,
че тези
дейности са започнали по изрично писмено съгласие
на всички собственици на обекти в сградата, включително и на тримата ответници, заявено с искане
с вх. № ЗАО-1364 от 14.04.2010г. до главния архитект на
Община – Варна и след подаден, подписан от всички заявители, вкл. и от
тримата ответници, инвестиционен проект, част архитектура - предварителен
проект за обект „Жилищна сграда", находяща се в гр. Варна, ул. "Черни връх" № 15, за изследване на възможността за
узаконяване на сградата, съобразно нормите
на § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. В противоречие
с горните доказателства, е прието, че дейностите по узаконяване на сградата
са предприети въпреки противопоставянето на ответниците за узаконяването и́. Не е
съобразено също, че с оглед събраните доказателства, противопоставянето на
ответниците е било в хода на строителството на сградата, изградена в груб
строеж до м. април 2000 год., докато дейностите по
привеждането на сградата в съответствие с предвижданията на
КЗСП (разходите за които дейности ищцата претендира да и́ бъдат заплатени
от ответниците, съобразно притежаваните от тях ид. части в общите части на
сградата) са започнали след изричното им писмено изявление до
Община Варна, при което и изводът на съда, че извършените от ищцата
(и останалите собственици на обекти в сградата) дейности по привеждането
и́ в съответствие с предвижданията на КЗСП и съответно разходите за тези
дейности, са извършени въпреки противопоставянето на ответниците, е
необоснован. Не е отчетено също, че предявените искове са за заплащане на направени от ищците
разходи в периода 16.11.2010г. – 21.07.2014г., т. е., в
рамките на административната процедура по узаконяването на сградата, станала незаконна след
отмяната на разрешението за строеж и по привеждането й в съответствие с предвижданията
на КЗСП, съобразно предписанието на Главния архитект на район
„Одесос"-Община Варна от 31.10.2011г. По тази причина всички
действия на ответниците по тяхното противопоставяне, извършени от тях преди
14.04.2010г., когато ответниците заедно с останалите етажни собственици в
сградата са поискали да започне процедура по узаконяване на сградата, са
ирелевантни за настоящия правен спор.
Оспорен е и изводът на съда, че извършените
от ищцата дейности по привеждането на сградата в съответствие с предвижданията на
КЗСП и предписанието на главния архитект на район „Одесос"-Община Варна от
31.10.2011г. и разходите за тези дейности, които ищцата претендира да
и́ бъдат заплатени от ответниците, съобразно притежаваните от тях ид.
части в общите части на сградата, в която сграда ответниците също притежават
самостоятелни обекти, не са били и в техен (на ответниците) интерес. В случая
не е съобразено, че именно в резултат на извършването на тези дейности (и
съответно на разходите за извършването им) сградата е придобила статута на „търпим
строеж“ и не подлежи на премахване (т. е., сградата и обектите в нея са
запазени), с всички произтичащи от това последици – вкл. и възможността за ползването на сградата, респ. на обектите в
нея от собствениците им и възможността за извършване на прехвърлителни сделки с
тях.
Неправилно е прието също, че ищцата не е доказала твърденията си, че разходите по привеждане на сградата в съответствие с
предвижданията на КЗСП, съобразно предписанието на главния архитект на район
„Одесос"-община Варна, са извършени с предоставени и от нея средства.
Отправените с жалбите искания са да се
отменят решенията (основно и допълнително) и да се постанови друго, с което
исковете й против ответниците да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените
в двете инстанции разноски.
В писмени отговори, подадени в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответниците Т.Д.И. и П.Т.М., чрез процесуален
представител, оспорват жалбите, излагат подробни съображения по наведените от
ищцата оплаквания. Считат решенията – основно и допълнително – за правилни и
настояват да бъдат потвърдени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК против
въззивните жалби на ищцата са подадени и писмени отговори лично от ответницата Т.Д.И.,
с които жалбите се оспорват по подробно наведени в отговорите съображения и
доводи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмени
отговори от ответника В.И.М. (починал в хода на процеса и заместен от
наследниците си Ц.Л.И.
и Т.В.Б.) не са подадени.
В съдебно заседание въззивницата, чрез
процесуален представител, поддържа жалбите си против основното и
допълниткелното решение и настоява да бъдат уважени, а също и да й бъдат
присъдени разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание ответниците по
жалбата Т.Д.И. и П.Т.М., чрез процесуален представител, а Т. И. и лично,
оспорват жалбите, считат решенията за правилни и настояват да бъдат потвърдени.
Претендират присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по
предявени от М.А.Ф. *** срещу Т.Д. ***, П.Т. *** и В.И.М. ***, починал в хода на процеса и заместен от
правоприемниците си Ц.Л.И. и Т.В.Б.,***, обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени искове за осъждането на ответниците да заплатят на ищцата
сумите, както следва: Т.Д. *** – сумата от 817, 29 лева; П.Т. *** – сумата от 777,12 лева и Ц.Л.И.
и Т.В.Б.,*** – общо сумата от 654, 53 лева, представляващи следващата се на всеки един от
ответниците, съразмерна на правото му на собственост в общите части в сградата
на ул. «Черни връх» № 15 в гр. Варна, част
от разходите, направени от ищцата М.Ф. в общ размер на 4415, 50 лева за
узаконяване на сградата с идентификатор 10135.1501.326.1 по КККР на гр. Варна,
находяща се в гр. Варна, ул. „Черни връх” № 15, построена в поземлен имот,
съставляващ УПИ X-7, в кв. 325 по плана на 9-ти микрорайон по плана на града и за привеждането
на сградата в съответствие с одобрените проекти, предприети от ищцата в свой и
в чужд интерес, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми,
считано от предявяване на исковете – 18.11.2015 год. до окончателното им
изплащане.
В исковата си молба, уточнена с молби
от 14.12.2015 год. и от 26.01.2026 год. ищцата М.А.Ф. е навела следните
твърдения: Заедно с ответниците са собственици на самостоятелни обекти в изградена
до етап „груб строеж“ сграда
на ул. ”Черни връх” 15 в гр. Варна, построена в УПИ Х-7, кв. 325 по плана на
9-ти микрорайон на гр. Варна, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.1501.326 по
КККР на гр. Варна. Ищцата е собственик на апартаменти № 10 и ап. № 11, както и
на 20, 50 кв. м. ид. части от поземпения имот върху който е построена сградата.
Ответницата Т.И. е собственик на апартамент № 6, гараж № 3, офис „А” и маза №
8, както и на 14 кв. м. ид. части от парцела; П.М. е собственик на ап. № 4, офис № 5, гараж № 1, мази № 1 и № 11
както и 74 кв. м. ид. части от парцела, а В.М. е собственик на ап. № 9, гараж №
2, маза № 10 и на 74 кв. м. ид. части от парцела. По подадено искане от
21.07.1999 год. Гл. архитект на община Варна е издал разрешение за строеж №
216/22.07.1999 год. за изграждането на жилищната сграда, въз основа на което в
имота е извършено строителство и към месец април 2000 год. жилищната сграда е
изградена до етап „груб строеж“. Разрешението за строеж № 216/22.07.1999 год. е
било отменено със Заповед № 272/09.03.2001 год. на Началника на ДНСК-С., като с
Решение № 10287/23.10.2006 год. по адм. дело № 4621/2006 год. жалбата против
заповедта на Началника на ДНСК – С., с която е отменено разрешението за строеж,
е отхвърлена.
Твърди
се, че във връзка с преприета процедура по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и в
изпълнение на предписание от 31.10.2011г. на Главния архитект на район „Одесос“
Община Варна са предприети действия по привеждане на сградата в съответствие с одобрените
проекти, като съобразно предписанията, е следвало да се извършат следните
дейности: да се премахнат плътните парапети и да се заменят с ажурни; да се
премахнат част от покривните плочи и страни́ците на средните капандури; да
се премести надзид по начин да не излиза от ограничителния лъч под наклон 2:1.
В изпълнение на дадените предписания са извършени СМР, за които са направени разходи
за труд и материали, както и разходи за заверка на копия и планове, за изготвяне
на конструктивни становища, за заплащане на такси за съгласуване. За заплащане
на разходите, свързани с узаконяването на сградата и привеждането й в
съответствие с одобрените проекти чрез извършване на СМР, ищцата е заплатила по
доверителна сметка на името на П. Г. – собственик на обект в сградата – сумата
от 4 415, 50 лева. Твърди, че действията по привеждането на сградата в
съответствие с одобрените проекти с оглед узаконяването и́, са предприети
със знанието и съгласието на ответниците и в общ интерес на всички собственици
на обекти в сградата, като впоследствие ответниците са се отказали от
извършването им, отказали са и да
участват в заплащане на разходите, съобразно припадащата им се част от
собствеността в общите части на сградата.
Настоява
за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В писмени
отговори, подадени в срока по чл. 131 ГПК, ответниците Т.И. и П.М. оспорват
предявените против тях искове. Твърдят, че сградата, за която ищцата претендира
от тях процесните суми, е незаконно построена в собствения им поземлен имот, поради
което през 2015 г. е предприета процедура по премахването й. Твърдят, че никой
държавен или общински орган не им е вменявал задължение да извършват действия и
СМР по незаконния строеж, нито пък те са заявявали воля пред ищцата за това.
Твърдят, че описаните в исковата и уточняващата молби действия и СМР са били
предприети във връзка с премахването на незаконно извършено от самата ищца
строителство на последния жилищен етаж, на който са нейните обекти, за което ответниците
не следва да носят отговорност.
Настояват
за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.М., оспорва
предявения против него иск. Твърди, че сградата в имота е незаконна и подлежи
на премахване, както и че не е заявявал воля за извършване на разходи във
връзка с узаконяването й. Настоява предявеният против него иск да бъде
отхвърлен; претендира присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ищцата М.А.Ф., чрез процесуални представители поддържа
предявените искове и настоява да бъдат уважени, както и да й бъдат присъдени
сторените разноски.
В
съдебно заседание ответниците Т.Д.И. и П.Т.М., чрез процесуален представител, оспорват
предявените против тях искове, поддържат подадените писмени отговори, настояват
за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът В.И.М. не
се явява в съдебно заседание, не изпраща представител.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С
Договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване на право на строеж срещу
задължение за строителство, сключен с нот. акт № 2, том XXVIII, дело № 8445 от
С
договор за прехвърляне на право на строеж върху недвижим имот, скл. с нот. акт
№ 57, том 2, дело № 481/1996 год. на ВнН, М.А.Р., действащ като едноличен
търговец с фирма „М. 92 – М.Р.” гр. Варна е продал на М.А.Ф. правото на строеж
върху апартамент № 10, находящ се на четвъртия етаж от строящата се жилищна
сграда в гр. Варна, ул. Черни връх № 15 върху парцел Х-7, кв. 325 по плана на
9-ти микрорайон на гр. Варна, ведно с принадлежщата му маза „А“, ведно с 7, 84
% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
съгласно одобрения архитектурен проект за сумата от 8561 лева.
С
договор за продажба на недвижим имот, скл. с нот. акт № 59, том 2, дело 483/1996
г. на ВнН, М.А.Р., действащ като едноличен търговец с фирма „М. 92 – М.Р.” гр.
Варна е продал на М.А.Ф. 10, 55 / 305 кв. м. ид. части от собственото си дворно
място, представляващо парцел X-7 в кв. 325 по плана на 9-ти микрорайон в гр.
Варна, ул. „Черни връх“ № 15 за сумата от 1371, 50 лева.
С
договор за прехвърляне на право на строеж върху недвижим имот, скл. с нот. акт
№ 60, том 2, дело № 484/1996 год. на ВнН, М.А.Р., действащ като едноличен
търговец с фирма „М. 92 – М.Р.” гр. Варна е продал на М.А.Ф. правото на строеж
върху апартамент № 11, находящ се на четвъртия етаж от строящата се жилищна
сграда в гр. Варна, ул. Черни връх № 15 върху парцел Х-7, кв. 325 по плана на
9-ти микрорайон на гр. Варна, ведно с принадлежащата му маза „Б“, ведно със 7,
40 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
съгласно одобрения архитектурен проект, за сумата от 8077 лева.
С договор
за продажба, скл. с нот. акт № 61, том 2, дело № 485/1996г. на ВнН М.А.Р.,
действащ като едноличен търговец с фирма „М. 92 – М.Р.” гр. Варна е продал на М.А.Ф.
9, 95 / 305 кв. м. ид. части от собственото си дворно място, представляващо
парцел X-7 в кв. 325 по плана на 9-ти микрорайон в гр. Варна, ул. „Черни връх №
15 за сумата от 1293, 50 лева.
С
молба с вх. № АГ-2-9400/П-1/ от 06.01.2000 год. до Община Варна, Район „Одесос”,
ответниците П.М., Т.И. и В.М. са отправили искане за предоставяне на информация
кой извършва строеж в собствения им парцел на ул. „Черни връх” 15, гр. Варна,
на кого е издадено разрешение за строеж и на какво основание.
С
Уведомително писмо вх. № АГ-2-9400/П-1/ от 10.04.2000 г. и уведомително писмо
вх. № АГ-2-9400 /П-1/ от 16.10.2000 г. ответниците са уведомили Кметство
„Одесос”, община Варна, че в собственото им дворно място, находящо се на ул.
„Черни връх” № 15, се извършва строителство от лица, които не са упълномощени
от тях.
На
17.02.2000 г. ответниците Т.И., П.М. и В.М. са подали жалба до ДНСК – гр.
Варна, с която са възразили срещу строителството, извършвано в процесния имот.
На 22.03.2000г. от ответниците е подадена жалба в Община Варна, Район „Одесос”
отново във връзка със строителството на процесната сграда. И в двете жалби се
твърди, че строителството в съсобствения им имот се извършва от лица, различни
от лицето, на което са учредили право на строеж – ЕТ „М. 92-М.Р.”. Поискали са спиране
на строителството в имота, тъй като извършването на строителните работи е в
отклонение от одобрения архитектурен проект.
Със
Заповед № 272/09.03.2001 г. на началника на ДНСК – С. е отменено Разрешение за
строеж № 216/22.07.1999 г., изд. от Гл. архитект на Район „Одесос“, Община
Варна за „Жилищна сграда на ул. „Черни връх” № 15, находяща се в парцел X-7,
кв. 325, 9-ти микрорайон по плана на гр. Варна, като незаконосъобразно.
Заповедта е отменена с Решение № 49/12.01.2006 г. по адм. дело № 776/2005 г. на
ОС-Варна, което на свой ред е отменено с Решение № 10287/23.10.2006 г. по адм. дело
№ 4621/2006 г. на Върховния административен съд и жалбата на Н.Г., И.Г., В. А.,
Г. П. и Н.Н., срещу Заповед № 272/09.03.2001 г. на началника на ДНСК – С., с
която е отменено Разрешението за строеж № 216/22.07.1999 г., изд. от Гл. архитект
на Район „Одесос“, община Варна е отхвърлена като неоснователна.
С
Констативен акт № 109 от 04.11.2002г. работна група в състав: Ж.Е.Б.и К.К.И.-
експерти в Община Варна, район „Одесос” са констатирали, че е налице незаконен
строеж, изграден на терен в гр.Варна, ул.”Черни връх” 15 по смисъла на чл. 224,
ал. 1, т. 3 ЗУТ – основание за започване на производство по чл. 224, ал. 2 ЗУТ за
спиране на строежа.
Със
Заповед № С–152/18.11.2002 г. на РДНСК Варна е спряно изпълнението на
строително-монтажните работи на незаконен строеж „Жилищна сграда”, находяща се
в УПИ X-7 в кв. 325 по плана на IX-ти микрорайон район на гр. Варна – ул.
„Черни връх” 15, с извършител на строежа М.А.Ф..
На
27.01.2004 г. Н. И. Г. и П. С. Г. са депозирали в Община Варна молба –
заявление по § 184 от ЗИД на ЗУТ за започване на производство за узаконяване на
строежи, извършени незаконно до 25.07.2003 г.
Със
заявление вх. № АГ2-9400-Т-50 от 15.06.2009 г. до Община Варна, Район „Одесос” ответницата
Т.И. е заявила, че във връзка със Заповед № 272/09.03.2001г. на Началника на ДНСК
– С. настоява да бъде задействана процедура по премахване на извършения строеж.
В същия смисъл е и депозираното заявление с вх. № АГ2-9400-Т-50 от 22.07.2009
г. до Гл. архитект на район „Одесос”, Община Варна.
С
Декларация с нотариално заверени на 17.03.2010г. подписи, ответниците Т.Д.И. и П.Т.М.
са декларирали, че строеж „жилищна сграда”, състояща се от 4 етажа и
терасовиден етаж, находящ се в УПИ X-7, кв. 325, по плана на IX-ти микрорайон
на гр. Варна – ул. „Черни връх” № 15, е започнат март – април 1995 и е завършен
в груб вид включително покрива, през месец април
Видно
от Договор от 04.03.2010 г. Т.Д.И. и П. С.
Г. са възложили на арх. М.Д.С. извършване на консултантска услуга по
узаконяване на строеж „Жилищна сграда”, находяща се в гр. Варна – ул. „Черни
връх” 15, по част архитектура и нужните за случая проекти за узаконяване по
части: конструкции, Ел., ВиК, ЕЕ, ПБЗ и геодезия със срок на изпълнение 3
месеца от датата на приемане от възложителя на изготвените от изпълнителя
прединвестиционни проучвания.
С
Решение № 2704/12.06.2012 г. по гр. дело № 5791/2011 г. на РС-Варна, потвърдено
с Решение от 04.12.2012 г. по гр. дело № 2571/2012 г. на ОС-Варна, ответницата Т.И.
е осъдена да заплати на ищцата П. Г. сумата 9000,00 лв., с която неоснователно
се е обогатила за сметка на ищцата, вследствие на заплащане на посочената сума
от ищцата П. Г., но дължима от ответницата Т. И. на изпълнителя по договора за
консултантска услуга от 04.03.2010 г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от 15.04.2011 г. до окончателното й изплащане.
С
искане вх. № 13641/14.04.2010г.
до Главния архитект на Община Варна, внесено от ответницата Т.Д.И. и подписано
от нея, както и от П.М., В.И., М.Ф., В. А., Н.Н., Г. П. и Н.Г., същите са
поискали от ЕСУТ при Община Варна да разгледа представен с искането инвестиционен
проект, част „Архитектура – предварителен проект за обект: „Жилищна сграда”,
находяща се в УПИ X-7 в кв. 325 по плана на IX-ти район на гр. Варна – ул.
„Черни връх” 15, с оглед изследване възможността за узаконяване на строежа във
вр. с § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
Със
заявление с вх. № ЗАО-38309/27.10.2010 год. Гл. архитект на Община Варна, П. С. Г. е представила за
съгласуване и одобряване инвестиционен проект – заснемане за узаконяване на
строеж Жилищна сграда, средно застрояване, в УПИ Х-7, кв. 325 по плана на 9-ти
микрорайон гр. Варна, ул. Черни връх № 15, съгласно § 184 от ПР на ЗУТ;
поискала е също и издаване на разрешение за строеж за довършителните работи.
С
уведомление с вх. № АГ2-9400-П-132/20.10.2011 г. до Гл. архитект на район
„Одесос“, Община Варна, П. Г. и Н.Г. са заявили, че че оттеглят предходно
внесени документи – арх. заснемане, конструктивно становище и вертикална
планировка – общо 6 бр. папки, представени от вложителите П. и Н.Г.и, М.Ф., Г. П.и
В. Д., както и документи по Част Геодезия, подадени с вх. АГ-2-9400-4-38(2) от
04.05.2011 год. и са представили за разглеждане и одобряване архитектурно заснемане
за узаконяване, конструктивно становище (3 бр. папки); обследване на
съществуващата конструкция (3 бр. папки); вертикална планировка и нивелитен
план (3 броя папки); конструкторско становище за събаряне и оЦ.за съответствие
на инвестиционен проект, с оглед възможността за узконяване на незаконен строеж
на ул. „Черни връх” 15 в гр. Варна.
На
31.10.2011г. е издадено Предписание от Главния архитект на Район „Одесос”, Община
Варна, с което е указано, че в шестмесечен срок от получаване на предписанието,
преди акт за узаконяване, строежът следва да се приведе в съответствие със
съгласувания проект, като за това уведомят район „Одесос” за съставяне на
констативен протокол и заплатят дължимите такси.
С
Решение № 3/02.05.2012 г. на Главния архитект на Район „Одесос”, Община Варна,
е постановен отказ на лицата Н.Г., П. Г., М.Ф., В. Д., Г. П., Н.Н., Т.И., П.М.
и В.И. за узаконяване на жилищна сграда в УПИ X-7 кв. 325 по плана на
Със
Заповед № ДК-10-СИР-04/18.01.2013 г. на началника на РДНСК- Варна е отхвърлена
жалбата на М.А.Ф., В.Д.А. и Г. Г. П. и на Н. И. Г. и П. С. Г. против Решение №
3 от 02.05.2012 г. на Гл. архитект на Район „Одесос”, Община Варна, с което е
постановен отказ за узаконяване на жилищна сграда в УПИ X-7 кв. 325 по плана на
С
искане с вх. № АГ7П130022710Д/18.06.2013
г. на Район „Одесос” Т.И. е заявила, че се противопоставя на издаването на
удостоверение за търпимост на незаконен строеж без нейното нотариално заверено
съгласие.
Със
Заповед № ДК-10-СИР-12/25.03.2014 г. на Началника на РДНСК-СИР е отхвърлена
като неоснователна жалбата на М.А.Ф., В.Д.А. и Г. Г. П. и на Н. И. Г. и П. С. Г.
против Решение за отказ № 03/02.05.2012 г. на Гл.Архитект на район „Одесос” за
узаконяване на строеж: „Жилищна сграда”, находяща се в УПИ X-7, кв. 325 по
плана на IX-ти микрорайон на гр. Варна, ул. „Черни връх” № 15.
С
решение № 2539/06.11.2014 г. по адм. дело № 1406/2014 г. по описа на
Административен съд-Варна са отхвърлени жалбите на М.А.Ф., В.Д.А. и Г. Г. П. и
на Н. И. Г. и П. С. Г. против Заповед № ДК-10-СИР-12/25.03.2014 г. на Началника
на РДНСК-СИР, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата им против Отказ №
03/02.05.2012 г. на Гл. Архитект нарайон „Одесос” за узаконяване на строеж:
„Жилищна сграда”, находяща се в УПИ X-7, кв. 325 по плана на 9-ти микрорайон на
гр. Варна, ул. „Черни връх” № 15.
С
Уведомления, подадени по телепоща на 16.06.2014 г., без данни за получаването
им, Т.И., лично и като пълномощник на останалите ответници е уведомила ищцата М.Ф.,
както и лицата Г. П., В. А., Н.Г. и П. Г., че извършените от тях действия във
връзка с предписанието на Главния архитект от 31.10.2011г. са изцяло на техен
риск и отговорност и не желаят техните обекти както и общите части да бъдат
изграждани, както и че желаят незаконния строеж да бъде премахнат.
Видно
от констативен протокол от 17.06.2014 г. от РДНСК – Варна, че след извършена
проверка на строеж, представляващ „Жилищна сграда”, находяща се в УПИ X-7, кв.
325 по плана на IX-ти микрорайон на гр. Варна с административен адрес: ул.
„Черни връх” № 15, е установено, че е започнало премахване на отклоненията от
проекта, поставени са предпазни парапети на трето етажно ниво, на строежа не се
извършват СМР, поставени са книжни слепки с печат РО „НСК” с дата 17.06.2014 г.
на входната врата и на гаражните метални врати на строежа.
С
писмо изх. № РО-1233-00-415/25.06.2014 г. от РДНСК Варна уведомяват ответницата
Т. И., че след извършена проверка е установено, че е започнало премахване на
част от отклоненията от проекта, като в момента на проверката не се извършват
СМР, строежът е запечатан с книжни лепенки с печат на РО „НСК” Варна.
На
25.07.2014 г. отново е извършена проверка от РДНСК на обекта, при която е
установено, че лепенката с дата 17.06.2014 г. е премахната, както и промяна в
обстоятелствата, описани в протокола от 17.06.2014 г., а именно: премахнато е
предпазното дървено скеле, разрушена е част от стоманобетоновата плоча, към
улицата на ниво +10.15 включително и част от конструкцията на капандурите на
същото ниво; разрушена е част от конструкцията на капандурите към улицата на ниво
+12.80. Отразено е, че входната врат отново е запечатана с лепенка с дата
25.07.2014 г.
Видно
от Удостоверение за търпимост № 34/04.07.2014 г., изд. от Гл. архитект на район
„Одесос“ Община Варна, строежът „Жилищна сграда”, находяща се в УПИ X-7, кв.
325 по плана на IX-ти микрорайон на гр. Варна с административен адрес: ул.
„Черни връх” № 15 и идентификатор 10135.1501.326, е в режим на търпимост;
строежът попада в обхвата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ като търпим
строеж.
По образувана
въз основа на искане от ответницата Т.Д.И. от 27.04.2015 год. административна
преписка за премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ на незаконен строеж, е
постановено Решение за отказ № 1/18.08.2015 г. за издаване на заповед за
премахване по реда на чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2 ЗУТ на строеж:
„Жилищна сграда”, находяща се в УПИ X-7, кв. 325 по плана на IX-ти микрорайон
на гр. Варна с административен адрес: ул. „Черни връх” № 15.
С „доверителски договор“
от 01.06.2009г. М.А.Ф., В.Д.А., Г. Г. П., Н. И. Г. и П. С. Г. са възложили на
последната да събира от собствениците на обекти в сградата на ул.”Черни връх”
15 в гр. Варна парични средства необходими за извършване на процедурите по
узаконяване и въвеждане в експлоатация на жилищната сграда на ул. Черни ***ръх
№ 15, като паричните средства се внасят и съхраняват в общата доверителна
сметка открита на нейно име в „Банка ДСК”.
По
делото са представени писмени доказателства /фактури, РКО, разписки/ за
извършени разходи, както следва: за заплащане на вода и
такса канал по фактура № **********/16.11.2010г. с получател ответницата Т.Д.И.;
на услуга технически консултации по проекти ел. снабдяване по оферта №**********/22.11.2010г.
– с получател ответницата Т.Д.И.; за съгласуване на скица по фактура №
**********/29.11.2010г. с получател ответницата Т.Д.И.; за изготвяне на
площообразуване по разписка от 17.12.2010г. с получател Н.Г.; за заплатена такса
за заверяване на преписи от документи и копия от планове и документи към тях по
приходна квитанция от 19.01.2011г. на името на П. Г.; за копиране на арх. проекти
по фактура от 19.01.2011г. с получател П. Г.; за обследване бетон по фактура №
677/14.07.2011 г. с получател П. Г.; платени от П. Ст. Г. суми по квитанции от
02.11.2011г. и от 08.11.2011г., приходна квитанция от 03.11.2011 год. за
заплатена от ищцата М. Ф. и Н. и П. Г.и, В. Д. и Г. П. на Община Варна за
съгласуване и одобряване на инв. проект-заснемане за узаконяване и акт за
узаконяване; за заплатена такса тротоарно право по разрешение 41/23.12.2011 г.,
платено възнаграждение за корекция на покривна конструкция, демонтаж на
конструктивни елементи от покривните къщички и изхвърляне на строителни
отпадъци и почистване на обекта по договор за изработка от 26.12.2011 г., скл.
между В. Д. и Ж.Ж.П.; разписки от Ж.Ж.П. /4 броя/ за получени суми от П. С. Г.
като представител на „външните собственици“ Н.Г., М.Ф., Г. П. и В. А., във
връзка с договор от 26.12.2011 год. за възлагане и изработка; платено
възнаграждение по договор за авторски надзор от 27.02.2012 г., заплатени суми
за изготвяне на конструктивно становище по квитанция от 19.02.2013г., ремонт на
покрив по стокова разписка **********/21.07.2012 г., ремонт на покрив по
стокова разписка **********/21.07.2012 г., ремонт на покрив по стокова разписка
**********/21.07.2012 г., ремонт на покрив по разписка от 22.07.2012 г.,
административна услуга 9501 по фискален бон 0024591/14.11.2013г. заверка на
копие на документи от технически архив по квитанция 107572/19.11.2013 г., молба
за издаване на удостоверение за търпимост по приходна квитанция
108320/21.11.2013 г., платено възнаграждение по
граждански договор от 01.03.2014
г., по граждански договор №2/01.03.2014 г., по граждански договор №3/01.03.2014
г., по граждански договор №4/01.03.2014 г. за събаряне на част от сградата,
почистване на строежа и извозване на отпадъците, копиране на архитектурни
проекти по фактура *********/16.04.2014 г., тротоарно право по приходна
квитанция 160447/09.05.2014 г., административни услуги по касови бонове от
29.05.2014 г., платено възнаграждение по четири броя граждански договори от
16.05.2014 г. за почистване на строежа и извозване на отпадъците, изграждане и
ремонт на вътрешна ел. инсталация по фактура №**********/13.06.2014 г.,
тротоарно право по приходна квитанция 172893/13.06.2014 г., административна
услуга 9502 по фискален бон 0233005/13.06.2014 г., закупени строителни
материали с разписка от 16.06.2014 г., разходи за къртене на бетон по фактура
от 19.06.2014 г., конструктивно становище и техническа консултация по фактура №
**********/24.06.2014 г., конструктивно становище по приходна квитанция от
27.06.2014 г., платени строителни материали с разписка от 03.07.2014 г., копие
на архитектурни проекти по фактура №
**********/19.07.2014 г., заплащане на ел. енергия по фактура №
**********/21.07.2014 г.
От
разписки от 03.06.2009 г., от 21.02.2011 г., от 22.03.2010 г., от 15.05.2011 г.
и от 04.07.2011 г. е видно, че П. Г. е декларирала, че на посочените в
разписките дати, в качеството си на довереник по договор от 01.06.2009 год. за
процедура по въвеждането на жилищната сграда в експлоатация, находяща се в гр.
Варна, ул. Черни връх № 15, е получила от М.А.Ф. парични суми в общ размер на
4415, 50 лева, съответно: на 03.06.2009
год. – 2400 лева; на 21.02.2011 год. – 140 лева; на 22.03.2011 год. – 930 лева;
на 15.05.2011 год. – 795, 50 лева и на 04.07.2011 год. – 150 лева, които Г. се
е задължила да внесе по своя банкова сметка в „Банка ДСК” ЕАД, в която сметка се
набират парични средства за финансиране процедурата по въвеждане на жилищната
сграда в експлоатация, находяща се в гр. Варна, ул. ”Черни връх” № 15.
От банково удостоверение
изх. № 3126/01.06.2016г., изд. от „Банка ДСК“ се установява, че на името на П. Г.
не е откривана доверителска сметка. За периода от 16.11.2010 г. до 21.11.2014
г. на нейно име е имало спестовна сметка, открита на 03.06.2009 г., по която са
правени вноски от трети лица, но не са извършени разплащания.
От извлечения за операциите по банкова
сметка *** *** „Банка ДСК“ с титуляр П. С. Г. за периода 03.06.2009 год. – 03.06.2009 год.; 04.08.2011
год. - 04.08.2011 год.; 03.11.2011 год. - 03.11.2011 год. и 14.10.2013 год. -
14.10.2013 год. е видно, че на 03.06.2009 год. от сметка на Н. И. Г. по сметката
на П. Г. е преведена сумата от 8000 лева – с основание откриване на срочен
влог; на 04.08.2011 год. от Н.Г. е внесена в брой сумата от 1745 лева, с
наличност по сметката в края на периода – 1903, 75 лева; на 03.11.2011 год. по
банков път от Г. Г. П. е преведена сума от 1400 лева с наличност по сметката на
П. Г. в края на периода от 2116, 17 лева; на 14.10.2013 год. е получен превод
от 4059, 47 лева от ЧСИ Илиана Станчева по изп. дело № 133/2013 год. с длъжник Т.Д.И.
и П. Г. е внесла в брой сумата от 300 лева, с наличност по сметката на П. Г. в
края на периода 5734, 36 лева.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза от 04.10.2016 год., изслушано в първата
инстанция, се установява, че към извършения на дата 28.06.2016 год. от вещото
лице оглед на сградата в изпълнение на задачите на експертизата, на място са
изпълнени всички СМР, съгласно предписанието на Главния архитект на район „Одесос”
на Община Варна от 31.10.2011г. относно строеж: Заснемане за узаконяване на
жилищна сграда в УПИ X-7, кв. 325, по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна, ул.
„Черни връх” № 15. Общата стойност на извършените дейности и СМР и по общите
части на сградата възлизат на 18 268,19 лева, като всички изброени
дейности и СМР са във връзка с узаконяване на сградата и привеждането й в съответствие
с одобрените проекти съгласно предписанието на Гл. архитект от 31.10.2011 год.
Според вещото лице строежът попада в обхвата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ като търпим строеж и не подлежи на премахване и на забрана за ползването му.
Към 28.06.2016 год. сградата е изградена до етап „груб строеж“ с частично
изпълнени довършителни работи. Нарушенията, наложили издаването на предписанието
на Главния архитект са били относно несъответствия при изпълнение на строежа по
горните етажи /над кота 7, 72 и кота 8,50/ и по общите части – фасада,
капандури, малки покривчета.
От
заключението на ССчЕ от 22.11.2016 год, изслушано в първата инстанция, се
установява следното: Общият размер на сумите, платени от ищцата за разходи,
съобразно изследваните документи, съдържащи се в делото, е 5520,21 лева,
включваща освен плащанията по посочените по-горе 5 бр. разписки, така също и по
квитанция към ПКО от 21.07.2012г. в размер на 504, 71 лева и квитанция към ПКО
от 14.10.2013г. в размер на 300 лева. Сумата, която ищцата М.Ф. е надплатила
/над онази, която дължи тя самата, съобразно притежаваните обекти и ид. части
от общите части/ е в размер на 2248, 93 лева, която разпределена между
ответниците, съобразно притежаваните от тях ид. части по площообразуването са: Т.И.
– 817, 29 лева; П.М. – 777, 12 лева и В.М. – 654, 53 лева.
В
таблица 3-1 на стр. 4 от заключението са посочени по дати, суми,
вносител/наредител и начин на внасяне, сумите, постъпили по банковата сметка с IBAN *** „Банка ДСК“ с титуляр П. С. Г. за периода 03.06.2009 год. –
28.04.2015 год.
С
решение № 4483/08.11.2018 год. по гр. дело № 3663/2015 год. по описа на
РС-Варна, влязло в сила на 13.09.2021 год., са отхвърлени предявените от Н.
И. Г.; П. С. Г.; М.А.Ф.; П.Р.Ф.; А.Р.Ф.; В.Д.А.; П. Г. Д.; Д.Г.А.; Г. Г. П. и К.Т.П.срещу Т.Д.И.; П.Т.М.; В.И.М.; Н. Й.Н.; С. И. Г. и С. Г. И. искове с правно основание чл. 34
ЗС за делба на следните недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в
жилищна сграда изградена в „груб строеж“ в поземлен имот с идентификатор №
10135.1505.326 по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Черни връх“ № 15: 1) Апартамент
№ 4 /четири/ на трети жилищен етаж по ценообразуване, а по нотариален акт –
втори етаж, с площ 71.90 кв. м, а по нотариален акт 77.39 кв. м., ведно с маза
№ 11 /единадесет/ с площ по ценообразуване 9.08 (девет цяло и осем стотни) кв.
м., ведно с 8.6191 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена; 2) Апартамент
№ 5, находящ се на трети етаж по ценообразуване (по нотариален акт ОФИС № 5
на втори етаж), с площ по ценообразуване 29.70 кв.м., а по нотариален акт с
площ 33.88 кв.м., ведно с маза №1 /едно/ с площ по 8.70 кв.м., ведно с 3.5217 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена; 3) Гараж
№1 на (партерен) приземен етаж, с площ по ценообразуване 18.30, а по
нотариален акт с площ 18.96 кв.м., ведно с 2.0154% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена; 4) Апартамент № 6 на
трети етаж по ценообразуване, а по нотариален акт - втори жилищен етаж, с площ 87.60
кв.м. (по нотариален акт - 93.13 кв.м.), ведно с маза № 8/осем/ с площ по
ценообразуване 14.25 кв.м., ведно с 10.4078 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена; 5) Гараж № 3 на приземен етаж, с площ по
ценообразуване 18.30 кв.м., а по нотариален акт 18.96 кв.м., ведно с 2.0154 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена; 6) Офис
„А" на приземен етаж, по
ценообразуване с площ 20.10 кв. м., а по нотариален акт с площ 23.30 кв.м., ведно
с 2.4647 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена; 7) Апартамент № 9 на четвърти етаж по ценообразуване, а по нотариален акт - на
трети терасовиден етаж, с площ по ценообразуване 87.20 кв.м., а по нотариален
акт с площ 93.13 кв.м., ведно с маза №10 (десет) с площ 12.49 кв.м., а по
нотариален акт с площ 17.02 кв.м., ведно с 10.3043 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена; 8) Гараж № 2 на приземен
етаж, с площ по ценообразуване 14.70, а по нотариален акт с площ 14.48 кв.м., ведно
с 1.6189 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена.
С
Решение № 778/08.06.2022 год. по адм. дело № 560/2020 год. на Администравен съд
– Варна, влязло в сила на 26.01.2023 год., е отхвърлена жалбата на Т.Д. *** с
искане за прогласяване нищожността на Удостоверението за търпимост №
34/04.07.2014 год., изд. от Гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна по
отношение на строеж, представляващ Жилищна сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.1501.326 по КККР на гр. Варна, с адм. адрес: гр. Варна, ул.
Черни връх № 15.
От
показанията на свидетелката В.Д.А., в съдебен спор с ответницата Т.Д.И., ценени
съобразно нормата на чл. 172 ГПК, се установява следното: Свидетелката познава
страните по делото от 1994 год., когато тя и съпругът й се включили в строеж на
апартамент при строителя ЕТ „М. 92“; ответниците били собственици на терена. Сградата
започнала да се строи към 1994-1995, след което строителят ЕТ „М. 92“ се
оттеглил и към 2000 год. сградата била изградена до етап „груб строеж“ от строители,
наети от външните собственици (т. е., от тези, които са придобили от ЕТ „М. 92“
права на строеж и ид. части от терена), между които външни собственици е и
свидетелката. Издаденото разрешение за строеж било атакувано от ответницата Т.И.
и отменено от съда. През 2010 год. по инициатива на ответницата Т.Д.И. започнали
процедура по узаконяването на сградата. „Външните собственици“ открили
доверителна сметка и внасяли в нея пари, с които да плащат за дейностите по
узаконяването на сградата, а първоначалните собственици, т. е., първоначалните
собственици на терена – ответниците Т.И., П.М. и В.И. – щели да участват „с мнение“,
но не и със средства. По–късно възникнал проблем с ответниците, тъй като Т.И.
искала тя да ръководи всичко и парите да минават през нейната фирма, с което
свидетелката, ищцата М. Ф. и останалите собственици, придобили права на строеж
и ид. части от терена от ЕТ „М. 92“ – Г. Г. П., Н. И. Г. и П. С. Г., не били съгласни. Ответницата Т. И. си
оттеглила подписите и процедурата спряла. Свидетелката пояснява, че предписанията,
издадени от Гл. архитект във връзка с узаконяването на сградата, са наложени
защото строителите, наети от свидетелката, ищцата и останалите собственици,
придобили права на строеж и ид. части от терена от ЕТ „М. 92“ – Г. Г.
П., Н. И. Г. и П. С. Г., за довършването на сградата са се отклонили от
първоначално одобрените проекти. Впоследствие в изпълнение на предписанията,
отклоненията били поправени. Отклоненията от първоначалните проекти били по
обектите на ищцата М.Ф. – на четвъртия и на петия етажи на сградата.
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Наведените
в исковата молба твърдения и отправеният въз основа на тях петитум обуславят
извод за предявени в условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване
искове с правно основание чл. 61 от ЗЗД.
В
чл. 60-62 от ЗЗД се съдържа уредбата на института на воденето на чужда работа
без пълномощие.
Воденето
на чужда работа без пълномощие /гестия/ е основание за възникване на
извъндоговорна отговорност, т. е., разходите, направени от този, който е поел
чуждата работа и вредите, които същия е претърпял по повод на воденето й при
наличието на условията по чл.60-62 от ЗЗД, следва да бъдат възмездени от
лицето, в чийто интерес е била предприета работата. Фактическият състав на
гестията включва кумулативната проява на няколко елемента: поемане извършването
на чужда работа – правна /сключване на правни сделки/ или фактически действия
/поправки, ремонти и др./; работата да е предприета уместно в чужд интерес и да
е водена добре, без да е възложена от закона или от лицето, в чийто интерес е
предприета, както и действията да са извършени за чужда сметка. В случаите,
когато работата е предприета и в собствен интерес, в какъвто смисъл са
наведените от ищцата твърдения, заинтересованият отговаря само до размера на
обогатяването му – чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Установено
е по делото, че ищцата и ответниците са съсобственици на отделни, самостоятелни обекти в
сградата, построена в режим на етажна собственост, с адм. адрес: гр. Варна, ул.
”Черни връх” № 15. Установено е също, че строежът на сградата е започнал
най-късно през 1995 год. без да има издадено разрешение за строеж съгласно чл.
55 ЗТСУ – отм. (разрешението за строеж е издадено едва през месец юли 1999 год.
и впоследствие отменено); установено е също, че към месец април 2000 год.
сградата е изградена до етап „груб строеж“, като до този етап на завършеност е
и към 28.06.2016 год. Установено е
още, че след оттеглянето от строителството на първоначалния
инвеститор ЕТ „М. 92“, доизграждането
на сградата до етап „груб строеж“ е осъществено от ищцата и от останалите
собственици, придобили от ЕТ „М. 92“ права на строеж и ид. части от терена – В.Д.А.,
Г. Г. П., Н. И. Г. и П. С. Г.. Издаденото през 1999 год. разрешение
за строеж № 216/22.07.1999г. е
отменено с влязло в сила съдебно решение. С оглед действието на съдебното
решение, с което е отменено разрешението за строеж, следва, че такова изобщо не
е издавано, тъй като отмяната на незаконосъобразен индивидуален административен
акт, към която категория спада и разрешението за строеж, е с обратно действие –
„ex tunc“. Включително и понастоящем сградата
представлява незаконен строеж. Обстоятелството, че на 04.07.2014 год. за
сградата е издадено удостоверение за търпимост, в което е посочено, че
процесната сграда е в режим на търпимост, не променя извода, че е незаконен
строеж, поради липсата на идентитет между понятията „търпимост“ и „законност“,
както и последиците свързани с всяко от тях.
Спорът
между страните е представляват ли извършените от ищцата – М.Ф. и трети лица
действия по привеждане на сградата в съответствие с предписанията на Главния
архитект от 31.10.2011г. такива, които са били предприети уместно и управлявани
добре /чл. 61, ал. 1 ЗЗД/; дали тези действия са и в интерес на ответниците и
довели ли са те до обогатяването на последните.
Установено
е по делото, че предписанията на Главния архитект от 31.10.2011г. са били
дадени с цел привеждане на сградата в съответствие със съгласувания проект и са
предвиждали поправяне на допуснатите при доизграждането на сградата до етап
„груб строеж“ отклонения от първоначално одобрените проекти, които отклонения
са свързани с високите нива на сградата /над кота +7, 72 и кота +8, 50/, т. е.,
последният етаж на сградата, както и по общите части – покрив, капандури,
фасада, малки покривчета и др. Т. е., извършването на предписаните действия, за
които ищцата твърди, че е направила разходи, е наложено и осъществено за да
бъдат поправени допуснатите от ищцата и от останалите собственици, придобили от
ЕТ „М. 92“ права на строеж и ид. части от терена – В.Д.А., Г. Г. П., Н. И. Г. и П. С. Г. – отклонения
от първоначално одобрените проекти при доизграждането
на сградата до степен „груб строеж“ от последните. С други думи извършените от
ищцата разходи по привеждане на сградата във вид, съобразно предписанията на
Гл. архитект на района от 31.10.2011 год., са за отстраняване на последиците от
собственото й неправомерно поведение, което изключва отговорността на
ответниците по чл. 60- 62 ЗЗД, с оглед принципа, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение.
Само
това е достатъчно исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Отделно
от това, независимо от извършените от ищцата разходи по извършването на
дейностите по привеждане на сградата в съответствие с предписанията на Гл.
архитект на района, с решение на същия Гл. архитект от от 02.05.2012г. е
постановен отказ за узаконяване на сградата, който е влязъл в сила. Горното по
същество означава, че не е налице един от кумулативните елементи от фактическия
състав на воденето на чужда работа без пълномощие, а именно: работата да е била
предприета уместно и управлявана добре и в интерес на ответниците, в резултат
на което да се е стигнало до обогатяването им. В този смисъл отказът им да приемат и да се
ангажират със заплащане на стойността на допълнително извършваните дейности по
един незаконен строеж не е неразумен и житейски неоправдан. С оглед на това и
независимо от факта, че сградата е призната за търпим строеж, извършените по
нея действия не са довели фактически до увеличаване на стойността й, нито до
увеличаване стойността на обектите на ответниците в нея – подобни доказателства
няма и ангажирани по делото, поради което съдът приема, че не е налице
неоснователно обогатяване за тях.
Изложеното е самостоятелно основание за
отхвърляне на исковете.
На
следващо място, установено е по делото от показанията на свидетелката В.Д.А., че
след като през 2010 год. е предприета процедурата по узаконяването на сградата
с внасянето от ответницата Т.И. на искането, подписано от всички собственици на
обекти в сградата, за изследване възможността за узаконяване на строежа
съгласно § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, ищцата и останалите собственици,
придобили от ЕТ „М. 92“ права на строеж и ид. части от терена – В.Д.А., Г. Г. П., Н. И. Г. и П. С. Г. – са събирали
пари и ги внасяли в откритата доверителна сметка на името на П. Г., като първоначалните собственици, т. е.,
първоначалните собственици на терена – ответниците Т.И., П.М. и В.И. – е следвало
да участват с мнение, а не и със средства. Горното обосновава извод, че между
страните е била налице уговорка, според която разходите по узаконяването на
сградата да са за сметка на собствениците, придобили от ЕТ „М. 92“ права на
строеж и ид. части от терена, между които е и ищцата, без участието на
ответниците в тези разходи, като последните е следвало да дадат съгласието си
за узаконяването на сградата, тъй като без тяхното съгласие сградата не може да
бъде узаконена /което е и логично, предвид извършеното именно от ищцата и
останалите собственици, придобили от ЕТ „М. 92“ права на строеж и ид. части от
терена – В.Д.А., Г. Г. П., Н. И. Г. и П. С. Г. незаконно строителство и в отклонение от
първоначално одобрените проекти и упоритото, продължило с години
противопоставяне на ответниците сградата да бъде узаконена, вкл. и след като
ответницата Т.И. е внесла на 10.04.2010 год. искане за проучване на
възможността за узаконяване на сградата съобразно § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ). Уговарянето
отнапред между страните за чия сметка ще са тези разходи също изключва
отговорността на ответниците по чл. 60-62 ЗЗД, която е извъндоговорна.
Горното
е самостоятелно основание за отхърлянето на предявените искове.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявените
искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
В обобщение обжалваните решения – основно и допълнително – са
правилни и следва да бъдат потвърдени.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемите Т.Д.И. и В.Т.М., следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на по 300 лева на всеки един,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4990/23.12.2016 год., постановено по гр. дело № 14299/2015 год. по описа на РС
– Варна и Допълнително решение № 3042/24.07.2017 год. по същото гр. дело № 14299/2015
год. на РС-Варна, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с които са отхвърлени
предявените от М.А.Ф. *** срещу Т.Д. ***, П.Т. *** и В.И.М. ***, починал
в хода на процеса и заместен от правоприемниците си Ц. Л.И. и Т.В.Б.,***, пасивно
субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл. 61 ЗЗД за осъждането
на ответниците да заплатят на ищцата сумите, както следва: ответницата Т.Д. ***
– сумата от 817, 29 лева; ответникът П.Т. *** –
сумата от 777, 12 лева и
ответникът В.И.М. ***, починал в хода на
процеса и заместен от правоприемниците си Ц. Л.И. и Т.В.Б.,*** – сумата от 654, 53 лева, представляващи следващата се на всеки един от ответниците, съразмерна на
правото му на собственост в общите части в сградата на ул. „Черни
връх“ № 15 в гр. Варна, част от разходите, направени от ищцата М.Ф.
в общ размер на 4 415, 50 лева за узаконяване на сградата с идентификатор
10135.1501.326.1 по КККР на гр. Варна, находяща се в гр. Варна, ул. „Черни
връх” № 15, построена в поземлен имот, съставляващ УПИ X-7, в кв. 325 на 9
микрорайон по плана на града и за привеждането на сградата в съответствие с
одобрените проекти, предприети от ищцата в свой и в чужд интерес, ведно със
законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от предявяване на
исковете – 18.11.2015 год. до окончателното им изплащане;
ОСЪЖДА М.А.Ф. ЕГН ********** ***.
„Добрева чешма“ № 510-1699, да заплати на Т.Д.И. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат;
ОСЪЖДА М.А.Ф. ЕГН ********** ***.
„Добрева чешма“ № 510-1699, да заплати на П.Т.М. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.