РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. ЛЕВСКИ, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20254410100041 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „***” АД, гр.Варна срещу А. Р. Г. от гр.Л.
със съгласието на неговия баща и законен представител Р. А. Г. от с.гр. с
правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът А. Р. Г. е клиент на „***“ АД с клиентски
№**********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен №***, находящ се на адрес: ***. Твърди се, че за посочения
обект е налице консумирана и незаплатена топлинна енергия през периода
17.12.2023г. - 28.02.2024г. Твърди се, че на 15.12.2023г. ответникът е продал
електроснабдения имот съгласно Нотариален акт №130, том IV, рег.№7089,
нот. дело 584/2023г. на нотариус Л.Ш.. Ответникът обаче е отстранен от имота
на 27.02.2024г., съгласно Протокол за въвод във владение от 27.02.2024г. по ИД
№137/2024г. на ЧСИ В.Н. с рег.№**, който въвод е извършен на основание
Изпълнителен лист №386/15.02.2024г. по ч.гр.д.№772/2024г. на РС Русе.
Твърди, че до 27.02.2024г. ответникът е бил клиент на дружеството по
смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ.
Твърди, че за процесния период 17.12.2023г. - 28.02.2024г. са издадени
две фактури за стойността на консумираната електроенергия в общ размер на
921,36 лв. Позовава се на чл.26 от Общите условия на договорите за продажба
на ел. енергия на „***“ АД (ОУДПЕЕ), регламентиращи сроковете за
заплащане на задълженията по издадените фактури, както и че потребителят
1
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл.38 ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължимите суми, дължи обезщетение за забава за всеки
просрочен ден. Твърди, че за консумирана ел. енергия за процесния период
ответникът дължи сума в общ размер на 955,66 лв., включваща неплатено
задължение по издадените две фактури в общ размер на 921,36 лв. и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 34,30 лв. - сбор от
мораторната лихва върху задължението по всяка фактура, считано от падежа й
до 11.06.2024г.
Твърди, че за описаното по-горе задължение е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№577/2024г. по
описа на РС Левски.
Моли съда да признае за установено между страните, че ответникът А.
Р. А., чрез своя баща и законен представител Р. А. Г., дължи на „***“ АД
сумата в размер на 955,66 лв. за обект с абонатен №***, включваща главница в
размер на 921,36 лв. за потребена ел. енергия по фактури, издадени в периода
30.01.2024г. – 05.03.2024г. и мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 34,30 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура за
ел. енергия от падежа й до 11.06.2024г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са
разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез назначения му
особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК - адв.Е.Р. - ПлАК, който в
срока по чл.131 е подал писмен отговор.
Твърди, че последните две засичания на потребената ел.енергия за
имота, ползван от ответника до 26.02.2024г. включително, са за периодите
17.12.2023г. - 16.01.2024г. вкл., и за 17.01.2024 г. - 28.02.2024г. вкл. За
посочените периоди дължимите суми за отчетената ел.енергия са 520,26 лв. и
401,10 лв. Счита, че върху тези суми правилно е изчислена лихвата за всяко
едно до 10.06.2024г. вкл. (тъй като на 11.06.2024г. е депозирано в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение), считано от изискуемостта на
всяка от главниците: 20.02.2024г. за първата фактура и 25.03.2024 г. за втората
фактура.
Излага възражения, че от приложения като писмено доказателство по
делото Протокол за въвод във владение на недвижим имот, ответникът е
напуснал имота, който е кумулирал разходи за ел.енергия, преди 27.02.2024г.
Следователно последните два дни - 27 и 28.02.2024г., включени в отчетния
период 17.01.2024г. - 28.02.2024г. вкл., ответникът не е ползвал имота, не е
имал права върху него, респективно задължения във връзка с ползването му,
2
новите собственици са се нанесли официално на 27.02.2024г. и е вероятно да
са използвали ел.енергия, която обаче е включена от ищцовото дружество като
дължима от ответника.
Навежда довод за недължимост на сумите от 401,10 лв. главница и 11.98
лв. лихва, като представляващо чужд дълг поради изложеното по-горе, както
и липсата на доказателства за отчетена реално ползвана ел.енергия от
ответника за процесния период.
Моли съда да отхвърли иска в частта му за главницата за сумата в
размер на 401,10 лв. и в частта му за мораторна лихва за сумата в размер на
11,98 лв., като иска бъде уважен в останалата му част. Моли на ищеца да бъдат
присъдени разноски само за уважената част от иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозира писмена молба, чрез юрисконсулт Я. Н.а, в която
оспорва като неоснователни възраженията на особения представител по
отношение на датите 27.02.2024г. и 28.02.2024г., с оглед последващата
отчетена консумация от новите собственици. Твърди, че съгласно справка за
консумация за периода от 28.02.2024г. до 16.03.2024г. е отчетена консумация
само от 4 кВтч нощна енергия и 3 кВтч дневна енергия, което е доказателство,
че новите собственици не са обитавали имота веднага след въвода им във
владение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца процесните суми съобразно исковата молба.
Претендира направените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от назначения му
особен представител адв.Е.Р. – ПлАК, който поддържа отговора на исковата
молба с изложените в него възражения. Твърди, че по делото няма
категорични доказателства, от които да се установи каква е действително
дължимата сума за отчетния период от 17.01.2024г. до 28.02.2024г., вкл., тъй
като се установява, че на 27 и 28.02.2024г. ответникът не е бил във владение
на имота, а в такова са били новите собственици. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установени дължимите суми, които са доказани
по категоричен начин, а за недоказаните такива да отхвърли иска като
неоснователен. Моли да бъдат присъдени деловодни разноски съобразно
изхода на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №577/2024г. по описа на Районен
съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение №308/05.08.2024г. с която е
разпоредено длъжникът А. Р. Г., със съгласието на своя баща Р. А. Г., да
3
заплати на ищеца в настоящото производство „***“ АД сумата 921,36 лв. –
главница за ползвана и незаплатена ел. енергия за периода 17.12.2023г. –
28.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.06.2024г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до пълното изплащане на вземането, и сумата 34,30 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода 17.12.2023г. до 11.06.2024г. - за
обект с абонатен №***, находящ се в ****.
Издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Предвид на това за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на установителен иск на основание чл.415, ал.1, т.2
ГПК. Исковата молба е подадена в законоустановения едномесечен срок от
получаване указанията на съда.
Предвид на изложеното предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е частично основателен по следните
съображения:
Установява се от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №130, том IV, рег.№7089, нот. дело №584 от 15.12.2025г. на Нотариус
Л.Ш., р-н на действие РС-Русе, че ответникът е бил собственик на процесния
имот – жилище – апартамент, находящ се **** – до 15.12.2023г., когато имотът
е бил продаден от А. Р. Г., със съгласието на своя баща Р. А. Г..
Не е спорно между страните по делото и се установява от Справка за
потребление за периода 16.11.2021г. – 28.02.2024г., Извлечение за фактури и
плащания, Фактура №**********/30.01.2024г. и Фактура
№**********/05.03.2024г., че ответникът е бил клиент на „***“АД с абонатен
номер ***, като е била доставяна ел. енергия до процесния обект находящ се в
****.
Следователно страните са били обвързани от облигационно
правоотношение по продажба на ел.енергия при общи условия на ищцовото
дружество.
Представени са Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „***“АД, Решение №ОУ-061 от 07.11.2007г. за
одобряването им и извадка от ежедневник за публикуването им.
Установява се от Фактура №**********/30.01.2024г. и Фактура
№**********/05.03.2024г., че на ответника е била начислена сума за плащане
за консумирана ел. енергия за исковия период, както следва: за периода от
17.12.2023г. до 16.01.2024г. – 520,26 лв. с ДДС и за периода от 17.01.2024г. до
28.02.2024г. – 401,10 лв. с ДДС.
Спорно между страните по делото е налице ли е основание за заплащане
на консумираната в имота ел. енергия от ответника за целия исков период и по
конкретно за периода 27.02.2024г. – 28.02.2024г.
Установява се от посочения по-горе нотариален акт, че ответникът е
4
престанал да бъде собственик на имота на 15.12.2023г., когато е настъпил
транслативния ефект на сделката. С т.3 от нотариалния акт страните са
уговорили обаче отложено предаване владението на имота, до който момент
ответникът да бъде във фактическа власт – в срок до 30.01.2024г.
Установява се от Заповед за изпълнение на задължение за предаване на
вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК №432/12.02.2024г. по
ч.гр.д.772/2024г. по описа на РС-Русе и Изпълнителен лист №386 от
15.02.2024г., издаден въз основа на нея, че продавачът не е изпълнил
задължението си за предаване владението на имота в уговорения срок, поради
което е бил осъден да го предаде.
Установява се от Протокол за въвод във владение на недвижим имот от
27.02.2024г. на ЧСИ В.Н., рег.№**, р-н на действие ОС-Русе, че новите
собственици на имота са били въведени във владение на 27.02.2024г.
От така установеното следва извод, че имотът е бил във фактическа власт
на ответника до 26.02.2024г. До тази дата ответникът има качеството на
потребител на ел.енергия за процесния електроснабден недвижим имот.
Съгласно чл.4, ал.1 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „***“АД потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електропреносната мрежа, което ползва ел. енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „***“АД.
Следователно до тази дата 26.02.2024г. за ответника съществува
задължение за заплащане на консумираната ел. енергия в имота, като негов
ползвател.
Ирелевантни са изложените от ищеца твърдения, че видно от
представена справка за консумирана енергия в имота за периода 28.02.2024г.
до 16.03.2024г. новите собственици не са консумирали ел. енергия, от което се
прави извод, че не са обитавали имота веднага след въвода им във владение.
Обстоятелството дали след въвода им във владение новите собственици
фактически са обитавали имота и консумирали ел. енергия е неотносимо и не
прехвърля отговорността за задълженията за този имот към предходния
собственик. От момента на въвода им във владение – 27.02.2024г. новите
собственици имат качеството на ползватели на имота, поради което от този
момент между тях и ищеца възниква облигационна връзка по продажба на
ел.енергия, като потребители на такава, респективно се прекратява
съществувалата облигационна връзка с ответника.
От изложеното следва извод, че исковата претенция за заплащане
стойността на консумирана ел. енергия в процесния имот се явява основателна
само за периода от 17.12.2024г. до 26.02.2024г. Същата е неоснователна за
периода от 27.02.2024г. до 28.02.2024г.
По делото са представени доказателства за общо отчетена ел. енергия за
5
периода 17.12.2024г. – 16.01.2024г. на стойност 520,26 лв. и за периода
17.01.2024г. – 28.02.2024г. на стойност 401,10 лв. От представената справка за
потребление се установява, че отчетните периоди за отчитане от ищеца на
потребената ел. енергия за предходните периоди са месечни. Липсват
доказателства за консумирана ел. енергия по дати, включени в процесния
период, с оглед изчисляване на дължимите се суми за периода от 17.01.2024г.
до 26.02.2024г., за който исковата претенция е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя
размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Като взе предвид посочената разпоредба и установеното от
доказателствата по делото за общо дължима сума от 401,10 лв. за включените
в отчетния период 17.01.2024г. до 28.02.2024г. 43 дни, съдът намира, че
размерът на дължимата сума за потребена ел. енергия за периода 17.01.2024г.
до 26.02.2024г., следва да бъде изчислен пропорционално за дните, за които
исковата претенция е основателна, като изчисли сума в размер на 382,53 лв.
Видно от представените по делото фактури същите са със срок на
плащане 20.02.2024г. и 25.03.2024г. Следователно настъпил е падежът за
заплащане стойността на консумираната ел. енергия, отчетена за процесните
периоди. От ответника, който носи доказателствената тежест за това, не са
представени доказателства за заплащане на установените като дължими суми.
С оглед гореизложеното исковата претенция за главница е основателна и
следва да бъде уважена за сумата в общ размер на 902,79 лв. за отчетен
период 17.12.2023г. – 26.02.2024г., включваща 520,26 лв. – стойност на
потребена ел. енергия за периода 17.12.2023г.-16.01.2024г. и 382,53 лв. -
стойност на потребена ел. енергия за периода 17.01.2024г. до 26.02.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.06.2024г. – датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Исковата
претенция за главница следва да бъде отхвърлена за разликата над сумата от
902,79 лв. до претендирания с исковата молба размер от 921,36 лв. и за
периода 27.02.2024г. – 28.02.2024г., като неоснователна.
С оглед установената забава на длъжника за заплащане на задълженията
на падежа, на основание чл.86 от ЗЗД същият дължи мораторна лихва върху
главницата, за периода от датата на падежа на всяка една от фактурите до
11.06.2024г. – датата, предхождаща подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, в общ размер на 33,75 лв., от които 22,32 лв. за
задължението по Фактура №**********/30.01.2024г. и 11,43 лв. за
задължението по Фактура №**********/05.03.2024г., което е признато за
основателно, изчислена съобразно чл.162 ГПК. Исковата претенция за
мораторна лихва следва да бъде отхвърлена за разликата над сумата от 33,75
лв. до претендирания с исковата молба размер от 34,30 лв., като
6
неоснователна.
При този изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените от него разноски, съразмерно на уважената част от
иска, а именно: разноски в исковото производство за държавна такса, депозит
за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
661,50 лв. и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№577/2024г. по
описа на РС Левски в общ размер на 73,50 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
Р. Г., ЕГН:**********, адрес: ***, действащ със съгласието на своя баща и
законен представител Р. А. Г., ЕГН:**********, дължи на „***“ АД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: 902,79 лв. -
главница за ползвана и незаплатена ел. енергия в обект с абонатен №***,
находящ се в ****, за периода 17.12.2023г. – 26.02.2024г., включваща 520,26
лв. – стойност на потребена ел. енергия за периода 17.12.2023г.-16.01.2024г. и
382,53 лв. - стойност на потребена ел. енергия за периода 17.01.2024г. до
26.02.2024г.; 33,75 лв. – мораторна лихва, от които 22,32 лв. за задължението
по Фактура №**********/30.01.2024г. и 11,43 лв. за задължението по Фактура
№**********/05.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 12.06.2024г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №308/05.08.2024г. по ч.гр.д. №577/2024г. по описа на РС – Левски,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно главницата за разликата над
сумата от 902,79 лв. до претендирания с исковата молба размер от 921,36 лв. и
за периода 27.02.2024г. – 28.02.2024г. и в частта му относно мораторната
лихва за разликата над сумата от 33,75 лв. до претендирания с исковата молба
размер от 34,30 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Р. Г., ЕГН:**********,
адрес: ***, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Р. А.
Г., ЕГН:**********, да заплати на „***“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: ***, разноски в исковото производство в общ размер на 661,50
лв. и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№577/2024г. по описа на
РС Левски в общ размер на 73,50 лв. – съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8