№ 287
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000502705 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство В. Ц. Г. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 05.07.2024 г., а
въззивната жалба е подадена на 18.07.2024 г.), обжалва Решение №
3942/01.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 13001/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, 7-ми брачен състав, с което първоинстанционният съд е
отхвърлил искът му за прекратяване на пълното осиновяване на С. В. Г..
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Н.
с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно
приложено на л.5 от първоинстанционното дело. Въззивникът-ищец е внесъл
дължимата държавна такса за въззивно обжалване с вносни документи от
18.07.2024 г. и 05.09.2024 г.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът-ищец поддържа, че неправилно първоинстанционният съд
приема, че не е налице дълбоко разстройство на осиновителната връзка.
Поддържа се, че изводът на съда категорично не кореспондира със
1
заключението на приетата по делото експертиза и не се подкрепя от
установените по делото факти.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови
друго, с което уважи исковата претенция, като възприеме изцяло изодите на
СПЕ.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна-ответника С. В. Г., действащ чрез неговата майка и
законен представител Ф. А. К., чрез пълномощник адвокат Карпузава с
надлежно учредена представителна власт.
Оспорва въззивната жалба като неоснователна по аргументите изложени
в отговора. Моли съда да потвърди решението. Претендират се сторените
разноски.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
3942/01.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 13001/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, 7-ми брачен състав се обжалва в неговата цялост.
В открито съдебно заседание възивникът-ищец, чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната си жалба. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник чрез своя
процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди
пъръвоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски съобразно представен списък.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с предявен от В. Ц. Г. срещу С. В. Г.,
действащ чрез своята майка и законен представител Ф. А. К. иск с правно
основание чл.106, ал.1, т.2, предл.2 от СК с искане да бъде прекратено
извършеното от него осиновяване на С. В. Г..
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
2
Между страните не се спори, а и с приетите по делото писмени
доказателства се установява, че между В. Ц. Г. и Ф. А. К. е сключен
граждански брак на 20.09.2017 г. По време на брака им, при условията на
чл.101 от СК е осиновено детето С. В. Г. с влязло в сила на 03.08.2018 г.
Решение № 92/27.07.2018 г., постановено по гр.дело № 123/2018 г. по описа на
Търговищки окръжен съд.
Бракът между страните е прекратен с Решение № 2395/22.03.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 38406/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ
гражданско отделение, 149 състав, като упражняването на родителските права
е предоставено на майката Ф. К..
Със свидетелските показания на Р. И. М. и Д. И. М., събрани от
първоинстанционния съд се установява, че поради невъзможността да имат
свое биологично дете, въпреки многократните опити за това, включително и
чрез инвитро процедури, ищецът и съпругата му решили да си осиновят дете.
След осиновяването ищецът и съпругата му много се радвали на детето и го
гледали с любов, обичали го. Фактическата раздяла между съпрузите
настъпила още през 2020 г., когато В. заминал за Швеция да работи.
Свидетелят М. и ищеца работили там около четири месеца, като всяка вечер
В. споделял пред свидетеля, че не чувства С. като свое дете и иска да си има
свое такова. След като се върнали от Швеция, В. не се върнал в семейното
жилище, заживял с друга жена, от която имат биологично дете - дъщеря С. В.
Г., което обстоятелство също не е спорно между страните.
Свидетелката М. установява, че детето С. търси В. и го възприема като
свой баща.
От приетата по делото СПЕ се установява, че към момента съществува
минимална близост и привързаност между ищеца и осиновеният му син. Те не
са напълно чужди и непознати един за друг, но и нямат трайно установени и
изградени взаимоотношения. Експертизата установява, че между бащата и
момчето е съществувала емоционална привързаност, характерна за родител и
дете, след раздялата на родителите обаче тази връзка е изгубена. Към момента
има някой индикации от емоционален характер, че връзката между двамата би
могла да бъде възстановена, но същевременно социално-икономическия
статус на ищеца, се явява реална пречка, която възпрепятства неговите
възможности той да инвестира финансово и емоционално в момчето С.. В. Г.
3
не се чувства готов и мотивиран да работи в посока на възстановяване на
доверителните отношения със сина си.
От социалния доклад на АСП се установява, че грижите за малолетния С.
се полагат изцяло от неговата майка, която му е осигурила всички нормални
условия за живот. Детето посещава детска градина. От около три-четири
години ищецът не осъществява режим на контакти с детето С., но същото
желае контакти с баща си. Становището на отдел „Закрила на детето“ към
ДСП Оборище е, че прекратяването на осиновяването не е в интерес на
малолетния С. Г.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е приел за неоснователен предявения иск.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищецът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск е с правна квалификация чл.106, ал.1,
т.2, предл.2 от СК.
Съобразно съдебната практика формирана по реда на чл.290 от ГПК,
т.напр. Решение № 60253 от 18.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2788/2020 г., IV г.
о., ГК „за да е налице основание за прекратяване на осиновяването по смисъла
на чл.106, ал.1, т.2, пр.2 от СК е необходимо по делото да е установено
наличие на обстоятелства, дълбоко разстройващи отношенията между
осиновители и осиновен. Те могат да са проява на виновно поведение на
едната от страните или и на двете; да не са свързани с такова, а да са
обективни, или да са резултат на поведение и действия на трети лица.
Преценката дали сочените в исковата молба обстоятелства дълбоко
разстройват отношенията между страните е в правомощията на съда във всеки
4
конкретен случай, като тази преценка законът не свързва с установяването на
вина, а само с установяване наличието на такива обективни обстоятелства.
При постановяване на решението, следва да бъде съобразена и формираната
съдебна практика по приложение на СК, според която осиновителната връзка
не може да бъде прекратена, когато осиновеният не е навършил пълнолетие и
осиновителят не одобрява поведението му. В постановените от ВКС решения е
прието, че родителите дължат предприемането на подходящи мерки за
възпитанието на детето и изграждането му като самостоятелна личност,
включително да ползват помощ от близки, роднини, педагог, психолог,
социален работник по закрила на децата или друго подходящо лице (в този
смисъл са решенията по г. д. № 889/20 г. на ВКС, ІІІ г. о, по г.д. № 5273/2015 г.
на ВКС, ІV г.о. и др.)“
Според въззивният съдебен състав осиновителната връзка не може да
бъде прекратена и когато осиновеният не е навършил пълнолетие (в случая
осиновеното дете е малолетно на седем години) и осиновителят поради
влошеното си материално състояние и алиментно задължение към още едно
негово биологично дете, не желае да полага грижи и да подкрепя осиновеното
от него дете.
Установените по делото и безспорни между страните обективни
обстоятелства-влошено материално състояние и биологично дете, за което
осиновителят трябва да се грижи, не са от естеството си да водят до дълбоко
разстройващи отношенията между осиновител и осиновен и не са обективна
пречка за упражняване на родителските права и изпълнението на
родителските задължения от страна на ищеца.
Такова основание не е и развода между страните. В този смисъл
Решение № 2144 от 29.ХII.1984 г. по гр. д. № 234/84 г., II г. о. Важно е и
поведението на осиновения, а видно от свидетелските показания на М. детето
продължава да възприема ищеца като свой баща, а от заключението на СПЕ,
че и към момента между двамата съществува макар и минимална степен на
близост и привързаност. Детето желае да осъществява контакти със своя
баща-от социалния доклад.
Съдът намира, че интересът на детето е поставен от законодателя на по-
високо стъпало от този на осиновителя и само наличието на крайни прояви,
които водят до необратимо прекъсване на създадената връзка и до абсолютна
5
несъвместимост за съжителство, позволяват прекъсването от съда на тази
връзка, което в случая не се установява.
Според настоящия съдебен състав при конкретно установените факти по
делото, не е приложимо Решение № 924 от 4.Х.1995 г. по гр. д. № 672/95 г., II
г.о., на което се позовава въззивника, защото е постановено при друга
фактическа обстановка. Видно от същото към момента на прекратяване на
осиновяването, осиновената е била вече пълнолетна и имала свои деца, а и се
касае за прекъсване на контакти повече от 12 години. В конкретния случай
осиновеният е малолетен на седем години и по делото не се установява такова
продължително и изцяло прекъсване на контакти между осиновен и
осиновител.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото въззивникът ще следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 800 лв.
Така мотивиран, Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3942/01.07.2024 г., постановено по гр.д.№
13001/2023 г. по описа на Софийски градски съд, 7-ми брачен състав.
ОСЪЖДА В. Ц. Г., ЕГН **********, с. ***, обл.***, ул. „***“ № *, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „Янко Софийски Войвода“ № 23, партер, адвокат
П. И. Н. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на С. В. Г., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител Ф. А. К.,
ЕГН **********, и двамата с адрес гр.***, кв.***, бл.**, вх.*, ет.* ап.**
сумата от 800 лв. (осемстотин лв.) разноски направени пред настоящата
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280,ал.1 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7