№ 1196
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110215511 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********, представлявано от М. Н. Т., подадена срещу
наказателно постановление с рег. № *******, издадено на ******* г. от заместник-
изпълнителния директор на ******** с което на юридическото лице е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв., на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, за
това, че не е заявило за вписване обстоятелствата относно действителните си собственици
по чл. 64, ал. 4 от ЗМИП до ****** г., с което на ***** г. е осъществило състава на
административното нарушение по чл. 63, ал. 6, вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
В жалбата, депозирана в законоустановения четиринадесетдневен срок /чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните и
материалните правни норми. Развиват се съображения за отсъствие на нормативно
задължение за вписване на действителния собственик на дружеството към ****** г.,
доколкото към този момент по партидата на юридическото лице е било вписано лицето
****** ******* - едноличен собственик на капитала на дружеството. С оглед на това
жалбоподателят намира, че административнонаказващият орган е приложил неправилно
материалния закон и е нарушил процесуалния закон с издаването на оспореното наказателно
постановление.
Пред съда въззивникът „******** се представлява от упълномощения си защитник –
адв. ********* която пледира за отмяна на НП. Акцентира върху правната форма на
1
юридическото лице, като сочи, че към датата на извършване на твърдяното нарушение
дружеството е било „ЕАД“, съответно не е имало задължение да заявява за вписване
действителните си собственици. В допълнение посочва, че дори и след настъпилите
структурни изменения в дружеството, неговият действителен собственик е продължил да
бъде един и същ.
Въззиваемата страна – заместник-изпълнителен директор на ******** редовно
призован, не изпраща представител и не взема отношение по основателността на жалбата.
Софийски районен съд, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление,
изслуша доводите на страните и обсъди доказателствата, предвид разпоредбите на закона,
намира следното:
Жалбоподателят „********* е търговско дружество със седалище: гр. ********
Същото е учредено през 2010 г., като било първоначално вписано в Търговския
регистър под фирменото си наименование ****** – еднолично акционерно дружество. Към
2019 г., когато е установено извършването на твърдяното в наказателното постановление
административно нарушение, едноличен собственик на капитала на дружеството е било
физическото лице ****** ******* – видно от наличните по делото справки по партидата на
ЮЛ в Търговския регистър и удостоверението за актуалното му състояние.
На ****** г. началник на отдел ********** човешки ресурси и деловодство“ към
********* извършило проверка по партидата на „********* по повод на постъпил сигнал.
След справка по електронната партида на дружеството в информационната система на
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, длъжностно
лице по вписванията установило, че не е заявен действителен собственик на дружеството.
Прието е, че за юридическото лице е възникнало това задължение, тъй като нямало вписани
като съдружници или еднолични собственици на капитала лица, отговарящи на
изискванията на § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП.
Във връзка с проверката бил издаден констативен протокол, в който било посочено, че
лицата, за които се прилага изискването за вписване на съответните данни в регистъра по чл.
63 от ЗМИП, ги заявяват за вписване в срок до 4 месеца от изтичането на срока по § 9, ал. 1
от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП, тоест до 31 май 2019 г, който срок в
случая не бил спазен.
Въз основа на така направените констатации, на ******* г. ******** – главен
специалист в ********* СР-София издала **********1 от ******* г. срещу „******** за
извършено нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП. Актът бил
съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без
възражения, при надлежно връчване на препис от АУАН.
Въз основа на акта, на ******* г. заместник-изпълнителния директор на *********
******* издал и атакуваното наказателно постановление с рег. № *******, с което била
ангажирана административнонаказателната отговорност на „******** с налагането на
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв., на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, за
2
нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в
обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.
С оглед доводите, наведени в жалбата, и за проверка на обстоятелствата, възприети в
акта и в атакуваното наказателно постановление, по делото са приобщени писмени
доказателства – удостоверение с изх. № ******** г. за актуално състояние на „********
ведно с история на вписвания по партидата на дружеството в информационната система на
Търговския регистър, история за вписване на едноличен собственик на капитала на
„********, констативен протокол за извършена на ****** г. проверка, заповед № РД-
********* г., изменена със Заповед № ********* г. и Заповед № ********* г., имащи
отношение към установяване компетентността на актосъставителката и наказващия орган,
пълномощно за учредяване на представителна власт, товарителница, удостоверяваща
връчването на куриерска пратка, история за проследяване на пратка, удостоверение с изх. №
***********5 г. за актуално състояние на „********, извлечение от Акционерна книга на
еднолично акционерно дружество ******.
От правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна - санкционираното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена
форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това
процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя. Описанието на неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател
към държавата съдържа съставомерните белези, описани в закона, поради което и в това
отношение не се констатираха процесуални нарушения от категорията на съществените.
Нарушението, вменено на дружеството-жалбоподател, е по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП.
Същото е формално и следва да се счете за довършено със самото незаявяване на
действителния собственик на търговското дружество в регистъра по чл. 63 от ЗМИП в срока
по § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП. По този повод съдът намира, че от анализа на събраните
доказателства по делото не се установиха основания за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така описаното в АУАН и
НП административно нарушение, поради факта, че жалбоподателят не е бил длъжен в
конкретния случай да заявява за вписване действителните си собственици, доколкото същите
вече са били вписани като еднолични собственици на капитала по партидата на
юридическото лице.
Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания са длъжни да оповестяват подходяща, точна и актуална информация относно
физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни
данни относно притежаваните от тях права, което става чрез заявяването им за вписване в
3
съответните партиди в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. В обхвата на тази информация попада
идентификацията на действителния собственик на съответното правно образувание -
физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или
контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или
физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка
или дейност, и които отговарят най-малко на някое от условията, регламентирани в § 2, ал. 1
от ДР на ЗМИП.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че дружеството-жалбоподател
попада в категорията на задължените лица да обявяват съответната информация в
Търговския регистър като част от мерките за превенция на използването на финансовата
система за целите на изпирането на пари. Макар и с оглед събраните по делото данни
„******** да е било длъжно да прилага мерки срещу изпиране на пари по процесния
нормативен акт, жалбоподателят не е бил адресат на конкретната правна норма, тъй като
спрямо него е приложимо изключението, при което отпада необходимостта от обявяване на
действителния му собственик, в случай, че същият е вписан като съдружник или едноличен
собственик на капитала по партидата на дружеството. Този извод следва от разпоредбата на
чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, която в съдържателен план кореспондира на приложимата към датата
на извършване на твърдяното деяние редакция на закона (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.).
Според текста на закона, учредените на територията на Република България юридически
лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да
заявят за вписване действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако
същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по
партидите им. В случая обаче, към процесната дата в Търговския регистър като едноличен
собственик на капитала на жалбоподателя е било вписано лицето ****** *******,
следователно не е било нужно същото обстоятелство да бъде повторно оповестявано по
партидата на дружеството. Именно този факт, който от своя страна се установява от
събраните доказателствени материали, обуславя извода за липса на предпоставки за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на „******** в рамките на
казуса, тъй като деянието му е несъставомерно от обективна страна.
На следващо място съдът намира, че е налице и друго самостоятелно основание за
отмяна на издаденото НП, а именно изтеклата абсолютна давност, което е основание за
изключване на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Институтът
на давността, включително и на абсолютната давност, е приложим в
административнонаказателното производство. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Така субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо
административнонаказателните производства по отношение на изключващите отговорността
обстоятелства, какъвто характер следва да се приеме, че има давността за реализиране на
4
отговорността, като материалноправен институт. На първо място, това произтича от
характера на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство (видно от
разпоредбата на давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното
производство следва да бъде прекратено). На второ място, законодателят е предвидил, че
след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност
се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на
административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска степен на
обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични
разпоредби в тази насока, по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на
давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение
намират разпоредбите на НК. В частност, в процесния случай следва да се приложи
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т.е.
административнонаказателното производство се изключва по давност (независимо от
спирането или прекъсването) след изтичане на срок, надвишаващ четири години и шест
месеца, считано от датата на извършване на нарушението. Видно от възприетата от
наказващия орган фактическа обстановка, процесното нарушение се счита за извършено на
***** г., а абсолютният давностен срок за реализиране на административнонаказателната
отговорност е изтекъл на ******** г. – още преди издаването на акта за установяване на
самото административно нарушение. В тази насока е и Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. постановено от съдиите при ОСНК на ВКС и Втора колегия на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2014 г. по описа на ВАС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че поради изтичане на абсолютния давностен
срок, предвиден в закона, а и с оглед неправилното приложение на материалния закон,
наказателното постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото за жалбоподателя възниква правото да иска присъждане на
разноски, но доколкото такова искане не е било депозирано до приключване на съдебните
прения пред настоящата инстанция, то и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление с рег. № *******, издадено на ******* г. от
заместник-изпълнителния директор на ******** с което на „********* е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв., на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП за
нарушение на чл. 63, ал. 6, вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. София на
основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6