ПРОТОКОЛ
№ 175
гр. Перник, 27.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
при участието на секретаря ИВА Н. Ц.А
и прокурора Г. Ив. А.
Сложи за разглеждане докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно
дело от общ характер № 20241700200550 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Перник - явява се прокурор А..
Подсъдимият Р. К. С. - редовно призован, се явява.
Подсъдимият Р. К. С. - редовно призован, се явява.
Подсъдимият К. С. И. - редовно призован, се явява.
Явяват се адв. А. и адв. М. - защитници на тримата подсъдими.
Пострадалата В. С. В. - редовно призована, се явява лично.
Пострадалата Й. С. С. - редовно призована, явява се лично.
Пострадалият И. С. В. - редовно призован, се явява се лично.
Явява се адв. Е. Е. - повереник на частните обвинители.
Явяват се свидетелите К. К., В. С. А. и Д. Д., редовно призовани.
Явяват се вещите лица Е. К., Г. М. и А. Ц., редовно призовани.
Не се явява вещото лице Т. Б., редовно призована.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Е.: Да се даде ход на делото.
Частните обвинители:/поотделно/: Да се даде ходи на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимите /поотделно/: Да се гледа делото.
Съдът намери, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.
Продължава съдебното следствие.
Свидетелите К. К. и В. А. със снета самоличност.
1
Сне се самоличността на свидетеля Д. Д..
Д. А. Д. – на .. години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със
средно образование, работи в „Л..“ ООД София, като оперативен мениджър, живее на
семейни начала с частния обвинител Й. С., ЕГН: **********
Самоличността се сне по лична карта №***, изд. на*** г. от МВР – Перник.
Съдът предупреди тримата свидетели за наказателната отговорност по реда на чл.
290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината.
Съдът изведе свидетелите от залата.
Страните /поотделно /: Нямаме доказателствени искания.
Пристъпи се към разпит на свидетеля К. К.:
Свидетелката: За случая не мога да кажа нищо. Работя като счетоводител в С. Първата
ни среща с г-н В. беше 2018г. октомври месец. Г-н К. С. ме повика в кабинета му да разясня
на г-н В. какви документи са му необходими да представи и подпише за назначаване на
работа. Започнах да обяснявам какви документи са необходими. Г-н В. каза, че не желае да
сключва трудов договор, не желае осигуровки и тъй като има лични осигуровки, те ще му
намалят възнаграждението. Казах му, че няма възможност, но В. отказа и каза, че няма да
работи по този начин и излезе. Това си спомням за случая.
Свидетелката на въпроси на прокурора: Не бях го виждала преди 2018 г. Аз работя там
от 2014 г.
Свидетелката на въпроси на адв.Е.: Аз работех във фирмата, когато стана инцидента.
Преди инцидента имаше назначени двама или трима човека, може би двама, не помня точно.
Тъй като през 2021 г. имаше кражби и се наложи да има постоянна жива охрана. Лятото на
2021 г. имахме назначени двама или трима охранители, които не бяха пенсионери, бяха на
трудови договори, не мога да кажа дата.
Свидетелката на въпроси на прокурора: Х. А. не мога да съм сигурна дали е бил с
трудов договор. В момента има шестима охранителни и те са на трудов договор. Л. П.беше
назначен през лятото на 2021 г., такива са ми спомените. За Р. А. не се сещам, не помня кой
на коя дата е бил назначаван.
Свидетелката на въпрос на адв Е.: Виждала съм го да работи след първия разговор.
Свидетелката на въпроси на адв.А.: Работното ми място е в административната сграда в
кв.“П.“ на гр. Перник. Срещата се проведе там. Извика ме г-н К. И.. Той ме извика като
счетоводител да обясня на лицето какви документи трябва да донесе за започване на работа.
Аз му обясних. В. беше леко изнервен и каза, че не желае да е на трудов договор. Обясних
му, че всеки трудов ден е допълнение към пенсията, той каза, че е на максимална пенсия и
не му трябват осигуровки. Другото, което каза, че заплатата след осигуровките, личните му
такива, ще намалее. Г-н И. каза, че няма как да работи с човек, с който не е в трудови
отношения. На тази среща не се подписа трудов договор, защото В. отказа. Тръгна си. На
склада ходех рядко, веднъж в месеца. Не си спомням кога съм го видяла. Винаги съм
опитвала да проведа разговори с него, но той категорично казваше, че няма какво да говори
с мен. Не се е оплаквал, че работодателят отказва да сключи трудов договор с него.
Свидетелката на въпроси на адв.М.: Този склад се намира в кв.Изток на гр. Перник, в
местността „Л.“, до бензиностанцията. Аз съм ходила в работно време на склада и никой не
ми е отварял портала, бил е отворен винаги. Длъжностните характеристики включват
ползване на паник бутон, който би трябвало да се натисне при нарушение, наблюдение на
камери и уведомяване при нарушаване. Не ми е известно да има задължение за пазачите да
отварят и затварят портал. В длъжностната характеристика няма такива задължения.
Свидетелката на въпроси на адв.А.: Цялата врата е била отворена, защото през портала
2
минават автомобили и камиони. Не мога да кажа от колко крила е. Винаги е била отворена, в
повечето случаи.
Свидетелката на въпроси на съда: Работя там от 2014 г. и не съм прекъсвала до сега.
Свидетелката на въпроси на адв. М.: Преди заседанието никой не ми е казвал какво да
говоря.
Адв.Е.: Моля да предявите на свидетелката длъжностната характеристика на пазач,
находяща в т. 3 от 26.11.2021 г. и същата да отговори дали подписът срещу „изготвил“ е
неин. Има подпис за получил длъжностната характеристика, моля също да каже на кого е
подписът.
Прокурорът: Не възразявам.
Адв. М.: Не възразявам.
Адв. А.: Не възразявам.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Предявява на свидетелката длъжностна характеристика на пазач – портиер,
невъоръжена охрана, находяща се т. ІІІ от следствено дело № 12 от 2022 г.
Свидетелката: Подписът, положен срещу „изготвил“ не е моят подпис. Подписът,
който се намира вътре в положения печат, срещу утвърдил е подписът на управителя на
дружеството - Р. С., така мисля. Не разпознавам подписа на служителя. В момента работят
61 служители, няма как да познавам подписите им.
Свидетелката на въпроси на адв.А.: Всички на тази длъжност имат еднакви
задължения. Мисля, че никой няма задължение да отваря и затваря вратата. Когато съм
отивала сутрин там, за да взема документи и съответно вечер, и съм заварвала В. там, в края
на работния ден или преди началото му, винаги съм разговаряла с него за трудовия договор.
Работното време на пазачите е след затваряне на магазина, цялата нощ и до отваряне на
магазина сутрин. Не е имал задължение да бъде през целия ден там. Като съм го виждала
съм му казвала да си оправим трудовите отношения по отношение на документите, които
трябва да подпише. Той винаги ми е отказвал. Той се ядосваше, че подхващам тази тема.
Казваше ми да не го занимавам, имал уговорка с работодателите.
Свидетелката на въпроси на прокурора: От 2018 г. до 2021 г. лицето работеше. Не
зная как му е плащано, нямам представа нито за сумата, нито по какъв начин е плащано.
Имал си уговорка с работодателя.
Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
Пристъпи се към разпит на свидетеля В. А..
Свидетелят: За случая зная от колегите, защото закъснях. Като отидох на работа,
тогава и видях, че вратата е паднала. Колегите ми казаха, че М. е вкарал колата и се върнал
да затвори вратата и тогава е видял, че вратата е паднала и е затиснала крака на С. После
разбрах, че го е завел до тях. Стоичко не е искал линейка. Това зная за случая.
Свидетелят на въпроси на прокурора: Работех като общ работник. Пострадалият
работеше от някъде есента на 2018 г. аз работя от 2011 г. Преди 2018 г. не съм го виждал.
Адв.Е.: Нямам въпроси към свидетеля.
Свидетелят на въпроси на адв. А.: Магазинът се намира в гр. Перник, ул.“И.“,
местността „Л.“, работим от 8.00 ч. до 17.00 ч. зимата и от 8.00 ч. до 18.00 ч. през лятото.
Ние пристигаме от към 7.30 ч. като до 08.00 часа сме пристигнали всичките. Като дойдем
ние - общите работници, и хората от магазина, слизаме от колите, отваряме вратата,
паркираме си колите, затваряме вратата и след това към 8.00 ч. я отваряме за клиенти.
Вратата е от две крила, лесно се движат. Стане ли 18.00 ч. ние – общите работници, се
3
занимаваме със затварянето на вратите. Двете врати са от крила от по 5 метра. Едната има
пешеходна врата. Ние ги отваряме големите врати и си стоят отворени през целия ден. Който
е пешеходен влиза през малката врата. Стане ли 18.00 ч. - затваряме вратите. Затварянето на
вратите никога не е било задължение на охраната. Магазинерите, докато се отчитат, ние -
общите работници затваряме вратите. Сутрин пак ние ги отваряме вратите. Пазачите не се
занимават с отваряне и затваряне. Тези врати са метални, има ламарина от метър и нагоре –
това са си метални профили. Долу на ролките, които се движат по шина, има заварени
стопери, които са ограничители. Ограничители има и на двете врати, за да се знае докъде да
се отварят и затварят. Това е от край време и по време на инцидента също бяха. След него,
по предписание, се сложиха допълнителни. Като застанеш с лице от вътрешната страна на
двора, откъм магазина, дясната врата се отваря надясно, а лявата - наляво. М. е отворил
дясната. По какъв повод С. е отишъл, не зная. Той беше сприхав и е дръпнал грешната врата.
Явно той е дърпал лявата към дясната. Линейката дойде след 8.00 ч., когато С. си беше
тръгнал. С. говореше с М. до стаичката на пазачите. Аз си вкарах колата. е тръгнал да си
ходи, М. е тръгнал с него и го е изпратил до входната врата на блока и се е върнал на работа.
С. беше в нормално състояние, само ми се видя превъзбуден, нещо ръкомахаше, но той си
беше такъв - сприхав. Не съм видял да има кръв. Видях, че ръкомаха. Видях, че си вървеше
сам С. Падналото крило беше на земята, след това го вдигнахме. Участвах и аз при
вдигането, защото пречеше да влизат клиенти. Беше паднало лявото крило, не дясното.
Дясното беше отворено. Ролката беше преминала през ограничителя. Вратата беше почти на
средата, на разстоянието между двете. Никога не се е случвало крилата да падат. Ние сме ги
изваждали, за да сменяме ролката, защото се е случвало да заяжда. Смазваме ги и ги
връщаме. Затварял съм тези врати. Лесно се движат, това са ролки на лагери и като си ги
смазваме, лесно се движат, не изискват усилия. Ограничителят задържа вратата и не може
повече да се дърпа. Не зная как е станало, но трябват свръхусилия, за да прескочи
ограничителят и да падне вратата. Ограничителят е там на място и до ден днешен. Вратата
не е сложна, елементарна е, но ние си имаме инструктаж какво да правим. При започване на
работа в „С.“ веднага сключих трудов договор. Пенсионер съм и си имам трудов договор.
Никой не ми е казвал, че трябва да работя без трудов договор. Видях С. и счетоводителката
веднъж, нещо говореха, той ръкомахаше и после ми каза: „Какъв трудов договор искат, ще
взема да им тегля една и да се махна“. Със счетоводителката като говореха пред магазина ми
каза:“ Мани бе, пак за този договор. Аз си вземам максимална пенсия, а те ми искат трудов
договор. Ще взема да им тегля една и ще напусна!“. Той никога не се е оплаквал, че не искат
да сключат трудов договор.
Свидетелят на въпроси на прокурора: Имаше ограничители - 2 броя. Това е „фи“,
заварено, някъде 8 мм е, отдолу заварено. Идваха от Инспекцията по труда. Доколкото
разбрах, имаше предписание да се поставят още ограничители. Те разпоредиха да се сложат
ограничители и в горната част и се сложиха. Не зная каква заплата е получавал С., не ми е
споделял. Той казваше, че му е максимална пенсията и не иска да го осигуряват. Други не са
били без трудови договори, тъй като те не са на максимална пенсия и са си на трудови
договори.
Свидетелят на въпроси на адв.А.: Никога не е падала тази врата. Никога не е
напъвана, за да излиза от ограничителите, никога не ги е прескачала при отваряне и
затваряне.
Страните /поотделно/: Нямаме въпроси към свидетеля.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д. Д.:
Свидетелят: Спомням си, че на 30 ноември бях на риболов. Звънна ми И. и ми каза,
че нещо се случило с баща му, че се е прибрал от работа и е в неадекватно състояние. Аз си
тръгнах от риболова и отидох в болницата в П. Видях баща му, че беше в неадекватно
състояние. Тогава аз и съпругата ми, и Р. /сочи към подсъдимия Р. С./ тръгнахме да търсим
4
място в софийска болница, за да го настаним там. Намерихме и го преместихме в П.. Първо
го настаниха в противошокова зала, след това в неврохирургия и на 11.01.2022 г. почина.
Свидетелят на въпроси на прокурора: Аз живея на семейни начала със сестрата на И..
С. работеше в склад на „С.“ като охранител. По време на пенсионирането му още не съм бил
в семейството. Доколкото зная е работел в тази фирма над 10 години. Доколкото зная не е
имал трудов договор. Парите си е вземал на ръка. Получавал е около 400 - 450 лева. Една
жена от склада, не си спомням името й, му плащала на ръка.
Свидетелят на въпроси на адв.Е.: С. работеше нощна смяна, която започваше вечер
след приключване на работното време на магазина, мисля че от 19.00 ч. или от 20.00 ч. до
отварянето му сутрин. Събота и неделя работеше 24 часа, защото обектът не работеше с
клиенти. Много пъти съм го карал на работното място, на празници съм ходил да му нося
храна. Като съм ходил, той ми е отварял вратата. Имаше портичка, която се заключваше с
ключ. Не съм го виждал да отваря портала, само портичката ми е отварял. Почти никога не
се е случвало да влизаме вътре, той излизаше навън. Близо до порталната врата, отдясно на
влизането имаше една будка, беше каса, там седеше. Имаше работно облекло – шуба, яке
зимно с надпис на „С.“. Неговото състояние от момента, докато отида в Бърза помощ,
неговото съзнание беше неадекватно. Беше в съзнание, но в неадекватно състояние. Докато
го закараме до „Пирогов“ вече беше в безсъзнание. В деня на инцидента Р. ми даде 2000 лв.
и аз, и съпругата ми, и Р. тръгнахме да търсим място да го настаним в София. По спомен
към 19.00 ч. го настанихме в „П.“. Р. ми даде 2000 лв. за да посрещнем разходите. На по-
късен етап, Р. ми даде още 1000 лв., на мен, на ръка. След това не си спомням след колко
дни, при среща в магазина се разбра, че Р. ще преведе по сметка на жена ми 5000 лв., с които
ние го лекувахме до 11.01.2022 г. С. беше страхотен човек, отговорен, пъргав, жив човек,
грижещ се за семейството. Не е бил нервен или сприхав повече от нормален човек, не мога
да го определя като нервен и сприхав. Никой не му е предлагал да му направи трудов
договор. Той си вземаше хубава пенсия и не му се е налагало да има трудов договор.
Свидетелят на въпроси на адв.А.: Зная от него, не съм присъствал на разговори.
Когато съм посещавал магазина като клиент, той не е бил на работа, защото работното му
време беше през нощта. Когато съм ходил вратите, портала, е бил отворен, не се е налагало
аз да ги отварям.
Свидетелят на въпроси на адв.М.: Някъде между 07.00 ч. - 08.00 ч. ми звънна И. и ми
съобщи, че нещо се е случило с баща му. Между 10.00 ч. и 11.00 ч. бях в пернишката
болница. Към 12.00 ч. го настаниха в отделението и може би към 13.30 ч. – 14.00 ч. сме
тръгнали към София. Това можем да го сравним с разписката от „Градска мобилност“ в
София, защото на Р. му бяха сложили скоба. Към 17.00 ч. се върнахме и към 19.00 ч. бяхме в
„Пирогов“ и след всички процедури към 21.00 ч. – 22.00 ч., може би, е бил настанен в
противошокова зала.
Свидетелят на въпроси на съда: Закараха го с линейка, предоставена от болницата, с
медицински екип. Бяха извикали частна линейка, на която платих, но отказаха да го закарат.
Бяхме се разбрали с А. А., шефа на спешното, да изпрати екип. Не ми върнаха парите,
мисля, че бяха 80 лв. Р. С. ми даде парите пред „Пирогов“. Слязохме от колата, той ми каза,
че съм по-нахален и ще се оправя, даде ми парите и аз се оправих. Докато сме били в
болницата по настаняването, са му сложили скобата на колата.
Свидетелят на въпроси на адв. А.: Р. остана с нас през целия ден. След това ни даде
1000 лв. и 5000 лв. преведе по сметка на жена ми. Данните, които ни даваха, че последните
дни започва да задържа секрет от залежаването. Имаше белодробни притеснения от страна
на лекарите. Това получавахме като информация.
Свидетелят на въпроси на адв.Е.: Помня датата 30 октомври. Последния път, който го
видях, беше в деня на инцидента. Информацията получавахме ежедневно, през ден ходех
лично, всеки уикенд ходеха тъщата и Й.. Понеделник, вторник и сряда ходих лично, за да
5
занеса необходимите медикаменти, не съм го виждал като съм ходил. През другите дни
получавахме информация по телефона. От „С.“ се обаждаха постоянно. С Р. се чувахме
всеки ден, после по- рядко и накрая се чухме в деня, в който му се обадих и му казах, че е
починал.
Пристъпи към разпит на частния обвинител Й. С., на която се сне самоличността,
както следва:
Й. С. С. – .. години, българка, български гражданин, разведена, неосъждана, със
средно образование, работи във „Ф.“, гр.Перник, на длъжност продавач, дъщеря на
пострадалия.
Самоличността се сне по лична карта №****, изд. на ** г. от МВР Перник.
Съдът разясни на свидетелката правата и задълженията й по чл.121 НПК, включително
и правото, че може да откаже да даде показания по въпроси, отговорите на които биха
уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри
или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.
Свидетелят: Желая да дам показания.
Съдът предупреди свидетелят за наказателната отговорност по реда на чл.290 от НК.
Свидетелката обеща да говори истината, разпитана каза: На 30 октомври бях на
работа. Първоначално брат ми и майка ми не ми се обадиха веднага. Обадили са се на мъжът
ми и като са видели, че нещата са сериозни ми се обадиха и на мен. Отидох в спешното.
Баща ми вече беше неадекватен, не го разбирахме какво говори. Държеше се напълно
различно от това, което е. Опита се да става, наложи се да го вържат, защото имаше рана на
крака. Направиха му скенер, видяха че има черепно мозъчна травма. Опитаха се да намерят
място където да го настанят, но заради Ковид нямаше места и ни казаха ние да намерим
място. Тогава се обадих на Р. /сочи към подсъдимия Р. С./ и му обясних какво е състоянието
и го питах дали има връзки по София, да го закарат там, тъй като тук нямат невролог и няма
какво да му правят в болницата. Р. дойде, майка ми и брат ми се върнаха да вземат памперси
и багаж до вкъщи за да ги занесат в болницата. Ние с мъжа ми и с Р. тръгнахме на Р. с колата
към София. Решихме да отидем първо в „Пирогов“, защото вече имахме отказ от няколко
болници. Отидохме в „Пирогов“, говорихме със завеждащия на неврологията и човека ни
увери, че ще намерят място, нямаше място в отделението и каза, че ще го настанят в шокова
зала. Върнахме се от София в Перник до болницата, не знаехме дали ще ни отпуснат
линейка и затова, прибирайки се, се обадихме на частна линейка за да имаме някакъв
вариант да го откараме в София. В Перник в болницата ни казаха, че състоянието му е тежко
и не може да бъде откаран без медицински екип. Благодарни сме за което ни отпуснаха
линейка от Перник в болницата. Тръгнахме и ние по линейката, отидохме в „Пирогов“, мина
той всички изследвания и го настаниха в шокова зала, интубираха го, беше в
медикаментозна кома и състоянието му не позволяваше да е буден, мозъкът му трябваше да
почива. Това ни обясниха, беше интубиран, 12 дни беше в шокова зала, на 10-ия ден го
събудиха. Казаха ни, че си отваря очите, че не може да говори и, че още състоянието му е
много тежко. Вече имаше място, прехвърлиха го на 12-ия ден в реанимацията на
неврохирургията, там продължи лечението му до 74-ия ден и когато на 11.01 се обадих за
сведения и ми казаха, че е починал. През това време му преливаха лекарството „Хумана
албумин“, което беше скъпо, но много важно за него. Всички се надяваха, че точно този
медикамент ще му помогне да се възстанови. Не можеше да се храни, беше с трахилостонна
канила през гърлото, оттам го хранеха с каша. Единственото нещо, което ни казваха е, че е
буден, че има хаотични движения, но не може да се движи, не можеше да говори, но то
нямаше и как да говори с това нещо в гърлото. По принцип ни казаха, че няма да може да
говори. Надявах се с рехабилитация да постигнем някакви резултати, но това, което ми каза
една млада лекарка, която беше много дружелюбна с нас и накрая на 60-ия ден тя ми каза
ми, че не може повече да ни обяснява по тактичен начин, че ние просто като негово
6
семейство не искаме да осъзнаем какво се случва, но той е инвалид. След рехабилитация
може да има някакви подобрения, но като цяло, ще бъде на легло. На 74-тия ден, на 11.01
той почина. Не сме го виждали през това време. Нарочно носихме много малко
медикаменти, за да може да ходим през ден за сведения, а не само по телефона, защото
заради Ковид не можеше и да ходим всеки ден за сведения. Ние носихме по два Албумина,
за да може да ходим по-често, за да ни дават информация лично лекарите, а не по телефона.
Като цяло това е за състоянието и лечението му. Имаше затворена черепно мозъчна травма.
Имаше цицина на главата, много голяма, синя. В първия ден, в който сме го видели за
последно преди да бъде интубиран е в болницата в „Пирогов“. Като цяло това е лечението,
74 дни в „Пирогов“. Интубиран, в кома.
Свидетелката на въпроси на прокурора: Дъщеря ми е родена 2008г. беше на около 2
годинки и нещо, когато баща ми започна работа там. Идеята му беше, той да работи на
друго място, но трябваше да работи дневна смяна. Идеята беше, тъй като аз работех на
график по 12 часа, той искаше да започне работа нощна смяна, някъде като пазач, за да може
да я пази и да я прибира от градина и да има кой да се грижи за нея докато аз се прибера в
20:00 часа от работа. Може би около 11 години е работил в „С.“ като пазач, работеше само
нощем, а в неделя работеше 24 часа. Когато не работи склада, те в неделя даваха 24 часови
дежурства. Той не беше на трудов договор, това което аз съм си говорила с него е, че никога
не му е предлаган трудов договор и всички пазачи, те са трима души, той и още двама
негови колеги, не са били на трудов договор, защото работят само нощна смяна, тъй като
няма как през нощта да дойде проверка. Плащаха му около 400-500 лева на ръка, плащаше
им Л., Л., не знам как точно се казваше жената, мисля, че е касиер в магазина на „С.“ в „Л.“,
тя им даваше заплатите на ръка. Не е счетоводителка, мисля че тя работеше на касата, когато
преди да разширят склада, касата беше точно до пазачницата на пазачите. Виждала съм я там
на касата и мисля, че е касиер. Не знам другите пазачи каква заплата са вземали, но
предполагам, че е сходна с тази на баща ми. От баща ми знам, че и другите пазачи са без
трудов договор. Баща ми не беше избухлив, беше жизнен човек, много пъргав, много
работещ, той не можеше да стои на едно място, дори и вкъщи той нещо винаги правеше,
защото той си беше такъв човек. Беше страхотен баща, родител, дядо, той ни е отгледал
децата на мен и брат ми. Тогава по това време имахме общо 3 деца с брат ми, сега вече са 4,
имам син на 2-3 г. който за съжаление няма да познава. Много ни помагаше за децата,
особено за по-големите. Моята дъщеря и на брат ми големият син мога да кажа, че той ги е
отгледал.
Свидетелката на въпроси на адв. Е.: Много пъти сме ходили до работното му място,
дори и големите ни деца. Влизали сме там единствено на земетресението, първите две
вечери след земетресението сме били там, защото той беше на работа. Ние жените вкъщи
бяхме сами и някой му беше казал да не се притеснява да вземе семейството си с него. Той
отваряше малката портичка. На празниците винаги сме носили храна там. Земетресението,
вечерта, останахме при него там, защото ни беше страх да останем сами. Той работеше там и
преди това. Имаше работно облекло, на което пишеше „С.“. По принцип беше доволен от
работата. Не е вземал през цялото време тавана на пенсията, може би последната една
година е вземал добра пенсия. Той работеше не за парите, защото на ** години не искаше да
си остане вкъщи пенсионер. Поработи в „Р.“ малко и шефа там го уреди да работи в „С.“.
Искаше да работи и в същото време да помага за децата. Работеше преди това в „С.“ и се
пенсионира с първа категория. Аз се обадих лично на Р.. Защото не можехме да се справим
сами, „Хумана албумина“ беше около 140-160 лв. и с другите лекарства ставаха около 300
лв. на ден. Обадих се и поисках среща с него - Р. и с К., и им обясних, че е скъпо лечението,
и че финансово не можем да се справим и искаме помощ. После те ми предложиха 5000 лв.,
подписах протокол, че тези пари са за лечение и те ми ги преведоха по банкова сметка. Пазя
касовите бележки, те са за около 12 000 лв. Аз се обадих на Р. и на следващия ден се проведе
срещата. Преди това дадоха 1000 лв. и 2000 лв. на мъжа ми. Не сме поставяли условия.
7
Тогава започнаха да ни търсят от полицията за сведение. Те си мислеха, че татко е в добро
състояние. Тогава майка им каза, че е интубиран и в кома. Тогава започнаха да ни търсят и
ние казахме пред полицията, че работи от 3 години, а не от 13 години, тъй като Р. ни каза, че
по-добре е парите да отидат за лечение, а не в държавата и ние тогава казахме на В. Иванов,
че татко работи от 3 години. Когато в следствието ни разпитваха, тогава казахме, че работи
от 3 години, а не от 13, защото ни беше важно да се оправи. Звънях на Р. да му кажа, че е
тежко положението, подготвяха ни от болницата, но не можахме да се свържем с тях. На 11
ти Р. ни каза, че се прибира от чужбина, и че е под карантина. Обади ми се една жена от
НОИ - Ц. Д., и ми каза, че от фирма „С.“ искат да декларират баща ми като работник и да
отида в НОИ да попълня документи. И тя ми каза, че „С.“ искат да го декларират като
трудова злополука. След известно време ми се обади и ми каза, че „С.“ не искат да го
декларират и аз го направих.
Свидетелката на въпроси на адв.М.: Мисля, че ме пита съда за страните „С.“. С тях
не водим дела с тях. Декларирала съм пред НОИ злополука, но ако адв. Е. е завел други
дела, не зная. Ние сме се доверили на него, упълномощавала съм го, да. Искаме да водим
дело за обезщетение. Не зная каква кръвнина се претендира. Като се видяхме за първи път с
адв.Е., мисля че той ми каза, че ще заведе дело за 100 000 лв. кръвнина на човек. Дали е
такава сумата, не мога да кажа, не съм го коментирала с него. Мисля, че трябва да е заведено
дело срещу „С.“.
Свидетелката на въпроси на адв. А.: Като клиент този обект не съм посещавала. Ние
се обаждахме, мъжът ми контактуваше с Р. по телефона. От начало всеки ден, после по-
рядко и в момента като му звъннах да му кажа, че баща ми се влошава той каза, че така се
надявал този човек да оцелее, но съжалява, но че е под карантина. Не съм присъствала по
повод сключване на трудов договор. Баща ми беше човек на години, няма как да присъствам
при сключване на договори.
Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
Пристъпи се към разпит на свидетелят И. В., на когото се сне самоличността както
следва:
И. С. В. - на ** години, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със
средно образование, безработен, син на С. В., ЕГН **********.
Свидетелят: Водим дела за обезщетение срещу С..
Самоличността се сне по лична карта № ЛК ****, изд. на *** г. от МВР – Перник.
Съдът разясни на свидетеля правата и задълженията му по чл.121 от НПК,
включително и правото, че може да откаже да даде показания по въпроси, отговорите на
които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи,
братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.
Свидетелят: Желая да дам показания.
Съдът предупреди свидетелят за наказателната отговорност по реда на чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината, разпитан каза: На 30.10. 2021 г., събота, около
08.00 ч. звъни телефона. Обажда ми се майка ми. С родителите ми живеем на 200 м. един от
друг. Думите й бяха: Баща ти е паднал през нощта и е неадекватен. Отидох. В първия
момент помислих, че е получил инсулт. Не знаех, че е бил нощна. С влизането виждам баща
ми да ходи хаотично, да повръща и говори несвързано. По най-бързия начин, тук, започва да
буйства пред Бърза помощ. От там го връщам и викам Бърза помощ. Идват и им викам, ако
може нещо успокоително. Той беше неадекватен. Той нито знае кой е, нито къде е, нито
какво говори. От там с полиция, с белезници, с линейка в Бърза помощ. Тогава видях, че
нещата са зле и се обадих на зет ми. Той на риба, прибра се бързо. На баща ми направиха
скенер, изследвания и го оставиха тук в отделението. Останахме аз и майка ми, а сестра ми,
зет ми и Р. отидоха към София. Те намериха в „Пирогов“ начин да го приемат. Дойдоха
8
всичките тук и с линейка в „Пирогов“. Пак скенери, пак изследвания, 12 дни в шокова зала,
после в реанимацията и на 11.01 приключи. Това е, което си спомням.
Свидетелят на въпроси на прокурора: Баща ми се пенсионира през 2007 г. от „С.“, на
** години. Започна работа в една търговия, но 2008 г. дойде икономическата криза и
трябваше много хора да се освободят. Той каза: „Аз съм пенсионер, аз имам за себе си“ и от
2009 г. работи в „С.“ на Л. като пазач, нощна смяна, а неделя е 24 часа.
Свидетелят на въпроси на адв. Е.: Ходил съм на работното му място. Пазачите
отварят вратата. Аз като ходя, не ходя с кола, защото не работи склада, отварят ми пазачите
малката врата. Има шуба, пише „охрана“, отзад пише „С.“. Аз не съм получавал пари, но
сестра ми е получавала пари от фирмата за лечение. Ние бяхме ограничени за лекарствата от
точка „а“ до точка „б“, имахме 15 минути, защото е от хладилник до хладилника. Не зная от
фирмата да са поставяли условие за тези пари. Баща ми нямаше мозък, физически се
движеше. Баща ми беше перфектен баща. Беше нормален човек. Ходил съм във фирмата да
пазарувам, работи склада, няма пазач, вратите са отворени. Ходил съм при него и когато не
работи склада. Като съм ходил да пазарувам, са отворени вратите. Не ми е казвал баща ми
защо е без трудов договор.
Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
Сне самоличността на свидетелката както следва:
В. С. В. - на** години, българка, български граждани, вдовица, със средно
образование, работи като машинен оператор в „Л.“ гр. Перник, бивша съпруга на С. В..
Самоличността се сне по лична карта № ****, изд.на *** г. от МВР гр.Перник.
Свидетелката: Участвам в гражданско дело за обезщетение срещу „С.“.
Съдът разясни на свидетелят правата и задълженията й по чл.121 от НПК,
включително и правото, че може да откаже да даде показания по въпроси, отговорите на
които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи,
братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.
Свидетелят: Не желая да давам показания.
Пристъпи към изслушването на вещите лица.
Сне самоличността на вещото лице както следва:
Г. М. М. – на ** години, българин, български
гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по реда на чл. 291 от
НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знания.
Прочете се заключението на вещото лице по изготвената СТЕБТ, находяща се на
л.237- 250 т. ІІ от следственото дело.
Вещото лице: Поддържам това, което съм написал, само искам да спомена, че аз не
съм бил на оглед, не ми е била поставена такава задача. Работил съм само по документи,
които са ми били предоставени в хода на досъдебното производство.
Страните /поотделно/: Нямаме въпроси, да се приеме заключението.
Съдът намери, че следва да бъде приобщена експертизата към доказателствата по
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита и прилага по делото изготвената от вещото лице Г. М. експертиза.
Определя хонорар на вещото лице в размер на 100 лв., които да бъдат изплатени от
бюджетния размер на съда, ведно с пътни и дневни, след представяне на необходимите
9
документи за пътните – голям талон на автомобил и фактура /касова бележка/ за заредено
гориво.
Пристъпи се към изслушване на вещото лице Ал. Ц., на което сне самоличността както
следва:
А. П. Ц. - на ** години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без
дела и родство със страните.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по реда на чл. 291
от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знания.
Прочете се заключението на вещото лице по изготвената САТЕ, находяща се от
лист 219 до лист 226 от том ІІ от следственото дело.
Вещото лице: Поддържам заключението на експертизата.
Страните /поотделно/: Нямаме въпроси, да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита и прилага по делото експертизата, определя хонорар на вещото лице в
размер на 100 лв., които да бъдат изплатени от бюджетния суми на съда.
Пристъпи се към изслушване на вещото лице Ем. К., на което се сне самоличността,
както следва:
Е. Л. К. – на ** години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без дела и
родство със страните.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по реда на чл. 291 от НК.
Вещото лице К.обеща да даде заключение по съвест и знания.
Прочете се видео-техническата експертиза, обективирана в протокол № 578/22.12.2021
г., находяща се от лист 24 до лист 34 на т. І от следственото дело.
Вещото лице: Поддържам изцяло експертизата, която съм изготвил.
Прокурорът: Нямам въпроси, да се приеме.
Адв. Е.: Нямам въпроси, да се приеме.
Вещото лице на въпроси на адв. А.: Крилото, въпросното което пада, е в затворено
положение. Нито е отваряне, нито е затваряне, той продължава да го блъска в посока на
другото крило, което е вече отворено. Посоката е като отваряне, но то се отваря до
определен момент, но в следващия момент излиза от релсите. Видно от резултата, не би
трябвало да се движи в тази посока, но това е субективно. Не е трябвало да го движи в тази
посока, а в обратната посока.
Страните по отделно: Нямаме повече въпроси. Да се приеме експертизата.
Съдът определи: Прочита и прилага по делото видео- техническата експертиза.
На вещото лице да се изплати хонорар в размер на 40 лв. от бюджетните суми на
съда, който да бъде преведен по сметката на ОД на МВР-Перник.
Прокурорът: Моля, да бъдат прочетени показанията на починалия Р. В. А..
Адв. Е.: Присъединявам се към искането на прокурора.
Адв. М.: Не давам съгласие г-н съдия, поради следната причина: Като защитник,
независимо от функцията на защита, която упражнявам считам, че по този ред, при наличие
на починал свидетел сме лишени от основен принцип в наказателният процес, и то в
съдебната му фаза, а именно принципът за непосредственост. Още повече, че при
прочитането на показанията на починал свидетел, от своя страна сме лишени от
10
възможността да поставяме въпроси, които евентуално ще възникват при прочитане на
показания. Поради тази причина Ви моля да го заличите от списъка за призоваване.
Адв. А.: Аз се присъединявам към казаното от колегата. Механичното прочитане на
дадените показания, направени от органа в досъдебното производство, без участие на
защитата и на подсъдимите, които да задават въпроси към този свидетел, ни лишава от
възможността същите да питат за конкретни факти, включително относно боравенето с
вратата, задълженията на отделните лица и в тази връзка не даваме съгласие за прочитане.
Подсъдимите поотделно: Присъединяваме се към становището на нашите защитници
и не сме съгласни да се прочетат показанията на свидетеля Р. В. А..
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.281, ал.1, т.4, предложение
последно, във вр. с ал.3, ал.4, ал.5 и следващите от НПК по отношение на прочитането на
показанията на свидетеля Р. В. А., доколкото възможността за прочитане на показанията на
свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, когато свидетелят е починал, се
съдържа в т.4 на ал.1 от НПК и с оглед изразеното несъгласие от страна на тримата
подсъдими и техните защитници липсва основание и процесуален ред за прочитането на
тази показания.
Водим от изложеното, съдът намери, че искането на прокурора следва да се остави
без уважение, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на прокурора за прочитане на показанията на
починалия свидетел Р. В. А., дадени пред орган на досъдебното производство.
Заличава от списъка за призоваване свидетеля Р. В. А..
Прокурорът: Държа на изслушване на вещото лице медик.
Адв. М.: Аз също държа на изслушване на вещото лице медик.
С оглед становището на страните и необходимостта от разпит на вещото лице –
лекар, съдът намери, че делото следва да бъде отложено, като се призове отново вещото
лице. Но тъй като вещото лице Т. Б. е редовно призована за днешното съдебно заседание и
не е посочила уважителни причини за неявяването си, следва да й бъде наложена глоба,
понеже неявяването й води до отлагане на делото.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Налага на вещото лице Т. Б. глоба в размер на 400 лева за неявяването й в днешното
съдебно заседание, след като е била редовно призована и не е посочила уважителни причини
за неявяването си.
Съдът предложи последователно няколко дати през месец юни 2025 г., като на всяка
от датите някоя от страните имаше ангажименти по насрочени съдебни дела на различни
съдилища.
След съгласуване на ангажиментите на страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва следващо съдебно заседание за 02.07.2025г. от 10:00 часа, за която
дата и час страните са уведомени.
Подсъдимият Р. С.: Заявявам, че на 02.07.2025г. имам личен ангажимент и няма да
мога да присъствам на съдебното заседание, но изрично заявявам, че не възразявам то да се
проведе в мое отсъствие, както заявявам и че желая да се възползвам от правото си да не
давам обяснения по обвинението.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
11
Да се призове за следващото съдебно заседание вещото лице Т. Б., като в призовката
до същата да се впише, че й е наложена глоба за неявяването й в днешното съдебно
заседание, тъй като е била редовно призована, не се е явила и не е посочила уважителни
причини за неявяването си.
Съдебното заседание приключи в 11.55 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
Секретар: _______________________
12