№ 8986
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110161313 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, по силата на които
ищецът /фирма/ моли да бъде признато за установено, че П. Д. Я. дължи на
/фирма/ сумите, както следва: 1 106,79 лева (хиляда сто и шест лева и 79
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ *****, ведно със законна лихва за
период от 25.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 181,65 лева (сто
осемдесет и един лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г., 49,77 лева (четиридесет и девет лева
и 77 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 25.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
9,59 лева (девет лева и 59 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 16.05.2020 г. до 05.04.2023 г. , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21481/2023 г. на СРС. Претендира
разноски по делото.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия за топлоснабден имот, посочен по-горе в претендирания
размер, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
1
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата
такса за дялово разпределение. Твърди, че потребителят е изпаднал в забава.
Ответникът в писмен отговор от 13.02.2024 г. твърди, че процесните
задължения са погасени и представя платежен документ за сумата от 1508,12
лева.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
с определение от 29.03.2024 г., а и се установява от съвкупната преценка на
писмените доказателства/ писмо от Столична община от 04.06.2014 г.,
съгласно което П. Д. Я. е закупил чрез договор за покупо-продажба от
15.12.1989 г. процесния апартамент, списък на етажните собственици от ЕС,
находяща се в гр. София, ж.к. Връбница 2, бл. 636, вх. Б /, че между тях е
налице облигационно отношение, както и че до топлоснабдения имот е
доставено твърдяното количество топлинна енергия на претендираната от
ищеца стойност, че в сградата е извършвана услугата дялово разпределение в
исковия период, както и че е възникнало задължение за плащане на сумите в
претендирания размер. Не се спори, че ответникът е изпаднал в забава за
плащане на процесните задължения.
От представения по делото фискален бон от 09.02.2024 г. за сумата от
1508,12 лева се установява, че ответникът е платил процесните задължения,
което обстоятелство не се оспорва от ищеца предвид изрична молба от
30.04.2024 г., с която заявява, че процесните задължения са изплатени в
цялост: главница и лихви, освен юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер за исково и заповедно производство.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
2
на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен
като такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника
на исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на
исковата молба в съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на
ищеца, че с плащането от страна на ответника са погасени всички вземания,
освен юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съдът намира, че
следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, а именно по 50
лева за заповедно и исково производство.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца /фирма/, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление : /адрес/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу П. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да бъде признато за
установено, че П. Д. Я., ЕГН ********** дължи на /фирма/ следните суми:
сумата в размер на 1 106,79 лева (хиляда сто и шест лева и 79 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ *****, ведно със законна лихва за период
от 25.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 181,65 лева
(сто осемдесет и един лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г., сумата от 49,77 лева (четиридесет
и девет лева и 77 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 25.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 9,59 лева (девет лева и 59 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.05.2020 г. до 05.04.2023 г. , за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21481/2023 г. на
СРС. поради постъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА П. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да заплати /фирма/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ сумата от 50
лева, юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 50 лева,
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4