Р Е Ш Е Н И Е
№ /13.11.2019
гр.Плевен 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІ-ри
гр.с.в публичното заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
:
мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при
секретаря Петър Петров и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №607 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд №1120
от 12.06.2019г., постановено по гр.д.№972/2019г.по описа на същия съд на основание чл.144 СК Д.Г.Г.,ЕГН ********** от гр.Плевен,
******е осъден да заплаща на В.Д.Г. ***
ежемесечна издръжка в размер на 100
лева, считано от 14.02.2019 г.до настъпването на законни причини за
изменяването или прекратяването ѝ, ведно със законна лихва за всяка
просрочена вноска като за разликата от 100 лв.до пълния предявен размер от 180
лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.Със същото решение на ПРС
на основание чл.149 СК Д.Г.Г., ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.******е
осъден да заплати на В.Д.Г.,***, сумата 750 лв./по 100 лв. месечно/, издръжка за периода от 28.06.2018г до
13.02.2019г.,ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата
молба /14.02.2019г./ до окончателното й изплащане,като за разликата до
предявения размер от 1350 лв./по 180 лв. месечно/ искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.С решението на
ПРС на основание чл.78, ал.1 СК Д.Г.Г.,ЕГН
**********,гор.а. е осъден да заплати на
В.Д.Г. ,ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 166,67 лв.На
основание чл.78, ал.3 СК В.Д.Г.,ЕГН **********,гор.а.е
осъдена да заплати на Д.Г.Г.,ЕГН **********,гор.а. деловодни разноски в размер на 133,33 лв. Със същото решение на
ПРС Д.Г.Г., ЕГН ********** от гр.Плевен,
ж.к.****е осъден да заплати по сметка на РС-Плевен сумата от 174 лв. за държавна такса, както и 5 лв., в случай
на издаване на изпълнителен лист..
Недоволен от така постановеното
решение е останал Д.Г.Г. -ответник пред ПРС,който чрез своя
пълномощник адвокат Г.Г. от ПАК го
обжалва пред Плевенски Окръжен съд в частта,в която на осн.чл.144 ГПК е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100лв.,считано от 14.02.2019г.и в
частта,в която на осн.чл.149 СК е осъден да заплати сумата 750лв.,издръжка за
минало време за периода от 28.06. 2018г. до 13.02.2019г.,ведно със законна
лихва върху сумите,считано от 14. 02. 2019г.до окончателното им изплащане.В
обжалваната част въззивникът счита,че решението на ПРС е неправилно и
незаконосъобразно.Във въззивната жалба са
изложени доводи,че по делото е безспорно установено, че ищцата В.Г. е дъщеря на
въззивника Д.Г.,че през учебната 2018/2019г.същата е била записана като
ученичка в 12“в“клас в СУ“******“ ,че към момента на депозиране на ИМ е
навършила 18 години,че няма данни ищцата да притежава имущество или да получава
доходи.Твърди се,че съгласно представените по делото доказателства е
установено,че въззивникът има сключен гр.брак от който има родено друго дете Г.Д.Г.,род.на
***г.,че освен за това свое дете
въззивникът се грижи и за две други деца-сираци ******,род.на ***г.и ******,род.на ***г.,които
са деца на неговата съпруга ,родени от първия й брак с Рачо Пенев,починал на
08.06.2008г. Посочено е,че въззивникът получава нетен доход в размер на около
900лв.месечно,че е принуден да тегли нови и нови кредити,за да погасява вече предоставени
такива,с които семейството му се опитва да преживява нормално.Изложени са
доводи,че за да постанови съдебния акт ПРС е изградил вътрешното си убеждение
за основателност на претенцията за издръжка на декларираното от въззивника
обстоятелство в договор за стоков кредит от 07.07.2018г.,че получава месечен
доход в размер на 1600лв.Твърди се,че въззвиникът не е в състояние да заплаща
присъдената издръжка без това да му създаде особени затруднения,тъй като
издържа освен своето родно дете и две други деца, заплаща ежемесечни вноски по
изтеглени заеми,поради което счита,че не са налице всички кумулативни
предпоставки на чл.144 СК и
предявеният иск е неоснователен ,а решението на ПРС е неправилно и незаконосъобразно.В
заключение моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в обжалваната му част.В
съдебното заседание на 16.10.2019г.въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Г.Г.
от ПАК поддържа така подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения
и моли Окръжния съд да я уважи.Не се претендират разноски за настоящата инстанция.От
адвокат Г. е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемата.
Въззиваемата В.Д.Г. чрез своя
пълномощник адвокат В.К. от ПАК е
депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище ,че въззивната жалба е
неоснователна,а решението на ПРС като правилно ,законосъобразно и постановено след задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства, следва да бъде потвърдено.Изложени са доводи,че
ПРС правилно е приел,че са налице предпоставките на чл.144 СК и бащата може да
дава издръжка в минимален размер на пълнолетното си учащо дете без особени
затруднения. Посочено е,че въззивникът твърди,че единствения му доход е от
заплата в размер на 900лв.месечно брутна сума,а същевременно е представил
договор за кредит от 07.07.2018г.,в който самият той е декларирал като основен
доход сумата от 1 600лв.Посочено е,че след като въззивникът е поел
облигационни задължения да заплаща ежемесечни погасителни вноски в размер на
1730лв., близо два пъти над получавания доход ,същият може да задоволява
нуждите си и и да изплаща издръжка.В тази насока са изложени подробни
съображения, като е посочено,че през м.юни 2018г.когато за ответника е
възникнало задължението да заплаща издръжка за пълнолетното си учащо
дете,същият доброволно се е поставил в ситуация,която евентуално да го затрудни
да заплаща тази издръжка,което не основание за неприсъждането й.В отговора е
посочено,че моралното задължение на въззивника да се грижи освен за своите деца
и за децата от първия брак на съпругата си ,също не го освобождава от
задължението му като родител да дава издръжка на пълнолетното си учащо дете,тъй
като законът определя реда,в който се дължи издръжка и на първо място това са собствените деца.В заключение въззиваемата
чрез своя пълномощник моли Окръжния съд да постанови решение,с което да
отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение на ПРС.Претендират
се и направените разноски за въззивната инстанция,съгласно представен списък по
чл.80 ГПК. Това становище се поддържа от пълномощника на въззиваемата адвокат
В.К. от ПАК и в съдебното заседание пред ПОС на 16.10.2019г.
Окръжният съд като прецени
становищата на страните и представените по делото доказателства,вкл.и тези пред
въззивната инстанция , приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на ПРС в неговата отхвърлителна част
,респ.в частта,в която искът по чл.144 СК е отхвърлен за разликата над 100лв.до
180лв.и в частта ,в която искът по чл.149 СК-издръжка за минало време за
периода от 28.06. 2019г. до 13.02.2019г.е отхвърлен за разликата над 100лв.до
180лв., респ.за разликата над сумата 750лв.до 1 350лв.,не е
обжалвано,влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка в настоящото
производство.
За да уважи иска с правно основание
чл.144 СК,ПРС след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства-гласни
и писмени е приел,че са налице
предпоставките на чл.144 СК и ответникът може да дава издръжка на пълнолетната
си дъщеря в минимален размер от 100лв.,до който размер е уважен иска на посоченото основание.Тези
правни доводи на ПРС са правилни,кореспондират със събраните по делото
доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.
Безспорно между страните е ,че ищцата/въззиваема/ В.Д.Г. е дъщеря на
ответника/въззивник Д.Г.Г.. Същата е родена на ***г.,като на 28.06.2018г.е
навършила пълнолетие. От представените служебна бележка
№538/06.02.2019г. и удостоверение №РД-17-231/14.05.2019г.,издадени от СУ“******“
гр. Плевен безспорно е установено,че през учебната 2018/2019г.В.Г. е била редовна
ученичка в 12в клас в СУ „******“ гр.Плевен. От представените пред въззивната
инстанция писмени доказателства се установява,че към настоящия момент В.Г. вече
е редовна студентка,като е записана в първи курс през учебната 2019/2020г.по
специалност Предучилищна и начална училищна педагогика към ВТУ “******“гр.******.
Видно е,че на 17.09.2019г. между ******като наемодател и В.Г. като наемател е
сключен договор за наем, по силата на който на наемателя е предоставен под наем
недвижим имот в гр.******срещу задължението на наемателя да заплаща месечен наем в размер на 160лв.Съгласно представеното
удостоверение от „******“ООД гр.Плевен ******/майка
на В.Г./ за последните 12 месеца,съответно за периода от м.10.2018г.до
м.09.2019г.е получила общо БТВ в размер на 10 397,79лв.или средно месечно
БТВ в размер на около 866лв.От представените пред ПРС писмени доказателства -протокол
на медицинска комисия и амбулаторен лист № 001069/21.12.2018г. се установява,че
въззиваемата В.Г. има заболяване
бронхиална астма –смесена форма,с
умерено тежко протичане,с преобладаващ алергичен компонент.От показанията на
разпитаната свидетелка ****** /баба на ищцата /се установява,че след развода на
родителите, майката и детето са живели в едно домакинство заедно с нея и
съпруга й , който е починал 3 месеца след развода ,че основно тя и дъщеря й
полагат грижи за детето.Свидетелката посочва,че разходите на В. са се
увеличили, че през 2019г. внучка й завършва 12-ти клас,като разходите й за
учебници са били над 300лв.за 11 и 12-ти клас.Бабата на ищцата депозира
показания,че внучка й има заболяване „астма с преобладаващ алергичен
компонент“,диспансеризирана е,като лекарствата й не са поети от здравната
каса,че през последните три месеца В. е имала и гинекологичен проблем,правени
са й хормонални изследвания,за което са
заплащани и допълнителни средства за лечение.Свидетелката посочва,че В. е
ходила и на частни уроци по английски,купувала си е книги.
Безспорно по делото е установено,че въззивникът Д.Г. е сключил
граждански брак на 23.03.2010г.с ******,като от брака им е родено детето Г.Д.Г.,род.на
***г., което е навършило 10 години.От представените пред ПРС писмени
доказателства е видно,че съпругата на въззивника ******има две деца от първия
си брак ******, роден на ***г.на 17 години и ******, роден на ***г.,на 11 години,както и
че техният баща ******е починал на 07.06.2008г.От показанията на разпитания
свидетел ******се установява, че ответникът Д. живее в с.******заедно със съпругата си и
трите деца, съответно детето Г., което е дете от брака им,а другите две деца са деца на съпругата му,а баща им е починал.
Свидетелят посочва,че съпрузите съвместно се грижат и за трите деца,като семейството
живее скромно,имат кредити и изплащат къща,като според свидетеля изтегления от Д.
кредит в размер на 35 000лв.е за рефинансиране на стар кредит,с който е
закупена къщата ,в която живеят в с.******.Свидетелят установява,че понякога е давал
пари на заем на Д.,вкл.и наскоро,за да си плати гражданската отговорност за
автомобила, че преди ответникът е изплащал издръжка и на детето В..
Видно от представеното удостоверение
№ 2762/15.04.2019г.изд. от „****“ЕАД гр.**** за периода м.04.2018г.до
м.03.2019г. въззивникът Д.Г. е получил общо брутна заплата в размер на
14 742,18лв.и нетна заплата в размер на 11448,32лв.,респ. средномесечният
му брутен доход е в размер на 1230 лв.и в размер на 954 лв. нетно.Пред ПРС са
представени няколко договора за кредит
от които се установява,че през последните няколко години въззивникът Д.Г. е
кредитополучател по няколко кредита,съответно за предоставяне на кредитни
карти,стокови кредити за закупуване на различни стоки,потребителски кредит в
размер на 35 000лв.В един от тези договори-договор за стоков кредит
№3281581/07. 07. 2018г. последният е декларирал, че получава месечен доход в
размер на 1600 лв., а съпругата му в размер на 900 лв. При съпоставяне на всички договори за
кредит се налага извода,че ежемесечно въззивникът следва да изплаща месечни
погасителни вноски общо в размер на около 1 100лв.,които надвишават получавания
нетен доход от трудово възнаграждение в размер на 954лв.
За разлика от издръжката на дете,което не е навършило пълнолетие, която съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК се
дължи безусловно от родителите, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си,присъждането на издръжка на пълнолетно дете по
чл.144 СК, учещо редовно в средно или висше учебно заведение е в
зависимост от изпълнението на две
кумулативно дадени предпоставки:ищецът да не може да се издържа от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите да могат да я дават без
особени затруднения.При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,Окръжният
съд приема,че в случая са налице и двете горепосочени предпоставки за уважаване
на иска чл.144 СК. Към момента на завеждане на ИМ ищцата е навършила 18 години
и е била ученичка в 12-ти клас,завършвайки средно образование,а към настоящия
момент е студентка І-ви курс,редовно обучение във ВТУ “******“.Същата не разполага със собствени средства и имущество от
които да се издържа,а с оглед приемането й като студент във висше учебно
заведение са се увеличили и разходите й за храна,облекло и учебни пособия,за
заплащане на квартира и консумативи,за учебници и семестриални такси.Отчитайки
размера на получаваните доходи от родителите на пълнолетното дете , съответно
майката получава средно месечно БТВ в размер на около 866лв.,а
бащата средно месечно брутно възнаграждение в размер на 1230лв.,нетно в размер
на 954лв.,фактът,че въззивникът има
семейство и задължение за издръжка на друго малолетно дете,че съвместно със
съпругата си полага грижи и за издръжката на две други деца от предходен брак
на съпругата си, съдът приема,че същият без особени затруднения би могъл да
изплаща ежемесечна издръжка и на пълнолетната си дъщеря –студент в минимален
размер от 100лв.,в който смисъл са и изводите на ПРС.Фактът,че въззивникът е сключил множество договори за кредит,по които се е
задължил да заплаща съответните месечни погасителни вноски,надхвърлящи размера
на месечния му нетен доход, обуславя извода,че същият има възможност да осигурява
собствената си и на семейството си издръжка и е в състояние да заплаща на
пълнолетната си дъщеря-студентка минимален
размер на издръжка от 100лв. В този смисъл искът по чл.144 СК се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен до горепосочения размер.
Основателна е и претенцията по чл.149 СК,претендирана издръжка за минало време в
размер на 100лв.месечно ,за периода от 28.06.2018г.,когато ищцата е навършила
пълнолетие до 13.02.2019г.до размер на
750лв. Установи се от събраните по делото доказателства,че за този период
въззивникът не е заплащал издръжка на пълнолетната си дъщеря,която е била
ученичка в 12-ти клас и е учила редовно в средно учебно заведение.
След като е стигнал до същите правни
изводи , ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което на
осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна част.В отхвърлителната част, решението на ПРС
е влязло в сила.
При този изход на процеса и на
осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените
деловодни разноски в размер на 300лв.за адвокатско възнагрлаждение за
настоящата инстанция. Неоснователно е направеното в съд.заседание на
16.10.2019г.възражение от адвокат Г. за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемата.Същото е в размер на 300лв.,което
минималния размер по дело издръжка,съгласно чл.7 ал.1т.6 от Наредбата за
мин.размер на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд,Х-ти гр.с.№1120 от 12.06.2019г.,постановено по гр.д. №972/2019г. по
описа на същия съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.3 ГПК Д.Г.Г. , ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Г.,ЕГН
********** *** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл.280 ,ал.3,т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: