Р Е Ш Е Н И Е
Номер 597 05.06.2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на тридесет и първи май две хиляди двадесет
и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при
секретаря Илияна Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 635 по
описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Адиминстративнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Б.А.С. ***, с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв.В.В., против заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 23-0769-000179/07.03.2023 г., издадена от Полицейски инспектор
към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството му за
управление на моторно превозно средство (МПС), до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е
неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят оспорва констатациите за
употребени наркотични вещества, както и че е управлявал автомобила, поради
което моли заповедта за прилагане на принудителна административна мярка да бъде
отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и с адвокат В.. Поддържа жалбата. Ангажира гласни доказателства
и пледира за отмяна на атакуваната заповед, както и за присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответникът в производството, Полицейски инспектор към
ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1, във вр. с
ал.3 от АПК срещу индивидуален административен акт и пред компетентния да я
разгледа съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно мотивите на обжалваната заповед, при
проверка, извършена от полицейски инспектори при ОДМВР Бургас на 06.03.2023 г.
около 15: 00 часа в гр. Бургас на ж. к. „Меден Рудник“, до бл. 117
жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ Х 5 3.0 СД, с рег. № А5631 РА,
собственост на Е. Д.. При проверка водачът е тестван за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство "DREGER DRUG TEST
5000" с фабр. № ARМЕ-0067, който отчита положителна проба "АМФЕТАМИН"
с начало на пробата 16:58 часа и край на пробата 17:03 часа. На водача е връчен
талон за изследване № 0002382.
В административната преписка са представени съставен
на 06.03.2023 г. акт за установяване на административно нарушение, в който са
отразени горните констатации и обстоятелствата са квалифицирани като нарушение
на чл.5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП. Представен е талон за изследване, връчен на
жалбоподателя в 17.03 часа на същата дата, без данни за извършено изследване на
кръв и урина, както и мотивирана резолюция от 16.03.2023г. за прекратяване на
административнонаказателното производство по съставения акт за установяване на
административно нарушение, тъй като деянието съдържа признаците на престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК и има образувано БП 3292 ЗМ-126/2023г. по описа на
Четвърто РУ Бургас. С оглед установяване компетентността на административния орган наложил мярката, по
преписката са представени заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (л.28), както и
заповед с № 251з-1821/26.04.2022 г. (л.27) удостоверяваща компетентност на
органите, извършили проверката и органа издал оспорената ЗПАМ.
При така установената фактическа обстановка и в
резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146
от АПК, настоящият състав на съда намира следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган –
Полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас,
действащ в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП,
извършено на територията, обслужвана от ОД на МВР - Бургас.
Заповедта е издадена в писмена форма, с реквизити
съгласно чл.59 от АПК и съдържа мотиви в
съответствие с изискването на 172, ал.1 от ЗДвП.
При служебната проверка не се констатират допуснати
съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на
заповедта само на това основание.
Доказателства за наличие на кръвна проба,
опровергаваща резултата от полевия тест не са ангажирани или представени по
делото.
Правното основание за приложената принудителна
административна мярка е чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, според който за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
спрямо водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съдът приема за безсъмнено установено при проведената
проверка, че водачът е управлявал автомобила след употреба на наркотични
вещества – амфетамин, констатирана с Дрегер Drug Test 5000. Наличието на
прекратено административнонаказателно производство предвид висящо Бп 3292 ЗМ-126/2023г.
по описа на Четвърто РУ при ОДМВР Бургас, за което се установява от приложената
Мотивирана резолюция № 22-0769-М000064/13.03.2023 г. (л.16), не може да доведе
до оборване на този извод.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените
актове имат презумптивна доказателствена сила, а в случаят не са налице
доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите се в него
констатации, поради което съдът приема, че релевантните обстоятелства са
осъществени по начинът, описан от административния орган. Следователно, налице
са кумулативно изискуемите законови предпоставки за налагане на принудителната
административна мярка от категорията на процесната. АУАН е подписан от
жалбоподателят без възражения. Ангажираните от С. гласни доказателства, а
именно показанията на св.Драгиева, не поставят под съмнение съдържащите се в АУАН констатации, тъй като
изхождат от лице, с което С. живее на семейни начала и което е пряко
заинтересовано от изхода на делото. Предвид това, изводът на административния
орган, че в момента на проверката жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози е обоснован и в съответствие
с установените факти. Доколкото при тези обстоятелства чл.171, т.1, буква „б“
от ЗДвП изрично предписва прилагане на ПАМ, обжалваната заповед е издадена при
правилно прилагане на материалния закон. Не се констатират обстоятелства, от
които да следва извод за несъответствие на наложената мярка с целта на закона.
Целите, които си поставя чл.171 от ЗДвП, са осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.
Мярката, препятстваща управлението на автомобил от страна на лице, употребило
наркотични вещества, напълно отговаря на първата от тези цели, а именно – да се
осигури безопасността на движението, чрез временно отнемане на СУМПС.
Оспорената заповед има самостоятелни правни последици,
различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административно-наказателна юрисдикция (НП) или с
влязла в сила присъда за налагане на предвидено в НК наказание. Всеки от тях
обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага
диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение на водача и изпълнение на
превенцията, ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса
за отговорността на водача, при наличие на медицинско изследване от кръвна
проба по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП. В този смисъл Решение № 7893 от
27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2018 г., VII; Решение №12268 от
11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII.
В случая е приложима разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК и съответствието на ИАА с материалния закон се установява към момента на
постановяването, поради което заповедта се явява и материално законосъобразна,
доколкото има съставен АУАН за горепосоченото нарушение. Същото може да бъде
установено по някой от посочените в нормата на чл.171, ал.1, т.1 и т.2а от ЗДвП
начини, които са равностойни-в настоящия случай с дрегер. Доколкото се касае за
наркотични вещества или техните аналози,
законът не въвежда изискване за тяхната концентрация, за разлика от наличието
на алкохол, поради което правилото, че при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи следва да се тълкува стриктно т. е. само
по отношение на алкохола, а не и за наркотичните вещества. Изискването на чл.174,
ал.4 от ЗДвП има значение само досежно концентрацията на алкохол в кръвта, като
нормата на чл.171 от АПК не изисква да е
приключило производството по ангажиране отговорността на жалбоподателя вкл.
изчакване на резултат от назначена експертиза.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваната
заповед не страда от пороците, посочени в жалбата, и наложената принудителна
административна мярка следва да бъде потвърдена.
Поради липсата на направено от ответника искане за
присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен
съд - Бургас, дванадесети състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.А.С. ***, с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв.В.В., против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 23-0769-000179/07.03.2023 г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с която на
основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството му за
управление на моторно превозно средство (МПС), до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: