Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Варна, .2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря Елка Иванова като разгледа докладваното
от съдията Макариева в.гр.
дело № 2351
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на На А.К.А. срещу Решение №
159/.2019 г., постановено по гр.д. № 896/2018 г. на ПРС, в частта с която: ОСЪЖДА А.К.А. ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на детето си В.А.А.
ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на общо 1800 лева, за периода
23.07.2017 г. – 23.07.2018 г. чрез нейната майка и законен представител Д.С.Р.,
ЕГН ********** с адрес ***, ведно със законната лихва, на основание чл.149,
ал.1 от СК.
Във въззивната жалба са изложени доводи
за неправилност и незаконосъобразност на решението като се твърди, че неправилно
съдът е приел, че е налице неполагане на грижи и недаване на издръжка от
бащата. Не е взето предвид, че с отговора на исковата молба са представени
писмени доказателства за изплащана издръжка за този период – фактури и касови
бележки за закупуване на ежедневни консумативи за детето. Не са кредитирани и
гласните доказателства, от които се установява полагане на грижи за отглеждане
на детето от страна на бащата за периода от раждането на детето до м. януари
2018 г., в който период бащата е живеел с детето и майката и е престирал
издръжка в натура, полагайки ежедневни грижи, а след това е заплащал суми и е
закупувал консумативи. В периода от м януари 2018 г. до м. юни 2018 г. той е
предоставял парични средства на майката в размер на 800 лв. и допълнително е закупувал консумативи в размер на 200 лв.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в тази част и постановяване
на друго, с което предявеният иск за издръжка за минало време да се отхвърли
като неоснователен.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Оспорват се наведените твърдения. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част и се присъдят
разноски.
Постъпило е Писмено становище вх.
№ 317/07.01.2020 г., депозирано от ДСП Провадия, в което се изразява становище,
че е в интерес на детето присъдената издръжка да бъде увеличена, взависимост от
финансовите възможности на бащата.
Страните
не са направили доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.
143, ал. 2 от СК, според текста на който родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи- чл. 142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.
1 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година
преди предявяването на иска.
С представеното удостоверение за
раждане на ищеца се установява по безспорен и категоричен начин, че ответникът
е баща на детето и, че същото не е навършило пълнолетие.
Ищцовата страна, в чиято
доказателствена тежест е това, въпреки дадените конкретни указания в тази
насока не доказва по безспорен и категоричен начин твърденията си, че е налице
трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка за детето В. от страна на
бащата А. А. В постановеното решение съдът
не е взел предвид представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства –фактури и касови бележки за закупуването на ежедневни
консумативи за детето като храна , памперси , мокри кърпи, кремове и др. По делото от събраните глАсни доказателства
се установява, че А.А. е полагал грижи за отглеждането на детето, като в
периода от раждането му и до януари 2018 г. той е живял с детето и е престирал
издръжката в натура . Свидетелката Нели А. установява, че във времето от
декември 2017 г. до юни 2018 г. А. е
давал суми в размер от 500 лева и 200 лева на Д.Р. , освен това се установява,
че за месец юни 2018 г. Д.Р. е получила
от А.А. дрешки за детето В. на стойност
200 лева. От изложеното съдът счита, че ответникът полага грижи за детето,
изразяващи се в предоставяне на парични средства , закупуване на различни
консумативи за покриване на ежедневните грижи за детето, поради което искът да
бъде осъден да заплаща издръжка за детето си за минало време се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, а решението в тази част
да бъде отменено.
При този изход на делото, основателно се явява искането на въззивника за
заплащане на разноски пред ВОС в размер на 640 лева.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 159/.2019 г., постановено по гр.д. № 896/2018 г. на ПРС, в частта с
която ОСЪЖДА А.К.А.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
детето си В.А.А. ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на общо 1800
лева, за периода 23.07.2017 г. – 23.07.2018 г. чрез нейната майка и законен
представител Д.С.Р., ЕГН ********** с адрес ***, ведно със законната лихва, на
основание чл.149, ал.1 от СК и вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявеният от Д.С.Р., ЕГН ********** в качеството й на майка и законна представителка на детето
В.А.А. ЕГН ********** иск с правно основание чл.149, ал.1 от СК за осъждане на А.К.А.
ЕГН ********** за заплаща на детето В.А.А. издръжка в размер на 300 лева
считано една година назад от завеждане на исковата молба .
Осъжда Д.С.Р. ЕГН ********** с адрес
***, да заплати на А.К.А. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 640 лева сторени разноски пред ВОС
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ