№ 426
гр. Плевен, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно частно
наказателно дело № 20224400600500 по описа за 2022 година
Производството е по чл.345,ал.1,вр.чл.341,ал.2 вр. чл. чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по протест от Весела Иванова-Атанасова – прокурор в Районна
прокуратура – гр. Плевен, подаден срещу определение № 357 от
13.06.2022г. по ЧНД №1081/2022г., по описа на Районен съд гр. Плевен, с
което е било отменено постановление на Районна прокуратура – гр.Плевен от
18.02.2022 г. за прекратяване на наказателното производство, по пр.преписка
№5009/2020г., за престъпление по чл. 217, ал.4, вр. с ал.2 от НК и делото е
било върнато на прокуратурата, за продължаване на разследването.
Протестът е подаден в законния срок и от правоимаща страна,
поради което е допустим.
В протеста са изложени доводи за неправилност и
необоснованост на определението на първоинстанционния съд. Твърди се, че
първоинстанционният съдебен акт не кореспондира на събраните
доказателства, като направените в тази връзка констатации от съда за
необсъждане на елементи за престъпление по чл. 206 или евентуално друго
престъпление по Глава V от НК е явно отражение на тази неправилна
преценка на доказателствата, поставящи съществуващите отношения между
свидетелите, на фона на множество други деяния, които съществуват в
гражданския оборот, но не винаги съставляват престъпления.
Въз основа на изложеното в протеста е направено искане да бъде
отменено определението на Районен съд – Плевен и да бъде потвърдено
постановлението на Районна прокуратура – гр.Плевен от 18.02.2022 г., за
прекратяване на наказателното производство, по пр.преписка №5009/2020г.,
за престъпление по чл. 217, ал.4, вр. с ал.2 от НК.
Въззивната инстанция, след като се запозна с материалите по делото
прие за установено следното:
1
Районен съд – гр.Плевен е бил сезиран със жалба, на основание чл.
243 ал.4 НПК, от страна на Т. П. Д., в качеството и на собственик и управител
на „***“ЕООД – гр. Плевен, против постановление на Районна прокуратура –
Плевен от 18.02.2022 година, по пр. преписка №5009/2020г., по описа на РП-
Плевен, с което е прекратено наказателното производство за престъпление по
чл. 217, ал.4 от НК.
Във връзка с подадената жалба първоинстанционният съд е приел за
установено следното:
Досъдебното производство е образувано на 15.10.2020 година, с
постановление за образуване на ДП за това, че на неустановен ден през месец
април 2020г., в гр. Плевен, като пълномощник съзнателно е действано против
законните интереси на представлявания Т.Д. от гр. Плевен, като от деянието
са последвали значителни щети – престъпление по чл. 217, ал.4 вр. с ал.2 от
НК.
С атакуваното по съдебен ред Постановление за прекратяване на
наказателното производство, наблюдаващият прокурор е прекратил
наказателното производство по ДП, по пр. преписка №5009/2020г., по описа
на РП-Плевен, провеждано за престъпление по чл. 217, ал.4 вр. с ал.2 от НК,
на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като е приел,
че деянието не съставлява престъпление. За да достигне до този извод,
наблюдаващият прокурор е възприел следната фактическа обстановка:
Свидетелят Т.Д. /жалбоподател в настоящото съдебно производство/
упражнявала търговска дейност като едноличен собственик на капитала и
управител на „***“ ЕООД-гр.Плевен. С оглед на обстоятелства, налагащи
чести пътувания в чужбина, отсъствието и от територията на страната за
продължителни времеви периоди и осъществяване търговската дейността на
дружеството, на 10.10.2019г. свидетелката Д. упълномощила свидетелката П.
Г., /работник към дружеството/, да представлява фирмата пред изрично
посочени органи и институции, да поема права и задължения от името на
фирмата, както и да взема решения по управлението на предприятието на
фирмата и такива по стопанисване и опазване имуществото на дружеството.
Посоченото пълномощно било с три годишен срок на действие.
Наблюдаващият прокурор приел, че свидетелят Т.Д., с оглед на
евентуална продажба на управляваното от нея Дружество на нейни познати
лица – свидетелите В. и И. Х., на дата 10.02.2020г. първата със знанието и
съгласието на управителя била назначена като на длъжност „технолог“, с
идеята да влезе, да се запознае с бизнеса, с клиентите и начина на работа.
През периода 01.03.2020г.-30.04.2020г. във връзка производствената дейност
на Дружеството от свидетелката В. Х. били подписани и съответно били
издадени 31 бр. фактури спрямо съответни дружества - получатели на
произведена продукция, всички обективиращи направени доставки и
съответни плащания, на обща стойност 15 263.97 лева, по част от които
паричните суми били платени в брой на свидетеля И. Х., а тези по другата
част от тях, били получени от същия като наложен платеж, в офис на
куриерска фирма, за които обстоятелства били направени съответни
2
отразявания във фактурите и в електронни изявления. С част от така
получените парични средства били заплатени разходи направени от
дружеството, такива в размер на 5 587.25 лева, плащанията по които били
извършени „в брой“, а разликата в размер на 9 676.72 лева не била отчетена и
не била отразена като касова наличност. След завръщането на свидетеля Т.Д.
на територията на страната, в края на месец април 2020г., същата се запознала
с извършените действия от страна на свидетелите В. и И. Х., като установила
липсата на посочените по-горе парични средства. При проведен разговор
между свидетелите Т.Д. и В. Х., първата поискала „да и бъдат върнати всички
пари“, на което втората отказала. С оглед това обстоятелство, свидетелят Д.
депозирала жалба в Районна прокуратура-гр.Плевен, по повод на която била
извършена проверка, а в последствие било образувано наказателно
производство.
В хода на проведеното разследване били разпитани множество
свидетели: П. С. Г., Т. П. Д., И. В. Д., В. Ц. П., М. К. Н., Г. Г. Г. - Н., Т. И. П.,
Б. В. Ц., Б. Т. Т. Й. И. Х., Р. П. Б., О.С.А., Ц. Ц. М., Т. Д. Г., А. М. Б., Г. С. М.,
М. И. П., В. А. Л., Н. Р. Н., Ц. Н. Х., М. М. П., В. С. Х., И. Х. Х. и П. Н. Д..
Били назначени и изготвени съдебно-почеркова и съдебно-счетоводна
експертизи.
От заключението на вещото лице по първата такава се установява,че
подписа на съставил по 31 бр. фактури е положен от В. Х.,а
подписа за получил по една от фактурите и клиент в 1 бр. електронно
изявление, са положени от същата, като по 15 бр. електронни изявления на
куриерска фирма подписите са положени от И. Х..
От заключението на вещото лице по втората експертиза се
установява,че през периода 01.03.2020г. - 30.04.2020г. са издадени 31 бр.
фактури от Дружеството на обща стойност 15 263,97 лева, в които е посочен
начин на плащане - „в брой“, като през сочения период са направени разходи,
по които е извършено плащане в брой, в размер на 5 587.25 лева,като касовата
наличност би следвало да е в размер на 9 676.72 лева.
С оглед гореизложеното, наблюдаващият прокурор е приел, че не са
събрани доказателства, относно каквито и да е действия от страна на П. Г.,
обективиращи съзнателно ощетяване от нейна страна на чуждото имущество,
изразяващи се и насочени към неговото намаляване или увреждане, с което и
деяние да е осъществен състава на престъплението по чл.217 , ал.4 вр. с ал.2
от НК. Неотчетените приходи от дейността на дружеството през сочения
период също не попадат под закрилата на Глава V-та от НК - действията на В.
и И. Х. не осъществяват състав на каквото и да е престъпление против
собствеността, тъй като макар и от обективна страна да е налице поведение
спрямо конкретни вещи, изразяващо се в тяхното касово неотчитане и
съответно непредоставяне на управителя на дружеството, с оглед на
съществуващи договорки между същите и управителя на дружеството, за
последващото закупуване на търговското предприятие, не е налице елемента
от субективната страна на евентуално обсебване , изразяващ се в съзнание, че
движимите вещи са чужди такива.За безспорно установено наблюдаващият
3
прокурор е приел, че с поведението си двете посочени лица са демонстрирали
такова като на собственици, съобразно съществуващите уговорки, което се
подкрепя от действията им, при и по повод осъществяване на цялостната
дейност на дружеството през периода - обстоятелствата че са променили
производствените артикули, съобразно пазарното търсене и начините на
тяхното заплащане, положили са подписи под съответните документи и
имена, и подписи по електронните изявления, като и не на последно място -
това, че са заплащали направените през периода разходи от дружеството. В
мотивите на обжалваното постановление, наблюдаващият прокурор е приел,
че за остатъчните парични средства от осъществената търговска дейност на
дружеството, управителят на същото - Т.Д. би могла, на основание чл.59 от
ЗЗД, да предяви своите претенциите по исков ред, пред Районен съд-
гр.Плевен, спрямо лицата, които са ги получили - В. и И. Х. и са се обогатили
с тях, без основание, за сметка на същата.
При така безспорно установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав счете, че обосновано първоинстанционният съд е изразил
несъгласие с изводите на наблюдаващият прокурор, за липса на осъществен
престъпен състав от субективна страна, от лицата В. Х. и И. Х., поради това,
че двамата демонстрирали поведение, като на собственици, съобразно
съществуващите им уговорки с управителя на дружеството - Т.Д., тъй като,
както правилно е посочено от основния съд - не само юридически
недопустимо, но и житейски неоправдано е определено лице да демонстрира
поведение на собственик на търговско предприятие, при липса на
предпоставките за това, а именно - наличие на валидна продажба на това
предприятие, която да е вписана по надлежния ред в ТР.
Правилно и въз основана събраните по делото доказателства
Плевенският районен съд е приел, че неотчетените приходи и формираната
липса са възникнали от действията на свидетелката В. Х., създадена от
жалбоподателката Д., в качеството и на Управител на „***“ЕООД, във връзка
с бъдещо прехвърляне на търговското предприятие на свидетелите В. Х. и И.
Х., но същевременно липсват писмени доказателства, които да сочат какви в
действителност са били взаимните уговорки между посочените свидетели.
Все в тази връзка първоинстанционният съд обосновано, въз основа на
доказателствения материал е приел, че жалбоподателката Д. е единственият
вписан управител на „***“ЕООД към процесния период – 01.03.2020 –
30.04.2020 година, а свидетелката В. Х. е била назначена на длъжността
„технолог“, като е излязла извън обхвата на задълженията, произтичащи от
заеманата длъжност, съставяйки фактури, приемайки поръчки от клиенти,
определяйки начина на плащане и упражнявайки фактическа власт върху
сумите, събрани от реализираните продажби, при липса на правно основание
за това, при което наличието на уговорки за бъдещо прехвърляне на
търговско предприятие, не могат да послужат като основание за
демонстриране на поведение на собственик, включително за упражняване на
фактическа власт върху реализирана от търговското дружество печалба.
При така изложеното районният съд е приел, че обжалваното
постановление за прекратяване на наказателното производство на Районна
4
прокуратура – гр. Плевен е необосновано и постановено при липса на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, имащи
значение за делото и депозираната по реда на чл. 243 ал.4 от НПК жалба от
Т.Д., в качеството и на собственик и управител на „***“ЕООД – гр. Плевен,
против постановление на Районна прокуратура – Плевен от 18.02.2022
година, по пр. преписка №5009/2020г. по описа на РП-Плевен, с което е
прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 217, ал.4 от
НК е основателна.
Въззивната инстанция споделя напълно изводите на
първоинстанционния съд за необоснованост на постановлението на Районна
прокуратура – гр. Плевен за прекратяване на наказателното производство.
Установената фактическа обстановка в първоинстанционния съдебен
акт, съответства на подробно анализираните доказателства и
доказателствени средства, приложени по делото. Изводите за обективната и
субективната страна на извършените от В. и И. Х. действия се споделят
напълно и от настоящия съдебен състав.
Въз основа на изложеното въззивната инстанция счете за
несъстоятелни доводите в протеста за неправилност и необоснованост на
определението на първоинстанционния съд, както и твърдението че
първоинстанционният съдебен акт не кореспондира на събраните по делото
доказателства. Съображения в обратния смисъл бяха изложени по- горе.
Поради всичко изложено до тук и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл. 341,
ал.2, вр. чл. 243, ал.8, вр. ал.7, вр. ал.6, т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно, обосновано и законосъобразно определение
№ 357 от 13.06.2022г., по ЧНД №1081/2022г., по описа на Районен съд гр.
Плевен, с което е било отменено постановление на Районна прокуратура –
гр.Плевен от 18.02.2022 г., за прекратяване на наказателното производство, по
пр.преписка №5009/2020г., за престъпление по чл. 217, ал.4, вр. с ал.2 от НК и
делото е било върнато на прокуратурата, за продължаване на разследването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5