ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2025 година
от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеене на
родителите и детето, че до датата на съдебното заседание следва да изпрати представител по
делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност – писмено, с оглед
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните
доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите
(след посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки
от тях с детето, констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост,
работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при
родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от
родителите му.
УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за
изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК и да представят доказателства за доходите си за
една година назад, считано от датата на насроченото открито съдебно заседание.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявени са искове от И. Б. Г. срещу Ж. К. с правна квалификация чл. 127, ал. 2, във
вр. с чл. 59, ал. 2 СК и чл. 143 СК. Предявена е и акцесорна претенция по чл. 146, ал. 1 СК.
Предявени са насрещни искове от Ж. К. срещу И. Б. Г. с правна квалификация чл. 127,
ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2 СК и по чл. 127а, ал. 2 СК.
Първоначалният ищец И. Г. твърди, че с Ж. К. са живели във фактическо съпружеско
съжителство, от което имат родено едно дете – малолетната Е П Г К. Г., родена на 10.05.2012
г. Твърди, че към датата на раждането на детето страните са имали местоживеене в
Република Франция, като фактическото им съжителство продължило до м.03.2014 г., когато
ответникът заминал да работи на друго място. След раздялата на страните, майката и детето
са продължили да живеят в Република Франция до м.06.2017 г., след което същите са се
установили в Република България. През м.03.2017 г. родителите сключили споразумение, с
което уредили въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето, режима на лични отношения с неотглеждащия родител, пътуванията на детето и
неговата издръжка, но доколкото същото не било утвърдено от съд, не подлежало на
принудително изпълнение и изпълнението му зависело единствено от волята на страните.
Твърди, че именно тя полага всички грижи по отглеждането и възпитанието на детето и
обезпечава материално неговите нужди, като в отделни периоди след м.06.2017 г. бащата не
е плащал уговорената издръжка на детето или заплащал такава в по-малък размер. Отделно
от това не бил спазван и режимът на лични отношения между детето и бащата. Ето защо
отправя искане родителските права спрямо малолетното дете да бъдат предоставени на нея,
при която да бъде определено местоживеенето му, да бъде определен режим на лични
отношения с бащата и последният да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетната Е в
1
размер на 350 евро месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Ж. К. и е предявен
насрещен иск. Не оспорва, че страните са родители на малолетната Е, както и че през
м.06.2017 г. майката и детето са се установили в Република България, като твърди, че това
не е било по избор на бащата, а с оглед необходимостта ищцата да се грижи за болната си
майка в България. Не оспорва и обстоятелството, че ежедневни грижи за детето се полагат
от майката. Твърди, че от фактическата раздяла на страните заплаща издръжка на дъщеря си,
а освен това й предоставя и допълнителни средства за други нейни нужди. Сочи близка
емоционална връзка между него и детето. Претендира упражняването на родителските права
да е споделено от двамата родители. Не възразява местоживеенето на детето да бъде
определено при майката. В случай, че родителските права бъдат предоставени на майката,
отправя искане да бъде определен режим на лични отношения с него. По отношение на
издръжката сочи, че същата следва да бъде в размер на 250 евро, считано от влизане в сила
на решението, тъй като регулярно е заплащал такава, в т.ч. и понастоящем. Навежда доводи,
че е в интерес на детето да пътува в чужбина, поради което отправя искане до съда да
замести съгласието на майката за пътувания на детето извън Р. България, без ограничения в
броя на пътуваниятаи времето, през което се осъществяват, в рамките на определения режим
на лични отношения с бащата, до държавите члени на ЕС, Великобтитания, Швейцария,
скандинавските държави, Р. Сърбия, Р. Турция и САЩ, за срок до навършване на пълнолетие
на детето.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на насрещната исковата молба, с който
оспорва насрещния иск. Оспорва твърдението, че установяването на детето в България е
станало против волята на бащата, като твърди, че това не е свързано с необходимостта да
полага грижи за болната си майка. Твърди, че с детето са се установили в България след
сключване на споразумението между страните, в което бащата изрично дал своето съгласие в
случай, че майката и детето решат да се преместят в България. Оспорва и твърдението, че
след раздялата на страните бащата е заплащал издръжка на детето. Поддържа, че предвид
обстоятелството, че дъщеря им е ученичка, режимът на лични отношения с бащата следва да
бъде съобразен изцяло с учебната й ангажираност и възможността й да пътува в чужбина
през ваканциите и празничните дни. Оспорва предлагания от бащата размер на издръжката,
като твърди, че същият е крайно недостатъчен предвид нуждите на детето.
УКАЗВА на страните, доколкото всеки родител има качеството на ищец досежно
собствената си искова претенция, че по иска с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл.
59, ал. 2 СК в негова тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) че страните са
родители на детето; 2) че страните живеят разделено и откога; 3) всички наведени
обстоятелства, обуславящи интереса на детето от поисканите конкретни мерки относно
родителската отговорност; 4) че има родителски капацитет, качества и условия да се грижи
и отглежда детето, в т.ч. полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето; 5)
полаганите до образуването на делото преки и непосредствени грижи върху детето, респ.
доставянето на средства за неговата издръжка, респ. в какъв размер.
УКАЗВА на първоначалния ищец, че по иска с правно основание чл. 143 и чл. 149
СК в негова тежест е да докаже нуждата на детето от издръжка в претендирания размер и
възможностите на другия родител да я предоставя в този размер.
УКАЗВА на ответника, че по иска с правно основание чл. 143 и чл. 149 СК в негова
тежест е да докаже, че е заплащал издръжка на детето, респ. в какъв размер, за което не сочи
2
доказателства.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че по молбата с правно основание чл. 127а, ал.
2 СК следва да докаже: 1) че страните са родители на детето; 2) всички обстоятелства, които
се твърдят и които обуславят интереса на детето да пътува извън страната до посочените
държави, броя на пътуванията и тяхната продължителност във времето и несъгласието на
другия родител да даде такова съгласие.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
страните са родители на детето Е П Г К. Г.; че бащата живее в Република Франция; че
считано от м.06.2017 г. майката и детето са трайно установени в Република България, както
и че оттогава ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от
неговата майка, включително и към датата на образуване на настоящото производство.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на
данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи
се лица по отношение на двете страни за период от 01.11.2023 г. до момента на изготвяне на
справката.
УКАЗВА на ответника и ищец по насрещния иск в срок най-късно в насроченото
открито съдебно заседание да представи в съответствие с изискването на чл. 185 ГПК в
точен превод на български език приложените към отговора на исковата молба документи.
При неизпълнение на указанията на съда, документите, приложени към отговора на исковата
молба, ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск в срок най-късно в насроченото открито
съдебно заседание да представи в съответствие с изискването на чл. 185 ГПК в точен превод
на български език приложените към отговора на насрещната искова молба документи. При
неизпълнение на указанията на съда, документите, приложени към отговора на исковата
молба, ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че
при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
3
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещната искова молба – и препис от отговора на насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4