№ 100
гр. Перник, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720105589 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу
Е. В. П. ЕГН ********** гр.****** ул.*. ******* бл.** *ап.***
за установяване, че дължи сумата 229.94 лв. представляваща 1/ 2 от
общия дълг 459.88лв. :
за доставена но незаплатена топлоенергия на жилище нах. се гр.Перник,
адм.адрес ул.*.******* бл.** * ап.***
от която:
сумата 193.11лв.главница за периода 01.05.2022 -30.04.2023
изтекла лихва 36.84 лв. за периода 08.07.2022 -27.06.2024г.
законната лихва върху главницата от датата на ИМ до окончателното
изплащане на вземането
С исковата молба са представени документи, които съдът е приел като
доказателства по делото.
Не се сочат и не се представят доказателства относно начина на
формиране на претендираната цена за доставена топлинна енергия, респ. за
компонентите включени в нея, за периода и за имота, за който е начислена.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
1
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези
аргументи се иска уважаване на исковите претенции.
С исковата молба са представени:
- копие от извлечение от сметка
- копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
-копие от Нотариални актове и удостоверение за наследници – видно
от които : ответницата е наследник и като такъв дължи 1/ 2 част от общия
дълг за наследеното топлофицирано жилище
Препис от исковата молба е връчен на ответника лично.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран
писмен отговор-
ПРИЗНАВА задължението, твърди, че сумата е платена с платежно
нареждане от 03.01.2025г. – представя копие от банково бордеро
Моли да не се осъжда за разноски, с оглед поведението в процеса и
доброволното плащане
Ищцовата страна е депозирала становище – признава факта на
плащане , но претендира неиздължени разноски по делото : 62.50лв.
държ.такса по заповедното производство и за образуване на настоящето,
200лв. юк.възнаграждение или общо 262.50лв.
В случая, че страната оспори дължимостта на тези разноски – да се
назначи вещо лице за изчисляване какво е платено и какво остава
неразплатено.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представено по делото копие от два броя
Нотариални актове посочен по-горе, се установява, че –
Ответницата е наследник, има 1/ 2 идеална част от наследеното
топлофицирано жилище, респективно – отговаря за 1/ 2 част от задължения и
консумативи.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
2
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед на
Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.
Облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството потребител.
На второ място – ответникът е НАСЛЕДНИК и има 1/ 2 идеална част от
жилището – респективно задължение да заплаща 1/ 2 част от всички
задължения по неговото обслужване.
Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази
разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество
възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е
необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства, както и ОУ на ищцовото дружество следва извод, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е
собственик на процесния имот.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез
сделка- прехвърляне със запазване право на ползване срещу издръжка и
3
гледане -от страна на ответницата, като законен представител на дете, в чиято
полза е учредено правото
В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице
валидно облигационно отношение.
Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от
тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
Не бяха въведени възражения въобще за промени във вещноправния
статут на имота след придобиването му.
По делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни и
действащи в процесния период – доколкото на съда е ноторно известно, че
същите са публикувани в централен и местен ежедневник - в-к. „Съперник“ от
29.04.2008 г. и в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г.
В тази връзка ответникът следва да отговаря за претендираният 1/ 2
размер на задълженията за имота.
По размера на сумите не се спори, поради което съдът приема същите за
безспорни.
Ответникът е заплатил сумите доброволно и извънсъдебно – за
което обстоятелство няма спор.
Дори да се приеме, че имотът не е бил реално обитаван от ответницата,
то
тя дължи суми за отопление сградна инсталация.
В тази връзка следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
В тази връзка и исковата претенция за посочения период е основателна и
следва да бъде уважена в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия
месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.
В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за
4
забава е в размер на посоченото в исковата молба и това не е било оспорено в
отговора. Възражение за погасяване по давност на посочените суми за
главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за основателни и доказани в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
Ответникът оспорва дължимостта на разноски с оглед на това, че е
изчистил задължението доброволно и предварително.
Съдът счита, че разноски се дължат по следните причини :
Ответникът е станал причина за завеждане на делото – с внасяне на
исковата молба на 26.09.2024г. от когато съдебната машина е ангажирана да
обработи книжата, да въведе в компютърната система и деловодство книжата
по този спор, поради което в полза на съдебната власт се дължи държавната
такса, която е нормативно опредЕ..
Съдът, освен това, присъжда размер юк.възнаграждение в размер на
100лв., а не както е поискано 200лв., тъй като делото е решено в едно
заседание, но въпреки това юк. е положил труд , време и усилия да сезира
съда с този иск, да събере доказателства и да обоснове становището си по
дължимостта на задължението.Фактът, че ответникът е заплатил доброволно
задължението, не го освобождава от разноски, които се дължат тъй като е
станал повод за завеждане на делото.
При този изход на спора разноски на ответника не се дължат, а такива не
са и направени.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. В. П. ЕГН **********
гр.****** ул.*. ******* бл.** *ап.*** дължи РАЗНОСКИ по гр.дело №
5589/2024г. по описа на ПРС в размер :
62.50лв. държавна такса и 100лв.юк.възнаграждение, като за разликата до
пълния пердявен размер 200лв.юк.възнаграждение ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6