№ 292
гр. Варна , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503261 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №262803/26.08.2020г., поправена с
молба вх. №279220/05.11.2020г. по описа на ВРС, на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
подадена чрез пълномощник юрисконсулт Пламенка Василева , срещу
решение №3731 от 06.08.2020г. на Варненски районен съд, 16 състав,
постановено по гр.д. №29/2020г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение е признато за установено в отношението между
страните, че ищцата – потребител Р. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес
с. Косово, община Каспичан, област Шумен, не дължи на ответното
дружество „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК103002253,
сумата от 311,96 лева, представляваща стойност на доставена и консумирана
вода за битови нужди и канализационни услуги за периода от 06.02.2019 г. до
11.03.2019 г. на адрес на потребление гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”
1
№ 406, вх.1, ап.6, отчитана по партида с аб. № 1534133, за която е била
издадена фактура №**********/12.03.2019г. В съответствие с това
ответникът – жалбоподател е бил осъден да репарира на ищеца сторените от
него разноски по делото в размер на 50 лева, съответно да заплати на
представлявалия го адвокат възнаграждение за осъществената в хипотезата на
чл.38, ал.2 от ЗАдв защита в размер на 100 лева.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на решението. Оспорва се като неправилен и необоснован
извода на първоинстанционния съд за недоказаност на реалната доставка на
услугите като се прави подробен анализ на представените по делото писмени
доказателства, установяващ показанията на водомера в началото и в края на
отчетния период, за който е начислена отричаната с иска сума. Изтъква се и
липса на оспорване от страна на ищеца на отчета на общия водомер и
извършеното въз основа на този отчет допълнително разпределение на
количества за м.март 2019г. С оглед на това и като се позовава на събрани по
делото множество писмени доказателства, неоспорени от ищцата, които
доказват размера (обема) на ползваните В и К услуги, отчетени по
индивидуалния й водомер в имота, въззивникът - ответник оспорва като
неправилно становището на съда, че не е установил основанието, от което е
възникнало правото, както и неговия размер.
При тези основни оплаквания и твърдения ответникът - жалбоподател
моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови
решение по същество на спора, с което предявения срещу дружеството иск да
бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции.
С въззивната жалба не се посочват и представят нови доказателства.
В подадения отговор пълномощникът на въззиваемата страна оспорва
като неоснователни изложените във въззивната жалба твърдения и основания
за отмяна на първоинстанционното решение като предлага свой анализ на
релевантните факти и събраните доказателства за тяхното установяване.
Моли въззивната жалба да бъде оставена уважение, а обжалваното с нея
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е
2
даден ход по същество, въззивникът „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, представляван от юрисконсулт П. Василева заявява, че поддържа
подадената жалба и моли за нейното уважаване. Претендира присъждане на
разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна Розалина Богданова, представлявана от
пълномощника си по делото адвокат Велина Димова, АК – Варна, заявява, че
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване
на обжалваното решение на районния съд.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
Р. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Косово, община Каспичан,
област Шумен, с която се претендира установяване в отношенията му с
ответното дружество „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр.
Варна, недължимост на сумата от 311,96 лева, представляваща стойност на
доставена и консумирана вода за битови нужди и канализационни услуги за
периода от 06.02.2019 г. до 11.03.2019 г. на адрес на потребление гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик” № 406, вх.1, ап.6, отчитана по партида с аб. №
1534133, за която е била издадена фактура №**********/12.03.2019г.
В основание на предявения иск се въвеждат твърдения, че не е налице
доставка и потребление на питейна вода и В и К услуги в соченото във
фактурата количество от 100,800 куб.м., същото е и нереално и невъзможно
за потребление за посочения едномесечен период, разминава се драстично с
месечното потребление за предходни периоди (средно 3-4 куб.м./месечно), не
е и отчетено при спазване на установения в Общите условия ред за това,
поради което начислената във фактурата стойност за такова потребление е
недължима.
Ответното дружество противопоставя твърдения, че показанията на
водомера, с оглед на които е определено потреблението за процесния период
33
от 56 куб.м. (начално 64 м, крайно 120 м), са отразени в документи, които
носят подписите на ищцата - заявление вх.№ ********** от 01.03.2019г. за
прехвърляне на партида, съответно уведомително писмо № ********** от
3
11.03.2019г., с което същата се е съгласила с отчета, а разликата до пълните
търсени за заплащане количества е начислена след разпределение на
количества по главния (общия) водомер.
По делото не се спори относно това, че ответното дружество - В и К
оператор и ищеца са в договорни отношения за процесния период, като след
като на 01.02.2019г. ищцата е придобила собствеността на недвижимия имот
със заявление от 01.03.2019г. е заявила прехвърляне на партидата, по която се
отчита потреблението на доставяните в него В и К услуги. Заявлението е
подадено в офис на дружеството, като същото е изготвено на компютър от
служител на дружеството с предварително попълване на данни за адрес,
абонатен номер и показание. При това положение не може да се приеме, че
става дума за реален отчет; касае се за последното показание, което е
отразено в отчетната документация на дружеството – доставчик. В този
смисъл обосновано следва да се приеме, че изразеното съгласие е по
отношение на твърдението на дружеството (че в отчетната му документация е
отразено последно показание 64 м.куб.), а не по отношение на реално
отчетено показание на водомера. При липса на представени карнети за
отчетите на водомера в предходен промяната на партидата период не може да
се приеме, че това показание е реално (например хипотеза, при която не е
правен реален отчет, а са вписвани служебно количества, при което е
възможно да са начислявани по-малко от реално консумираните количества).
При липса на реални отчети (от инкасатора по показанията на водомера, а не
служебно или по данни на потребителя) не може да се приеме и че се касае за
отчет по изправен водомер, съответно не може да се установи периода на
евентуалната неизправност на водомера, констатирана едва на 11.03.2019г.
Всъщност установеното тогава показание 120 м.куб. може да се приеме като
единственото реално отчетено показание, доколкото същото е посочено и в
съставения двустранен протокол за поставяне на нова пломба на холендера на
водомера, подписан от потребителя. Както вече се посочи, извършен реален
отчет на водомера в началото на периода обаче не се установява, поради
което и не може да се приеме, че именно търсеното за плащане количество от
56 куб.м. е реално доставеното и потребено през процесния период.
Липсата на доказателства за реален отчет в предходен период е относим
и спрямо реда за разпределяне на разликата между общото потребление
4
(отчетено по общия водомер) и сбора от отчетените количества по
индивидуалните водомери, съответно количествата за съответните
неотчетени потребители, определени по реда на чл.25, ал.8 и чл.23, ал.3 от ОУ
– чл.25, ал.2 от ОУ. В конкретния случай при разпределението по отношение
3
на ищцата е използвано количеството от 56 м, което, както се посочи, не е
установено като реално отчетено и потребено, поради което и не може да се
приеме, че допълнително начисленото количество от 44,800 куб.м. е
определено пропорционално на отчета по индивидуалния водомер на ищцата.
Впрочем, липсват посочени и представени доказателства и за извършването
на реален отчет на общия водомер в сградата-етажна собственост, от който да
се установява общото потребление, липсват и доказателства за отчетените
количества по индивидуалните водомери на отделните потребители, от които
да се установява наличието на разлика, подлежаща на пропорционално
разпределение по реда на чл.25, ал.2 от ОУ.
Приложената към заключението на изслушаната по делото съдебно-
техническа експертиза справка не съставлява и не може да служи като
доказателство в процеса. Назначената по делото експертиза е доказателствено
средство за проверка и изясняване на доказани факти и обстоятелства (такива,
за които страните са посочили и представили доказателства), а не за самото
доказване на твърдени от страните факти и обстоятелства. С оглед на това и
съдебният експерт не може да сочи и представя доказателства; такива се
представят само от страните в процеса (главни и подпомагащи).
При тези констатации съдът приема, че ответното дружество не е
изпълнило доказателствената си тежест в процеса като не е установило пълно
и главно паричното си вземане спрямо ищеца, за което е издало процесната
фактура, по основание и размер. С оглед на това предявеният от ищеца –
потребител отрицателен установителен иск следва да се приеме за
основателен и да се уважи.
Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е
постановил правилно и съответно на закона решение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане,
придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38,
5
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (л.19), в полза на пълномощника на
въззиваемия ищец следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минималния размер от 300 лева по чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3731 от 06.08.2020г. на Варненски
районен съд, 16 състав, постановено по гр.д. №29/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Прилеп” №33, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Велина Кирилова Димова, ВАК,
личен №**********, с адрес на кантората гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №61, офис 35, като пълномощник на Р. С. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Косово, община Каспичан, област Шумен, сумата 300 лева
(триста лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство по в.гр.д. №3261/2020г. по описа на
Варненски окръжен съд, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6