Определение по дело №270/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юли 2018 г.
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20182100900270
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              О   П    Р   Е   Д    Е   Л    Е   Н   И   Е

Номер 677                                    25.07.2018 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд , първо гражданско  и търговско отделение,

На двадесет и пети  юли, две хиляди и осемнадесетата  година                                                                                                                          

В закрито  заседание в следния състав

                               

                                                           Председател: Кирил Градев                                                                      

                                                           

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Търговско дело  №270 по описа за 2018 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

     

     Производството по делото е  по исковата молба  на МБАЛ“Лайф Хоспитал“ЕООД със седалище и адрес – гр.Бургас, ЕИК ********* , представлявано от д-р Спасимир Иванов  против Националната здравна осигурителна каса, Булстат *********, - гр.София с искане за осъждането на ответника да изпълни задължението си да  заплати на  ищцовото лечебно заведение сумата от 292 844  лв. , представляваща стойността на договорена , извършена, отчетена в ежедневните отчети медицинска дейност по оказана болнична медицинска помощ – извършено лечение на здравноосигурени пациенти по клинични пътеки за месец април 2015 г. и м. май 2015 г. и вложени на пациенти медицински изделия , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до  изплащането. Ищецът сочи , че между него и  ответника има сключен индивидуален договор №020623/19.02.2015 г. , на   основание на който   задължение на изпълнителя – ищец е да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки на здравноосигурени лица , а за възложителя – НЗОК – да заплати за оказаната на пациентите медицинска помощ. Срокът за заплащане, договорен с чл.35 от Договора е 30-то число на месеца , следващ отчетния. За периода м. април – май 2015 г. цялата извършена от  ищеца медицинска дейност е била отчетена в ежедневни отчети пред възложителя. Една част от   извършената работа е била заплатена , но за м. април 2015 г. е останала незаплатена от НЗОК дейност по оказана болнична медицинска помощ на 281 пациента по КП в размер на 187 999 лв. , както и 2160 лв. за вложени при лечението на пациентите медицински изделия.За м. май 2015 г. е останала незаплатена от НЗОК медицинска дейност по КП по оказана  болнична помощ на 160 пациента за 102 685 лв. Ищецът сочи , че със заповеди на директора на РЗОК – Бургас е била назначена и извършена  проверка от финансови , както и медицински контролни органи на РЗОК – Бургас на отчетената в ежедневните отчети медицинска дейност през м. април и май 2015 г. Въпросните неплатени суми не включват отхвърлени за плащане  клинични пътеки , поради констатации за нарушения. На 16.01.2016 г. на Възложителя по договора е била връчена нотариална покана, съдържаща искане за заплащане на горепосочените суми – общо в размер на 292 844 лв. Възложителят е  върнал приложените документи и е отказал плащане.  През м. януари 2018 г. с писмо с обратна разписка до НЗОК отново е изпратено искане за заплащане на  дължимите суми за  оказана медицинска помощ. Ответникът отново е отказал плащане с писмо изх.№29-02-226/14.03.2018 г. / приложено на л.11 по делото/. Ищцовата страна сочи , че месечно  известие за отхвърляне от заплащане на  извършена и отчетена дейност поради надвишаване на лимита, подписано с УЕП / усъвършенстван електронен подпис/, съгласно договора не е изпращано от  възложителя съгласно чл.32 от договора и не е отхвърлена за плащане по договорения ред и  срок. Сочи се в исковата молба , че ищецът е  изправна страна по процесното договорно правоотношение , като в изпълнение на задължението си по чл.1 и чл.5 от договора е оказал медицинска помощ на здравно осигурени лица по процесните клинични пътеки , които са от пакета от Здравни дейности , гарантиран от бюджета на НЗОК.

       С отговора на исковата молба по чл.367 от ГПК  от страна на НЗОК чрез процесуалния представител – юрисконсулт на РЗОК – Бургас исковата претенция е изцяло оспорена като недопустима и неоснователна. На първо място се оспорва подсъдността / подведомствеността/ на спора пред окръжния съд съгласно ТП №1 от 29.09.2016 г. на ВКС по т.д.№1/2015 г. на ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС и предвид изразеното становище в ТП №5 от 21.06.2007 г. на ВАС по т.д. №3/2007 г. Правоотношенията между НЗОК и  изпълнителите на медицинска помощ възникват  въз основа на двустранно подписан  договор въз основа на Закона за здравното осигуряване и в съответствие с Националния рамков договор / НРД/ , който съгласно чл.4а е нормативен административен акт , който има действие на територията на цялата страна и е  задължителен за НЗОК, РЗОК , изпълнителите на медицинска помощ / в т.ч. – ищеца/, осигурените лица  и осигурителите. Правоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ възникват по  силата на двустранно подписани договори , но  страните не са равнопоставени по отношение на  създадените права и  задължения. При сключването на  тези индивидуални договори с изпълнителите НЗОК действа в качеството си на административен орган , а не като субект на гражданското право. Тези договори се сключват в изпълнение на конституционни задължения на българската държава по чл.52 от Конституцията на Република България и се явяват законово средство , чрез които се охраняват определени обществени интереси , свързани с оказването на  медицинска помощ и по своето естество са административни договори / чл.19ачл.19ж от /. Излагат се подробни съображения и   по съществото на спора – страната сочи , че ищецът няма основание да твърди неизпълнение / неплащане/ от страна на НЗОК по договора №020623 от 19.02.2015 г. , тъй като цялата договорена дейност / оказана болнична медицинска помощ по клинични пътеки/ до стойностите , посочени в Приложение №2 от договора , която е отчетена по реда на чл.22 и чл.23 от Приложение №2Б „Методика  за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ“ към чл.2 от Постановление №57/16.03.2015 г. на МС е заплатена на лечебното заведение в нормативно определения срок. Освен това се сочи , че всеки изпълнител на медицинска помощ трябва да планира и правилно разпределя през месеца приема на пациенти , съобразно  определените стойности по Приложение №2 към индивидуалния си договор , като съобразява плановите си хоспитализации с извършените вече спешни такива. На ищеца е било  известно , че  е необходимо извършената и отчетена дейност по клиничните пътеки да е в рамките на  стойностите , посочени в  същото приложение №2 , както и че стойността на  финансово отчетените  дейности не следва да надвишава размера на  определените стойности в Приложение №2. Оспорва се като неоснователно и  твърдението на ищеца за  нищожност на разпоредби на договора , без изричното им посочване. Прилагат се писмени доказателства по опис в 16 точки към отговора на исковата молба.

      При така  изложените възражения от страна на ответника настоящият съдебен състав намира , че  възраженията  досежно подсъдността на  образуваното производство са основателни.  Касае  се за спор между страните по повод изпълнение на задължения  на основание сключения между тях договор от 19.02.2015 г. на основание  ЗЗО и Националния рамков договор. Безспорно е  , че този договор има характер на  административен договор , чието  съдържание е нормативно определено и стойностите  на закупуваната от НЗОК медицинска дейност е ограничена в рамките на определения бюджет с ЗБНЗОК. Правоотношенията между страните – ищеца от една страна и НЗОК от друга страна по повод както самото сключване , така и по повод изпълнението , респ. – неизпълнението на задълженията по повод този договор са субординационни. Решаването на спорове по повод тези правоотношения , респ. – неизпълнение на задължения по  сключения индивидуален договор между страните по делото не може да бъде предмет на  настоящия съд, където страните са в условия на равнопоставеност. Съобразно това и  утвърдената съдебна практика , на която се позовава ответната страна в отговора си по чл.367 от ГПК решаването на настоящия спор между страните е от компетентността на административния съд. Налице е развито  субординационно правоотношение между страните по делото по повод изпълнение на сключения между тях административен договор -  ищцовата страна е направила искане за  плащане / на два пъти , надлежно документирано/ като съответно по повод това искане от страна на  ответната страна – НЗОК е налице  мотивиран на основание договора между страните и  Приложение №2 към него отказ. НЗОК е създадена като специализиран орган, осъществяващ задължителното здравно осигуряване, за което разполага със самостоятелен бюджет , който се формира и изразходва по определен начин / чл.6,22-32 от ЗЗО/. Следователно – независимо , че  отношенията между страните / НЗОК от една страна и от друга -  и  изпълнителите на медицинска помощ, в частност – НЗОК и  МБАЛ „Лайф Хоспитал“ЕООД/  се регулират от договор , за същия са налице специални разпоредби , предвидени в закона, дерогиращи приложението на общите правила на ЗЗД.  Респ. – спорът по повод този отказ  следва да бъде решен от административния съд по реда на АПК , а не от настоящия съд.  Поради това производството  по  търговско дело №270/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас по реда на чл.365 и сл. от ГПК следва да бъде прекратено и същото изпратено за разглеждане на Административен съд – гр.Бургас. Естеството на делото се определя от  естеството на правото , по отношение на което се търси решение – разрешаването на спорове , произтичащи от регулирани от закон властнически, субординационни правоотношения , е от компетентността на административните съдилища, а в настоящия случай е безспорно , че правоотношенията, създадени между страните по повод договорните  отношения / административен договор по смисъла на чл.19а-19ж от АПК/ между тях не са равнопоставени, а субординационни. този смисъл Вж. – Определение №875 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№198/2012 г. , ІІІ г.о., ГК на ВКС, ТП №1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк.д.№1/2015 г. на ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС./

 

     Мотивиран от горното и на основание чл.119 ал.3 от ГПК , Бургаският окръжен съд

 

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И:

 

 

 

     ПРЕКРАТЯВА    производството по  търговско дело №270 по описа на окръжен съд – Бургас за 2018 г.

     ИЗПРАЩА  делото за разглеждане  на Административен съд – гр.Бургас.

 

     Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от  уведомлението му на страните.

 

 

                                                         Окр. съдия: