Решение по дело №308/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. Ч., чрез адв. Ч., срещу Решение с номер 32/16.02.2024г., постановено по АНД с номер 1033/2023г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е било потвърдено НП с номер 23-1253-001675 от 20.10.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково.

Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Районният съд извел неправилни изводи, за да потвърди обжалваното НП. Липсвала валидно въведена забрана с пътни знаци за спиране и/или паркиране относно левия тротоар пред „френската пекарна“ в [населено място] на [улица]. Изрично било регламентирано, че пътните знаци В26 и В27 се поставяли отдясно срещу движението, а само при необходимост се дублират отляво. Сочи се, че поставеният пътен знак В27 е на ъгъла и важи за [улица]. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора сочи, че липсва резолюция за отмяна на глоба, наложена с фиш, за същото нарушение. Така бил нарушен принципът „non bis in idem”.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

В съдебно заседание се е явил представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, който излага, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Решението на Районен съд – Хасково е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Решението е правилно.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: „На 05.05.2023г. свидетелите М. Д. – мл. полицейски инспектор в РУ на МВР Хасково и Д. А. – инспектор в РУ на МВР Хасково извършвали проверка в града за неправилно паркирани автомобили. Около 10:32ч., на [улица]в [населено място], в района на „френската сладкарница“, след като достигнал до извод за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, св. Д. пристъпил към съставяне на фиш за налагане на глоба в размер на 20 лв. по отношение на водача на МПС л.а. [Марка], модел „ЦРВ“, с рег. номер [рег. номер] – М. С. Ч., паркирано на посочената улица в зоната на пътен знак В27, в отсъствие на водача на превозното средство. Впоследствие съставеният фиш бил анулиран, като бил съставен АУАН от 21.07.2023г. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП за паркиране на посоченото МПС на място, за което е действал знак „забранени престоят и паркирането.“

Въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства районният съдия е достигнал до правилни правни изводи.

Спорният по делото въпрос е дали в действителност е налице забрана за паркиране и/или спиране на автомобили по [улица], в района на „френската пекарна“ в [населено място], която забрана да е обозначена със съответния знак.

Чл. 6, т. 1 ЗДвП урежда, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В чл. 40 от Правилника за прилагане на Закона за движене по пътищата е посочено, че пътните знаци се поставят от дясната страна на пътя срещу посоката на движението така, че да бъдат лесно разпознавани и своевременно възприемани от участниците в движението. Всеки знак, поставен отдясно, може да бъде повторен над или на другата страна на пътя, когато местните условия са такива, че съществува опасност той да не бъде забелязан своевременно.

Безспорно е, че на [улица], посока към „френската пекарна“ в [населено място] има поставен пътен знак В27 – „забрана за престой и паркиране“, който се намира от левия край на платното за движение. Безспорно е, че [улица]в този район е еднопосочна, като отдясно има поставен знак, който показва на водачите на МПС, че има паркинг - тип „синя зона“. Следователно, настоящият съдебен състав намира за напълно обосновано поставянето на знак В27 от левия край на пътното платно, предвид съществуващата възможност да се получи една правна суматоха, ако отдясно фигурират двата знака – паркинг „синя зоня“, а под него – „забранено паркиране и спиране“. Ако би се допуснала такава възможност, то при паркиране на паркинг „синя зона“ водачите биха извършвали нарушение на ЗДвП. Именно за да бъде избегнат този проблем, знак В27 е поставен отляво на платното за движение.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че чл. 49 ППЗДвП урежда, че пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана. Факт е, че е налице отклонение от разпоредбата на чл. 40 ППЗДвП в конкретния казус, но с оглед спецификата на мястото на нарушението и законовите разпоредби поставянето на знак В27 не е незаконосъобразно.

След справка на място съдът установи и че има поставен знак „влизането забранено на пътни превозни средства“ към [улица], следователно твърдението на касатора, че знакът В27 бил поставен, за да действа именно за [улица]е неоснователно. Ясно е, че знакът е поставен, за да действа за [улица].

Нещо повече. По делото безспорно се установи, че към момента на санкциониране водачът на лекия автомобил не е бил на място в автомобила или до него. В тази връзка е необходимо да се посочи, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. В конкретния случая не е налице престой, а паркиране, доколкото чл. 93 ЗДвП сочи, че при престой водачът на МПС задължително се намира до автомобила си. По тази причина М. Ч. е била длъжна да съобрази поведението си с разпоредбата на закона, като не паркира от левия край на еднопосочната улица, въпреки че има поставен знак В27, както и е налице законова забрана за това.

Твърдението, че е нарушен принципът „non bis in idem”, също е неоснователно. От събраните пред районния съд доказателства се установи, че фиш - серия Р с номер ****** от 05.05.2023г., издаден срещу М. Ч. за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, е бил анулиран на дата 09.08.2023г. Защо е бил анулиран и въз основа на какво волеизявление и на кой орган са въпроси, които касаят вътрешните отношения между служителите в ОД МВР – Хасково, за които съдът не е длъжен да след в конкретното производство. Крайният резултат е ясен. Издадения фиш е бил анулиран, а след това е издаден АУАН. Така не е налице извършено нарушение от административния орган. Няма данни наложеното наказание с издадения фиш – глоба, да е била заплатена, за да се приеме, че касаторът търпи второ по ред наказание за едно и също деяние.

При изготвяне на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, актът е издаден от компетентен орган, в законовосъобразна форма. Същият отговаря на материалноправните разпоредби и е издаден в съответствие с целта на закона, а именно да се санкционират лица, които са нарушили забраните, уредени в ЗДвП, с цел недопускане до повторни нарушения и превенция.

Доколкото направените от Районен съд – Хасково изводи съответстват на закона, то атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение с номер 32 от 16.02.2024г., постановено по а.н.д. с номер 1033/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.

 

Решението е окончателно.