№ 928
гр. Добрич, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Гражданско дело №
20233230101973 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 и сл. от ГПК.
Образувано по предявени с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.чл. 415 ал.
1 от ГПК, съединен в условията на евентуалност с иск с основание чл. 55-
чл.59 от ЗЗД, вр. с чл. 124 от ГПК по молба на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град ***, представлявано от
В.С. – изпълнителен директор, действащо чрез пълномощника В.С. -
Изпълнителен директор, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Ж.
Г. Т. съдебен адрес: *** срещу И. Ж. К., ЕГН **********, адрес: ***
Ищецът твърди с исковата молба, че на 21.12.2018 г. между
„Макроадванс" АД, в качеството на „Кредитор" и И. Ж. К., ЕГН **********,
в качеството на „Кредитополучател", е сключен Договор за потребителски
кредит № 71011/21.12.2018 г., с който „Макроадванс" АД предоставя
потребителски кредит за текущо потребление в размер на 600 лева
/шестстотин деца/ със срок на издължаване 7 /седем/ месеца. Твърди се
неизпълнение по смисъла на Договор за потребителски кредит №
71011/21.12.2018 г., изразяващо се в непогасяване на дължимите суми по
кредита, съгласно уговорения в чл. 2 от Договора и погасителен план с
1
крайен срок за погасяване на кредита - 21.07.2019 г., с оглед на което
задължението на И. Ж. К., ЕГН ********** по Договор за потребителски
кредит № 71011/21.12.2018 г., считано от 22.07.2019 г. е изискуемо в пълен
размер, на основание настъпил падеж.
Ищецът сочи че във връзка с твърдяното неизпълнение, от страна на
„Макроадванс" АД е подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№1168/2023 г., по описа на РС - гр. Добрич, като съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Ищецът твърди че същата
е връчена на ответника, който в срок е подал възражение, поради което на
заявителя е указано с Разпореждане №3554/06.07.2023г. възможността да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
получаване на съобщението, което е получено от „Макроадванс" АД на
17.07.2023 г..
Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено,
че ответникът по делото - И. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на
„Макроадванс" АД, в качеството му на кредитор по вземането, произтичащо
от сключен Договор за потребителски кредит №71011/21.12.2018 г., следните
суми: 600 лева /шестстотин лева/ - главница по Договор за потребителски
кредит № 71011/21.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението- 12.05.2023 г. до изплащането на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по ЧГД № 1168/2023 г., по описа на РС -
гр.Добрич.
Прави се искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски, а именно: 50,00 лева
/петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение; 25,00 лева /двадесет и пет
лева/ - държавна такса.
По отношение на съединения в условията на евентуалност иск с
основание чл. 55- чл.59 от ЗЗД, вр. с чл. 124 от ГПК: Прави се искане, в
случай, че съда не приеме за установено, че процесните суми са дължими на
основание неизпълнение на описания договор за потребителски кредит, то
сумата в размер на 600 лева е била преведена от страна на „Макроадванс" АД
и е била изтеглена от ответната страна лично, срещу предоставяне на
2
документ за самоличност, на каса на „Изипей" АД на 21.12.2018 г. 15:58 ч. В
подкрепа на което, се представя доказателство към настоящата искова молба,
разписка за извършеното плащане, имейл кореспонденция - информация за
извършено плащане и за нареден превод. С оглед на изложеното, в условията
на евентуалност се прави искане за присъединяване на иск, с който
ответникът по делото да бъде осъден да заплати на „Макроадванс" АД
усвоената на 21.12.2018 г. лично от него, на каса на „Изипей" АД сума в
размер на 600 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.
Прави се искане да бъдат присъдени в полза на ищеца и направените в
настоящото производство разноски - заплатена държавна такса за
предявяване на установителен иск и всички останали съдебни разноски, които
биха възникнали в хода на производството, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360,00 лева /триста и шестдесет лева/.
За процесните вземания по ч. гр. дело № 1168/2023 г., по описа на
Районен съд - гр. Добрич е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, срещу която е било подадено възражение.
С допълнително становище депозирано в съда, с рег.
№20629/22.11.2023г., ищецът и заявил искане делото да се гледа в негово
отсъствие, като заявява че поддържа исковата молба. Прави искане в случай
,че ответникът не се яви в откритото съдебно заседание и ако не е сторил
искане делото да се гледа в негово отсъствие, доколкото не е депозирал
писмен отговор се прави се искане за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл.238 ГПК
По така изложените съображения се прави искане за уважаване на
предявените искове.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски сторени в
общо исково производство, а именно:25,00 лева-заплатена държавна такса и
360 лева юрисконсутско възнаграждение, както и в заповедното
производство, а именно 25,00 лева - заплатена държавна такса и 50,00 лева -
юрисконсутско възнаграждение.
Ответникът не е депозирал в законово установения за това срок по
чл.131, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба.
3
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът лично е получи разпореждането на съда по реда на чл.130
от ГПК, в разписката е сторено отбелязването за връчване на 17.08.2023г..
Въпреки това, в законово установения за това срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е
депозирал отговор на исковата молба. Със същото това разпореждане,
ответникът е бил предупреден и за възможността против него да бъде
постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките,
установени в правната норма на чл.238 от ГПК.
За датата и часа на насроченото открито съдебно заседание -
28.11.2023г. от 10,00 часа - ответникът е бил редовно призована, като
призовката му е връчена лично на 18.10.2023г.. Въпреки редовното му
призоваване ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на
делото, не изразява становище не изпраща представител или пълномощник,
който да го представлява.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл.238, ал.1 от ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие. Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца, с оглед изхода на правния спор и съобразно
уважената част от иска, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да му бъдат
присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д.
№1168/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич – арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което
се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
4
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени в цялост
разноските както в исковото, така и в заповедното производство и с оглед
тяхното действително сторване, така и с оглед уважената в цялост искова
претенция. Претендирани са такива в общ размер на 460,00 лева
/четиристотин и шестдесет лева/, представляващи сторени и доказани
разноски от страна на ищеца, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исковото производство, формирана както следва:75,00лева за
заповедното производство, а именно: заплатена държавна такса в размер на
25,00 лева и юрисконсулско възнаграждение в размер на 50,00 лева, както и
385,00 лева в настоящото исково производство, формирани както следва:
-заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360,00 лева. В този смисъл съдът съобрази
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Ж. К., ЕГН **********, адрес:
*** дължи на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град ***, представлявано от В.С. – изпълнителен директор,
действащо чрез пълномощника В.С. - Изпълнителен директор, сумата в общ
размер от 600 лева /шестстотин лева/ - главница по Договор за
потребителски кредит №71011/21.12.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението- 12.05.2023 г. до
изплащането на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, по ЧГД № 1168/2023 г., по описа на РС -
гр.Добрич.
ОСЪЖДА И. Ж. К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град ***, представлявано от В.С. – изпълнителен директор, действащо чрез
пълномощника В.С. - Изпълнителен директор сума в общ размер на 460,00
лева /четиристотин и шестдесет лева/, представляващи сторени и доказани
5
разноски от страна на ищеца, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исковото производство, формирана както следва: 75,00 лева за
заповедното производство по ч.гр. д. №1168/23г. по описа на ДРС – за
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, както и 385,00 лева в настоящото
исково производство по гр.д.№1973/2023г. по описа на РС-Добрич, от
които 25,00 лева заплатена държавна такса и 360,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението подлежи на контрол по реда на чл.240 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6