№ 21073
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110109307 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Д. Г. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 65422/2024г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 894,76лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г.- 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до изплащане на
вземането, 181,74лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода
01.05.2022г.-21.10.2024г., 3,95лв. - стойност на извършена услуга дялово разпределение
за периода 01.05.2022г.-30.06.2022г., ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до
изплащане на вземането, и 1,12лв. - мораторна лихва върху горната главница за
периода 01.07.2022г.-21.10.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба
на топлинна енергия за имот, находящ се в
*********************************************, аб. № *******., но същият
ползвал такава, поради което се обогатил неоснователно за сметка на ищеца и
следвало да му върне онова, с което се обогатил, до размера на обедняването. Посочва,
че същото важи и за услугата за дялово разпределение. Счита, че ответникът изпаднал
в забава и дължи и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В депозираното възражение
по чл. 414 ГПК посочва, че през последните десет години апартаментът бил необитаем
и всякаква давност била изтекла. Предишният собственик си бил изплатил всичко.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД не изразява
становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и
субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът
не разполага с друг иск, с който може да се защити.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника,
в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото
разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.08.2017г.
ответникът е закупил процесния имот, представляващ ателие, находящо се в
********************************************************* с площ от 36,15 кв.
м.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от
която се установява, чрез през процесния период топлинна енергия за отопление в
имота не е начислявана, поради констатирана нулева консумация. Поради неосигурен
достъп за отчет обаче, за сезони 2021/2022г. е начислена БГВ по среден разход от
предишни години, а за сезон 2022/2023г. на база 1 бр. потребител по 140л/денонощие
съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. Начислявана е и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, съгласно т. 7.2 от приложението към наредбата. В
заключението са дадени парични стойности на начислената топлоенергия.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на предявения иск – чл.
59 ЗЗД, обстоятелствата, че ответникът е собственик на процесния имот и че е
начислявана топлинна енергия по предвидените в Наредба № Е-РД-04-1 правила, не са
достатъчни за основателност на предявената претенция, тъй като за уважаването й е
необходимо реално да е доставена топлинна енергия до имота, с чиято стойност
ищцовото дружество да е обедняло, а ответното да се е обогатило. По делото не е
проведено пълно, категорично, несъмнено доказване до имота реално да е доставена
топлинна енергия от ищцовото дружество. Такава е начислена на база поради
неосигурен достъп, въпреки наличните данни за нулева консумация за отопление. Тъй
като претенцията се основава на неоснователно разместване на имуществени блага, а
не на наличие на договорно правоотношение в отношенията между страните, по
силата на което ответникът е потребител на топлинна енергия, правилата за
предполагаемо или фингирано определяне на потребеното количество топлинна
енергия са неприложими, тъй като в хипотезата на неоснователно обогатяване от
значение е реалната стойност, а не хипотетична такава – в този смисъл Решение №
5459/08.10.2024г. по в. гр. д. № 808/2023г., Решение № 3781/25.06.2024г. по в. гр. д. №
9561/2023г. и др.
Извън изложеното, по делото не се установява въобще ответникът да е ползвал
имота, като същият изрично твърди, че е необитаем. Констатацията за нулева
консумация за отопление е индиция в подкрепа на твърдението, както и че в имота
въобще не е потребявана топлинна енергия през процесния период. Това от своя
страна води до извод за липса на неоснователно обогатяване, посредством
спестяването на разходи за реално консумирана топлинна енергия.
2
По изложените съображения, предявените искове за главните вземания
подлежат на отхвърляне. Доколкото вземанията за лихва са акцесорни, при липса на
главни вземания не възникват и добавъчните – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо, исковете
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлени.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който не е ангажирал доказателства за извършването на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, срещу Д. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65422/2024г. по описа на СРС, 40-
ти състав, а именно: 894,76лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г.- 30.04.2023г. до имот, находящ се в
*********************************************, аб. № *******., с чиято стойност
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от 30.10.2024г. до изплащане на вземането, 181,74лв. - мораторна лихва върху
горната главница за периода 01.05.2022г.-21.10.2024г., 3,95лв. - стойност на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.06.2022г., с чиято стойност
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от 30.10.2024г. до изплащане на вземането, и 1,12лв. - мораторна лихва върху
горната главница за периода 01.07.2022г.-21.10.2024г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Далсия“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3