Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 26 Година 2020,10.04. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесет и седми януари
Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 97 по описа за
2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Експресбанк”АД, ЕИК ********* чрез пълномощника
юрисконсулт Валентин Бакалов е предявил
против „Агро Транспорт 1“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София в качеството на кредитополучател, и Д.К.К. с посочен постоянен адрес ***,в качеството
на солидарен длъжник ,обективно и субективно съединени при условията на
кумулативност искове за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно следните суми: сумата
от 19 984,54 лева, представляваща
изискуема главница по Договор за кредит за оборотни средства-Партньор № 39
,сключен на дата 20.03.2015 г., сумата от 5 392,77 лева, представляваща
договорна лихва за забава за периода от 19.11.2016 г. до 22.02.2019 г., сумата
от 175,66 лева, представляваща такси по кредита за обслужване на сметка на
основание т.15 от договора за кредит; както и обезщетение за забава върху
главницата в размер на 9,873% считано от 25.02.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането. При условията на евентуалност на претенцията за
присъждане на лихва в посочения договорен размер , претендира лихва за просрочие в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането. Твърди се, че на 20.03.2015 год. е сключен договор за кредит за оборотни средства –
Партньор 39, по силата на който е
предоставил на ответното дружество като
кредитополучател сумата от 33 000 лева,
със срок на погасяване 120 месеца,считано от датата на
усвояване.Заявява,че по този договор
физическото лице Д.К. е солидарен
длъжни,встъпил в задължението на осноавние т.2.1 от договора за
кредит.Сочи,че последното частично
плащане по кредита е било извършено на 08.11.2016 г., като то не е било
достатъчно да погаси допуснатите
просрочия още от вноската за месец ноември 2016 год.,като по този начин от
шестата вноска дължима в пълен размер за ноември 2016 год. съгласно анекс № 1 от 20.03.2015 год. до момента на
депозиране на исковата молба в съда не
са извършвани плащания.,въпреки
проведените разговори и
изчаквания. Счита,че са налице основанията за предсрочна изискуемост на
вземането му, но поради невъзможността да уведоми ответниците за настъпването й
счита, че предсрочната изискуемост следва да се
смята съобщена на длъжниците с
получаване на преписите от исковата
молба. Посочва се, че приложимият към главницата номинален лихвен процент е базисен лихвен процент на Банката, ОЛП /предвид
отмяната на СОФИБОР от 01.07,2018г/ който към настоящия момент е 0 увеличен с
надбавка в размер на 6.873 % плюс надбавка в размер на 3%/три процентни/ пункта
за просрочие върху цялата главница или общо 9.873 %. Твърди се, че към датата
на подаване на исковата молба не са платени задължения за главница, лихви и
такси, поради което е налице интерес от предявяване на претенцията. Представя и ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Предявените искове са при
условията на кумулативно обективно и
субективно съединяване и са с
правни основания в чл.
79,ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.309а,ал.1,изр.1,предл.1 отТЗ .
Ответникът „Агро Транспорт 1“
ЕООД,получил редовно съобщения с препис от исковата молба и от допълнителната
искова молба при приложение на фикцията на чл.50,ал.4 във вр. с чл.47 от ГПК не е депозирал писмен
или допълнителен отговор.
Ответникът Д.К.К. чрез пълномощника адв. Галин Кутиев с адрес на кантората
гр.Бургас,ул.“Александровска“ № 88 ,ет.1 счита исковата претенция за нередовна,
недопустима, както и неоснователна по основание и размер. Счита, че не е
настъпила предсрочна изискуемост по отношение на процесния кредит, тъй като не
са налице предпоставките за това, включително не е бил надлежно уведомен от
банката за настъпването й. Навежда твърдения и за нищожност на договорни клаузи
като неравноправни по смисъла на ЗЗП. За такива се сочат клаузите, предвиждащи
изменение на дължимата възнаградителна лихва, таксите и вноските при настъпила
предсрочна изискуемост. Поддържа, че тези клаузи не са индивидуално уговорени и
той не е имал право да влияе на съдържанието им. Заявява, че не му бил
предоставен лихвен бюлетин и тарифа на банката, които са условие за валидна
възникване на облигационната връзка. Оспорва наличието на валидно връчване на
уведомление до длъжниците за настъпване на предсрочна изискуемост на кредите.
Оспорва твърдението, че исковата молба кани длъжника да изпълни и с подаването
й настъпват предпоставките за обявяване на кредите за предсрочно изискуем.
С подадена в срок допълнителна искова
молба, ищецът пояснява и допълва първоначалните си твърдения. Уточнява правната
квалификация на исковата си претенция. Посочва се, че не са налице твърдения от
негова страна за настъпване на предсрочна изискуемост с връчването на покани на
длъжниците, а заявява, че тя е настъпила
с връчването на исковата молба. Именно поради факта, че на длъжниците не са
връчени по надлежния ред покани, с които да бъдат уведомени за настъпилата
предсрочна изискуемост, ищецът
посочва ,че не е депозирал
заявление по реда на чл. 417 от ГПК. В уточняваща молба се прави искане, в
случай, че ответникът „Агро Транспорт 1“ ЕООД не се яви в първото по делото
заседание и не заяви искане делото да се гледа в негово отсъствие, да бъде
постановено неприсъствено решение по отношение на този ответник.
В подадения допълнителен
отговор на исковата молба ответникът Д.К.К.
оспорва размера на претендираната главница като сочи, че при
определянето й не е отразено извършеното последно частично плащане по кредита.
Сочи и обстоятелството, че липсват доказателства за начина на формиране на
лихвените нива и наказателните надбавки.
В писмено становище,представено от
ответника „Агро Транспорт 1“ ЕООД
преди провеждане на първото по делото съдебно заседание,той е
заявил,че оспорва исковите претенции на банката и подкрепя и поддържа отговора
на ответника-физическо лице изцяло и желае делото да се гледа в отсъствие на
процесуален представител на дружеството-ответник.Моли за отхвърляне на исковете
като недопустими и неоснователни.
Бургаски
окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по
делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорни
са между страните следните обстоятелства: между ищеца „Експресбанк”АД от една страна и от друга -„Агро Транспорт 1“ ЕООД като кредитополучател и Д.К. като съдлъжник, е бил сключен договор за кредит за оборотни средства –
Партньор № 39 от 20.03.2015 г., ищецът е изпълнил задължението си като е
предоставил договорената сума по кредита от 33 000 лева и тя е била
усвоена; срокът за погасяване на кредита е 120 месеца, считано от датата на
усвояването; съдлъжникът Д.К.К. е управител и едноличен собственик на капитала
на търговското дружество-кредитополучател „Агро Транспорт 1“ ЕООД.
С
молба вх. № 9426 от 14.06.2019 г.,
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение
на ответника „Агро
транспорт 1“ ЕООД. Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. Действително този ответник не е подал отговор
на исковата молба, нито се е явил в първото по делото заседание, но с молба вх.
№ 18978 от 28.11.2019 г./лист 69 от
делото/ е изразил становище по исковете, като е заявил, че ги счита за
недопустими и неоснователни. Посочено е още, че подкрепя и поддържа отговора на
другия ответник и моли делото да се гледа в негово отсъствие. При това
положение не са налице формалните
предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. По изложените съображения искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на този ответник следва да бъде отхвърлено.
Видно от представения по делото
договор за кредит за оборотни средства – Партньор 39,с дата 20.03.2015 год. , ищецът
е предоставил на ответното дружество
като кредитополучател сумата от 33 000 лева, със срок на погасяване 120 месеца, считано от
датата на усвояване - 30.03.2015 г. Ответникът
Д.К. се е задължил солидарно по договора,подписвайки го като съдлъжник ,
като е встъпил в дълга на кредитополучателя на основание т.2.1 от
договора за кредит. Съгласно клаузата на чл.4 от договора, кредитът се
преразглежда от банката на всеки 12 месеца от сключването му, като при
преразглеждането му банката може да го прекрати или промени размера на кредита
за съответния 12 месечен период.Съгласно чл.5 от договора-назован “ограничения
на размера на кредита“,за първия 12-месечен период,предоставяната сума е 33000 лв. Към момента на сключването му е изготвен като
Приложение №1 подробен погасителен план
за първия 12-месечен период, съгласно който погасяването на задължението в
периода се извършва на единадесет равни
вноски от по 687,50 лева и една последна вноска в размер на 25 437,50
лева. Предвидено е още, номинална годишна лихва в размер на 7,25 %-методика по
чл.12 от договора, наказателна лихва при просрочие в размер на 10,25 % -методика
по т.13 от договора ,и такса за управление 1 % на годишна база. Безспорно е,че
кредитът в този първоначален размер е бил усвоен.
С исковата молба ищецът заявява,
че обявява кредита за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост следва
да се счита за настъпила с връчването й на ответниците. С молба – уточнение от
11.11.2019 г., ищецът заявява, че към момента на предявяване на иска претендираната
главница е с изцяло настъпил падеж, поради което няма предсрочно изискуема
главница. В тази връзка твърди, че на 20.05.2016 г. между страните е сключен
анекс № 1, съгласно който усвоената главница от 33 000 лева е била намалена
на 23 233 лева, като към анекса е описан погасителен план за вноските,
представляващи намаляване на разликата от 33 000 лева до 23 233 лева.
Така посоченият анекс № 1 не е представен по делото, но ответниците не са
оспорили така направените от ищеца твърдения.
За доказване на размера на
претендираните от ищеца вземания, по делото е изслушано заключение по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, и което съдът
изцяло кредитира, тъй
като е компетентно, обективно и безпристрастно извършено, не страда от вътрешни противоречия, обосновано е
и изводите му не противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал. Съгласно заключението на вещото лице, сключеният
договор за кредит за оборотни средства – Партньор № 39 от 20.03.2015 г. е
изменен с подписан между страните анекс № 1 от 20.05.2016 г. С посоченият
анекс, банката е удължила срока за ползване на кредита до 19.03.2017 г., като е променила размера на максималната
главница за усвояване до 23 233,00 лева. Определен бил и размера на
дължимите погасителни вноски – 10 вноски от по 636,00, първата от които е
дължима на 19.06.2016 г., както и последна изравнителна вноска в размер на
17 509,00 лева, дължима на 19.03.2017 г. Променен бил също дължимия лихвен
процент, таксата за управление на кредита и таксата за ангажимент върху
неусвоената част от него. Установено е от вещото лице, че по главницата са
просрочени шест вноски, първата от които е била с падеж 19.10.2016 г. в размер
на вноската от 636,00 лева, а последната (шеста) вноска – с падеж 19.03.2017
г. в размер на 17 509,00 лева. Общото
задължение по главницата е определено в размер на 19 984,59 лева., а
задължението за неплатена лихва за просрочена главница – в размер на
3 875,91 лева за периода 19.11.2016 – 22.02.2019 г. Установен е и размера
на таксата за обслужване на кредита – общо 464,66 лева.
Направеното от ответника
възражение за неоснователност на претендираното от ищеца вземане за главница,
тъй като последния не е взел предвид извършеното последно частично плащане по
кредита, съдът намира за неоснователно. Както бе посочено по – горе, вещото
лице е установило, че са просрочени шест вноски по главницата. Пет от тях в
размер на по 636,00 лева с дати на падеж, както следва: 19.10.2016 г.,
19.11.2016 г., 19.12.2016 г., 19.01.2017 г. и 19.02.2017 г. (общо 3 180
лева). Установено е, че последното плащане по кредита е извършено на 14.03.2017
г., като с него ищеца е направил погасяване на просрочената главница в общ
размер на 704, 46 лева. След направеното погасяване просрочената главница е станала в размер на 2 475,54 лева. При
настъпване на падежа на 19.03.2017 г. на последната шеста погасителна вноска в
размер на 17 509,00 лева, общия размер на просрочието за главница е
19 984,59 лева.
При така установените факти и
обстоятелства, съдът намира, че в случая не са налице основанията за предсрочна
изискуемост на вземането на ищеца, тъй като към момента на предявяване на
исковата молба е настъпил падежа на всички вноски по кредита-погасяването на
сумата по кредита от 33000 лв. е
следвало да стане първоначално до 30.03.2016 год.,с анекса от 20.05.2016 год.
сумата по кредита е станала 23233 лв. и
е следвало да бъде погасена на 10 броя равни вноски и последна-единадесета на дата 19.06.2016
год., поради което е дължима цялата претендирана главница в размер на
19 984,54 лева не като предсрочно изискуема,а като сбор от падежирали
непогасени вноски по главница. Ето защо, възраженията на ответника Д.К. във връзка с предсрочната изискуемост на кредита
и надлежното й обявяване на ответниците са неоснователи.В тази насока
известното объркване , неточност и
противоречия между изложението на обстоятелствата от ищеца и
правната им оценка в хода на
предварителната размяна на книжа са
ирелевантни,тъй като съдът е длъжен въз основа на установените твърдени
факти,да приложи договора и закона и да се произнесе по съществуването или
несъществуването на права.
Неоснователни се явяват и възраженията
на ответника по претенциите за дължимите
лихви и такси по кредита. С молба –
уточнение от 11.11.2019 г., ищецът заявява, че претендирата от него лихва не
касае кредита в неговия редовен период, а представлява лихва за просрочие за
периода 19.11.2016-22.02.2019 г. Съгласно експертното заключение, дължимата
лихва за просрочие за посочения период обаче е в размер на 3 875,91 лева. В
съдебно заседание на 27.01.2020 г., процесуалният представител на ищеца е
направил изявление, че претенцията за лихва се претендира в размера, посочен в
съдебно – счетоводната експертиза. С това изявление, ищецът е изменил размера
на предявения иск по отношение на претендираната лихва, при спазване на срока
по чл. 214 от ГПК – до приключване на съдебното дирене в първа инстанция. Ето
защо, именно в този размер следва да бъде уважен иска. По отношение на
претенцията за такси по кредита за обслужване на сметката, видно е че
претендирания с исковата молба размер е по – малък от определения от вещото
лице, поради което тази претенция следва бъде уважено изцяло.
Основателна се явява и
претенцията по чл. 309а,ал.1,изр.1 ,предл.1
от ТЗ за законна лихва върху
уважената част от вземането на ищеца, начиная от 25.02.2019г.датата на
пощенското клеймо на плика ,с който исковата молба е изпратена по
пощата и на основание чл.125 от ГПК във вр. с чл.62,ал.2 ,изр.1 от ГПК
делото се смята за висящо.
Ангажираните по делото доказателства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до извод за основателност на предявените претенции.
В
случая се установява изискуемост на вземанията в размера, в
който се претендират – в пълен размер.
По отношение на претендираните разноски в настоящото производство:
С оглед изхода на спора на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. С исковата молба е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съгласно който ищецът претендира
разноски в общ размер на 1 222,19 лева, от които 1 022,19 лева,
представляващи заплатена държавна такса и 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание,
процесуалния представител на ищца е направил изявление, че претендира и
разноските за вещо лице. При това положение, дължимите на ищеца разноски са в
общ размер на 1 422,19 лв. От тях,обаче, като се вземе предвид
намалението на един от предявените искове,в тежест на ответниците ще следва да
бъде присъдена съответната на намалението
част,тъй като на основание чл.74,изр.1 от ГПК-при намаление на искането
такса не се връща, като тя остава за
сметка на ищеца,без възможност той да я претендира на основание чл.78,ал.1 от ГПК,тъй като намалението на иска по същество представлява признание за частична
неоснователност на първоначално заявената претенция.При това положение размера
на дължимите разноски,съобразно уважените искове с общ размер от 24036,11 лв. е
961,45 лв.
По изложените съображения и на в чл. 79,ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ и
чл.309а,ал.1,изр.1,предл.1 от ТЗ, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „Експресбанк”АД,
ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, ул. „Владислав Варненчик“ № 92, представлявано по
пълномощие от юрисконсулт Валентин
Бакалов
за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника „Агро Транспорт 1“ ЕООД, ЕИК
*********.
ОСЪЖДА „Агро Транспорт 1“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, ул. „Славянска“ № 29,
ет. 3, офис 1,в качеството на кредитополучател, и Д.К.К. ЕГН ********** с посочен
постоянен адрес ***, в качеството на солидарен длъжник ,да заплатят солидарно
на „Експресбанк”АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, ул. „Владислав
Варненчик“ № 92, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Валентин Бакалов сумата от в общ размер на 24 036,11 лева, от които
главница в размер на 19 984,54 лева, лихва за просрочие в размер на 3 875,91
лева за периода от 19.11.2016г. до 22.02.2019 г. и такси за обслужване на
сметка в размер на 175,66 лева, по договор за банков кредит за оборотни
средства – Партньор № 39 от 20.03.2015 г. и анекс № 1 към него от 20.05.2016 год. , ведно със законната
лихва върху сумата от 19 984,54 лева,начиная от 25.02.2019 г.-датата на постъпване на
исковата молба в съда , до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА „Агро Транспорт 1“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, ул. „Славянска“ № 29,
ет. 3, офис и Д.К.К. ЕГН ********** с посочен
постоянен адрес ***, да заплатят на „Експресбанк”АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, ул. „Владислав
Варненчик“ № 92, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Валентин Бакалов, разноски за
настоящото първоинстанционно
производство в размер на 961,45 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен
съд.
СЪДИЯ: