Р
Е Ш Е
Н И Е № 260528
гр. Пловдив, 19.02.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7560 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано
от ........ М.Д. и Н.С. чрез
....... Т. против А.А.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата
от : главница: 575.20 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва: 40.71 лева, неустойка - 267.16 лева; обезщетение за забава в размер на 251.68
лева; разходи 9 лева. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2014 г. е сключен между ............
и ответницата договор за потребителски кредит. Преди това е предоставен на
кредитополучателя Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
целият обем преддоговорна и договорна информация. Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя заем в
размер на 700 лева. Договорната лихва за срока на договора е 60.83 лева. Общата
стойност на дължимата сума -760.83 лева се заплащат на 21 равни седмични
погасителни вноски от по 36.23 лева, като първата от тях е платима на
08.09.2014 г., а последната на 26.01.2015 г. При забава с повече от 30 дни се
начислява такса разходи. Определена е такава от 45 лева. Поето е задължение за
предоставяне на обезпечение в тридневен срок - едно физическо лице, което да
отговаря на определени условия или банкова гаранция, което не е изпълнено,
поради което е начислена и неустойка от 345.24 лева дължима на вноски. От деня
на забавата е начислена лихва за забава в размер на 251.68 лева. Платена е сума
от 259 лева, с която е погасена част от разходи, такса, договорна лихва и
главница. Вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца на 01.08.20105 г.
Длъжникът е уведомен за това, като евентуално като такова следва да се счита
получаването на исковата молба.
В предоставения срок за отговор ответникът оспорва иска по основание и
размер. Претендира изтекла давност. Оспорва получаване на уведомлението за
настъпилото прехвърляне и действието на същата по отношение на нея. Заявява
прекомерност на притендираната неустойка. Твърди
начисляване два пъти на лихва за забава, което води до неоснователно
обогатяване. Посочва, че вземането за лихва и неустойка е притендирано
три години след забавата, поради което се е погасило по давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства- договор за заем от 01.09.2014 г.-(лист
5-8 от делото), е видно, че между ............ и ответника е сключен Договор за потребителски
кредит на 01.09.2014 г. по силата, на който кредиторът се е задължил да
отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 700
лв. при годишен лихвен процент в размер на 40
% и ГПР от 49,20 %. Сумата за главница и разходи по кредита се дължи на 21 седмични вноски от по 36,23 лв., като първата вноска е на 08.09.2014 г., а на последната-26.01.2015 г. Предвидено е заплащане на неустойка в размер от 345,24 лв. за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок, включващо
поръчителство на две физически лица, отговарящи на определение условия или
банкова гаранция.
От приложения договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение (лист 9-17 от
делото) към него е видно, че кредитора е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД на 01.08.2015 г. вземането си към ответника в размер от 1106,07
лв.
От приложеното писмо (лист 18-20 от делото) е видно, че са предприети
действия от цедента чрез цесионера
за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Съобщението
не е връчено.
От приложеното ч. гр. д. 19432/18 г. на ПРС е видно, че на заявителя-ищец в
настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано
от него вземане. Срещу нея е постъпило възражение в срок.
От изготвеното заключение от 09.06.2020 г. по извършената ССЕ работило по
данни на ищеца и приложените документи по делото се установява, че незаплатената
главница е в размер от 575,20 лв.; договорната лихва-40,71 лв.; 267,16 лв.–неустойка;
9 лв.-разходи за събиране.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № 19432/18 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя –ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в
заповедното и настоящето производство, за притежание на вземане от А.Д. на
сключен договор за цесия между него и кредитора на ............, то той следва да установи наличието на всички факти от
хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото
лице.
Тъй като договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация, за да е налице валидно сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването да не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия между страните, /същото има значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това. Следователно за всички трети лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.При съвкупната преценка
на доказателствата по делото, съдът намира
за доказано възникването на валидно правоотношение по Договор за
потребителски паричен кредит между ............ и ответника, по който
последния е усвоил заетата сума. Предвид
изготвеното заключение по ССЕ което съдът
кредитара изцяло като компетентно извършено, се доказва,
че е налице непогасено задължение по договора- за главница, договорна лихва, неустойка и разходи за събиране.
Тъй като се касае за
правоотношение произтичащо от договор за
потребителски кредит съдът следва служебно да се извърши преценка
за съответствието му с предписаното от закона съдържание-посочено
от ЗПК. В случая, при преглед на съдържанието, съдът установи несъответствие с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в която е поставено изискването за посочване на
лихвения процент по кредита и условията
за прилагането му. В договора е посочен ГЛП от 40 % без обаче
да са посочени
условията за прилагането му, тъй като липсва
уточнение на базата, въз основа
на която се начислява лихвеният
процент–дали върху целия размер
на кредита или върху остатъчната
главница. По този начин не
е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето-върху
цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване, а оттук не става ясно
как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на
претендирания размер. В договора липсва отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за
да може да
се установи при какви начини
е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от
кредитодателя фиксиран размер от 40 %.
Съгласно разпоредбата на чл.
22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези
императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл.
22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
Ето защо и предвид констатираното от съда нарушение
на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, следва да се приеме
договорът за потребителски кредит за недействителен на основание на чл.
22 от ЗПК. Предвид установената
недействителност на договора не се
налага произнасяне от съда по
останалите възражения на ответника за
недействителност.
Съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК, последица от
недействителността е връщане
само на чистата
стойност по кредита от потребителя,
без лихви или други разходи.
В случая е недопустимо присъждането на неплатената главница, тъй като главницата
се претендира като дължима на
действително договорно основание, а не на основание чл.
23 ЗПК като дадена
по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл.
23 ЗПК е аналогична на тази по чл.
34 ЗЗД и се базира на института
на неоснователното обогатяване – при липсата на основание,
всеки дължи да върне това,
което е получил. Настоящото производство е по реда на чл.
422 от ГПК, което е обусловено
от издадената заповед за изпълнение
и отклоняването от предмета на делото
би съставлявало процесуално нарушение, а е недопустимо произнасянето от съда по
непредявен иск.