РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Козлодуй, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20221440101404 по описа за 2022 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на А. Й. Я., ЕГН
********** от гр.Козлодуй чрез адвокат Б. З. от САК, с която са предявени
против „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представлявано от Владислав
Михайлов Инджов обективно съединени искове – за обявяване нищожност на
Договор за паричен заем № 359143 от 28.07.2021г., като противоречащ на
императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит и евентуално за
обявяване нищожност на клаузите на чл. 6 и на чл. 8 от Договор за паричен
заем № 359143 от 28.07.2021г., като неравноправни по смисъла на чл. 143, т.5
от ЗПК, противоречащи на добрите нрави, заобикалящи изискванията на чл.
33 ЗПК, както и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът твърди, че на 28.07.2021г. е сключила с ответното дружество
„Креди Йес" ООД договор за паричен заем № 359143, по силата на който са й
предоставени в собственост заемни средства в размер на 3000 лв., без да е
посочен месечен погасителен лихвен процент и срок за погасяване на заема
18 месеца. Съгласно чл. 6 от договора, заемополучателят следва да осигури
1
поръчител, заедно с едно от посочените обезпечения - ипотека, особен залог,
банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.8 е
уговорено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечения, кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 2461.38
лв., която той следва да престира разсрочено към погасителната вноска.
Ищеца твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за
лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен на основание
чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не съдържа ГПР и как е формиран.
Счита още, че посоченият в договора ГПР в размер на 47.992 % не отговаря
на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент,
тъй като уговорената неустойка за неосигуряване на поръчител и на реални
обезпечения представлява добавък към договорната лихва - скрита лихва. В
тази връзка, кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в
потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в
отношенията между страните, а освен това нараства и стойността на
годишния процент на разходите, но същия не е обявен на потребителя и не е
посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията.
Счита, че в случая неустойката за неизпълнението на задължението за
осигуряване на обезпечения загубила присъщата на неустойката
обезщетителна функция, като в договора и общите условия са създадени
препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на
обезпечения, за да възникнат условия кредиторът да начисли неустойката.
Изложени са от ищеца допълнителни аргументи и се цитира съдебна
практика. В условията на евентуалност, моли да бъде да прогласена
нищожността на клаузите на чл. 6 и на чл. 8 от договора за паричен заем.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Креди Йес“
ООД, който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Ответникът не оспорва факта на възникнало между страните договорно
отношение, по силата на Договор за паричен заем № 359143 от 28.0.2021г.
Ответникът възразява срещу изложените в исковата молба аргументи за
нищожност на процесния договор за заем, с конкретни доводи и правни
съображения.
В съдебни заседания страните не се явяват, нито се представляват.
Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата
2
молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при
спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, от фактическа страна прие за
установено следното:
Не се спори между страните и е видно от относимите по делото
доказателства, че между ищцата А. Я. и ответникът „Креди Йес“ ООД е
сключен Договор за паричен заем № 359143 към искане № 193551, сключен с
„Креди Йес" ООД от 28.07.2021 г. Отпуснат е заем в размер на 3000 лв., който
е усвоен от ищеца. Годишният процент на разходите по заема е 47.992 %, а
месечният лихвен процент е 3.330%. Общата сума за плащане е изчислена в
размер на 4036.62 лв., като първото плащане е с падеж на 28.08.2021г. и
последно плащане на 28.01.2023г.. Замателят се е съгласил да изплаща заема
съобразно приложен погасителен план и Общи условия към договора за заем.
В чл.6 от Договора страните са се споразумели задълженията на заемателя да
бъдат обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2 т.1 от
Общите условия към договора за заем и с още едно обезпечение, а именно по
т.4 – ценна книга, издадена в полза на заемодателя. От друга страна, чл.10,
ал.2 т.1 от Общите условия към договора за заем предвижда обезпечение по
следния начин: поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход; В случай на учредено
поръчителство като обезпечение по договор за заем, сключен от разстояние,
заемателят е длъжен да осигури личното и собственоръчно подписване на
договора за поръчителство от представеното лице – поръчител. Лицето,
подписало договор за поръчителство, ще се счита за негов автор до доказване
на противното. По чл.8 от Договор за паричен заем заемателят е уведомен, че
в случай, че не представи в тридневен срок договореното по чл.6 обезпечение
3
или същото не отговаря на условията по чл. чл.10, ал.2 т.1 и 4 от Общите
условия, дължи на заемодателя неустойка в размер на 2461.38 лв., с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план.
По делото се прие съдебно – икономическа експертиза на вещото лице
Г.Станоева, която Съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена
от страните. В заключителната част на експертизата е посочено, че общо
внесената сума от ищцата по процесния договор за кредит е в размер на
224.26 лв. Годишният лихвен процент, при 3.330% месечен лихвен процент
възлиза на 39.96%. При този лихвен процент, годишният процент на
разходите от 48.16 % не е по-висок от 5 пъти от размера на законната лихва
по просрочени задължения, определена с Постановление на МС. От друга
страна, с уговорената в чл.6 във вр. с чл.8 от процесния договор неустойка,
годишният процент на разходите е 206.92%.
При възприетата фактическа обстановка, от правна страна Съдът
намира следното:
Предявени са обективно съединени искове - главен иск с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД и евентуално съединен иск за прогласяване
нищожността на клаузите на чл. 6 и на чл. 8 от договора за паричен заем.
Ответното дружество "Креди Йес" ЕООД е небанкова финансова
институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. По отношение
на породеното между страните облигационно отношение намират
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото
същото е такова по смисъла на чл. 9 от ЗПК, както и чл.143 - 148 от ЗЗП.
Ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР от ЗЗП,
като чл.24 ЗПК препраща към чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която разпоредба
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, като за неравноправни клаузи в договорите
Съдът следи служебно. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Чл.146, ал.2
4
от ЗЗП сочи, че клаузите по сключените договори не са индивидуално
уговорени, когато са предварително изготвени от доставчика, поради което
потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. 2 е предвидено, че
ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1, а в ал. 4 е определен
максимума на ГПР – петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с Постановление на
Министерския съвет на Република България.
Съдът намира, че договорът за заем е недействителен досежно клаузата
на чл.8 от Договора за дължима на заемодателя неустойка в размер на 2461.38
лв.. С тази клауза е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за
осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 3000 лв., което
е почти колкото размера на отпуснатия заем. В този смисъл трайна е
практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че Съдът винаги
извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени
от страните основания, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за
нарушение на императивни правни норми, както и при противоречие на
норми, установени в обществен интерес, каквито са тези, установени в
защита правата на потребителите в качеството им на икономически по-
слабата страна в това облигационно правоотношение. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 1 от 15.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
5
примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Следва да се посочи, че освен
типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има
и санкционен характер.
В настоящият случай неустойката е уговорена с оглед санкциониране на
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване
на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна
гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран
размер, почти колкото размера на главницата, Съдът намира за установено в
разрез с добрите нрави. По този начин се цели да бъде осигурено
допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен
процент на разходите, който по този начин се явява само привидно съобразен
с законоустановените изисквания за действителността му.
Прави впечатление също, че още при сключването на процесния
Договор за паричен заем № 359143 от 28.07.2021г., в погасителния план към
договора е предвидено разсрочено заплащане на неустойката за неизпълнение
на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение. Договорените
обезпечения по чл.6 от Договора, в вр. с чл.10, ал.2 т.1 от Общите условия
към договора за заем предвиждащи поръчителство на едно или две физически
лица са трудно изпълними, а практически и неизпълними от
кредитополучателя, особено и в предвидения кратък тридневен срок. Поради
това вноските за неустойка са кумулирани към погасителните вноски.
Практическият резултат от уговорената неустойка по чл.8 е оскъпяване на
кредита в размерите и процентите, установени от вещото лице, а именно
годишният лихвен процент възлиза на 39.96% и съответно годишният
6
процент на разходите е 206.92 %., съобразно формулата по Приложение 1 към
ЗПК. От тази гледна точка, процесният договор за заем е недействителен и на
основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК - договорената неустойка
по чл.8, като скрита форма на допълнително възнаграждение за кредитора не
е калкулирана в общия размер на ГПР. Ето защо предявеният от ищеца главен
иск за прогласяване нищожността на договора следва да бъде уважен, без
произнасяне по евентуалния иск.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи на ищцата сторените разноски по делото. В случая ищеца е направила
разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв.; внесен депозит за
вещото лице в размер на 200 лв. и платено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие (имащ характер на разписка
за платеното адвокатско възнаграждение) в размер на 482 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД нижощност на Договор за
паричен заем № 359143 от 28.07.2021г., сключен между А. Й. Я., ЕГН
********** от гр.Козлодуй и „Креди Йес" ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12,
представлявано от Владислав Михайлов Инджов.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Креди Йес" ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“
№12, представлявано от Владислав Михайлов Инджов да заплати на А. Й. Я.,
ЕГН ********** от гр.Козлодуй направените съдебни разноски - платена
държавна такса в размер на 50 лв.; внесен депозит за вещото лице в размер на
200 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 482 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7