Решение по гр. дело №8704/2020 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...................../.....................2021 г.

 

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

            при участието на секретаря Илияна Илиева,

            като разгледа докладваното от съдията

            гр. д. № 8704 по описа на РС-Варна за 2020 г.,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В., срещу Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, първоначално обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 257.38 лева, представляваща сбор от главници преизчислени по методика по ОУ стойности на задължения за В и К услуги по партида с абонатен № *, за обект на потребление, находящ с в *,  за периода от 14.06.2018 г. до 20.08.2019 г.; 2./ 22.52 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 257.38 лева за периода от 13.08.2018 г. до 13.03.2020 г.; 3./ 397.55 лева, представляваща сбор от главници преизчислени по методика по ОУ стойности на задължения за В и К услуги по партида с абонатен № *, за обект на потребление, находящ с в *,  за периода от 10.05.2017 г. до 20.08.2019 г. и 4./ 55.00 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 397.55 лева за периода от 12.07.2017 г. до 13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1710/24.04.2020 г. по ч. гр. д. № 3756 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 21-ви съдебен състав, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 9098/17.07.2020 г., постановено по същото ч. гр. д.

            Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Поддържа се, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект и период с кл. № *, доколкото е собственик на процесния водоснабден имот. Сочи се, че исковите главници съставляват преизчислена по методика по ОУ стойности на задълженията на ответника. Методиката е регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, респективно чл. 25, ал. 8, т. 1 от ОУ. Излага се, че поради изтичане срока на метрологична проверка на индивидуалните водомери в имота на ответника и неизпълнение от негова страна на задълженията му по чл. 34а и чл. 11, ал. 5 от Наредбата, ищецът е начислявал средна консумация на вода, определена по 5 куб. м., месечно за един обитател в имота. Твърди се, че бездействието на отвтеника е поставило ищеца в невъзможност да отчита точно потреблението на вода в имота. Ищецът навежда, че за процесните суми са издадени съответните фактури, като периодът на фактуриране на ползваните ВиК услуги, начислени по партида с аб. № * е от 10.05.2017 г. до 20.08.2019 г., а по партида с аб. № * е от 10.05.2017 г. до 20.08.2019 г., при начален период на забава – 12.07.2017 г.

            По същество моли съдът да уважи предявените искове и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

            В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез юрк. П. В. поддържа исковата молба. Сочи, че на 17.08.2020 г. ответникът извънсъдебно е заплатил в полза на ищеца сумата в размер от 75.00 лева, с което са погасени разноските сторени в заповедното производство, а на 23.09.2020 г. е заплатил сумата от 200.00 лева, която е послужила за частичното погасяване на задълженията, начислени по партида с аб. № *, поради което ищецът на основание чл. 232 от ГПК се е разпоредил с част от предмета на делото, като е оттеглил претенцията си за сумата от 157.77 лева, дължима за периода от 10.05.2017 г. до 14.06.2018 г. и досежно сумата от 36.43 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 12.07.2017 г. до 13.03.2020 г., което е уважено с влязло в сила протоколно определение.

            Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично. Оспорва предявените искове по размер.

            Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

            Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 3756/2020 г. по описа на РС-Варна, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1710 от 24.04.2020 г., срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителните искове за съществуване на вземанията си.

            По делото са ангажирани Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, решения на ДКЕВР и преписи от централен и местен ежедневник.

            Видно от приобщената справка по лице в СВ-гр. В. за периода от 01.01.2992 г. до 06.03.2020 г., Д.Д. на 21.04.1997 г. е придобил в собственост апартамент № *, находящ се в *.

            От ангажирания талон за пломбиране на водомери № * от 19.08.2020 г. е видно, че процесните водомери не са годни да отчитат предоставените В и К услуги към датата на проверката, като същите са заменени с нови със срок на годност до 2030 г. Талонът е в унисон с представените и приети справки за недобора на частен абонат с № * и № *, с титуляр Д.Х.Д., за обект, находящ се в *, от които е видно, че за периода от 12.06.2017 г. до 21.08.2019 г. показанията по двата водомера са нулеви.

            От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че начислената сума за ползвани ВиК услуги за абонатен номер * с период на фактуриране от 13.07.2018 г. до 21.08.2019 г. възлиза общо в размер на 257.98 лева, ведно с мораторната лихва в размер от 23.01 лева, начислена върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 13.03.2020 г., а за абонатен номер * с период на фактуриране от 12.06.2017 г. до 21.08.2019 г. възлиза на 397.55 лева, ведно с мораторната лихва в размер от 55.00 лева, начислена върху главницата за периода от 12.07.2017 г. до 20.03.2020 г. Констатира се още, че на 23.09.2020 г. от страна на ответника са заплатени 200.00 лева, като цялата сума е послужила за погасяване на задължения по партида с аб. № *, както следва 157.77 лева – за погасяване на главницата с период на фактуриране от 12.06.2017 г. до 13.07.2018 г. и 42.23 лева – мораторната лихва, начислена върху главницата за периода от 12.07.2017 г. до 23.09.2020 г. Установява се, че количеството вода по месеци, съгласно алгоритъма, посочен в чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ от м.01.2005 г. до м.08.2019 г. за един обитател е по 775 куб. метра на водомер. В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.  

            При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

            За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: че ответникът е потребител на В и К услуги; учредената между него и ответника облигационна връзка; изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги, включително, че е спазена методиката, регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

            В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да установи, че е изпълнил задължението си да поддържа индивидуалните водомери, включително, че същите са били в срок на метрологична проверка, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения, както и да докаже своите възражения.

            Нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора.   

            В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото по несъмнен начин е установено, че ищецът е оператор на ВиК услуги /видно от Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР/. От представената справка от Службата по вписвания – В. се установява, че ответникът през 1997 г. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот от „Т. Д.“ ЕАД по силата на договор за покупко-продажба.

            Именно в качеството си на собственик, ответникът е бил посочен като ползвател в справката за недобора по партидата с абонатен № * и абонатен № *. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани имоти.

            Договорът за предоставяне на ВиК услуги е неформален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на правните норми, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и в Общите условия на оператора, които обвързват отвтеника, доколкото същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния срок от обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил правото си по чл. 8, ал. 4 от цитираната наредба, а именно да направи пред съответния оператор заявление, в което да предложи различни условия, които да са отразени в писмени споразумения.

            От страна на ответника не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритите на негово име партиди за този имот, за отчуждаване на правото на собственост върху него или за учредяване на право на ползване на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.  

            Предмет на настоящото производство не са реално доставените и потребени от ответника В и К услуги, а служебно начислените такива по арг. от чл. 34а, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 39, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от Наредба № 4, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да поднови неизправните водомери, което задължение му е вменено по силата на чл. 17, ал. 4 от Общите условия на ищцовото дружество и чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4. Ответникът не ангажира по делото доказателства, посредством които да проведе насрещно доказване по твърденията на ищеца, че процесните водомери не са в срок на метрологична годност за процесния претендиран период от 10.05.2017 г. до 20.08.2019 г., които тъврдения са подкрепени от представения и неоспорен талон за пломбиране на водомери от 19.08.2020 г., носещ подписа на ответника, което обуславя извода, че процесните водомери не са годни измервателни средства по смисъла на § 7 от ПЗР на Закона за измерванията. Нещо повече, ответникът в хода на о.с.з., проведено на 25.01.2021 г., сочи, че водомерите едва от около 4-5 месеца са сменени и към момента са годни.

            Т.е. от цялостното процесуално поведение на ответника съдът достига до извода, че последният не оспорва иска по основание, а единствено по размер, като в тази насока е и пледоарията на последния в хода на устните състезания.

            Размерът на предявените граждански притезания се установява по несъмнен начин от ангажираното експертно заключение по ССчЕ, което съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно, във връзка с останалите писмени документи и неоспорено от страните. Видно от същото задълженията за аб. № * за В и К услуги възлизат на 257.98 лева за периода от м.юни 2018 г. до м.август 2019 г. с период на фактуриране 13.07.2018 г. - 21.08.2019 г., ведно с мораторната лихва в размер от 23.01 лева, начислена върху главницата за периода от 12.08.2018 г. до 13.03.2020 г., а за аб. № * – 397.55 лева за периода от м.май 2017 г. до м.август 2019 г. с период на фактуриране 12.06.2017 г.-21.08.2019 г., ведно с мораторната лихва в размер от 55.00 лева, начислена върху главницата за периода от 12.07.2017 г. до 13.03.2020 г.

             Крайният извод на съда е, че са налице всички елементи от фактическия състав на предявените специални установителни искове. Същите са доказани по основание и размер, като липсват доказателства за удовлетворяване на кредиторовия интерес, което обуславя уважаването на исковите претенции изцяло.

            По сторените съдебно-деловодни разноски:

            С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в хода на исковото производство съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 525.00 лева, от които: 175.00 лева – заплатена държавна такса; 250.00 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ и за юрисконсулстко възнаграждение, чийто размер е определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ и възлиза на 100.00 лева с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото и предприетите от процесуалния представител на заявителя действия.

            С оглед изявленията на ищцовото дружество от о.с.з., проведено на 05.04.2021 г., съдът не следва на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС да присъжда в полза на последния разноските сторени в хода на заповедното произовдство, доколкото същите към момента на устните състезания са доброволно погасени от ответника.

            Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, *, ДЪЛЖИ на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: 1./ 257.38 лева, представляваща сбор от главници преизчислени по методика по ОУ стойности на задължения за В и К услуги по партида с абонатен № *, за обект на потребление, находящ с в *,  за периода от м.06.2018 г. до м.08.2019 г.; 2./ 22.52 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 257.38 лева за периода от 13.08.2018 г. до 13.03.2020 г.; 3./ 397.55 лева, представляваща сбор от главници преизчислени по методика по ОУ стойности на задължения за В и К услуги по партида с абонатен № *, за обект на потребление, находящ с в *,  за периода от м.05.2017 г. до м.08.2019 г. и 4./ 55.00 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 397.55 лева за периода от 12.07.2017 г. до 13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1710/24.04.2020 г. по ч. гр. д. № 3756 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 21-ви съдебен състав, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 9098/17.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3756 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 21-ви съдебен състав.

 

            ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** сумата в общ размер от 525.00 лева, представляваща сторени по настоящото производство съдебно-деловодни разноски, от които: 175.00 лева – заплатена държавна такса; 250.00 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ и 100.00 лева - юрисконсулстко възнаграждение.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: