№ 1635
гр. Варна, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110112920 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на БАНКА ДСК ЕАД за
осъждане на ответника М. Ш., гражданин на Германия, с посочен адрес в Р България,
на осн.чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 138 от ЗЗД да заплати на ищеца обща дължима сума по
кредит към 28/09/2022 г. в размер на 17 073,17 лева, от които: главница в размер на 14
489,96 лева, възнаградителна лихва в размер на 2144,61 лева за периода от 10/12/2019
г. до 27/09/2022 г., лихвена надбавка за забава в размер на 438,60 лв. натрупана за
периода от 10/01/2020 г. до 27/09/2022 г., дължими въз основа на Договор за кредит за
текущо потребление от 24/07/2019 г., сключен от Банка ДСК АД от една страна като
кредитор и Х. Б. Ш., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска на 29.07.22г. до окончателното изплащане на задължението, като
кредитът е обезпечен с Договор за поръчителство от 24.07.2019г., сключен с М. Ш..
Ищецът твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от
24/07/2019 г. сключен от Банка ДСК АД от една страна като кредитор и Х. Б. Ш. от
друга страна, като кредитополучател, Банката е предоставила на последния кредит в
размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева. Кредитът е усвоен чрез посочената в т.4
разплащателна сметка с IBAN: BC96STSA93000025242709 от кредитополучателя на
24.07.2019 г. Договорен е 120 месечен срок за издължаване на кредита, през който срок
кредитът се погасява с месечни вноски /главница и лихва/, съгласно предоставен на
кредитополучателя погасителен план. Кредитът е обезпечен с поръчителство на М. Ш.,
съгласно Договор за поръчителство от 24.07.2019г.
Ищецът твърди, че кредитополучателят е допускал просрочия по погасяване на
кредита, като е платил вноските по погасителен план с падеж до 10/01/2020 г.. Към
датата на подаване на исковата молба е налице неизпълнение на 33 месечни вноски.
Съгласно предвиденото в т.18.2 от Общите условия, при допусната забава в
плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Съгласно задължителната съдебна практика, за да стане обаче вземането на кредитора
предсрочно изискуемо, е необходимо последния да уведоми своя длъжник, че отнема
1
договореното преимущество на срока на кредита. В тази връзка моли да се приеме, че
настоящата искова молба има характер на покана за изпълнение, като считано от
датата на връчването й до ответника, последният е изпаднал в забава и вземането на
кредитора Банка ДСК АД е предсрочно изискуемо. Паради неизпълнение предявява
иска си пред съда.
Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения от съда
особен представител изразява становище, като оспорва исковете. Оспорва подписите
за него под представения договор към исковата молба и погасителен план. Оспорва
твърдението, че Х. Ш. е получил посочената в договора за банков кредит сума, нито
част от нея, поради което ответникът не дължи връщането й на ищеца, нито
претендираните от него лихви, в това число наказателна лихва.
Ответникът, счита че са нарушени разпоредбите на ЗПК, касаещи задължението
на кредитора за предоставяне на преддоговорна информация, и в частност
информацията по чл.5, ал.2 от ЗПК в предвидената в Приложение №2 от ЗПК
задължителна форма. Твърди, че поради непредоставянето в срок на задължителната
преддоговорна информация, ответникът, на основание чл.5, ал.1 изр. 1 от ЗПК не е
обвързан от разпоредбите на процесния договор за потребителски кредит. Нещо
повече, предвид обстоятелството, че ответниците са граждани на друга държава и не
разбират български, оспорва обстоятелството, че същите са запознати със
съдържанието на процесния договор за кредит.
Възразява, че ответниците не са разбрали значението на клаузите на договорите
за кредит и поръчителство, предвид което ответникът не е обвързан от разпоредбите на
представения договор за поръчителство и не дължи сумите, предмет на исковата
претенция. Начислените от банката-ищец наказателни лихви противоречат на добрите
нрави, включително и по съображение за техния размер. Това е така, тъй като банката
би имала много по-голям интерес от неизпълнението на договора от страна на
кредитополучателя, отколкото от неговото надлежно изпълнение. Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави
следните правни изводи:
Видно от представен по делото договор за кредит за текущо управление,
сключен между Банка ДСК АД и Ш. Б. Х., кредитополучателят е получил сумата от
15 000 лв., които е следвало да върне на вноски от по 166,18 лв., последната в размер
на 115,96 лв. за 120 месеца, като последната падежна дата е на 22.07.2029г. Страните
са уговорили в чл. 8 от договора, че кредита се олихвява с променлив лихвен процент,
който към 24.07.2019г. е бил в размер на 5,35 % годишно или 0. 01% на ден, формиран
от стойността на променлив лихвен процент, представляващ идникатор "среден
лихвен поцент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден
до 2 години" при приложение на програма "ДСК плюс престиж"/приложение 2 към
договора/. Годишният процент разходи по т. 9 от договора по кредита е 6,28 % ГПР и
може да бъде променян при предпоставки предвидени в Общите условия.
Към договора за кредит е представен договор за поръчителство от 24.07.2019г.
между М. Ш. и "Банка ДСК"АД-София, с който е обезпечено изпълнението на
задълженията на Ш. Б. Х. по договора за кредит за текущо потребление между
"Банка ДСК"-АД-София-кредитодател и Ш. Б. Х. кредитополучател за сумата в
2
размер на 15000 лв., със срок за издължаване 120 месеца. Договорено е, че
поръчителят отговаря солидарно с кредитополучател.
Недоказано остана направеното от ответника оспорване по чл.193 от ГПК по
отношение на автентичността на договор за поръчителство от 24.07.2019г. относно
подписването му от ответника от М. Ш., предвид установеното по СГЕ, че подписът
положен под договора е изпълнен от ответника. Поради което съдът приема за
доказано наличието на валидно облигационно отношение между страните по договор
за поръчителство от 24.07.2019г.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че процесният кредит, възникнал на основание Договор за кредит за
текущо потребление от 24.07.2019 г., сключен с „Банка ДСК“ АД от една страна като
кредитор и Х. Б. Ш. е усвоен на 24.07.2019 г. в размер на 15 000.00 лева по банкова
сметка с IBAN ****. Титулярът по банкова сметка с IBAN **** е ****. Кредитът в
размер на 15 000.00 лева е усвоен на 24.07.2019 г. по банкова сметка с IBAN ****.
Последната изцяло платена погасителна вноска е с падежна дата 10.12.2019 г., като
след тази дата няма извършени плащания по кредита. Непогасените падежирали
вноски за периода от 10.01.2020 г. до 10.09.2022 г. са 33 бр. Забавата в дни от
10.01.2020 г. до датата на подаване на иска 28.09.2022 г. е 992 дни. Общото
задължение е в размер на 17 037.17 лева, като по отделни елементи данните са
следните: Главница – 14 489.96 лева; Редовна договорна лихва за периода от
10.12.2019 г. до 27.09.2022 г. – 2 144.61 лева; Лихвена надбавка за забава за периода от
10.01.2020 г. до 13.03.2020 г. и от 13.05.2020 г. до 27.09.2022 г. – 438.60 лева. От страна
на банката има събирани месечни такси относно поддържането на банковата сметка.
Отделно от тях за периода от 24.07.2019 г. до 10.02.2025 г. има събрани следните
суми: на 10.08.2019 г. ,538.92 лв., като Плащане по заем PL-0000000026138060, на
10.09.2019 г., 536.39 лв., като Плащане по заем PL-0000000026138060,на 10.10.2019 г.
,536.39 лв.,като Плащане по заем PL-0000000026138060, на 10.11.2019 г. , 536.39 лв.,
като Плащане по заем PL-0000000026138060,на 06.12.2019 г., 30.00 лв., като
Револвиране на кредитна карта и на 10.12.2019 г. , 536.39 лв. като Плащане по заем
PL-0000000026138060 или Общо: 2 714.48 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е преклузивен и съдът го следи служебно -т. 4б
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
В случая 6 месечният срок не е изтекъл, тъй като дори при предсрочна изскуемост
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, а срокът на кредита е 120 месеца от 24.07.2019г. - ТР №
5/21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Договор за кредит за текущо потребление от 24.07.2019г. е сключен между
"Банка ДСК" АД – гр. София, в качеството й на кредитор, и от друга страна: Ш. Б. Х.
кредитополучател. Договорът за кредит е бил обезпечен с договор за поръчителство
между ищеца и М. Ш. за сума в размер на 15000 лв. и срок на издължаване 120
месеца, при условията на договора за кредит по акцесорните задължения.
Неоснователни са възраженията на ответника, че кредитополучателя и той като
поръчител не са запознати със съдържанието на процесния договор за кредит, тъй като
не разбират български език и не им е била предоставена преддоговорна информация.
3
На първо място, по делото се установи, че подписът под договор за
поръчителство от 24.07.2019г. е изпълнен от ответника М. Ш.. Съдът тълкува
изявлението по отношение на писмения документ, материализиращ диспозитивния
документ със съдържание, отразяващо волята на страната по сделката. Истински
диспозитивен документ е именно документа, който е автентичен, т.е. материализира
изявлението на лицето, сочено за негов автор. В случая ответникът оспори своето
авторство, и се доказа, че авторството съответства на негово изявление. В този смисъл
и въз основа на разпоредбата 180 от ГПК, съдът преценява подписването на документа
като изявление за съгласие със съдържанието вписано в него.
Последователна е практиката на ВКС, която настоящия състав напълно споделя,
че щом чужденецът е подписал документа, изготвен на български език, значи е знаел
какво е неговото съдържание /иначе би могъл да откаже да го подпише/, освен ако не е
бил подведен от лицето или лицата, които са му помогнали за превода или умишлено е
бил въведен в заблуждение по някакъв друг начин, за да го подпише /в този смисъл
решение № 64 от 6.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 651/2007 г., ТК, I т. о. /. В случая
липсват наведени такива възражения по отношение на удостоверилия извършен превод
от М.Т.Г..
От приложената Декларация, изходяща от кредитополучателя на 17.07.2019 г.
/л.17 от делото/ се установява, че е декларирал изрично, че му е била предоставена от
кредитора необходимата преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, поради което възражението на ответника в тази насока е също
така неоснователно.
В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложения
към исковата молба договор е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник по
договора, в договорните си правоотношения със заемодателя има качеството на
потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложение
намират и нормите на ЗЗП съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради
пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в
икономическо отношение страна.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен
между банка ДСК АД и Х. Ш. в изискуемата от чмл. 430, ал. 3 от ТЗ писмена форма.
Същият отговаря на изискванията на ЗПК и на ЗЗП. Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК - Договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Разпоредбата се отнася до самия договор, вкл.общи условия и погасителен план, но не
и до информацията по движение на сметката, която се води електронно и е въпрос в
какъв размер ще бъде изготвена разпечатка на хартиен носител. Съгласно чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит и недействителен. На
основание чл. 23 от ЗПК - Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Банка ДСК АД е изпълнила своето задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ да
предоставя паричната сума. По силата на договора за кредитополучателя – ответник е
възникнало задължението да връща тази парична сума, ведно с лихвата по кредита,
4
уговорена с банката / чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ/. Последната погасена вноска по
кредита е с падежна дата 10.12.2019 г. /по ССЕ/. Непогасените падежирали вноски за
периода от 10.01.2020 г. до 10.09.2022 г. са 33 бр. Забавата в дни от 10.01.2020 г. до
датата на подаване на иска 28.09.2022 г. е 992 дни.Част от непогасените 33 броя
неплатени вноски са падежирали към датата на приключване на устните състезания, а
за другата част от вноските е обявена предсрочна изискуемост чрез изявление в
исковата молба. По делото е категорично установено, че ищецът, в качеството му на
кредитор, не е отправил извънсъдебно волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Такова изявление той е направил със самата искова молба, като
същата е достигнала до кредитополучателя Х. Ш., предвид и установеното със влязло
в законна сила протоколно определение от о.с.з. от 18.09.24г.,с което производството
по делото е прекратено спрямо кредитополучателя Х. Ш., поради връчване на книжата
по делото и неявяването му в съда, предвид което следва да се приеме, че то е
достигнало до длъжника с връчването на препис от исковата молба, което е извършено
редовно на 22.06.2023 г. със съдебна поръчка. (арг. решение № 198/18.01.2019 г. по т. д.
№ 193/2018 г. на ВКС, І т. о., решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г., I Т. О.
на ВКС, решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. и др.).
Договорът за поръчителство има правна уредба в чл. 138-148 от ЗЗД. При
действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице
да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договорът за поръчителство
съществува само при действително задължение. Договорът е формален, комутативен,
едностранен/ безвъзмезден в казуса/, каузален и по същността си е вид обезпечение на
дълг. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава
възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена
клауза за заплащане на такова. М. Ш. е сключил действителен договор за
поръчителство на 24.07.2019г.с ищеца. При тълкуване по чл. 20 от ЗЗД съдът намира,
че не се касае до договорна солидарност/встъпване в дълг/, тъй като поръчителят не се
е подписал като съдлъжник под договора за кредит, а с него е сключен договор за
поръчителство със самостоятелни клаузи. Еднозначен е изводът на съда, че страните
са договорили поръчителят Х. Ш. да отговаря за чужд дълг-дълга на
кредитополучателя и отговорността му е акцесорна.
Поръчителството е договор на разпореждане, тъй като кредитора може във
всеки момент да насочи, при неизпълнение по главния дълг, изпълнение към
имуществото/и то цялото/ на поръчителя.
Предвид действието на договора за поръчителство М. Ш. носи имуществената
отговорност на поръчителя до размера на вземането спрямо длъжника Х. Ш. .
Следователно предявеният иск е основателен.
Размерът на исковата претенция по главния иск съдът съобразява с изводите по
съдебно-счетоводната експертиза. За сумите Главница – 14 489.96 лева; Редовна
договорна лихва за периода от 10.12.2019 г. до 27.09.2022 г. – 2144.61 лева; Лихвена
надбавка за забава за периода от 10.01.2020 г. до 13.03.2020 г. и от 13.05.2020 г. до
27.09.2022 г. – 438.60 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното в хода на процеса възражение от
ответника относно погасяване на настоящия кредит с налични суми от други банкови
сметки, тъй като именно с даденото заключение в.л. по ССЕ заключава, че липсва
погасяване по процесния кредит за посочените суми. Фактът, че има извършени
плащания по друг заем PL-0000000026138060 не може да обоснове извод за погасяване
5
на задължения по настоящия.
С оглед на което предявените искове са основателни и следва да се уважат в
претендирания размер Главница – 14 489.96 лева; Редовна договорна лихва за периода
от 10.12.2019 г. до 27.09.2022 г. – 2 144.61 лева; Лихвена надбавка за забава за периода
от 10.01.2020 г. до 13.03.2020 г. и от 13.05.2020 г. до 27.09.2022 г. – 438.60 лева.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК, общо 2223,51 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено съобразно чл.78 ал.8
вр.с чл.25 от НЗПП, които собщо възлизат на сумата от 2423,51 лв.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение
на особения представител на ответника, назначен с 1704,10 лв., от внесения депозит от
ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ш., ЛНЧ **********, роден на ****г., гражданин на Германия, с
адрес в гр.В. да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска”, № 19 , на осн.чл.79 от
ЗЗД вр. с чл. 138 от ЗЗД, сумата в размер на 14 489,96 лева (четиринадесет хиляди
четиристотин осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки) главница по
договорза кредит за текущо потребление от 24.07.2019г., сключен между Х. Б. Ш. и
Банка ДСК АД, обезпечен с Договор за поръчителство от 24.07.2019г., сключен с М.
Ш., възнаградителна лихва в размер на 2144,61 лева (две хиляди сто четиридесет и
четири лева и шестдесет и една стотинки) за периода от 10/12/2019 г. до 27/09/2022
г., лихвена надбавка за забава в размер на 438,60 лв. (четиристотин тридесет и осем
лева и шестдесет стотинки) натрупана за периода от 10/01/2020 г. до 27/09/2022 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на
29.07.22г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. Ш., ЛНЧ **********, роден на ****г. с адрес в гр.В. да заплати
на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Оборище”, ул. „Московска”, № 19 сумата от 2423,51 лв. (две хиляди
четиристотин двадесет и три лева и петдесет и една стотинки), представляваща
направените разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. К. А. М. от ВАК, възнаграждение в размер
на 1704,10 лв. (хиляда седемстотин и четири лева и десет стотинки ) за
осъществено процесуално представителство, в качеството му на особен представител
на М. Ш., за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6
7