РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Зоя Милтиядова Милтиядова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно административно
наказателно дело № 20212100600576 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от обвиняемата Р. Е.
С., ЕГН ********** срещу решение № 6/12.05.2021 г., постановено по АНД
№ 55/2021 г. по описа на Районен съд - Поморие.
С посоченото първоинстанционно решение обвиняемата Р. Е. С. е била
призната за виновна в това, че на 29.12.2020 г., около 04:00 часа, в с. Медово,
общ. Поморие, в къща с двор, без надлежно разрешително, държала
високорискови наркотични вещества - коноп с нето тегло 0.220 грама със
съдържание на тетрахидроканабинол 10.40 % и коноп с нето тегло 3.359
грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 14.10 %, или общо всички
наркотични вещества с общо тегло 3.579 грама, на обща стойност 21.47 лева,
като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл.
второ, т. 1, предл. първо от НК, като на основание чл. 78а НК е била
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.
С решението в тежест на обвиняемата С. са били възложени
1
направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и какво да стане
с веществените доказателства по делото.
С жалбата се излагат доводи, че в случая са налице основания за
прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Направено е искане за отмяна
на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови ново, с
което обвиняемата С. да бъде оправдана по обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр.
ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, обвиняемата С.
поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, както и формулираното
със същата искане. В лична защита демонстрира критичност към
извършеното и моли съда да отмени наложената й глоба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява позиция за
неоснователност на жалбата. Намира съдебния акт за обоснован и
законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо, поради което
пледира за потвърждаването му.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от
страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.
314 от НПК, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по
същество е неоснователна.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При
собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери
за установена следната фактическа обстановка, която съответства с
възприетата в мотивите към решението на първоинстанционния съд:
Обвиняемата Р. Е. С. е родена на *** г. в гр.**. Тя е ** гражданка, със
*** образование, **, ****, **, и е с ЕГН **********.
На 29.12.2020 г. около 04:00 часа, във връзка с получен сигнал на
спешен телефон 112 за евентуално проникване в имот, полицейските
служители при РУ – Поморие - свидетелите С. Д. и Н. Н., посетили дома на
обвиняемата в с. Медово, общ. Поморие. Тя ги поканила в къщата. Още с
2
влизането на двамата полицейски служители им направило впечатление, че
помещението е задимено и мирише на канабис. Забелязали също така, че на
масата има кутия от цигари, от която се подавало алуминиево фолио и суха
тревиста маса, а до кутията имало фас от свита цигара с остра миризма на
канабис. При последвалия разговор обв.С. обяснила, че на 28.12.2020 г. през
деня закупила за лична употреба канабис от непознато лице в гр.Поморие.
След това предала кутията от цигари марка „KING“, червена на цвят, с 4 броя
топчета суха тревна маса на св.Д. (протокол за доброволно предаване от
29.12.2020г. – л. 26 от ДП).
При направен полеви наркотест, обективиран в протокол за оглед на
веществени доказателства от 29.12.2020 г. и приложен към него фотоалбум,
било установено, че доброволно предадената от обв. С. суха тревиста маса,
реагира на канабис (л. 23-25 от ДП).
От заключението на вещото лице химик при БНТЛ на ОД МВР-Бургас
по назначената в хода на наказателното производство химическа експертиза
се установява, че сухата тревна маса в представените за изследване обекти е с
общо нетно тегло 3,579 грама, от които 0,220 грама се определя като смес от
тютюн и коноп (канабис, марихуана), със съдържание на активно наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 10,40 % и 3,359 грама коноп
(канабис, марихуана), със съдържание на активно наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 14,10 %. Конопът и активният му компонент
са включени в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), към
чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП).
На основание чл. 91 от ЗКНВП, останалата неизразходвана, след
извършеното химическо изследване, част от наркотичното вещество - предмет
на престъплението, е предадена за съхранение на Централно митническо
управление - София с писмо рег. № 320000 58 от 06.01.2021 г. и приемо-
предавателен протокол (л. 33-34 от ДП).
Общата стойност на инкриминираното наркотично вещество,
изчислена съобразно нормите на Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за
3
определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, възлиза на 21,47 лева.
Приетите за установени фактически положения, формулирани от
настоящата инстанция, до които е достигнал и първоинстанционният съд, се
извеждат въз основа на преценката на събраните в хода на наказателното
производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите
С. Д., Н. Н., Б. С., К. З., Е. С., писмени доказателствени средства и писмени
доказателства – протокол за оглед на веществени доказателства от 29.12.2020
г., протокол за доброволно предаване от 29.12.2020 г., справка за съдимост на
обв. С., както и от експертното заключение на извършената по делото
химическа експертиза – протокол № 1049/04.01.2021 г. на БНТЛ при ОД на
МВР - Бургас.
При правилно установените фактически положения,
първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани правни
изводи относно престъпната деятелност на обвиняемата С., като в
съответствие с материалния закон е квалифицирал извършеното от нея като
осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК. На
установените по делото дата, час и място, обв. С. е упражнявала фактическа
власт върху високорискови наркотични вещества, предмет на настоящото
производство, като е държала в себе си коноп (канабис, марихуана) с нето
тегло 0.220 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 10.40 % и коноп
(канабис, марихуана) с нето тегло 3.359 грама, със съдържание на
тетрахидроканабинол 14.10 %, или общо всички наркотични вещества с общо
тегло 3.579 грама, на обща стойност 21.47 лева, без да е притежавала
предвиденото в ЗКНВП разрешително.
Правилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон,
като е приел, че деянието, извършено от обв. С. е съставомерно по чл. 354а,
ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. първо от НК, преценявайки, че е налице
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът
кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в
която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на
4
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай
се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното.
В настоящия случай количеството и стойността на предмета на
престъплението, като един от обективните белези на деянието, не са високи -
3.579 грама коноп (канабис, марихуана), на обща стойност 21.47 лева. От
значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е и
обстоятелството, че се касае до държане на високорисково наркотично
вещество за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на
правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на
здравето на гражданите. С приема на наркотик обвиняемата е търсила начин
да облекчи силните болки, предизвикани от здравословен проблем, което
несъмнено е погрешен и вредящ на здравето й подход. Факт е, че по-късно
обв. С. е инициирала посещение при квалифициран медицински специалист,
за да получи адекватно лечение, като по този начин съдът счита, че тя ще
преустанови употребата на наркотични вещества за тази цел. Въпреки това,
личното й решение и действия да употребява марихуана, не могат да бъдат
адмирирани и обв.С. следва да понесе отговорност за това си противозаконно
поведение.
Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца,
несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпления от този вид. Обвиняемата Р.С. е млад човек, неосъждана,
трудово ангажирана, липсват данни за други противообществени прояви.
Следва да бъде отчетено също и оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина, както и искрено изразеното съжаление за извършеното
пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция, указващо на
осъзната противоправност на стореното. Следователно, съвкупната преценка
на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, сочи на по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
5
престъпления от съответния вид.
Правилен е и изводът, че от субективна страна обв. С. е извършила
деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, обективиран в
действията й. Същата е знаела, че държи високорисково наркотично
вещество, без да притежава необходимото и задължително по закон
разрешение, поради което безспорно е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици от него и е искала тяхното настъпване.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователно основното
възражение на обвиняемата, изложено в жалбата й, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Въпросът дали едно деяние, което макар и формално осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е обществено опасно, или неговата обществена
опасност е явно незначителна и затова не е престъпно, следва да бъде
разрешен при съвкупна преценка на всички елементи от състава на
престъплението. В този смисъл, трайната съдебна практика сочи, че малкото
количество и ниската стойност на предмета на престъплението, не са
достатъчни за обосноваване приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, като от
значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той
може да бъде засегнат или застрашен, някои особени характеристики на
дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност,
общественоопасните последици от деянието, каквито може да има то.
В случая, въпреки, че количеството и стойността на високорисковото
наркотично вещество, държано от обв. С., не са високи, следва да се има
предвид високото съдържание на наркотичния активно действащ компонент,
а именно 10,40 % и 14,10 %. Наред с това по делото са налице данни, че с
подобна престъпна деятелност обвиняемата се е занимавала и преди
деянието, предмет на обвинението по настоящото производство, т.е. не се
касае за епизодична проява от страна на обв. С.. Установени са
безпротиворечиво обективните признаци на противозаконно държане на
високорисково наркотично вещество и с оглед на това деянието несъмнено
попада в обсега на наказателноправната забрана по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т.
1, предл. първо от НК, и като такова е противоправно. Не отсъства в
6
конкретния казус и нужното ниво на обществена опасност на извършеното. В
тази връзка въззивният съд достигна до извода, че поведението на обв. С.
разкрива обществена опасност, която изключва възможността за приложение
на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Изложените съображения не подкрепят искането на обвиняемата за
оправдаването й по повдигнатото й обвинение, на основание чл. 9, ал. 2 от
НК.
Позовавайки се на установената наказуемост на престъплението по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК и на основание данните за съдимост на дееца, както
и липсата на настъпили от деянието съставомерни имуществени вреди,
правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78а от
НК.
Определеното от първата инстанция административно наказание глоба
в минимално предвидения в чл. 78а, ал. 1 от НК размер, а именно 1 000
(хиляда) лева се явява напълно справедливо и съобразено с данните по делото
за деянието и личността на дееца, както и с разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от
НК. Така отмерена наложената санкция е достатъчна да мотивира
обвиняемата С. да се поправи, превъзпита, да преосмисли отношението си
към правните норми, регламентиращи контрола върху наркотичните вещества
и забраната за тяхното държане и да коригира за в бъдеще поведението си,
както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото.
В съответствие с разпоредбите на чл. 354а, ал. 6 от НК и чл. 53 от НК
първоинстанционният съд е постановил какво да стане с веществените
доказателства по делото.
С оглед виновността на обвиняемата, правилно първостепенният съд е
ангажирал отговорността й за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Предвид изложеното и след извършена на основание чл. 314 НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да налагат изменение на решението или неговата
отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/12.05.2021 г., постановено по АНД №
55/2021 г. по описа на Районен съд - Поморие.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение
на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8