Р Е Ш Е Н И Е № 568
гр.Видин, 28.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на
прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело №
1818 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ““БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с която против О.С.Б. ***,
ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от
ищеца, че при сключване на Договор за потребителски заем с № CREX-12618852
ответникът е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Сочи се, че
на 09.08.2016 г. ответникът е активирал, предоставената му от ищеца кредитна
карта № CARD-13461869 с максимален кредитен лимит в размер на
1000.00 лева.
Излага се,
че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ
плащания, чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени чрез
издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и
такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Поддържа се,
че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.04.2018 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е
в размер на минус 1186.26 лева. Това принудило кредитора да блокира
използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените
му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължавал
виновно да не изпълнява.
Твърди се,
че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 885/2019 г. по описа на ВРС,
и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 995.00 лева -
главница, 191.26 лева - договорна лихва за периода от 01.04.2018 г. до
05.09.2018 г., 51.89 лева – обезщетение за забава на основание чл. 76 от ЗЗД за
периода от 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г. или общо
дължима сума 1238.15 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на дължимите суми.
При
условие , че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в условията на евентуалност се иска от
съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1238.15 лева,от която:
995.00 лева - главница, 191.26 лева - договорна лихва за периода от 01.04.2018
г. до 05.09.2018 г., 51.89 лева – обезщетение за забава на основание чл. 76 от ЗЗД за периода от 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Претендират
се и направените разноски.
С отговора на исковата молба
ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявения иск по
основателност и размер. Оспорва се издаването и ползването на кредитна карта № CARD-13461869 с максимален
кредитен лимит в размер на 1000.00 лева. Твърди
се, че приложението не е подписано от ответника, както и че ответника не е
подавал заявлението за друг кредит, друга карта или друг лимит. Сочи, че до
кредитополучателя не са изпращани писма на адреса, който е обявен при
сключването на договора за кредит, че не са изпращани покани за задълженията
му, както и че не е уведомяван за заповедното производство. Поддържа, че
договора съдържа неравностойни клаузи. Възразява срещу възнаградителната лихва.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 885/2019 г. по описа на
РС - Видин.
В молба вх.
№ 1258/29.01.2020 г., ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна
на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 885/2019 г. по описа на ВдРС, по което на 28.03.2019 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 694-РЗ/28.03.2019 г. за 995.00 лева - главница, представляваща неизпълнено
задължение по договор за револвиращ потребителски кредит с номер CREX-12618852,
191.26 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018
г., 51.89 лева – мораторна лихва за периода от 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г.,
както и законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда
25.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25.00 лева за платена
държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори относно
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното
ч.гр.д. № 885/2019 г.
по описа на ВдРС, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
От
представения по делото препис на Договор за потребителски кредит CREX-12618852, е
видно, че на 22.01.2016
год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит
на ответника като кредитополучател
в размер на 699.00 лева. В договора е посочено, че кредита е отпуснат за
закупуване на диван на стойност 699.00 лева.
Съгласно договореното,
ответникът е следвало в срок до 20.05.2017 г. да погаси заема на 15 месечни
вноски, всяка по 58.94 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата
по заема и възнаградителна лихва. В договора с подписа си ответникът е
удостоверил получаването и в частност плащането на сумата.
Според чл. 8 от договора,
погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна вноска“ и „брой
погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати,
наречени „падеж“ и посочени в групата „погасителен план“.
Според уговореното между
страните в чл. 3 от Договора, при забава на една или повече месечни погасителни
вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно
с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането,
без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост.
Според чл. 7 от Договора, всички изявления на
Кредитора, отправени към Кредитополучателя, се считат узнати от
Кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс
или до адрес на електронна поща, или съобщени по телефон, представени от Кредитополучателя.
Посочено е още, че Кредитополучателят удостоверява чрез подписването на
настоящия договор изричното си съгласие за получаване на съобщенията, отправени
от Кредитора по начините и чрез средствата, описани в предходното
изречение,както и че договорът се
прекратява с изпълнението на всички задължения на Кредитополучателя или при
предсрочно изпълнение на задължението.
Според чл. 12 от Договора, Кредиторът
може да предостави на Кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит до
10000 лв.Кредиторът ще издаде и достави картата на Кредитополучателя след прочуване
изпълнението на задълженията по договора за кредит на Кредитополучателя. Във
всеки случай издаването на кредитна карта ще бъде не по-късно от осемнадесет
месеца от първата погасителна вноска по кредита. Ако в този срок не бъде
издадена кредитна карта, настоящия раздел, не произвежда действие и ефект между
страните. Всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с
ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от
Кредитополучателя на издадената кредитна карта, по съобщения на
Кредитополучателя от Кредитора начин.
Според чл. 14 от Договора,
Кредитополучателят ще може да извършва трансакции (операция) чрез кредитната
карта до размера на разрешения кредитен лимит, в рамките на дневните
трансакционни лимити. Всяка трансакция с кредитната карта от Кредитополучателя
представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит.
Потвърждението за извършване на трансакциите ще се прави от Кредитополучателя
чрез въвеждането на персонален индентификационен номер (ПИН). Интернет
трансакции ще се извършват с въвеждане на информация и по процедурата посочени
в съответния сайт.
Представено е приложение към договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-12618852, CARD-13461869 от 22.01.2016, съгласно което кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева, издава кредитна
карта CARD-13461869 на кредитополучателя, при годишен лихвен процент 35% и годишен
процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни
вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението
най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено че
при усвоен кредитен лимит от 0.00-1000 лева минималната погасителна вноска е 60
лева. Това приложение обаче е едностранно подписан от ищеца документ, който не
е подписан от ответника.
Приет е като доказателство Сертификат № CARD-12618852 в удостоверение на
това, че застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф
Общо застраховане, Клон България“ срещу
заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно
приложените общи условия на Застраховка „Защита на плащанията“ ответника по
пакет „защита на плащанията по кредитни карти“. Към сертификата са приложени
цитираните общи условия.
По делото са приети като
писмени доказателства и: месечно извлечение по кредитна карта и детайли на
извлечението по кредитна карта, препис на фактура от 22.01.2016 г. за
закупената от ответника стока, по която като получател е вписан ответника,
фигурира подпис за получател и дата на получаване на стоката 22.01.2016 г..
Представена е товарителница №
919071613461869 от 22.07.2016 г. на „МиБМ Експрес“ ООД, видно от която на
ответника на 25.07.2016 г. е връчена пратка с посочено съдържание „документи“.
Представена е покана от 12.09.2018 г., адресирана до ответника,
за уведомяването на последния, че е активирал и използвал кредитна карта MasterCard
CARD-13461869, както и че е преустановил
плащанията по вноските на
01.04.2018 г. и че дължи главница в размер на 995.00 лева, договорна
лихва в размер на 191.26 лева, 1.94 лв. обезщетение за
забава по договора.
Вещото лице по назначената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, от което се
установява, че дължимите
се:- главница, възнаградителна и
мораторна лихва, са в претендирания размер.
В заключението си вещото
лице е отразило, че ответникът е усвоил договорената сума по кредитна карта CARD-13461869
в размер на 1000 лв. към 30.11.2016 г., а от 01.04.2018 г. е преустановил
плащането на договорените месечни вноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Не се спори между страните и се установява от приетите
писмени доказателства, че в полза на ищцовото дружество срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по
реда чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че искът по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен в
законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и
правния интерес от воденето му за ищеца.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест
на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на
вземането, за което е издадена процесната
заповед
за изпълнение, а именно: наличие на облигационна
връзка между страните, от която
да е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената сума, както и изпълнение на
задълженията по договора, т. е. че е
предоставил дължимата сума; настъпване на предсрочна изискуемост, включително датата и начина на
уведомяване на ответника за това; размера на главното и акцесорните задължения
за процесните периоди. В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
По делото е спорен въпроса дали вземането по договора
е изискуемо и по - точно настъпила ли е предсрочната изискуемост на цялото
вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Съгласно чл. 20 от процесния договор, при неплащане на
една или повече месечни погасителни вноски кредиторът блокира кредитната карта.
В случай, че плащане не бъде извършено в рамките на два месеца от последното плащане се прилага разпоредбата
на чл. 3 – вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение
от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
По този въпрос с ТР
№ 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното задължително по
прилагане на закона разрешение: 1. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. 2. В хипотезата на предявен иск по
чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, това право
следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост.
Настоящият съдебен състав, на основание посоченото
тълкувателно решение и предвид оспорването от страна на особения представител
на ответника, приема, че в случая не е налице подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника, посочен в заявлението, поради липсата на доказателства за
отправено към него изявление от страна на ищеца, че последният счита процесното
вземане за предсрочно изискуемо. Ето защо настоящият състав приема, че към
момента на подаване на процесното заявление не е била настъпила изискуемостта
на претендираното с него вземане. Последното води до неоснователност на иска по чл. 422 ГПК, тъй като той има за предмет да установи изискуемост и дължимост на оспореното
вземане.
Поради неоснователност на главните искове, съдът дължи
произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
Съгласно приетото в т.11б от ТР №4/18.06.2014 г. по
т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 422 ГПК се разглежда по
правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за
отклонение във връзка с предмета на делото не е изрично изключена от
законодателя. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност,
от която процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай /в
същия смисъл и решение №141/06.11.2014г. по т.д.№2706/2013г. на ВКС,I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
По предявения осъдителен иск с подадената искова молба
кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, която
искова молба съдържа и изявление в този смисъл. За разлика от установителното
исково производство по чл.422 от ГПК, предмет на което е съществуване на
вземането към минал момент - към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, при което субективното право на
кредитора следва да е надлежно упражнено и да предхожда по време подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то в производство по
осъдителен иск исковата молба има характера на уведомление и покана до длъжника
за настъпването на предсрочната изискуемост – в този смисъл решение
№139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Ето защо
в настоящия случай и по така предявения осъдителен иск следва да се приеме, че
нарочно волеизявление за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо е
достигнало до знанието на ответника,чрез особеният му представител, с връчване
на препис от исковата молба.
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между страните са съществували облигационни отношения във връзка
с предоставен от ищцовото дружество в полза на ответника револвиращ
потребителски кредит. В качеството си на кредитополучател ответникът е усвоил
суми по кредита, но не е изпълнил договорните си задължения по погасяването му
по начина и в сроковете, уговорени между страните, поради което е възникнала
изискуемост на цялото задължение ведно с обезщетение за забава. Тези
обстоятелства се установяват от заключението на извършената по делото съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и
обосновано изготвено.
Ответникът не е ангажирал по делото доказателства за
погасяване изцяло на задължението си по
договора или за настъпването на други правопогасяващи обстоятелства.
Поради горното, предявените осъдителни искове са
основателни в заявените размери и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
Във връзка с направените възражения и с оглед служебната преценка за неравноправност на договорни клаузи настоящия
състав приема следното: договора отговаря на законовите изисквания по ЗПК, и в
частност чл.11 ал.1 т.7-12,поради което надлежно обвързва страните и не е
недействителен.
Договорът отговаря и на изискванията за форма и
съдържание по ЗЗП, като клаузите от същия са предмет на индивидуална договорка
между страните/обективиран е индивидуален погасителен план с посочени
размер,брой, периодичност на погасителните вноски,падеж и т.н./,поради което
чл.146 от ЗЗП е неприложим и в тази връзка не е налице неравноправност.
Не се разкрива неравноправност и при уговорените-
годишен процент на разходите и на възнаградителната лихва.
Към момента на сключване на процесния договор –
22.01.2017 г. е била приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35
от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК.
С приемането на посочените разпоредби е поставена
„рамка” по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на
лихвите и съответно при нарушение на законовата разпоредба клаузите в договора
за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за
действителност на уговорките за възнаградителна лихва са служели общо
установените нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно
принципът за еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е
залегнал при приемането на посочените разпоредби, като свободата на договаряне
при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед обстоятелството, че
едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-слабата
икономически страна в правоотношението.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато
договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение.
Затова, при преценка нарушени ли са добрите нрави при
уговорката за ГПР и лихвен процент, съдът намира, че меродавна е именно
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК с регламентираните в нея „рамки”. Затова и
уговорената лихва в размер на 32.91 % и
ГПР- 38.37 %, не противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе
съображения, а по тази причина не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена
със законовите изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, с установените нравствено-етични
правила на морала, като ограничаващи договорната свобода.
В случая възнаградителната лихва, представляваща по
естеството си договорна лихва, се дължи,
както се посочи по-горе, в размера в който е уговорена и посочена в
погасителния план.
Възражението и направеното оспорване ,че договора не е
подписан от ответника,включително и други документи, при данните,че е налице
частично плащане на задълженията,също се приема от съда за неоснователно.Фактът,че
е налице погасяване,макар и частично,е безспорно доказателство,че за ответника,в
качеството на кредитополучател, е налице
валидно облигационно правоотношение по процесния договор,което е породило и съответните
задължения за изпълнение и връщане на заетата сума.
Във връзка с изложеното ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1238.15 лева,от която: 995.00
лева - главница, 191.26 лева - договорна лихва за периода от 01.04.2018 г. до
05.09.2018 г., 51.89 лева – обезщетение за забава за периода от 05.09.2018 г.
до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба-03.07.2019 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми.
С оглед изхода на спора,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца
сторените в хода на настоящото производство разноски в общ размер на 616.90
лева, от които: 125.00 лева за платена държавна такса, 80.00 лева за
възнаграждение на вещо лице, 311.90 лева за възнаграждение на особен
представител и юрисконсултско възнаграждение ,определено в размер от 100.00 лева.
По отношение на направените разноски в заповедното
производство съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани поради
отхвърлянето на предявените установителни искове.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422
вр. чл.415, ал.1 ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4,
Бизнес парк София, сгр. 14, против О.С.Б. ***, ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 995.00 лева - главница, 191.26 лева -
договорна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г., 51.89 лева –
обезщетение за забава за периода от 05.09.2018 г. до
11.03.2019 г. или общо дължима сума 1238.15 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
694-РЗ/28.03.2019 г. по ч.гр.д. №
885/2019 г. на Районен съд – Видин, като неоснователни,а така също отхвърля и
искането за присъждане на разноските
по посоченото ч.гр.д. № 885/2019 г..
ОСЪЖДА О.С.Б. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, сумата в общ размер от
1238.15 лева,от която: 995.00 лева - главница, 191.26 лева - договорна лихва за периода от
01.04.2018 г. до 05.09.2018 г., 51.89 лева – обезщетение за забава на основание
чл. 76 от ЗЗД за периода от 05.09.2018 г. до
11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба-03.07.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА О.С.Б. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, сумата в
общ размер от 616.90 лева, представляваща направени в настоящето производство
разноски .
Решението може да се обжалва пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в
сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 885/2019
г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: