РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Свиленград, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.А
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200020 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №************* от
********* година на И.Д. Зам.Директор на Териториална Дирекция Бургас, с
което на Е. И. Д. с ЕГН ********** , с адрес в гр.************
,ул.********* №*** за извършено нарушение по чл.238г,ал.2 от Закона за
Митниците на основание чл.238г,ал.2 от Закона за Митниците е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 500,00 лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
въззивника Е. И. Д.,който обжалва горецитираното в законопредвидения за
това срок. Счита ,че обжалваният акт за неправилен и незаконосъобразен,
постановен при нарушения на материалния и процесуалния закон, без да
излага конкретни съображения.Поради изложеното моли съда да отмени
обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява . От
пълномощника му адв.С. М. е постъпило становище , в което поддържа
жалбата по изложените в нея доводи.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган /АНО/ - И.Д. Зам.Директор на
Териториална Дирекция Бургас,чрез процесуалният си представител
,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно.
Моли същото да бъде потвърдено.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.Претендира
присъждане на юр.възнаграждение.В условията на евентуалност, при
уважение на жалбата моли съда да намали претендираното
1
адв.възнаграждение до минимално предвиденият от закона размер.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна :
На *******г. около *****часа на МП „Капитан Андреево”
общ.Свиленград на трасе „Входящи товарни автомобили” пристигнал товарен
автомобил марка ******* - влекач рег.№******** и рег.номер на
полуремарке № ******* на фирма – ********, която товарна композиция
била управлявана от водача-жалбоподател на път от Р.Турция за Р.България.
Водачът на товарния автомобил представил транзитна декларация Т1 с
MRN *************г. с клетка сигурност ,1бр. ЧМР от **********г. и
фактура №**************г., с които декларирал превозвания товар,като
превозваната стока била с общо тегло ************кг.
При извършената документална проверка, св.М. Г. О. установил,че в
клетка 33 е описан тарифен код ************/играчки/,но във фактурата
освен тарифен код **********/играчки/,са били описани и хранителни стоки
и мокри кърпи,които не били описани в транзитната декларация.
Товарният автомобил бил насочен за пролъчване с рентгенова
апаратура и респективно бил извършен рентгенов контрол под номер
№***********г.,като било отбелязано 1брой отметка с подозрение в областта
на товарното помещение.
На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ,св.К. С. К. и колегата му –С.А.,
извършили митническа проверка на стоката в товарното помещение,като
турската пломба ,която била с ненарушена цялост,била премахната и при
извършената физическа проверка, открили че има и хранителни стоки и
мокри кърпи,които не били описани в транзитната декларация,а били
посочени само във фактурата.
На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било изискано писмено обяснения от
водача на товарния автомобил, видно от което същият твърди,че не е
присъствал при товаренето на автомобила.
За така извършената проверка бил изготвен протокол за извършена
митническа проверка от същата дата.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване
на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на
същото и неговия предмет, свидетелят М. Г. О. пристъпил към съставянето на
акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното
участие на нарушителя, както и на митническия служител– К. С. К., след
приключване на проверката и на същата дата- *********г.
В съставения АУАН актосъставителят, изложил подробно фактическо
описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни
признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и
останалите изискуеми реквизити.
В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения,
нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за
2
деяние, представляващо „като е подал неверни данни в Т1 с MRN
***************г. с клетка сигурност , за превозваната стока”, като същото
правно е квалифицирано с нормата чл. 238г,ал.2 ЗМ – административно-
наказателен състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт
/АУАН/.
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който
с полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от
същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е
инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписал,че има
възражения и такова съответно не е подадено в законоустановения за това
7дневен срок.
От жалбоподателя била задържана на основание чл.229,ал.1 от ЗМ
сумата в размер на 500лева с разписка за задържане за обезпечение по така
съставения АУАН.
Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия,
АНО е издал процесното Наказателно постановление /************* от
********* година на И.Д. Зам.Директор на Териториална Дирекция Бургас, с
което на Е. И. Д. с ЕГН ********** , с адрес в гр**************** за
извършено нарушение по чл.238г,ал.2 от Закона за Митниците на основание
чл.238г,ал.2 от Закона за Митниците е наложено административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 500,00 лв.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган –чл.238г,ал.2 ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено – на жалбоподателя –на
05.12.2023г., по пощата препоръчано, с обратна разписка –известие за
доставяне, приложена по АНПр, която е надлежно датирана и подписана, с
отбелязване за получаването му.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
************ от *********** година на Директора на Агенция „Митници”,
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н.
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ.
Налична е и Заповед №****************г. на Директора на Агенция
„Митници”, видно от която Красимир Николов Фучеджиев е преместен на
длъжността на И.Д. Зам.Директор на ТД Митница Бургас,за периода от
10.08.2023г. до 09.02.2024г.вкл.
По АНПр е налично и писмо ,видно от което не е заплатена процент от
наложената глоба от страна на жалбоподателя в предоставения му от закона
срок.
По делото е приета като доказателство справка за собствеността на
притежаваните от ************ товарни автомобили ,както и преминалите
през ГКПП Капитан Андреево МПС,собственост на ********* –МПС на
********г., като от последната се установява,че на посочената дата
единствено е преминало МПС-влекач с рег.********* ,марка ******* с
прикачено към него полуремарке с рег.№********,марка
*******,управлявано от жалбоподателя.
Ангажирани са по делото доказателства от страна на жалбоподателя,че е
3
подал жалбата в срок,а именно на 19.12.2023г.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – М. Г. О.
и К. С. К., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на
противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те
са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според
начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени
възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство,
като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за
фактите. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за
достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко
относими към описаното по горе възприето от съда като доказана фактическа
обстановка по делото, авторството и времето на извършването му.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените
доказателства, приложени в преписката и приетите допълнително в о.с.з.,
приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от
която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по
съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП
е редовно връчено на жалбоподателя на *******г видно от известие за
доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е входирана в
регистратурата на АНО на ******г./, от легитимирано лице и е процесуално
допустима / доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на
законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО,приложено
по АНПр/.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за частично
основателна, за което се излагат следващите правни съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
4
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 238г, ал. 2 ЗМ, който подаде неверни,
непълни или неточни данни в обобщена декларация за въвеждане или в
предварителна декларация за заминаване, или в обобщена декларация за
напускане, се наказва с глоба от 300 до 1500 лв. – за физическите лица, или с
имуществена санкция от 500 до 2000 лв. – за юридическите лица и
едноличните търговци.
Съгласно чл. 130, параграф 1 от Регламент № 952 от 2013 година на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на
Съюза- Митническото учреждение, посочено в член 127, параграф 3 /
митническото учреждение на първо въвеждане в рамките на определен срок,
преди въвеждането на стоките на митническата територия на Съюза/ , може
да отмени задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане
по отношение на стоки, за които преди изтичането на срока за подаване на
тази декларация е подадена митническа декларация. В този случай
митническата декларация съдържа най-малко данните, които са необходими
за обобщена декларация за въвеждане. До момента, в който митническата
декларация е приета в съответствие с член 172, тя има статус на обобщена
декларация за въвеждане.
При това положение следва да се приеме,че в случая това е
представената от водача-жалбоподател пред митническите органи на МП
Капитан Андреево- транзитна декларация Т1 с MRN
************************г. с клетка сигурност.
В чл. 15, ал. 2, пар. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза е посочено, че лице, което подава пред
митническите органи митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за
напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава
заявление за разрешение или за друго решение, е отговорно за точността и
пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението
или заявлението.
Съгласно чл.127,параграф 4,б.а и б.б от същия Регламент- Обобщената
декларация за въвеждане се подава от превозвача.Въпреки задълженията на
превозвача, обобщената декларация за въвеждане може да бъде подадена от
едно от следните лица:а/ вносителя или получателя,или друго лице,от чието
име или за чиято сметка действа превозвача и б/ всяко лице,което може да
представи въпросните стоки или може да осигури представянето им пред
митническото учреждение на въвеждане.
При това положение следва да се приеме,че задължено лице относно
подадената -транзитна декларация Т1 с MRN ***************г. с клетка
сигурност, се явява водачът-жалбоподател,съгласно чл.127,параграф 4,б.А от
Регламента.
В разпоредбата на чл.46,параграф 1 от Регламента е уточнено,че -
Митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който
5
считат за необходим .Видовете митнически контрол се състоят по-специално от
проверка на стоките, вземане на проби, проверка на точността и пълнотата на
информацията, подадена в декларация или уведомление и наличието,
автентичността, точността и валидността на документи, проверка на счетоводната
отчетност на икономическите оператори и други видове отчетност, проверка на
транспортни средства, проверка на багаж и други стоки, пренасяни от или върху
лица, както и извършване на служебни разследвания и други подобни действия.
Безспорно , стоките, въведени на митническата територия на Съюза се
обхващат от обобщена декларация за въвеждане ,съгласно параграф 1 на чл.127 от
Регламента/ ,като в настоящият случай не са налице изключенията предвидени в
параграф 2 на чл.127 от Регламента /за задължението, посочено в параграф 1, да
се прилага /,касателно : б.А- за транспортни средства и превозваните на тях
стоки, които само преминават през териториалните води или въздушното
пространство на митническата територия на Съюза, без да спират в тази
територия; и в други случаи, когато това е надлежно обосновано от вида на
стоките или съответния трафик или когато това се изисква от международни
споразумения.
При това положение следва да се приеме,че декларатора-в случая водача
следва да декларира пренасяните от него стоки,които се въвеждат на
митническата територия на Съюза посредством обобщена декларация-в случая
транзитна декларация Т1 с MRN *************г. с клетка сигурност.
Видно от доказателствата по делото,жалбоподателя е декларирал с
транзитна декларация Т1 с MRN **********************г. с клетка
сигурност, в клетка 33 превозваните от него стоки с тарифен код
**********/играчки/,но във фактурата освен тарифен код
*************/играчки/,са били превозвани и хранителни стоки и мокри
кърпи,които не били описани в транзитната декларация.
Поправка и анулиране на обобщената декларация за въвеждане е
уредена в разпоредбата на чл.129,паргр.1,т.А –В от горепосочения Регламент.
Съгласно посочената разпоредба-След подаване на заявление деклараторът
може да получи разрешение за поправки на данните в обобщената декларация
за въвеждане, след като тя е била подадена.Не са възможни поправки, след
като:а/ митническите органи са информирали лицето, подало обобщената
декларация за въвеждане, че възнамеряват да извършат проверка на стоките,
б/ митническите органи са установили, че данните в обобщената декларация
за въвеждане са неверни и в/ стоките вече са били представени на
митническите органи.
Безспорно в настоящият случай,митническите органи са установили,че
данните в подадената от водача декларация за въвеждане на стоката са
неверни и са уведомили водача,че ще извършат проверка на стоката,при
което лицето е нямало възможност да извърши поправка на данните в
декларацията.
При това положение следва да се приеме,че същият е правилно
санкциониран за извършено нарушение по чл. 238г, ал. 2 ЗМ,тъй като на
посочената в НП дата ,водачът като е подал неверни данни в транзитна
декларация Т1 с MRN ****************г. с клетка сигурност, както от
обективна ,така и от субективна страна е осъществил горепосоченото
адм.нарушение.
Водачът е бил наясно,че следва при въвеждане на превозваната от него
стока на митническата територия на съюза, следва да декларира същата с
6
обобщена декларация,или приравняващата й се,транзитна такава,като в тази
връзка е следвали да провери дали товарът и предоставените му документи
във връзка с превозване на стоката,отговарят на действителното фактическо
положение,но не осъществил такъв контрол,поради което с факта на неговото
бездействие се е достигнало до осъществяване на нарушението визирано в
разпоредбата на чл.238г,ал.2 от ЗМ.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът приема,че е изразена
изрично от АНО с изложени от него мотиви в процесното НП. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното деяние не разкриват обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не съставляват маловажен случай, според Съда.
И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността
му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и
поради наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи обстоятелства.
Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението
като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл
Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на
закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано,че е издадено НП.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема,че правилно
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за горепосоченото
нарушение.
Що се отнася до размера на наложеното наказание,съдът намира
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 238г, ал. 2 ЗМ, който подаде
неверни, непълни или неточни данни в обобщена декларация за въвеждане
или в предварителна декларация за заминаване, или в обобщена декларация
за напускане, се наказва с глоба от 300 до 1500 лв. – за физическите лица, или
с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. – за юридическите лица и
едноличните търговци.
В случая на жалбоподателя е наложено наказание– глоба от 500 лв.
Но въпреки ,че в атакуваното НП се съдържат мотиви за
индивидуализация на наказанията в посочения размер,съдът намира същите
за неправилни,съобразно установеното по делото. Дори да са налице
отегчаващи вината обстоятелства, то не са отчетени от наказващия орган,
като единствено е посочено,че с факта на извършване на нарушението се
засягат държавния фиск. АНО не е обсъдил материалното и имотното
състояние на жалбоподателя, поради което съдът намира,че не е оправдано
налагането на глобата над минимално предвидения в закона размер. По
делото не са събрани доказателства дали жалбоподателя следва да полага
грижи за малолетни или непълнолетни лица. Липсват и доказателства дали
същият притежава движимо или недвижимо имущество на свое име . При
това положение НП следва да бъде изменено досежно наложеното наказание
Глоба, като размерът на глобата следва да се намали от 500 лева на 300 лева.
Относно разноските в настоящото производство :
С оглед изхода на спора, разноски са дължими и на двете страни по
съразмерност съобразно размера на защитения интерес.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на
7
разноски в настоящото производство за представителство от адвокат.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие,като и от страна на
АНО се претендира такива, които съдът определя в размер на 80лева , но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 при
интерес до 1 000 лв. - 400 лв.; или в случая 400,00лева. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои,
написване на Жалба и явяване в едно съдебно заседание, т.е. е налице
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с
т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК ,доколкото се претендира над минималния такъв, поради което, следва
да се приеме че е непропорционален на целта на закона, поради което
подлежи на намаляне. / Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022
година./От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400лева.
С оглед защитената част от интереса му, следва въззиваемата страна да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя съразмерно на уважения размер от
определеното възнаграждение, а именно – 240,00 лв.
Разноски са дължими на въззиваемата страна, както се посочи по горе
съдът определи на 80лева ,поради което и по изложените по горе доводи се
дължи съразмерно интереса,а именно 32лева и след извършване на
компенсации /240-32/,на въззивника се дължи възнаграждение в размер на
208лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2,т.4,вр. ал.7,т.1 от
ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /************** от *********
8
година на И.Д. Зам.Директор на Териториална Дирекция Бургас, с което на
Е. И. Д. с ЕГН ********** , с адрес в гр.*************** за извършено
нарушение по чл.238г,ал.2 от Закона за Митниците на основание чл.238г,ал.2
от Закона за Митниците е наложено административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 500,00 лв.,
като НАМАЛЯВА размера на наказанието глоба от 500 лв. на 300 лв.
ОСЪЖДА Териториална Дирекция Бургас към Агенция Митници ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. Д. с ЕГН ********** , с адрес в гр.*************
,сумата в размер на 208 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение по
АНД №20/2024г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9