Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
13.10.2020 |
Град
|
Мездра
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
шестнадесети юли |
|
Година
|
2020 |
||
В открито заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава Стоянова |
|
|||||||
като
разгледа докладваното от
|
съдия АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело номер |
94 |
по описа за |
2020 |
година |
||||
за да се произнесе, взе предвид следното:
И.Е.М. *** чрез пълномощник
адв. А.И. от СфАК е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2138311, издаден от ОД
на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението
по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от същия закон, му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Оплакванията са
в смисъл, че обжалвания електронен фиш не отговаря на изискванията за форма и
съдържание, тъй като не са вписани всички задължителни реквизити. Счита се
също, че за процесното нарушение е следвало да бъде съставен АУАН, респ. издадено
НП. Вместо да стори това, наказващият орган е издал ЕФ, с което е нарушил
материалния закон. На тези основания се иска отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен
и неправилен.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила
писмена защита от адв. А.И. от СфАК, в която са развити подробни доводи в
подкрепа на искането за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски.
Наказващият орган, редовно
призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена
в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.
Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл.59 и сл. ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
На 25.06.2018
година служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция,
сред които свидетелят А.А., се намирали на ПП I-1
км. 159+000 /извън населено място/ с посока на движение към град Мездра. Те
предварително били установили на автоматичен режим на работа монтираното в
автомобила техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR1-M №611. Същото, без
намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи
през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално
допустимите стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 10.40
часа МПС – лек автомобил „Киа Спортидж“ с регистрационен № СВ2764ВК, попаднало
в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на
движение на МПС 124 км/ч при максимално допустима за извън населено място 90
км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го
заснел. След извършена в последствие обработка на данните от камерата и радара,
и въз основа на информацията касателно собствеността на МПС „Киа Спортидж“ с
регистрационен № СВ2764ВК, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен
фиш Серия К № 2138311, в който, като собственик, на когото е регистрирано
МПС/ползвател е вписан И.Е.М. ***.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетеля А.П.А., събрани са и
писмени доказателства.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата от И.М., приема, че
същата е основателна, но на други основания. Съображенията са следните:
При
проверката за законосъобразност на ЕФ, която е длъжен служебно да извърши,
настоящият състав констатира неизпълнение на изискванията за съдържание,
регламентирани в чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, което
по същество е нарушение от категорията на съществените, представляващо самостоятелно
основание за отмяна на обжалваният акт. По тази причина съдът не се произнася
по съществото на спора и не обсъжда
въпросите, свързани с това дали е налице нарушение, извършено ли е виновно и
жалбоподателят ли е лицето, субект на административно-наказателна отговорност. Имайки
предвид съдържанието на обжалваният фиш и събраните по делото писмени
доказателства, в частност приложените в административно-наказателната преписка
документи, настоящият състав приема, че липсва достатъчна яснота по отношение мястото
на извършване на нарушението. Според чл.189 ал.4
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в ЕФ следва да се впишат данни за:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението;
мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния
номер на МПС; собственика, на когото е регистрирано превозното средство;
описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата, срока,
сметката и начините за доброволното й заплащане. Настоящият състав нееднократно
е имал възможност да отбележи, че производството по чл.189 ЗДвП е особено
производство и при него, както и в производството по общият ред на чл.40 и сл. ЗАНН, следва стриктно да бъдат съблюдавани изискванията за съдържание на
административните актове и процедурата по тяхното съставяне и връчване на
нарушителите. В конкретният случай, в електронният фиш е посочено, че
нарушението е извършено на първокласен път /ПП/ І-1 км. 159+000 извън населено
място с посока на движение към град Мездра, без да се внесат
каквито и да е било подробности по отношение местонахождението на този пътен
участък. За да е налице яснота по този въпрос е следвало да се впишат пълните
установъчни данни, като изрично се посочи извънселищната територия, респ. район
или землище, на която е извършено нарушението. В тази насока е и Тълкувателно
решение №1/26.02.2014 година на ВАС по тълкувателно дело №1/2013 година. Приложените
в административно-наказателната преписка документи не съдържат каквато и да
било информация по този въпрос. За неговото изясняване съдът е изискал справка
от Областно пътно управление гр. Враца. От постъпилия отговор от директора на
управлението /л.37 от делото/ става ясно, че км. 159+000 на път І-1 /Е-79/ /Враца
– Мездра/ се намира на територията на Община Мездра в района на пътен възел за
село Моравица. Подобна пълна информация обаче липсва в съдържанието на
обжалвания фиш. Изискванията на закона за посочване точното място на
нарушението има важно значение с оглед защитата на посоченото като нарушител лице
предвид процедурата по установяване на нарушението и издаване на електронен фиш
в отсъствието на нарушителя. Това налага да бъдат вписани подробно всички
налични данни относно реквизитите, посочени в чл.189 ал.4 изр.2 ЗДвП. Липсата на яснота
по отношение на някои от основните изисквания за съдържание на електронният
фиш, посочени във въпросната разпоредба, практически води до липса на такъв в
съдържанието на административният акт. Макар, че в хода на производството са
събрани допълнителни доказателства по отношение мястото на извършване на
нарушението, същите не могат да компенсират липсата на яснота по този въпрос в
обжалваният акт. Подобно на АУАН и НП в общото административно - наказателно
производство, липсата на реквизит от съдържанието на електронният фиш е
недопустимо и представлява съществено нарушение, което води до
незаконосъобразност на издаденият акт. Това нарушение няма как да бъде
отстранено в рамките на настоящото съдебно производство. По тази причина
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Според чл.63 ал.3 ЗАНН /нова - ДВ бр.94/2019
година/, страните в съдебното производство пред въззивния съд, какъвто е
настоящия, имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143
ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от протокола от
съдебното заседание, жалбоподателят е ангажирал като пълномощник по договор за
правна защита и съдействие, и пълномощно адв. А.И. от СфАК. Същата е изготвила
жалбата до съда против процесния електронен фиш, а в хода на съдебното
производство е депозирала молба с приложени към нея писмена защита и списък с
разноски по чл.80 ГПК. От въпросните документи става ясно, че в хода на
въззивното производство М. е реализирал разноски в размер на 500 лева. В
писмените си бележки адв. Ан. И. е направила искане за присъждането им в пълен
размер. Същевременно, в съпроводителното писмо на л.2 от делото наказващият
орган е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
предвид фактическата и правна сложност на делото, като се е позовал на ТР
№1/11.12.2019 година на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело №1/2017 година. Според
чл.63 ал.4 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Въпросната разпоредба препраща
към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Според чл.18 ал.2 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
които административното наказание е глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7ал.2
върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева. Съгласно чл.7 ал.2
т.1 от наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с интерес до 1000 лева, възнаграждението е 300 лева. Видно от съдържанието на
процесния ЕФ, на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева. Предвид очертаната по-горе правна рамка и изхода на делото
пред този съд, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски е основателно. Отчитайки обаче фактическата и правна
сложност, неголемият обем доказателствен материал, събран и проверен в едно
съдебно заседание, настоящият състав приема за основателно възражението на наказващият
орган и същото следва да бъде уважено. При това положение на И.М. се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2138311,
издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона
за движението по пътищата, на И.Е.М. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.2 т.3 от същия закон, административно наказание глоба в размер на
100 лева.
ОСЪЖДА
ОДМВР Враца да заплати на И.Е.М. сумата
от 300 лева, представляващи разноски, направени в хода на настоящото съдебно
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: