Р
Е Ш Е Н И Е
283/20.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
девети юли две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар:Цв.
К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД №634 по описа за 2020г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ
НА ГЛОБА, серия „К” № 2276789 на ОДМВР - Шумен, с който на Б.М.А., ЕГН********** на основание чл.189 ал.4, във вр. с
чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
моли съда да отмени издадения електронен фиш оспорвайки
законосъобразността и правилността на издадения електронен фиш. Излагат се
доводи, че нарушението е установено чрез мобилно техническо средство, поради
което не са били налице законовите предпоставки административно – наказващият
орган да приложи процедурата по чл.189 ал.4 от ЗДвП, че ЕФ е издаден извън регламентираните в чл.34 от ЗАНН срокове, както и че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител – адв.Б.М.А.
от ШАК.
Представителят на АНО оспорва жалбата
като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.189
ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
На 09.09.2018г. в 16.57 часа на бул. „Симеон велики“ №12 в гр. Шумен с
АТСС - СПУКС „ARH CAM S 1“,
при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч, била
засечена скорост на движение на МПС - л.а.
“Фолксваген Голф“ с рег. № Н 6472 ВА - 70 км/ч. При
направена справка било установено, че собственик на автомобила е жалбоподателя Б.М.А.,
ЕГН**********. За заснето нарушение, от ОДМВР – гр.Шумен
бил издаден електронен фиш серия „К” № 2276789, в който при текстовото описание
на нарушението е посочена разрешената
скорост от 50 км/ч, установена скорост на движение от 67 км/ч., превишение 17
км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването. Посредством
същия, на Б.М.А., в качеството
му на собственик на МПС, на основание
чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 50лв.,
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП Б.М.А. не представил
в ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което е
извършило нарушението.
Описаната
фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с
техническото средство веществено
доказателство - снимка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Събраните доказателствата по делото безспорно установяват
противоправно управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на извършване на
нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В
ЕФ правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена
скорост на движение, превишението, като е била отчетена
допустимата грешка при измерването.
Посочена е също така максимално допустима скорост – 50км/ч. Административното
нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е
одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно видно от
представения Протокол от проверка №259-ИСИ/11.12.2017г. на БИМ.С оглед
гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват
противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на
извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш.
Съдът намира, че правилно е определен и
субектът на нарушението. Процесният автомобил е собственост на Б.М.А., ЕГН**********.
Предвид чл. 188 ал. 1 от ЗДвП
жалбоподателят в качеството му на
собственик се явява наказателноотговорното лице, чиято отговорност следва да бъде ангажирана. Същият не е посочил пред административно-наказващия орган
лице, на което е предоставено управлението на МПС.
Доводът на жалбоподателя изложен в хода по същество,
че не са били налице законовите предпоставки административно – наказващият
орган да приложи процедурата по чл.189 ал.4 от ЗДвП, доколкото нарушението
според него е установено чрез мобилно
техническо средство, е неоснователен. Във връзка с цитираното от жалбоподателя
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС, следва да се отбележи,
че след постановяването му е приета
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, въз основа на която вече
са налични ясни правила за използването на мобилни технически средства,
посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за
движение по пътищата. Съгласно същата издаването на електронен фиш за налагане
на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо
и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Цитираната
наредба е приета именно в изпълнение нормата на чл.165 ал.3 от ЗДП,
предвиждаща, че условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Не е
налице твърдяното противоречие между разпоредбите на Наредбата и ЗДвП.
От
друга страна в конкретният случай нарушението е установено с автоматизираното
техническо средство ARH CAM S 1 представляващо стационарно преносим уред за
контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации. При използването на системата за контрол контролният орган,
независимо че присъства, то той не се намесва в работата й, а единствено слага
начало и край на работния процес като го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след приключване на контрола го демонтира. Същото
измерва скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства
само в автоматичен режим от статив или от конзола в патрулен автомобил в
стационарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен
модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч,
отразен от преминаващите превозни средства.
След като предварително са били зададени параметрите - местоположение,
ограниченията на измерванията /минимално и максимално разстояние на засичане/,
разрешената скорост, скоростния лимит, над който преминалите МПС ще бъдат заснемани и системата се стартира в активен контролен режим за автоматично измерване на скоростта, сама регистрира
извършените нарушения на скоростта като прави 5 снимки на автомобила. Всички
заснети МПС с превишена скорост се съхраняват в устройството, което е с
възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите регистрационни
табели, придружени със снимковия
материал и данни. Системата пренася
данните от всяко заснето нарушение за
последваща обработка от АИС „АНД“ като установените данни за нарушения не могат
да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях от оператора, като това
важи също и за процесите на съхранение и експорт на данни. Данните от заснетите нарушения автоматично се
визуализират в АИС „АНД“ и съдържат
информация за дата и часа на нарушението, регистрационния номер на
автомобила, ЕГН на собственика, 5 бр. снимки на нарушението, след което АИС
„АНД“ генерира и електронния фиш. Разпознатия
от СПУКС регистрационен номер на
МПС от заснетото нарушение се генерира на бланка с пореден номер на
стандартизиран формат, който съдържа данните от утвърдения образец на ЕФ,след
което автоматично се зареждат и данните
на МПС и собственика. В конкретният случай са спазени изискванията за използване на АТСС. Попълнен е и
съответния протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з/12.03.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно посочената разпоредба
за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол, който се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. В административно –
наказателната преписка се съдържа както съставен протокол, отговарящ на
утвърдения образец, както и снимка на мястото където е било разположено
техническото средство. Отразеното в протокола място за контрол е идентично
с въведената в СПУКС локация, видно от
приложения снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на извършване на
нарушението. Законосъобразно за констатираното нарушение е бил издаден
електронен фиш, а не е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, въз основа на който да бъде издадено наказателно постановление. В
случая не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш. Фактическите констатации, отразени в електронния фиш, се потвърждават
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП ЕФ се издава по образец утвърден от министъра на вътрешните работи и изчерпателно са посочени данните, които трябва да съдържа. Не е част от реквизитите на фиша дата на издаване. Влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове, а не относно процедурата на съставяне и реквизитите им. Процесният ЕФ е издаден съобразно утвърдения образец и отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП касателно данните, които трябва да съдържа.
По отношение доводът, че електронният извън е издаден
извън регламентираните в чл.34 от ЗАНН срокове, съдът намира следното: Съгласно нормата на чл.34 ал.1 б.”в от ЗАНН задължителна
предпоставка за законосъобразното започване и развитие на
административно-наказателното производство е същото да бъде инициирано в
рамките на законовия тримесечен давностен срок от откриване на нарушителя или в
рамките на една година от извършване на нарушението, тъй като в случая не се
касае за нарушение на конкретно посочни нармативни актове, за което е предвиден
по – дълъг срок. Регламентираните два срок по чл.34 от ЗАНН са давностни /ТР №1/27.02.2015г. на ВКС по т.д.
№1/2014г./
и пропускането, на който и да е от двата погасява възможността за реализиране
на административно – наказателна отговорност. Двете хипотези не се намират
помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, т.е.
нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките
на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на АУАН. Когато нарушителят е известен, акт за
установяване на административно нарушение трябва да бъде съставен в продължение
на три месеца от откриването му. Втората хипотеза на чл. 34 ал.1 от ЗАНН следва да се прилага
само при липса на данни и информация за конкретен нарушител. По тази причина,
вторият срок може да бъде приложен тогава, когато нарушителят е открит едва
след изтичането на тримесечния срок. Ето защо когато нарушителят е известен, то
задължение на административния орган е да изготви АУАН срещу него в рамките на
три месеца от установяването му. Ако този срок не е спазен се преклудира
възможността за реализиране на административно наказателната отговорност на
нарушителя.
Настоящият състав приема, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неизпълнение
императивните предписания, произтичащи от чл. 34, ал. 1 б. "в" изречение първо от ЗАНН.
Съдът намира, че в конкретния случай наказващият орган правилно е приложил
материалния закон. Не са налице предпоставки, обуславящи приложимостта на чл. 34 ал.1 от ЗАНН.От съдържанието на процесния ЕФ се установява, че вмененото в него
нарушение на жалбоподател е извършено на 09.09.2018г., поради което от тази
дата тече едногодишния срок. Тримесечният
срок тече от датата, на която е установен собственикът в АИС на МВР или от датата на подаване на писмена декларация с
данните на друго лице, което е извършило нарушението. За да бъде установен
извършителя и да започне изчисляване на
тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН е необходимо да има яснота кое е лицето
управлявало МПС. Нарушителят, в хипотезата
на заснето МПС с техническо средство, ще бъде открит при извършване на справка в АИС на МВР по
отношение собственика на автомобила, съответно при явяване на собственика пред
органите на МВР и деклариране на обстоятелствата
по чл.188 от ЗДвП. До тогава контролните органи разполагат единствено с данни
за преминаване на конкретно МПС , в конкретен пътен участък с превишена
скорост.
В конкретният случай нарушението е
установено с автоматизираното техническо средство ARH CAM S 1 представляващо
стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации. Всички заснети МПС с превишена скорост се
съхраняват в устройството, което е с възможност за автоматично предаване в
цифров вид на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимковия материал и данни.
Системата пренася данните от всяко заснето нарушение за последваща
обработка от АИС „АНД“ Данните от
заснетите нарушения автоматично се визуализират в АИС „АНД“ и съдържат информация за дата и часа на нарушението,
регистрационния номер на автомобила, ЕГН на собственика, 5 бр. снимки на
нарушението, след което АИС „АНД“ генерира и електронния фиш. С оглед
спецификата на ЕФ става ясно, че за дата на издаването му не може да се приеме
деня на извършване на нарушението, а деня в който е извършена последваща
обработка на пренесените от техническото средство данни в АИС „АНД“ , когато е
установен и собственика на МПС и електронния фиш е обективиран на хартиен
носител. В конкретният случай видно от приобщената по делото разпечатка от АИС
на МВР, процесния ЕФ е съставен на 15.09.2018г., т.е. в тримесечния срок от откриване
на нарушителя и в едногодишния срок от извършване на нарушението. Регламентирана абсолютна давност в чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, в случая също не е изтекла,
тъй като от извършване на нарушението до настоящия момент не са изминали четири
години и половина.
Деянието не може да се квалифицира
по чл.28 от ЗАНН. Действително нито
в ЗАНН, нито в ЗДвП са въведени критерии за маловажност на административното
нарушение. В този смисъл е приложима разпоредбата на чл.93, т.9 от НК във връзка
с препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Същата сочи, че маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление /нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смегчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя
изключва настъпването на вредни последици, поради което следва да се извършва
преценка за превес на смегчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите
такива, водещи до по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. В
настоящият случай такива не са доказани. Не е налице ниска степен на обществена
опасност на нарушението, доколкото чрез санкционирането на този вид
противоправни деяния се цели защита живота и здравето на участниците в
движението по пътищата и опазване имуществото на юридическите и физическите
лица с оглед реализацията на ПТП при управление на МПС с превишена скорост.
Налице е надделяване защитата на обществения интерес над личния и в този смисъл
преценката в съвкупност на всички релевантни за казуса обстоятелства води до
извод за липса на превес на смегчаващите над отегчаващите вината обстоятелства,
което от своя страна прави невъзможно приложението на чл.28 от ЗАНН за
конкретното административно нарушение.
Не е основателно и възражението за
незаконосъобразност на ЕФ, поради факта че наказващият орган не е извършил
проверка дали не са налице условията за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Настоящата процедура е съкратена и не е предвидена възможност за подаване на
възражение в 3 дневен срок от връчване на ЕФ. ЕФ се издава на база данните от
техническото средство, поради което преди издаване на ЕФ и след издаването
му няма предвидена възможност, да се
извършва преценка.
Съгласно §1 от
ДР на ЗАНН електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш не
представлява волеизявление на определен орган, а електронно обективирано
такова, което единствено се записва върху съответния носител от определено
лице, но на база административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.Правото на
защита на жалбоподателя не е ограничено, тъй като същия е депозирал жалба срещу
ЕФ, чрез която е изложил всички свои аргументи против издадения акт.
Предвид изложеното съдът намира, че
жалбоподателят законосъобразно
е наказан на основание посочения законов текст с предвидената в него санкция -
глоба в размер на 50 лв., за осъществено административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на тези констатации, съдът
намира че жалбата е неоснователна.
Неоснователно
се явява искането на административно наказващият
орган за присъждане на юрисконсултско възнагражение. Съгласно чл.63 ал.5
от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретното производство не е
осъществявана защита от юрисконсулт нито под формата на процесуално
представителство, нито като писмена защита.
По гореизложените съображения и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА
НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 2276789 на ОДМВР - Шумен, с който на Б.М.А., ЕГН********** на основание чл.189 ал.4, във вр. с
чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането на ОДМВР – Шумен
за присъждане на разноски като
неоснователно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: