Решение по гр. дело №1220/2025 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 875
Дата: 13 октомври 2025 г.
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20253230101220
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 875
гр. Добрич, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20253230101220 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от Е. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „****“ № 21, вх. З, ет. 1, ап. 1 срещу „ЮтеКредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, с която се иска да бъде прогласена
нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит № L
347439/15.04.2024 г., сключен между Е. Й. Й. и „ЮтеКредит България“ ЕООД,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на документи.
Иска се също „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4
да бъде осъдено да заплати на Е. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ж.к. „****“ № 21, вх. З, ет. 1, ап. 1 сумата от 1590, 25 лева, получена от
ответника без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Страните не се представляват в съдебно заседание. Ответникът е
депозирал молба вх. № 12002/20.06.2025 г., с която прави признание на
исковете.
Съдът, като взе предвид искането на страните за постановяване
на решение при признание на иска, намира следното:
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК „Когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието“. В настоящия случай двете материалноправни
1
предпоставки за постановяване на решение съобразно направеното признание
на иска за обезщетение за забава са налице.
Ответникът направи признание на иска с молба.
Не може да бъде направен извод за съществуване на отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, препятстващи постановяване на
решение при признание на иска.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен и да бъде постановено решение
съобразно признанието.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира
плащане на разноски в размер на 1228, 90 лева (127, 22 лева държавна такса и
1440, 00 лева адвокатско възнаграждение – по 550, 84 лева за защита и
процесуално представителство по всеки от двата иска, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА).
Разгледани са два иска, които са уважени. Така, в съответствие с
правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени таксите и разноските за уважените претенции – 727, 22 лева (300,
00 лева адвокатско възнаграждение за защита по всеки от двата иска и 127, 22
лева държавна такса).
Съдът счита, че адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
може да бъде под минималното по НМРАВ. В подкрепа на този извод е
Решение на Съдът на Европейският съюз по дело C‑438/22 (втори състав) от
25 януари 2024 година. Основание за такова разрешение дават няколко
обстоятелства: делото е без фактическа и правна сложност; направено е
признание на исковете с отговора на исковата молба; адвокатът не се е явявал
по делото и евентуално определяне на адвокатско възнаграждение съгласно
НМРАВ би довело до злоупотреба и би се превърнало в източник на
генериране на съдебни разноски, надхвърлящ материалния интерес по делото.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения иск от Е. Й. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“ № 21, вх. З, ет. 1, ап. 1 срещу „ЮтеКредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, за нищожна, на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, клаузата от Договор за потребителски кредит № L
347439/15.04.2024 г., сключен между Е. Й. Й. и „ЮтеКредит България“ ЕООД,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на документи.
2
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1 да
заплати на Е. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“ № 21,
вх. З, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 1590, 25
лева, получена от ответника без основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, да
заплати на Е. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“ № 21,
вх. З, ет. 1, ап. 1, сумата от 127, 22 лева, представляваща държавна такса по
гр.д. № 1220 по описа на Районен съд Добрич за 2025 г.
ОСЪЖДА ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, да
заплати на адвокат Д. Г., сумата от 600, 00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 1220 по описа на Районен съд Добрич за 2025 г.,
дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

3