Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
Гр.
Варна, ………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
Трети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при
секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3197
по описа на Административен съд – Варна за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е
по жалба от О.П.А., гражданин на Руската федерация, срещу писмо изх. №
20-74103/29.10.2019 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и
кадастър – Варна, с което е отказано извършването на услуга, изразяваща се в
промяна на кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ и вписването му като
съсобственик на самостоятелен обект с идентификатор 07598.305.523.1.5.,
представляващ апартамент № 5, находящ се в сграда в гр. Б., община Б., обл.
Варна, лагерите, с административен адрес: ул. „****“ **, на втори етаж, и
издаване на схема на недвижимия имот.
В жалбата се
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като недвижимият имот е придобит по
време на брака на А. с Л На , бракът е прекратен и в резултат от прекратяването
на основание чл. 28 от Семейния кодекс СК/, е възникнала съсобственост между бившите
съпрузи, като всеки от тях притежава по ½ идеална част от имота. Отправя
се искане за отмяна на постановения отказ, обективиран в писмото на Началника
на СГКК – Варна, и връщане на преписката на административния орган със
задължителни указания да извърши исканата промяна и да издаде скица на имота.
Ответникът в
производството – Началникът на СКГГ – Варна, в съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена до съда, изразява становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Счита, че обжалваното
писмо не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес – адресат
на оспорения индивидуален административен акт, и пред компетентния да я
разгледа съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Административното
производство е образувано във връзка с подадено от О.П.А., гражданин на Руската
федерация, до Началника на СГКК – Варна заявление вх. № 05-14893/14.10.2019 г.,
с което е поискал да бъде вписан в КРНИ като собственик на ½ идеална
част от недвижим имот, представляващ апартамент № 5, с идентификатор
07598.305.523.1.5., находящ се в сграда в гр. Б., община Б., обл. Варна, лагерите,
с административен адрес: ул. „****“ **, на втори етаж.
Към
заявлението е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 4, том 6,
рег. № 8379, дело № 854 от **.08.2016 г., по силата на който „Монолит Строй“
ООД – гр. Ямбол, продава на Л О На ,
гражданин на Руската федерация, следния недвижим имот: апартамент № 5,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 07598.305.523.1.5., находящ
се в сграда в гр. Б., община Б., обл. Варна, лагерите, с административен адрес:
ул. „****“ **, на втори етаж, със застроена площ 41,64 кв.м., състоящ се от
коридор, спалня-дневна с кухненски бокс, баня-тоалет, тераса, при съседни
самостоятелни обекти на същия етаж: 07598.305.523.1.4. и 07598.305.523.1.6.,
под обекта: 07598.305.523.1.16. и 07598.305.523.1.1., и над обекта:
07598.305.523.1.10., както и 6,66 % идеални части от общите части на сградата,
представляващи 5,58 кв.м. идеални части, както и 6,66 % идеални части от
правото на строеж върху дворното място, като апартаментът се намира в сграда 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07598.305.523. по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-47 от 18.08.2006
г. на Изп. Директор на АК, изменена със Заповед № 18-7415/26.05.2014 г. на
Началника на СГКК – Варна.
Съгласно
представена справка за сключен граждански брак № 1835, издадена на 21.10.2017
г. от Ръководителя на отдела за регистрация на актовете за гражданско състояние
на Руска Федерация, в архива на Тушински отдел на ЗАГС, Управление на ЗАГС за
гр. Москва, има данни за сключен брак между О.П.А. и Л О На №
939 от 01.06.2006 г., който е разтрогнат.
От
свидетелство за разтрогване на брак, издадено от Ръководителя на отдела за
регистрация на актовете за гражданско състояние на 15.06.2017 г., се
установява, че бракът между О.П.А. и Л О
На е разтрогнат на 14.06.2017 година.
Видно от
схема № 15-622777/08.12.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07598.305.523.1.5., като собственик на сградата е вписано „Монолит Строй“ ООД.
С обжалваното
писмо изх. № 20-74103/29.10.2019 г. Началникът на СГКК – Варна уведомява О.П.А.,
че не може да бъде извършена исканата от него със заявление вх. № 05-14893/14.10.2019
г. услуга. Изложени са мотиви, че според Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/ собствеността в КРНИ се отразява съгласно представен документ за
собственост, какъвто А. не притежава, тъй като видно от представения нотариален
акт собственик на имота е лицето Л О На .
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
При извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав на
съда намира следното:
Обжалваният отказ за извършване на услуга,
изразяваща се в промяна на КРНИ и вписване на жалбоподателя като съсобственик
на самостоятелен обект с идентификатор 07598.305.523.1.5., обективиран в писмо
изх. № 20-74103/29.10.2019 г. на Началника на СГКК – Варна, е постановен от
компетентен орган – Началника на
СГКК – Варна в съответствие с арг. от чл. 51, ал. 2 от ЗКИР.
Оспореният индивидуален административен акт е
издаден в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за
издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол.
Неоснователно е възражението на ответника, че писмо
изх. № 20-74103/29.10.2019 г. на Началника на СГКК – Варна не притежава
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. От
една страна следва да бъде отбелязано, че е налице предимство на съдържанието
пред формата, като в случая от съдържанието на процесното писмо недвусмислено
се установява волята на административния орган, а именно отказ да извърши
поисканата от О.А. административна услуга. От друга страна, императивната норма
на чл. 21, ал. 4 от АПК изрично предвижда, че индивидуален административен акт
е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от
определено действие.
При служебната проверка не се установяват нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на
оспорения акт на самостоятелно основание. Обжалваният отказ е постановен след
изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след
проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е.
административно производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл.
36 от АПК.
Оспореният индивидуален административен акт е
издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Според чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗКИР собствеността в
КРНИ се отразява съгласно представените документи за собственост. Съгласно чл.
51, ал. 3 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри
се извършват по заявление от собственик. Тоест, законодателят е последователен
в разбирането си, че както първоначалното отразяване в КРНИ, така и
последвалото изменение на някое от подлежащите на вписване в регистъра
обстоятелства, се извършват само от собственика на имота, посочен като такъв в
съответния титул за собственост.
В случая от
събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е
собственик на имота, по отношение на който е поискано изменение на КРНИ със заявление вх. № 05-14893/14.10.2019 година. Съгласно
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 4 от **.08.2016 г.
собственик на имота е Л О На . Фактът,
че към датата на придобиване на имота На и А. са били в граждански брак, не обуславя
автоматично извод, че същият е съсобствен на двамата съпрузи. Видно от
представените справка за сключен граждански брак и свидетелство за разтрогване
на брак, бракът между О.А. и Л На е
сключен и впоследствие разтрогнат на територията на Руската Федерация, т.е.
относно личните и имуществените взаимоотношения между съпрузите по време и след
брака е приложимо материалното право на тази държава. С оглед на това,
неоснователно оспорващият се позовава в жалбата на нормите на българския Семеен
кодекс, които са неприложими към възникналите между него и На семейни взаимоотношения. По делото не са представени
доказателства относно това по какъв начин са уредени имуществените отношения
между съпрузите по време на брака и след неговото прекратяване, поради което
липсват основания да се приеме, че А. притежава ½ идеална част от
недвижимия имот, предмет на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 4 от **.08.2016
година.
Предвид липсата
по делото на титул за собственост, който да легитимира жалбоподателя като
собственик на имот с идентификатор 07598.305.523.1.5., постановеният от
Началника на СГКК – Варна отказ да извърши промяна на КРНИ чрез вписване на О.А.
като съсобственик на този имот е материално законосъобразен.
Настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице и несъответствие на обжалвания
индивидуален административен акт с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. В
случая целта на закона, преследвана с издаването на оспорения отказ, е изменения
в КРНИ да бъдат извършвани само по искане от лица, които безспорно доказват
вещни права върху имота.
По изложените
съображения съдът приема, че обжалваният отказ, обективиран в писмо изх. № 20-74103/29.10.2019 г. на
Началника на СГКК – Варна, не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост, същият представлява
валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, поради което
жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.П.А., гражданин на Руска Федерация, срещу
писмо изх. № 20-74103/29.10.2019 г. на Началника на Службата по геодезия,
картография и кадастър – Варна с което е отказано извършването на услуга,
изразяваща се в промяна на кадастралния регистър на недвижимите имоти и
вписването му като съсобственик на самостоятелен обект с идентификатор
07598.305.523.1.5., представляващ апартамент № 5, находящ се в сграда в гр. Б.,
община Б., обл. Варна, лагерите, с административен адрес: ул. „****“ **, на
втори етаж, и издаване на схема на недвижимия имот.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: