№ 95
гр. Нови пазар, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20253620200377 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на ЕТ „***” с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ж.к. „***“ ул.“***“ №5,
представлявано от С.П.К., чрез адв. П. Х. от ВТАК, с посочен съдебен адрес, против
Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството – за налагане на
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Жалбоподателят моли съдът да отмени като незаконосъобразен посочения електронен
фиш за налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение, установено с
електронна система за събиране на пътни такси, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София. Посочва множество основания. На 30.05.2022 г. в 13:32 часа е
установено нарушение с ППС влекач ***, регистрационен номер ***, с технически
допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория евро 4, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000,
в община Каспичан, за движение по път А-2 км 361+581, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.Ю, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото
ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е било установено с устройство № 20411, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл10, ал.1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-2 км 361+581. Счита, че е била нарушена процедурата на ангажиране
на административнонаказателна отговорност на едноличния търговец, защото законодателят
предвидил да се ползва диференцираната процедура, но само за нарушения по чл.179, ал.3
от ЗДвП. Предвидения в чл. 179, ал. 36 ЗДвП размер на наказанието, според жалбоподателя
противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
1
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от
Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за
нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.Съгласно
практиката на съда на Европейския съюз чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска
система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения
на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Санкцията по чл. 179, ал.
36 ЗДвП била абсолютно определена, с фиксиран размер и не предвиждала възможност за
преценка по конкретни факти във връзка с нарушението. Отделно се счита за недопустимо
при ангажиране на административнонаказателна отговорност на дадено лице в обвинението
да се съдържа алтернативност на деянието. Счита, че не са изведени обстоятелствата за вида
на техническото средство, неговия модел и годност. Намира този факт от изключителна
важност, защото всяко техническо средство подлежи на задължителни периодични
проверки, установяващи годно ли е то да бъде използвано от контролните органи, съгласно
законовите изисквания на чл.38 - чл.46 от Закона за измерванията. Не на последно място и
предвид късното издаване на ЕФ № **********, Агенция „Пътна инфраструктура“ е
допуснала нарушение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/2004 г. на Комисията от
28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 год. Съгласно чл.2, пар.7 от същия, доставчиците на
ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана
пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередовността преди предприемането на принудителни мерки.
С допълнителна молба по делото са изведени още основания за отмяна на електронния
фиш.
В съдебно заседание представителя на жалбоподателя не се явява, не се явява и
упълномощен представител.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, също не се явява в съдебно
заседание, не се явява и упълномощен представител, изпратена е молба (неподписана),
съдържаща становища по същество на спора, заедно с допълнителни доказателства. Молбата
е докладвана от съда, но същата не следва да се разглежда от съда, тъй като е била
представена без подпис от юрк. С. – саморъчен или електронен.
В съпровождащо жалбата е изразено становище, че електронният фиш е издаден при
спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания и в съответствие с целта
на закона, поради което доводите на жалбоподателя за отмяна на същия са счетени за
неоснователни. Моли се жалбата да се остави без уважение, като неоснователна и
недоказана и съдът да потвърди обжалвания Електронен фиш № **********, като правилен
и законосъобразен.
Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и
установи следната фактическа страна:
На 30.05.2022 г. в 13:32 часа е установено нарушение с ППС влекач ***,
регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2,
екологична категория евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, в община Каспичан, за движение по път А-2
км 361+581, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.Ю, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
2
валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20411,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 361+581.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на ЕТ- жалбоподател в
качеството му на собственик, от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил съставен Електронен
фиш с № **********, с който е наложена имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП. С него на ЕТ „***” е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., на
основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В електронният фиш е посочено, че независимо от налагането на административно
наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в размер на 167 лв. Посочено е
още, че ЕТ „***” може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в
14-дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10,
ал.2 ЗП в размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП.
Електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на 24.07.2025г., като жалбата е
подадена в законоустановения 14 дневен срок.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приобщените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са последователни, взаимно
свързани и непротиворечиви и в съвкупност налагат следните изводи, относно
приложението на материалния закон и спазването на процесуалните правила в
административно наказателното производство:
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи :
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект на
административно наказание – санкционираното лице, поради което е процесуално
допустима.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, то ест – дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия законов текст такса за изминато разстояние - тол такса се дължи
за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Заплащането на ТОЛ таксата дава право
на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя от техническите
характеристики на пътя или участъка, от изминатото разстояние, от категорията на ППС,
броя на осите и от екологичните характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от
3
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство-част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не
извършва измерване, поради което не подлежи на техническо замерване по Закона за
измерванията.
От приложения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси
за МПС с рег. №*** на 30.05.2022г. се установява, че в 13:32ч., с устройство № 20411 същото
е засечено да се движи по път А-2 км. 361+581, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Отбелязано е, че автомобилът няма валидна маршрутна
карта или тол декларация за преминаването. Устройство № 20411, представлява елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по смисъла на чл.10,ал.1 от ЗП и е
обективирано в обжалвания електронен фиш.
Пътният участък от републикански път А-2 е индивидуализиран в достатъчна степен в
електронния фиш, макар и без изричното изписване на тол сегмента или чрез посочване на
географските му координати, като на него е било разположено и устройството с № 20412,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, установило и
самото нарушение. Участъкът от републикански път А-2, по който се е движело въпросното
ППС е част от републиканските пътища на Република България, за които се събира тол такса
за ползване на пътната инфраструктура, доколкото попада в обхвата на Приложение №1 от
Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние.
Определените в закона изисквания към електронния фиш: да съдържа данни за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане, са били спазени.
Описаното МПС, съгласно справка по нарушението ППС е собственост на ЕТ „***” с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ж.к. „***“ ул.“***“
№5,представлявано от С.П.К..
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, законът предвижда на основание
чл. 179, ал.3б ЗДвП за собственика на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, налагане на административно наказание
глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Според чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и
записани с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закона, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от
цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179,
ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.
първо от ЗДвП, в приложимата редакция към момента на извършване на нарушението и
4
издаване на електронния фиш – 30.05.2022г., урежда възможността при нарушение по
чл.179,ал.3 от ЗДвП , установено и заснето от електронната система по чл.167а,ал.3 от ЗДвП,
да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
норма, обаче, актуална и приложима към момента на извършване на нарушението и
издаване на електронния фиш – 30.05.2022г., не е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като липсва и друга
законова разпоредба, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е
следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя
електронен фиш.
Към момента на извършване на нарушението и издаване на ЕФ – 30.05.2022г. липсва
изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш
за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез
разширително тълкуване на чл.189ж,ал.1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до
нарушенията по чл.179,ал.3б от ЗДвП. Едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г. законодателят е предвидил възможността за издаване на
електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от
електронната система нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. В настоящия случай
изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г., е
неприложимо към момента на извършване на нарушението и издаване на ЕФ –
30.05.2022г. До изменението на закона липсва изрична законова разпоредба,
предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179 , ал.3б от ЗДвП,
което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни
нарушения.
Съдът съобрази, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, не само поради
неправилно приложение на материалния закон, а също и предвид непропорционалността на
наложената санкция. Съгласно § 16 от допълнителните разпоредби към ЗИД на ЗП се
въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.
Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения
намира приложение общият принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е
делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика
на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв
интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне
преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и
принципите, установени от законодателството на Съюза.
В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна система при
незаплащане на дължимата тол такса:
задължение по чл. 10б от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният
размер се определя на база максималната дължима такса,
определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най-
дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
маршрут по протежението на платената пътна мрежа; кумулативно с това е предвидена и
имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от
ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за
5
заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на
изминатото разстояние.
В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С
- 497/15 и С - 498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския
законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност
имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати
компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново
не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от
чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида
на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото
не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или
частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото
обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 179,
ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10,
ал. 2 от ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за
пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с
по- ниска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на
санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието,
държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на
особеностите на всеки отделен случай.
В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по дело C - 61/23, в
което изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Решаващите аргументи са, че българското право не допуска при
определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори каквито са:
причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента
и форма на вината умисъл или непредпазливост.
По делото е налице и друго отменително основание спрямо обжалвания електронен
фиш. Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/2020/204 на Комисията от
28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередовността преди предприемане на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Поради това са
регламентирани задължителни указания, които следва да бъдат изпълнени спрямо
ползвателите на платената пътна мрежа преди последните да бъдат санкционирани. Агенция
„Пътна Инфраструктура“ е следвало да даде възможност за ново деклариране на данните,
ако е установила несъответствие при осъществяване на контролните си функции по чл. 18,
6
ал. 1, т. 7 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние.
От всичко изложено по-горе се установи по безспорен начин, че в хода на развилото се
административнонаказателно производство е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, което е довело до незаконосъобразност на електронния фиш, с който
същото е приключено. При това положение, жалбата срещу атакуваният електронният фиш
се явява основателна, а ЕФ следва да бъде отменен изцяло от съда.
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
От страна на жалбоподателя се претендират съдебно-деловодни разноски и са
представени надлежни доказателства за направени такива, с оглед изхода на делото следва
да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя, по смисъла на чл. 63д от ЗАНН.
По делото е приложено адвокатско пълномощно, ведно с договор за правна защита и
съдействие (л.9), от който са видни размерът на договореното адвокатско възнаграждение,
методът на плащане, както и отбелязване за заплащане на възнаграждение за процесуално
представителство. Заплащането на възнаграждението от жалбоподателя на процесуалния
представител П. Х., адвокат от АК В., е извършено в брой в деня на сключване на договора
за правна помощ 01.08.2025 г. – в размер на 650 лева. За доказване на изплатеното
адвокатско възнаграждение служи сключеният ДПЗС, между жалбоподателя и процесуалния
представител.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за незаконосъобразност
на издадения ЕФ и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН за отмяната му, то
искането на жалбоподателя е основателно и законосъобразно и следва да се уважи.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който
за административно нарушение, по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на ЕТ „***” с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В., ж.к. „***“ ул.“***“ №5, представлявано от С.П.К., е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявано от инж. Й.В.,
председател на Управителния съвет, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***” с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. В., ж.к. „***“ ул.“***“ №5,представлявано от С.П.К.,
сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото – за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
7
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8