№ 17456
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110133219 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно и
субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Н. С. П.,
ЕГН **********, Л. Л. Т., ЕГН ********** и С. Л. Т. , ЕГН **********, и тримата с
адрес: гр. София, *************, искове за установяване на вземания по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение от 05.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16258/2023 г. на
СРС, 157 състав, в условията на разделна отговорност при следните квоти:
Н. С. П. – 4/6, или 1926,57 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, *************, за който е открита
партида с аб.№ *********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до
окончателното заплащане на вземането; 202,37 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г.; 39,46 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателното
заплащане на вземането; 6,90 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до
23.03.2023 г.
Л. Л. Т. – 1/6 или 481,64 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна
1
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, *************, за който е открита
партида с аб.№ *********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до
окончателното заплащане на вземането; 50,59 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г.; 9,87 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателното
заплащане на вземането; 1,73 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до
23.03.2023 г.
С. Л. Т. – 1/6 или 481,64 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, *************, за който е открита
партида с аб.№ *********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до
окончателното заплащане на вземането; 50,59 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г.; 9,87 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателното
заплащане на вземането; 1,73 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до
23.03.2023 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили
задължението си да заплатят сумите за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., за които всеки отговаря съобразно квотата в
съсобствеността, а именно: Н. С. П. за 4/6, или сумата от 1926,57 лв., Л. Л. Т. за 1/6
или сумата от 481,64 лв., а С. Л. Т. за 1/6 или сумата от 481,64 лв. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г. Поддържа, че в имота е извършена услуга
дялово разпределение от лице, с което ЕС има сключен договор, като ответниците не
са заплатили дължимото възнаграждение, съобразно квотата си в съсобствеността, а
именно Н. С. П. сумата от 39,46 лв., Л. Л. Т. сумата от 9,87 лв. и С. Л. Т. сумата от 9,87
лв. Претендира се и обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово
2
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 23.03.2023 г., както и законната лихва от
датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане.
Ответниците Н. С. П., Л. Л. Т. и С. Л. Т. са подали общ отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове с твърдения, че
неоснователно са конститурани като титуляри на партидата. Твърдят, че всички
издадени документи – изравнителни сметки, фактури, кредитни и дебитни известия са
невалидни, доколкото са издадени по отменената Наредба за топлоснабдяването № 16-
344/2007 г. Твърди, че договорът за извършване на услуга дялово разпределение,
сключен между ищеца и „Термокомплект“ ООД е изтекъл и няма данни да е подновен.
Оспорват доставеното количество топлинна енергия с доводи за неправилно отчитане,
незаконосъобразно изменение на К.фактор, въпреки че не са подменяни никога
радиаторите.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Термокомплект” ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***** г.,
въз основа на който ****, ЕГН ********** е придобил собствеността върху
Апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. „**** и същият с молба от 21.06.1995 г.
е поискал откриването на партида за имота при ответното дружество.
С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 65, том IV, рег. №
10257, дело № 608 от 2008 г. **** и ответницата Н. С. П. са учредили ипотека в полза
на „МКБ Юнионбанк“ АД върху същия имот.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх.№ РКС23-
УФ01-948/29.08.2023 г. **** е почитан на 06.06.2018 г. и е оставил за наследници
ответниците Н. С. П. – съпруга, Л. Л. Т. – дъщеря и С. Л. Т. – син.
Представените е Договор № 181 от 26.04.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, ***** и третото лице - помагач
„Термокомплект“ ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение
на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване,
за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост
на 08.04.2002 г., както и Договор № Д-0-64 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщение общи фактури с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
и извлечение от сметка, кредитни и дебитни известия, съобщения към ежемесечните
фактури, както справки за дялово разпределение за процесния период, изготвени от
третото лице-помагач и протоколи за отчет, документ за сертифициране на уредите за
дялово разпределение.
Ответникът Н. П. е подала възражение по чл. 33, ал. 3 от Общите условия до
ответника по отношение на издадените съобщения към *****, с което оспорва
разпределението топлинна енергия в имота и размер на задължението, както и жалби
до ответното дружеството. В резултат на възражението, третото лице помагач, видно
от приложеното писмо е приел възражението за основателно и по този повод
изготвена нова сметка за сградата.
Представени са и съобщение към фактура ***** г., справка за разход на
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и справка за разход на
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., изготвени от третото лице-
3
помагач.
Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Според
заключението за процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет, като главните
отчети са подписани. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР през
процесния период в имота на ответника е имало четири бр. радиатори с ИРРО и 1 бр.
щранг-лира без ИРРО, за която ФДР начислява служебна топлинна енергия по
максимален специфичен разход за сградата. Сградата е с открито изпълнение на
отоплителната инсталация по проект по данни на ФДР. Абонатът заплаща топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база пълно отопляема кубатура 185
куб.м. Абонатът заплаща топлинна енергия за битово гореща вода по показанията на 1
бр. водомер за топла вода в имота. Отоплението на стълбището е изключено на
20.10.1999 г. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е
отчитана потребената топлинна енергия са изправни. От заключението на съдебно–
техническата експертиза се установява, че стойността на начислената от ищеца
топлинна енергия за процесния период е в размер на 2987,70 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
От събраните по делото доказателства (Нотариален акт за продажба на
недвижим имот ***** г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 65,
том IV, рег. № 10257, дело № 608 от 2008 г. и Удостоверение за наследници изх.№
РКС23-УФ01-948/29.08.2023 г. ) може да се обоснове извод, че през процесния период
ответниците са били собственици на Апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к.
„****. Ответницата Н. С. П. притежава 1/2 част поради придобиването на имота по
време на брака с **** и още 1/3 по наследство от него, или общо 4/6 ид. части. Другите
двама ответници на основание наследствено правоприемство са станали собственици
4
на по 1/6 ид.част като деца на ****. Следователно ответниците имат качеството
„потребитили“ и е налице валидно облигационно правоотношение с ответника по
подов доставка на топлинна енергия в собствения им имот.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач
„Термоколплект“ ООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая с представените по делото писмени доказателства (фактури, съобщения
към фактури, счетоводна справка, изравнителни сметки), както и от неоспореното
заключение на съдебно-техническата експертиза беше доказано, че за процесния
период в имота на ответниците е доставена топлинна енергия на стойност 2987,70 лв.
По делото не се установи ищцовото дружество да е начислявало топлинна енергия в
5
противоречие с нормативната уредба, като от доказателствата по делото се установи,
че констатираната грешка при изготвянето на изравнителните сметки по възражение на
ответницата Н. П., третото лице-помагач е коригирало данните и е издало нови
изравнителни сметки. За да достигне до този извод съдът отчете и обстоятелството, че
вещото лице по СТЕ е достигнало до същите резултати при изчисляване на дължимите
суми за доставена топлинна енергия и не е констатирало нормативни нарушения при
начисляването й. Предвид диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира по-
малка сума от установената по заключението, предявените искове следва да се уважат
в пълен размер, съобразни квотите на ответниците в съсобствеността.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Дължимата лихва върху
претендираните суми за периода 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г., изчислена от съда по
реда на чл. 162 ГПК е в размер на 303,55 лв., поради което предявената претенция се
явява изцяло основателна, съобразни квотите на ответниците в съсобствеността.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № Е-РД-04-
1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените по делото
писмени доказателства, в това число протокол от общото събрание на етажните
собственици в процесната сграда, същите са избрали „Термокомплект“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение в сградата. От заключението на СТЕ се
установи, че именно това дружество е извършвало услугата дялово разпределение. От
представената по делото счетоводна справка се установява, че дължимата и
незаплатена сума за предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2020
г. – 30.04.2022 г. е в размер на 59,20 лв., т.е. по 2,57 лв. на месец, като всеки от
ответниците отговаря, съобразно квотата в съсобствеността. Следователно предявеният
иск следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
6
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 65,26 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 114,89 лв., отговорността за която следва
да се разпредели между ответниците, както следва – в тежест на ответника Н. С. П. –
сумата от 76,59 лв., а в тежест на всеки от ответниците Л. Л. Т. и С. Л. Т. – сумата от по
19,25 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените
от него разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Същият е сторил разноски в размер 112,48 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо
лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100
лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска
следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 560,69 лв., отговорността за
която следва да се разпредели между ответниците, както следва – в тежест на
ответника Н. С. П. – сумата от 373,79 лв., а в тежест на всеки от ответниците Л. Л. Т. и
С. Л. Т. – сумата от по 93,45 лв.
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същите не са направили искане
в този смисъл, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. С. П., ЕГН **********, гр. София, *************
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумите 1926,57 лв. - представляваща
7
стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София,
*************, за който е открита партида с аб.№ *********, за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК – 29.03.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 202,37 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г.; 39,46 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до
30.4.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 29.03.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 6,90 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2020 г. до 23.03.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 05.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16258/2023 г. на СРС, 157 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 6,90 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020 г. до 23.03.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
от 05.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16258/2023 г. на СРС, 157 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Л. Т., ЕГН **********, гр. София, *************
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумите 481,64 лв. - представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София,
*************, за който е открита партида с аб.№ *********, за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК – 29.03.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 50,59 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г.; 9,87 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до
30.4.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 29.03.2023 г. до окончателното заплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 05.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16258/2023 г. на СРС, 157 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 1,73 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020 г. до 23.03.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
от 05.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16258/2023 г. на СРС, 157 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
8
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Л. Т. , ЕГН **********, гр. София, *************
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумите 481,64 лв. - представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София,
*************, за който е открита партида с аб.№ *********, за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК – 29.03.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 50,59 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г.; 9,87 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до
30.4.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 29.03.2023 г. до окончателното заплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 05.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16258/2023 г. на СРС, 157 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 1,73 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020 г. до 23.03.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
от 05.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16258/2023 г. на СРС, 157 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. С. П., ЕГН **********, гр. София, ************* ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 76,59 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 373,79 лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Л. Л. Т., ЕГН **********, гр. София, ************* ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 19,25 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 93,45 лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С. Л. Т. , ЕГН **********, гр. София, ************* ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 19,25 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 93,45 лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Термокомплект“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9