Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /17.10.2018г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав
На осми октомври 2018
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Жоржета Христова
като разгледа
докладваното от председателя на състава в.гр.д.№143 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца К.Ц. ***,
действуващ чрез
пълномощника си адв.И. *** против решение №233/17.05.2018г., постановено по
гр.д. №2126/2018г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която е отхвърлен
предявения от него против ответницата К.К.Г. *** иск в частта му над сумата
2 817.22 лв. до пълния размер от 5 634.44 лв., претендирана като
платено от него задъл-жение на ответницата по договор за заем
№**********/27.10.2011г. с „Профи Кредит“ЕООД-гр.София. С доводи за нарушения
на материал-ния и процесуалния закон, както и за необоснованост, въззивникът
моли за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и за ува-жаване
изцяло на предявения иск.
Писмен отговор по реда и в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил.
След проверка по
реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Въззивната жалба
е допустима, но неоснователна.
Предявеният регресен
иск по чл.143, ал.1 от ЗЗД за сумата 5 634. 44 лв. е обоснован с
обстоятелствата, че в качеството си на поръчител по договор за заем №**********/27.10.2011г. с „Профи Кредит“ЕООД-гр. София
ищецът погасил задължението на ищцата, но последната отказва да му върне
платеното.
С писмен отговор
по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответ-ницата оспорва основателността
на предявения срещу нея иск, тъй като ищецът не е упражнил възражение за
погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД спрямо кредитора.
С необжалваната
част на решението районният съд е присъдил на ищеца половината от
претендираната сума-2 817.22 лв.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
С оглед разпоредбата на чл.138, ал.1 от ЗЗД,
поръчителството е договор, по силата на който поръчителят се задължава спрямо
кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задължението му, като при
плащане на чуждия дълг разполага с личен обратен иск по чл.143, ал.1 от ЗЗД за
главницата по дълга, законната лихва и направените разноски по изпълнението,
както и със суброгаторен иск по чл.146, ал.1 от ЗЗД, т.е. счита се, че
погасеното вземане продължава да съществува, но вече в полза на поръчителя.
В конкретния
случай, обаче, сключеният с кредитора „Профи
Кредит“ЕООД-гр.София договор за заем №**********/27.10.2011г. не е за поръчителство, т.е. да се обезпечи
изпълнението на чужд дълг, а за възникване на солидарна отговорност по смисъла
на чл.121 от ЗЗД, съгласно раздел III от представения от ищеца
договор-достатъчно за отхвърляне на предявения иск по чл.143, ал.1 от ЗЗД.Посочената
дого-ворна солидарна отговорност е различен от поръчителството правен ин-ститут,
като договорният съдлъжник не отговаря за чужд дълг, а дължи на свое независимо
основание и доколкото не следва друго от отноше-нията между солидарните
длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по
равно-чл.127, ал.1 от ЗЗД.Презумпцията за разделност е оборима, но по делото не
са представени допустими доказа-телства, установяващи, че ищецът и ответницата
са уговорили нещо раз-лично във вътрешните си отношения.А и такива
доказателства биха касаели непредявен иск по чл.127 от ЗЗД, т.е. биха били неотносими
към спора за наличието или не на правоотношения по твърдяното от ищеца
поръчителство.В тази насока, не следва да се обсъждат и доводите за
недопустимост във въззивната жалба, тъй като същите касаят не обжал-ваната, а
влязлата в сила осъдителна част на решението на районния съд.
Предвид горното,
посоченото решение на първоинстанционния съд в обжалваната му отхвърлителна
част е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК
следва да бъде потвърдено в тази му част, като разноски на въззиваемата страна
не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№233/17.05.2018г., постановено по гр.д.№2126/2018г. по
описа на
Районен съд-Търговище в частта му, с която е отхвърлен предявения от К.Ц. ***, ЕГН:********** против
К.К.Г. ***, ЕГН:********** иск по чл.143, ал.1 от ЗЗД в частта му над
сумата 2 817. 22 лв. до пълния размер от 5 634.44 лв.,
претендирана като платено от него задължение на ответницата по договор за заем
№**********/ 27.10.2011г. с „Профи Кредит“ЕООД-гр.София, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
В
необжалваната му осъдителна част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.