О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
2006 16.07.2020 година град Бургас
Бургаски
Окръжен съд
Трети състав
На
шестнадесети юли година
2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Кремена Лазарова
2. Йорданка
Майска
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно
гражданско дело № 1708 по описа за 2020г.,
съобрази следното:
Производството по делото е по чл.258 и
сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба от ГД „Гранична Полиция“-МВР, гр.София,
бул.Княгиня Мария Луиза № 46, с посочен адрес за призоваване в гр.Елхово, ул.Морава
№ 1, чрез юк.Я.Табакова против решение №
73/12.03.2020г. по гр.д. № 218/2019г. на РС-Малко Търново.
С обжалваното решение съдът е уважил осъдителния иск на В.П.И. с ЕГН-********** *** против ГД „ГП“-МВР, за заплащане на неизплатено възнаграждение в размер на
1194,07лв. за положен извънреден труд от
171,60 часа за исковия период: 01.09.2016г. - 09.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски,
д.такса в полза на съда и разноски за експертиза.
Решението се обжалва като неправилно,
поради което се моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен.
Въззивникът посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда,
че е налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми,
относими към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. В този смисъл
се твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният
нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая,
тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно –
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на
следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с
коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен
труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че
положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен
съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове.
Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и
исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на решението на
БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не ангажира нови
доказателства. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Сторено е и възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната
страна.
Въззиваемият И., надлежно
уведомен чрез процесуалния си представител – адв.В.Б. е депозирал писмен
отговор в законоустановения срок, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и
обосновани. Счита, че изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в
исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание
чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, са правилни. Сочи се, че наличието на процесното вземане на
въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице по
СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и
непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подробни
съображения, като се цитира и съдебна практика. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Не ангажира нови доказателства. Няма доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице против акт на съда, подлежащ на
обжалване, поради което е допустима.
Предявените искове пред районния съд са
с правно основание чл.128 КТ, вр. с чл.150 КТ, вр. с чл.178 от ЗМВР и по чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Водим от изложеното и на основание чл.
267 ГПК БОС
О П Р Е Д Е
Л И :
ДОКЛАДВА
въззивна жалба въззивна жалба от ГД „Гранична
Полиция“-МВР, гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, с посочен адрес за
призоваване в с посочен адрес за
призоваване в гр.Елхово, ул.Морава № 1, чрез юк.Я.Табакова против решение № 73/12.03.2020г. по гр.д. № 218/2019г.
на РС-Малко Търново, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на страните за
сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: