№ 16352
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110107329 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. М. и В. Й. П. субективно
пасивно и обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат
на ищцовото дружество – при условията на разделна отговорност следните суми: по
647,74 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: /адрес/, с абонатен номер 136252, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
31.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, по 100,52 лева, представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г.
до 07.10.2022 г., по 3,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от по 0,82 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г.,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. дело № 55984/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав от
03.03.2023 г. и равняващи се на по 2/12 части от общо дължимите суми за периода.
Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2019 г. – месец април 2021 г.
между него, от една страна, в качеството му на доставчик и ответниците М. А. М. и В. Й. П.
и лицата С.А.С., Е.Б.К., М.Б.Р., И.И.И. и Ф.И.И., в качеството им на собственици на
недвижим имот, находящ се на адрес: /адрес/, с абонатен номер 136252,, а с това и на
потребители – клиенти за битови нужди, е съществувало облигационно правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва се, през
релевантния период от страна на ищеца е доставена топлинна енергия до процесния имот,
но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от
дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „Бруната“ ООД в края на
отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява се, че съгласно приложимите към
1
правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Ищцовото дружество твърди, че
съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия за продажба на топлинна енергия на клиенти
за битови нужди в гр. София, в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна
енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Поддържа се, че в срок не са погасени дължимите суми в общ
размер от 4518,02 лева, от която: 3886,42 лева – главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 603,12 лева – лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 07.10.2022 г., 23,52 лева – главница
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г. и сумата от 4,96 лева - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г. Посочва се, че от общо
начислените суми ответниците М. М. и В. П. дължат по 2/12 части или сумата от по 647,73
лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., от
по 100,52 лева – лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 16.10.2020 г. до 07.10.2022 г., от по 3,92 лева – главница за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и от по 0,82 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г.
Ищцовото дружество излага, че за общо дължимите суми, част от които и процесните
такива, в хода на производството по ч. гр. дело № 59051/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, като след дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК предявява процесните
установителни искови претенции срещу ответниците. Намира за дължима и претендира и
законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.10.2022 г. до окончателното им изплащане. С тези доводи
„Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя
искане за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е подаден писмен отговор на исковата молба от
ответницата В. Й. П., с който заявява, че е заплатила задълженията по делото относно
нейната част. Предвид това отправя искане да не се допуска изслушване на поисканите
експертизи, тъй като нищо не се оспорва. Моли да бъде присъдено минимално
юрисконсултско възнаграждение по исковото производство, с изразена готовност за
заплащането му след постановяване на решението. Приложено представя копие от заявление
от 19.04.2024 г. и от фискален бон.
С депозирано по делото писмено становище от 15.11.2024 г. „Топлофикация София“
ЕАД признава, че ответницата В. П. е извършила плащане в общ размер на сумата от 899,81
лева на 19.04.2024 г., с които са погасени претендираните от нея в настоящото производство
главници, мораторни лихви, начислена законна лихва към датата на плащането и съдебни
разноски за държавна такса в заповедното производство. Посочва, че непогасена от нея
остава сумата от 23,90 лева, представляваща остатък от съдебните разноски за държавна
такса в настоящото производство и присъденото юрисконсултско възнаграждение в
заповедното дело. Уточнява, че от ответницата М. М. не са постъпили плащания. Заявява, че
поддържа исковата молба, като при постановяване на крайния съдебен акт съдът да се
съобрази с извършеното частично плащане в хода на производството и за присъждане в
полза на ищеца на юрисконсултско възнаграждение, доколкото с поведението си
ответниците са дали повод за завеждане на делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от особения представител на
ответницата М. А. М. – адв. Г. П., назначена с определение на съда от 04.01.2025 г. на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с който исковите претенции са оспорени като недопустими
2
поради липсата на пасивна легитимация на ответницата, доколкото ползвател на имота през
процесния период от лицето С.А.С., на когото са издадени и връчени фактурите за
дължимите суми. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани по основание и размер
с довод за липсата на основание за дължимост на сумите от ответницата поради
непредставяне на доказателства за публикуване на ежемесечните задължения и
изравнителни сметки на интернет – страницата на ищцовото дружество. Процесните
вземания са оспорени по размер, като се оспорва и доказателственото значение на
приложеното към исковата молба съобщение към обща фактура, като частен документ,
изходящ от „Топлофикация София“ ЕАД, без доказателствена сила, неподписан.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Бруната“ ООД
(понастоящем „Далсия“ ООД видно от справка от ТРРЮЛНЦ) като трето лице-помагач на
негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за това лице
съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би възникнало
вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно, като направено в срока по чл.
219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това
лице има и правен интерес да помага на ищцовата страна за установяване основателността
на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1 ГПК, поради което искането следва да бъде
уважено.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи – пълно и главно възникването и съществуването
между него и ответниците (при съответните идеални части) на облигационно отношение
през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху
процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за
ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания
размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор,
при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената
услуга в претендирания размер.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответниците по предявените искове е да установят
възраженията си, както и заплащането на претендираните вземания, в случай, че твърдят
това.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат
ценени от съда при постановяване на крайния съдебен акт с оглед конкретното им
доказателствено значение и с останалите събрани по делото доказателства. Като
3
доказателства по делото следва да бъдат приети и представените такива от ответницата В.
П. за установяване на твърденията си за заплащане на дължимите от нея суми.
На основание чл. 190 ГПК подпомагащата страна следва да бъде задължена да
представи намиращите се у нея документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинна енергия в процесния имот, с абонатен номер 136252, включително изравнителните
сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите
за топла вода.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и конкретно
проведеното оспорване на процесните вземания по размер с депозирания от особения
представител на ответната страна писмен отговор, като относимо и необходимо за
правилното разрешаване на правния спор следва да бъде уважено искането на ищеца за
допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в
исковата молба.
Предвид липсата на спор относно конкретно запратените суми от ответницата П., и
липсата на твърдения за плащане от другата ответна страна, искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпроси, формулирани в исковата молба
следва да бъде оставено без уважение – като ненеобходимо.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 59051/2022 г., в хода на което е
издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК - до приключване на настоящото с
окончателен съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Далсия“ ООД (с предходно
наименование „Бруната“ ООД), с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. Братя Бъкстон № 85, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2025 г. от
10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор, а на подпомагащата страна – с препис от исковата
молба и отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените писмени
материали от ищеца с исковата молба и от ответницата В. П. с депозирания от нея писмен
отговор.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК подпомагащата страна „Далсия“ ООД, с
ЕИК: ********* в едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот,
находящ се на адрес: /адрес/, с абонатен номер 136252, включително изравнителните сметки
и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла
вода за процесния период - м.05.2019 г. - м.04.2021 г.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-техническа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М.Т., включен в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2025 г.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
4
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество, а при
необходимост и при ФДР за процесния обект.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 340 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 59051/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
I ГО, 51-ви състав – до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5