Решение по дело №465/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е касационно и намира основанието си в чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража (ЗИНЗС).

Производството е образувано по касационна жалба на И. Ц. М. и касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София против Решение № 329 от 13.10.2023 г., постановено по административно дело № 20237220700243 по описа за 2023 г. на Административен съд – Сливен, с което решение е осъдена Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София - 1309, бул. "Ген. Н. Столетов" № 21, да заплати на И. Ц. М. сумата от 720 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие незаконни действия и бездействия на администрацията на арест гр. Сливен към РС „ИН“ Сливен за периода от 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г., като е отхвърлен като неоснователен искът за разликата до 10 000 лева. С решението е оставено без уважение искането на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, бул. "Ген. Николай Столетов" № 21 за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С касационната си жалба И. Ц. М. изразява несъгласие с постановеното решение, като счита, че присъдената му от съда сума от 720 лева не отговаря на нанесените му неимуществени вреди и моли касационния съдебен състав да му присъди цялата поискана сума в размер на 10 000 лева.

В касационната си жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София обжалва решението, считайки същото за необосновано и неправилно, като постановено в несъответствие с материалния закон. Моли за отмяна на същото в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на И. Ц. М. сумата от 720 лева за претендирания период, с подробно изложени в жалбата съображения.

По делото е депозиран и писмен отговор от процесуалния представител на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба на И. Ц. М..

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита касационните жалби за неоснователни. Застъпва становище за законосъобразност на атакувания съдебен акт с молба да бъде оставен в сила.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, се преценяват като неоснователни, при следните съображения:

С атакуваното Решение № 329 от 13.10.2023 г., постановено по административно дело № 20237220700243 по описа за 2023 г. на Административен съд – Сливен е осъдена Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София - 1309, бул. "Ген. Н. Столетов" № 21, да заплати на И. Ц. М. сумата от 720,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие незаконни действия и бездействия на администрацията на арест гр. Сливен към РС „ИН“ Сливен за периода от 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г., и е отхвърлил като неоснователен иска за разликата до 10 000,00 лева, като е оставил без уважение искането на ГД "Изпълнение на наказанията" - София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на наличния по делото доказателствен материал, който е бил правилно анализиран и адекватно оценен, което е формирало и логичния извод за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията към ГДИН. Установено е, съгласно справка изх. № 587/28.08.2023 г., изготвена от Началник на Затвора - Сливен, че лицето И. Ц. М. е било задържано за 72 ч. в арест - Сливен на 13.03.2019 г. с постановление на ОП Сливен по ДП № 126/2019 г. на РУП Нова Загора и с протоколно определение от 14.03.2019 г. на ОС - Сливен спрямо същото лице е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража" по същото ДП за п. по чл. 115-116 от НК. На 11.06.2019 г. лицето е п. в З. Б.. Според справка изх. № 621/08.09.2023 г. на Началника на Затвора – Сливен, по време на престоя си в ареста от 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г. М. е пребивавал в килия № ....

Установено е по данните в справка рег. № 4770/25.08.2023 г., изготвена от Началник РСИН Сливен, че при задържането И. Ц. М. е бил настанен в арестно помещение на основание чл. 246 от ЗИНЗС, като всяка килия е с квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ, обзаведена с 4-ри легла (съответно две двойни), както и монтирана маса за хранене. Изключение съставлявала килия № 7, която имала същата квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ, но обзаведена с две легла (съответно едно двойно), както и монтирана маса за хранене. В арест - Сливен килиите не разполагали със собствен санитарен възел и респективно с течаща вода, поради което, съгласно разпределението на времето задържаните лица се извеждали за сутрешен, обеден и вечерен тоалет ежедневно, като им се осигурявало време за личен тоалет и измиване на приборите за хранене, като през останалото време от денонощието същите се извеждали за ползване на тоалетна при изявено желание от тяхна страна, като стриктно се спазвали разпоредбите на т. 44 от Заповед № Л-4102 / 06. 10. 2016 год. на главният директор на ГД „ИН“. Съгласно т. 24 от същата заповед, на задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране най - малко два пъти седмично, а през летния период по възможност - ежедневно. В арест - Сливен всяка събота и неделя като мероприятие било заложено задължително къпане и пране на задържаните лица, а при поискване - и през седмицата.

В производството по делото първоинстанционния съд е установил, че достъпът на свеж въздух в килиите на ареста ставал през решетките на вратите на килиите за осъществяване на визуален контрол над задържаните лица и отвори с мрежа (с размери 110 см. на 80 см.) над вратите на килиите, както и при отваряне на килийното помещение в предвидените случаи. Установена било, че през месец ноември 2016 год. е подменена изцяло дървената дограмата на прозорците в коридора на арестните помещения с отваряеми прозорци от PVC бял профил.

Поради факта, че конструктивно не било възможно в сградата, в която се помещавал арест Сливен да се изгради място за престой на открито, задържаните лица ползвали правото си на разходка при извеждането им от килиите, преди и след хранене и при задоволяване на хигиенните и физиологични нужди, както и при извеждане за провеждане на телефонни разговори, извеждане за свиждане - два пъти в месеца с продължителност до 40 минути, извеждания за провеждане на срещи със защитници по делото, чиято продължителност нямала ограничение и при срещи със защитници или повереници по чл. 91, ал. 2 от НПК - 1 час на ден, който включвал и кратка разходка по коридора.

Съобразявайки раздел I т. 4 от заповед № ЛC-04-1366 / 16. 08. 2017 год. на министъра на правосъдието, с която е утвърден списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража по НПК и други лица, настанени в арестите, лавката била организирана един път в седмицата, като за целта на всяко задържано лице се предоставяла бланка с разрешените за закупуване продукти, като върху нея се отбелязвал желания вид и количество продукти от задържаното лице.

В арестните помещения не е имало влага и мухъл, доколкото нямало теч от покрива или конденз, не е имало и наказателна килия, а дезинсекция и дератизация се извършвали съгласно сключен договор, за което административният орган представя копия от протоколи за извършена дейност по такава обработка.

В първоинстанционното производство по делото са представени и приети като доказателства три броя протоколи за извършени ДДД услуги в посочения период - за дати 05.03.2019 год., 29.03.2019 год. и 07.05.2019 год., както Заповед № Л-4102 от 06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите.

В хода на съдебното дирене съдът разпитал като свидетел П. Г. П., който според представена справка в периода 13.03.2019 г. – 11.06.2019 г. не е бил в ареста – Сливен в една килия с ищеца. Посочил, че килиите са „мизерни“, без тоалетна и течаща вода, без отопление и вентилация, липсвали прозорци, имало остъкление над вратата, откъдето не влизал свеж въздух, в килиите имало дървеници и хлебарки, които л. и х. ищеца и той не можел да с..

За да постанови решението си, решаващият състав на административния съд е приел за установено, че в периода 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г. И. Ц. М. е бил задържан в Ареста - гр. Сливен във връзка с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" и в периода на задържането му е бил настанен в килия № ... в ареста с площ от 6,6 кв. м., като общият брой на задържаните лица, настанени в едно помещение с М. през исковия период е била три лица. Не е оспорено от ответника по иска и обстоятелството, че в помещението, в което е бил настанен М. не е имало санитарен възел и мивка с течаща вода, нямало е пряк достъп до дневна светлина и свеж въздух. На етажа имало едно общо санитарно помещение с ограничен до него достъп за тоалет сутрин, обед и вечер. В килията на ищеца имало дървеници и не му била осигурявана разходка на открито. С оглед така установеното, първоинстанционният съдебен състав приел за доказани фактите досежно описаните в исковата молба битови и санитарно - хигиенни условия, при които е бил поставен М. при пребиваването му в Ареста - гр. Сливен от гледна точка на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, липсата на достатъчна жилищна площ в помещението, разходка на открито и лоша хигиена в килията – дървеници и хлебарки.

Съдът намерил за неоснователни и недоказани оплакванията на М. за наличие на влага и мухъл в килията, както и липса на лавка при престоя му в ареста Сливен.

Въз основа на така установеното първоинстанционният съд приел, че администрацията на Следствен арест - Сливен не е осигурила предписаните от закона условия, при които следва да пребивават лишените от свобода лица, включително и ищеца, тъй като хигиенните условия в ареста не са отговаряли на санитарните изисквания за здравословен живот, поради липса на санитарен възел в помещението където е бил лишен от свобода, краткия достъп до течаща вода, до дневна светлина и чист въздух, липсата на престой на открито и наличие на вредители в килията. Като е допуснала престой на задържаното лице при тези условия, администрацията на следствения арест е нарушила разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС.

В тази връзка съдът е приел, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които И. М. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в Ареста - гр. Сливен в рамките на периода на исковата претенция 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г. накърняват правата му по чл. 29 ал.1 от Конституцията на РБългария и респективно от страна на администрацията на ареста е допуснато нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и на чл. 3 от ЗИНЗС. Условията при които е бил поставен неминуемо водят до п., у., н. з. на л. и до ф. б- и с.. По степен и интензитет създаденото на М. н. е такова, което може да бъде квалифицирано като "п. с. и у. д.". Изпълнението на наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" и статута на задържаното лице при пребиваването му в Ареста - гр. Сливен и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на лицата неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ (право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство), като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен М. при престоя му в Ареста - гр. Сливен, предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни и с това е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ.

Съдът е посочил, че в случая н. п., у. и е. д. на М., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража" представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в нарушение на изискването по чл. 2 т. 3 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 240 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЗИНЗС. При така изложеното първоинстанционният съдебен състав е приел, че по предявения от И. Ц. М. иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 на ЗР на ЗОДОВ е присъдил обезщетение в общ размер на 720,00 лева за исковия период от 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г. (90 дни), при отчитане жизнения стандарт в страната и съобразно актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и е направил фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства при приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и при съобразяване с разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС е формирал обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на И. М. се явява доказана по отношение на вредите, вследствие условията при престоя му в Ареста гр. Сливен за времето от 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г..

Решението относно определеното обезщетение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда за наличието на всички елементи на фактическия състав по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, с оглед ангажиране отговорността на ГД "ИН" са обосновани със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изведени са и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на чл. 3 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. По делото е установено, че по отношение на оспорващия не са осигурени определените в закона условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на И. М. се явява доказана по отношение на престоя му в Арест Сливен за времето от 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г., доколкото по делото е установено, че същият е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на мярката "задържане под стража", поради лошите битови условия в следственият арест, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, липса на санитарен възел и течаща вода в помещението, в което била настанен, лоши санитарни и хигиенни условия в тези помещения, недостатъчно свеж въздух и неосигуряване престой на открито.

Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на наличния по делото доказателствен материал, който е бил правилно анализиран и адекватно оценен, което е формирало и логичния извод за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията към ГДИН. Установено е, че претърпените н. п. са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия, в които е бил поставен М. в процесния период. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на ГДИН за несъобразяване на мотивите на съда с действителната обстановка по случая, установените по делото обстоятелства и обективната истина, както и че не била преценена доказателствената тежест на събраните доказателства. Твърдението за непредставяне на доказателства от страна на ищеца също е несъстоятелно, тъй като доказателствената тежест за установяване на липса на твърдяното бездействие на администрацията на Арест - Сливен законът възлага на специализираните органи по изпълнение на наказанията, по арг. от чл. 284 ал. 3 и ал. 5 от ЗИНЗС, т. е. по отношение на настъпилите неимуществени вреди ищецът не носи доказателствена тежест. Неоснователен е касационният довод на ГДИН за недоказаност на претърпените вреди.

ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода (респ. "задържане под стража"), правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено що се отнася до намеса на държавата, предвидена в закон, или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8, ЕКПЧ изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на мярката "задържане под стража".

Мотивирана е преценката на съда, че неосигуряването на минимална жилищна площ, липса на санитарен възел и течаща вода в помещението, лошите санитарни и хигиенни условия в помещенията, достатъчно въздух и неосигуряване престой на открито през периода на изтърпяване на мярката за неотклонение от М. в Ареста в Сливен съставляват нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и представляват по своята същност незаконосъобразна дейност на администрацията на ареста, довела до причиняване на неимуществени вреди именно в посочения период. Настоящият състав намира, че бездействието на ГДИН е било установено по делото при първоинстанционното му разглеждане, като всички процесуални действия на съда са били насочени към установяване на действителното фактическо положение за твърдения от ищеца период, респ. разкриването на обективната истина, вследствие на което е формиран и извода на съда за незаконосъобразност на бездействията на ГДИН по отношение битовите условия в Арест - Сливен, предвид заключението за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ. Ето защо правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че ГДИН следва да понесе отговорност за нанесените на ищеца неимуществени вреди - следствие от незаконните бездействия на този орган. В този смисъл обжалваното решение е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК.

В случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при "задържането под стража" на ищеца в периода, визиран в решението. В последното е съобразена законовата забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължението на държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание, трудности или унизително отношение в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения по отношение осигуряването на подходящи условия за изтърпяване на наказанието, вследствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Първоинстанционният съдебен състав е съобразил както различните нарушения на условията за лишаване от свобода, така и техния съвкупен интензитет, за да определи размера на справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. Съобразена е и практиката на ЕСПЧ в подобни случаи, спрямо жизнения стандарт в България, за да се формира извод, че обезщетение в размер на 4 евро на ден е достатъчно да овъзмезди ищеца за причинените му вреди. Този извод на съда е правилен и обоснован.

Предвид изложеното, неоснователни са както искането за увеличаване, така и искането за намаляване размера на присъденото обезщетение. Изводите на решаващия първоинстанционен състав за последния съответстват на правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Н. въздействие върху М. от условията, при които е пребивавал в следствен арест Сливен е съобразено с установената по делото обща продължителност на ограничената свобода и е в съответствие с изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая при определяне размера на обезщетението съдът правилно е приложил понятието „справедливост“ като морално-етична категория по отношение размера на полагащото се обезщетение, като е ползвал съотношението на времето на неблагоприятно въздействие, което е понесъл задържания, както и на интензитета на това въздействие, а също и на характера и обема на вредите, които би причинило това въздействие. Изложените в тази част от решението мотиви на решаващия състав са подробни, обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция.

Не се споделя оплакването за необоснованост на решението. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени, въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС съдът е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани твърдяни в исковата молба факти и за недоказани други такива, като се е съобразил с времето на реален престой на ищеца в Арест - Сливен, видно от представената справка.

По отношение на претендираното от ответника ГДИН възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка се явяват специални по отношение общите разпоредби на чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143 ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 329 от 13.10.2023 г., постановено по административно дело № 20237220700243 по описа за 2023 г. на Административен съд – Сливен.

 

Решението не подлежи на обжалване.