Присъда по дело №31/2021 на Районен съд - Дряново

Срещу подсъдимия Н. Й. А. от гр. Дряново, ул. ***, е подадена тъжба от К. К. П.
и В.С. К. – П., двамата от гр. Дряново, ул. ***, с която е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за това, че на 10.09.2020 г.,
около 23,00 ч., в гр. Дряново, на ул. “Ангел Кънчев“, противозаконно повредил чужда
движима вещ - лек автомобил марка “***“, модел „I 30“ с peг. № ***, собственост на
частните тъжители, като счупил предно панорамно стъкло, на стойност 225,00 лв., като
случаят е маловажен.
В хода на наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният от частните тъжители граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 240
лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди претърпени от
твърдяното престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
10.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като частните тъжители са
конституирани като граждански ищци в наказателния процес. С протоколно
определение от 11.01.2022 г. е допуснато изменение на предявения граждански иск
чрез неговото увеличаване, като същият се счита заведен за сумата от 285 лв.
Подсъдимият Н. Й. А. не дава обяснения по предявеното му обвинение, като
заявява, че не е присъствал на случката и моли да бъде оправдан.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни,
ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че
тъжителите К. К. П. и В.С. К. – П. са сключили брак на 03.06.2000 г. По време на брака
си са придобили лек автомобил марка “***“, модел „I 30“ с peг. № ***, видно от
свидетелство за регистрация на МПС част І.
От показанията на св. К.П., син на тъжителите, свидетелите М.Н., С.Д. - бивша
съжителка на подсъдимия, П.В. и К.М., се установява, че имали уговорка да се съберат
в дома на св. В. вечерта на 10.09.2020 г. Около 22,30 ч. св. К.П. и св. М.Н. отишли с
процесния автомобил Хюндай с рег. № ***, управляван от св. П., до близкия магазин,
за да напазаруват. По същото време по телефона св. К.М. ги помолила да отидат и да
вземат от дома св. С.Д.. Малко преди 23.00 ч. свидетелите били пред дома на св. Д.,
която седнала на задната седалка и тримата се отправили към дома на св. В.. Около
23,00 ч. автомобилът се движел по ул. “Ангел Кънчев“, когато от храстите в дясно от
пътя внезапно изскочил подс. Н.А., застанал на пътното платно пред автомобила,
хвърлил предмет по предното панорамно стъкло и го счупил в горната средна част, при
което огледалото за обратно виждане паднало. Св. К.П. се уплашил, свил в ляво,
заобиколил подс. А. и продължил движението си. Свидетелите П. и Н. са категорични,
че това е бил подс. А., тъй като бил осветен от фаровете на автомобила. Св. С.Д. не
възприела самото счупване, тъй като била на задната седалка и в този момент търсела
нещо в раницата си, но чула трясък и свидетелите П. и Н. да викат името на подс. Н.А.,
след което видяла, че предното панорамно стъкло е счупено горе в средата, а
огледалото за обратно виждане е паднало.
По пътя св. К.П. се опитал да се свърже по телефона с баща си, но не успял, след
което се свързал с майка си, обяснил , че подс. А. счупил стъклото на автомобила и
помолил да предаде това на баща му. Обадил се и на св. В. и го помолил да излезе пред
дома си. След като спрели пред дома на св. В., той и св. К.М. видели, че предното
1

стъкло на лекия автомобил е счупено. Св. М. и св. С.Д. влезли в къщата. По същото
време тъжителят К.П. се свързал по телефона със сина си – св. К.П., който му казал, че
Н.А. е счупил стъклото на автомобила, след което К.П. с друг, притежаван от
семейството лек автомобил, тръгнал към дома на св. В..
Междувременно подс. А. се свързал със св. С.Д. от профила на дъщеря им във
“Фейсбук“, при което св. Д. решила, че е взел детето от дома на родителите и
помолила св. М. да отиде заедно с нея до дома на подсъдимия, за да си прибере детето.
Св. М. се съгласила и двете тръгнали към дома на подсъдимия.
Тъжителят К.П. пристигнал пред дома на св. В. и видял счупеното панорамно
стъкло на лекия автомобил “Хюндай“. Обадил се по телефона на подс. А., който му
казал, че е пред дома си. К.П. помолил сина си, св. П.В. и св. М.Н. да отидат заедно с
него до дома на подс. А., за да изяснят случилото се. Когато пристигнали пред дома на
подс. А., там били той, св. М. и св. С.Д.. Първоначално подс. Н.А. отричал да е счупил
стъклото на автомобила, но след като К.П. му заявил, че ще извика полиция, казал, ще
плати щетите, но в момента няма пари в себе си. След това подсъдимият се прибрал в
дома си. Частния тъжител К.П. също тръгнал към дома си. Св. П.В. се качил в колата
на св. К.П., който го закара до дома му. Св. С.Д. заедно със св. К.М. се качили в
автомобила на св. М.Н. и се отправили към дома на св. Д., за да вземат дъщеря , след
което отишли в дома на св. В..
От заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза,
изготвено от вещото лице инж. В.И., се установява, че средната стойност на челно
/панорамно/ стъкло за лек автомобил „Хюндай I 30" е 225,00 лв., а стойността за
възстановявяне на щетата за труд и консумативи е 60,00 лв. От изслушването на
вещото лице инж. И. в съдебно заседание става ясно, че е извършил оглед на процесния
автомобил, при който е установил следи от скорошна смяна на панорамното стъкло,
което личало по залепването му към рамката.
От изисканата справка за съдимост се установява, че подс. Н.А. не е осъждан. С
оглед наведените твърдения, че същият е осъден в ***, съдът е изискал информация от
Централно Бюро съдимост към Министерство на правосъдието на Република България
за осъжданията на Н. Й. А. в други страни членки на Европейския съюз. От
постъпилата справка се установява, че с постановена в *** присъда от 18.12.2019 г.,
влязла в сила на 23.01.2020 г., Н. Й. А. е осъден за извършено на 15.05.2019 г.
престъпление, свързано с наркотици и прекурсори, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода и глоба.
От изисканата и приложена по делото пр. пр. № 2226/2020 г. по описа на Районна
прокуратура гр. Габрово /ТО – Трявна/ се установява, че по жалба на частния тъжител
К.П. е била образувана преписка вх. № 258000-2547/2020 г. по описа на РУ – Дряново,
по която е извършен оглед на процесния автомобил Хюндай с рег. № *** и изготвен
фотоалбум със снимков материал. С Постановление от 29.10.2020 г. на прокурор при
Районна прокуратура гр. Габрово /ТО – Трявна/ е постановен отказ да се образува
досъдебно производство и пр. пр. № 2226/2020 г. на ГРП е прекратена, като е прието,
че деянието е по чл. 216, ал.4 от НК, което се преследва по частен път. По жалба от
частния тъжител К.П. горното постановление е потвърдено с Постановление от
16.12.2020 г. на ГОП.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
свидетелите К.П., М.Н., П.В., К.М. и частично от показанията на св. С.Д..
2

Съдът не кредитира с доверие показанията на св. К.С.К., че до полунощ на
10.09.2020 г. с приятелката си св. И.Г. са били на гости на подс. Н.А., който не е
излизал от дома си. На първо място нелогично звучи твърдението на свидетеля, че е
запомнил точната дата, тъй като “му било много натоварено на работа“ и подготвял
кръщенено на дъщеря си, което било на 17.09.2020 г. Св. И.Г. също заявява, че
гостуването у подсъдимия е било преди кръщенето на дъщеря им на 17.09.2020 г., но
не може да посочи точната дата. На следващо място и двамата свидетели К.К. и И.Г.
твърдят, че през цялото време на гостуването им В., детето на подс. А. и св. С.Д. е било
в дома на подсъдимия. Тези твърдения се опровергават от показанията на св. С.Д.,
която заявява, че детето е било в дома на баща си следобяд на 10.09.2020 г., като
привечер, на смрачаване, свидетелката го е взела и оставила в дома на родителите си,
преди да тръгне за дома на св. В.. На последно място е налице противоречие между
показанията на св. К.К. и тези на св. И.Г. относно случилото се при тръгването им от
дома на подсъдимия. Св. К. заявява, че докато се гласяли да си тръгват, св. С.Д. се
обадила на подс. А. по телефона, при което той казал, че ще ги изпрати и ще се срещне
с нея. Според св. К. подс. А. ги изпратил до колата. В показанията си св. И.Г. заявява,
че подс. А. ги изпратил до входната врата, след което се прибрал и не е излизал на
улицата. Поради изложеното съдът не кредитира с доверие показанията на св. К.С.К.,
че до полунощ на инкриминираната дата - 10.09.2020 г. подс. А. е бил в дома си, като
счита, че този свидетел, като близък приятел на подсъдимия, с показанията си цели
единствено да подкрепи тезата на подсъдимия, че не той е счупил стъклото на
автомобила.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св. С.Д., в частта им, че е видяла
частния тъжител К.П., единствено когато е пристигнал пред дома на св. В., че не е
присъствала на разговор между него и подс. Н.А. пред дома на последния, в който
подс. А. е обещал да му възстанови щетите по автомобила, а е чула за това от
свидетелите К.П., М.Н. и К.М.. Именно от показанията на тези трима свидетели, както
и от показанията на св. П.В., се установява, че когато частния тъжител К.П. е
пристигнал пред дома на подс. А. заедно със свидетелите К.П., М.Н. и П.В., там вече са
били подсъдимият, св. К.М. и св. С.Д.. След като разговорът между подсъдимия и
тъжителя приключил, св. С.Д. заедно със св. К.М. се качили в автомобила на св. М.Н.
и се отправили към дома на св. Д., за да вземат дъщеря , след което отишли в дома на
св. В..
На лице са противоречия в показанията на свидетелите К.П. и М.Н. относно това
от коя страна на пътя е изскочил подс. А.. Съдът дава вяра на показанията на св. К.П.,
който е управлявал автомобила и заявява, че подсъдимият е изскочил от дясната страна
на пътя, поради което свидетелят свил волана на ляво и го заобиколил от ляво.
Първоначално св. Н. заявява “Ние го заобиколихме отдясно на него, от страната на
шофьора“, което съвпада с показанията на св. П.. След зададен уточняващ въпрос, св.
Н. заявява “Заобиколихме го от наша дясна страна. Приближихме се към банкета в
дясно“, което звучи неправдоподобно, доколкото автомобилът се е движел в дясната
лента на пътното платно.
Въз основа на така приетата фактическата обстановка, съдът счита, че по делото
безспорно се установи, че на 10.09.2020 г., около 23,00 ч., в гр. Дряново, на ул. “Ангел
Кънчев“, подс. Н. Й. А. противозаконно е повредил чужда движима вещ - лек
автомобил марка “***“, модел „I 30“ с peг. № ***, собственост на частните тъжители
К. К. П. и В.С. К. – П.а, като счупил предно панорамно стъкло на автомобила на
стойност 225,00 лв., като случаят е маловажен, с което е осъществил от обективна и
3

субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, съзнавал е, че с хвърлянето на предмет по
панорамното стъкло на автомобила ще му причини щети, предвиждал е настъпването
на общественоопасни последици и е искал те да настъпят.
По изложените съображения съдът призна подс. Н. Й. А. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.
В случая не са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност, тъй като причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени и по отношение на подсъдимия за извършено от
него престъпление от общ характер е постановена осъдителна присъда в ***, чиито
правни последици следва да бъдат зачетени, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
НК. При определяне вида и размера на наказанието, съдът приема като смекчаващо
обстоятелство вида, характера и ниска стойност на щетата, а като отегчаващо
отговорността обстоятелство – предишното му осъждане, поради което му наложи
наказание "глоба" в полза на държавата в максималния, предвиден в закона размер от
300 лв., като счете, че така така наложеното наказание най-пълно ще способства за
постигане на целите, установени в чл. 36 НК и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца.
По гражданския иск:
От заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза се
установява, че средната стойност на челно /панорамно/ стъкло за лек автомобил
„Хюндай I 30" е 225,00 лв., а стойността за възстановявяне на щетата за труд и
консумативи е 60,00 лв. Съдът счита, че е доказана основателността на иска на
частните тъжители и граждански ищци. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него
деликт. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданските ищци
са причинени имуществени вреди в общ размер от 285,00 лв., от които 225 лв. –
стойността на стъклото и 60 лв. – стойността на възстановяването му. Поради
изложеното съдът уважи предявения граждански иск изцяло в размер от 285,00 лв. след
увеличаването му, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 10.09.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 45 от ЗЗД.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подс. Н. Й. А. да заплати
направените по делото от частните тъжители разноски в общ размер от 1717 лв. Подс.
Н. Й. А. беше осъден да заплати 50 лв. по сметка на ДРС, представляващи държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
В този смисъл е произнесена присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

4

Номер на акта:	1
Дата:	11 януари 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия:	Емилия Дишева

Дело:	20214220200031
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	16 февруари 2021 г.

Присъда по дело №31/2021 на Районен съд - Дряново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите