Решение по дело №6473/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261038                  02.08.2021г              град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                         ХХ граждански състав     

На осми юли                                                                  две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в състав

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

 

при секретаря Светлана Тонева

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 6473 по описа за 2020 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

               Предявена е искова молба от Д.Г.Ч., ЕГН ********** *** против Р.Г.Г., ЕГН ********** *** и “ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Р.К. за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на пълна трансформация на имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, Община ***, обл.*** по КККР, одобрени със заповед № ***г. на изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот ***, п.к. **** ***, с площ 281 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ***, ***, ***, ***, заедно с находящата се в същия имот сграда с идентификатор ***.*, със застроена площ 60 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, а по документ за собственост: дворно място с площ от 280 кв.м., съставляващо УПИ *** в ***, по плана на ***, Община ***, oбл.Бургас, заедно с изградената в горния имот двуетажна жилищна сграда с площ на полуподземния етаж 65 кв.м. и на жилищния етаж 65 кв.м., с адрес на имота: ***, ***.

               Твърденията са, че ответницата е бивша съпруга на ищеца, като бракът им е прекратен на ***г. с решение по гр.д.№ ***/2014г. на Районен съд Бургас. Вторият ответник е взискател по изпълнително дело за суми, дължими от ответницата.

               По време на брака с нотариален акт № ***, т.1 рег.№ ***, д.№ 113/25.03.2008г., ищецът придобил поземлен имот си идентификатор ***, находящ се в ***, Община ***, обл.*** по КККР, одобрени със заповед № ***г. на изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот ***, п.к.***, ***, с площ 281 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ***, ***, ***, ***, заедно с находящата се в същия имот сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ 60 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, а по документ за собственост: дворно място с площ от 280 кв.м., съставляващо УПИ *** в кв.** по плана на ***, заедно с изградената в горния имот двуетажна жилищна сграда с площ на полуподземния етаж 65 кв.м. и на жилищния етаж 65 кв.м., с адрес на имота: ***, *** за сумата от 1640 лева. Тъй като към него момент, той не разполагал със свободни парични средства, поискал от родителите си да му дадат необходимата сума, която не била голяма. Те се съгласили и безвъзмездно му предоставили необходимите парични средства. Ответницата била наясно, че имотът е придобит само с негови, на ищеца, извънсемейни средства и никога до раздялата им през 2014г. не е имало спор по този въпрос.

               Наскоро ищецът получил съобщение от ЧСИ Н.Г. *** по негово изп.д.№ ***, че на 29.10.2020г. с цел насрочено принудително изпълнение ще бъде извършен опис на ½  ид.ч. от посочения по-горе недвижим имот за погасяване на задължение на ответницата. Макар и придобит по време на брака, същата няма никакъв принос в придобиване на този имот, поради което той не може да служи за източник на средства за погасяване на нейни задължения. Моли се искът да се уважи и да бъде прогласен за изключителен собственик на имота. Искът е по чл.440 ГПК вр. чл.21, ал.1 СК /отм./.

               Ответницата Р.Г.Г. не е подала отговор в срока по чл.131 ГПК. Подала е единствено декларация, че сумата, заплатена за имота в ***, не е от семейния бюджет, а със средства от родителите на ищеца.

               Ответникът ОТП Лизинг ЕООД е подал отговор, в който оспорва иска. Заявява, че ищецът не е изключителен собственик на имота и не е закупил същия с пари, дадени от родителите му. Твърденията, че ищецът е едноличен собственик на имота са непротивопоставими на кредитора и целят само да пречат на изпълнителните действия. Тези твърдения са повдигнати цели седем години след развода на ищеца с ответницата и са насочени срещу интересите на кредитора. Според закона, съпругът не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпруга длъжник. Съгласно чл.453, т.2 ГПК на взискателя са непротивопоставими решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. В случая възбраната е вписана преди исковата молба. Моли се искът да бъде отхвърлен.

               Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира следното:

               Искът е основателен.

               Фактите са такива, каквито ги сочи ищецът. Той е бил в брак с ответницата, сключен през 1996г., който е бил прекратен с решение на БРС, считано от 02.04.2014г.

През 2008г., видно от представения нотариален акт, ищецът е закупил процесния имот, представляващ дворно място и двуетажна къща в ***. Независимо, че само ищецът е страна по нотариалния акт, а не и съпругата му, имотът е станал формално СИО по силата на чл.19, ал.1 СК /отм./. След прекратяване на брака, имотът се счита в обикновена съсобственост между бившите съпрузи, поради което е насочено принудително изпълнение за дълг на ответницата, върху половината от него. За да се обори презумпцията на СИО, следва да се докаже, че съпругата няма принос в придобиване на имота, като в този случай имотът ще е еднолична собственост на Ч. – чл.20, ал.1 СК /отм./.

               БРС намира, че такова доказване беше проведено по делото успешно. На първо място, ответницата – бивша съпруга, е подала пред съда декларация, че сумата, заплатена за имота в ***, не е от семейния бюджет, а със средства от родителите на ищеца. Тази декларация представлява признание на иска, направено от тази ответница и съдът трябва да го съобрази при решаване на спора.

               Декларацията на ответницата се подкрепя изцяло от показанията, дадени пред съда от св.Ч., майка на ищеца. Тя е заявила, че синът й искал да купи имота, но жена му не била съгласна. Цената била 1800 лева. Свидетелката казала тогава на сина си, че след като жена му не е съгласна да купят къщата, тя ще му даде парите да я купи. Майката дала всичките 1800 лева на сина си, за да купи имота, понеже той нямал тогава пари. Тъй като съпругата на ищеца не била съгласна да се купува къщата, между тях започнали разправии и се стигнало до развод, след което ищецът останал да си живее в имота.

               Съдът кредитира изцяло показанията на тази свидетелка, като точни и ясни, поради което приема, че имотът е закупен с пари, дарени на ищеца от неговата майка. тя е дала всичките пари за покупката на имота и явно ги е дала само в полза на своя син, като дарение, а не в полза на семейството, тъй като ответницата въобще не е искала да се купува такава къща. Парите, с които е купен имотът са дадени като дарение на ищеца, поради което в случая съвместният принос на ответницата е изключен и имотът не е станал СИО. Презумпцията на закона е опровергана и следва да се приеме, че имотът е станал през 2008г. еднолична собственост на ищеца, като придобит с пари, дарени му от неговата майка.

               Възраженията на ответника – кредитор ОТП Лизинг ЕООД са неоснователни. На първо място, не се касае в случая до приложението на чл.506 ГПК. Ищецът не претендира да има по-голям дял от имота, в резултат на свой по-голям принос – чл.28, ал.3 СК /отм./. Делото е за установяване на едноличната собственост на ищеца върху имота, на основание пълна трансформация на дарени му парични средства.

               Неправилно според БРС е и позоваването на чл.453, т.2 ГПК. Според тази разпоредба, на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. В случая според съда тази разпоредба не намира приложение. Искът е по чл.440 ГПК, за установяване, че имотът е собственост само на ищеца, т.е. предявен е положителен установителен иск, който също е допустим от съдебната практика, макар и принципно искът по чл.440 ГПК да е отрицателен установителен иск. В производството по този иск участва задължително и взискателят – чл.440, ал.2 ГПК, именно за да бъде обвързан от съдебното решение, което ще прогласи дали имотът е на длъжника или на друго лице. Следователно решението по делото естествено ще може да бъде противопоставено на взискателя, тъй като той ще е участвал в това дело. По тази причина, с оглед спецификата на иска по чл.440 ГПК, разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК изглежда неприложима.

               В заключение, искът се преценява за основателен. Имотът е закупен по време на брака, но не е станал СИО, тъй като парите за покупката са дадени на ищеца от неговата майка, а не са семейни средства. Ето защо имотът е станал еднолична собственост на ищеца по силата на пълната трансформация на дарените парични средства.

               Следва решение, с което имотът се приеме, че е собственост само на ищеца Ч.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ОТП Лизинг ЕООД следва да се осъди да заплати на ищеца разноски от 400 лева. Ответницата Г. не следва да отговаря за разноските, тъй като с декларацията си всъщност е признала иска.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Г.Г., ЕГН ********** *** и “ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Р.К., че Д.Г.Ч., ЕГН ********** ***  е едноличен собственик по силата на пълна трансформация на лични средства на имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, Община ***, обл.Бургас по КККР, одобрени със заповед № ***г. на изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот ***, п.к. *** ***, с площ 281 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ***, ***, ***, ***, заедно с находящата се в същия имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ 60 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, а по документ за собственост: дворно място с площ от 280 кв.м., съставляващо УПИ *** в кв.***, по плана на ***, Община ***, oбл.***, заедно с изградената в горния имот двуетажна жилищна сграда с площ на полуподземния етаж 65 кв.м. и на жилищния етаж 65 кв.м., с адрес на имота: ***, ***.

               ОСЪЖДА “ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Р.К., да заплати на Д.Г.Ч., ЕГН ********** *** сумата от 400 лева /четиристотин лева/ съдебно-деловодни разноски.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

Вярно с оригинала: СТ                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)