№ 93
гр. Сливен, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора Д. Ив. С.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600538 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава двадесет и първа от НПК, вр. чл.306 ал.3, вр.
ал.1 т.1 от НПК.
С Определение № 121/06.10.2022г. по ЧНД № 113/2022г. по описа на
Районен съд Котел, по молба на осъдения Н. Х. С. за определяне на общо
наказание по НОХД № 54/2022г. на РС Котел и НОХД № 426/2021г. на ОС
Шумен, районният съд е отхвърлил молбата на осъденото лице С..
Недоволен от така постановеното определение е останал осъденият С.,
който го обжалва в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд
Сливен. Счита, че определението на първата инстанция е несправедливо.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен намира жалбата за
неоснователна, поради което предлага да се потвърди определението на РС
Котел, като правилно и законосъобразно. Намира, че не са налице
основанията на чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК, тъй като престъплението, за
което е осъден жалбоподателят по НОХД № 54/2022г. на РС Котел е
извършено след влизането в сила на съдебния акт по НОХД № 426/2021г. на
ОС Шумен.
В съдебно заседание жалбоподателят С. и служебният му защитник
адв.Й. К., се явяват лично. Заявяват, че С. е осъден за неплащане на над две
1
издръжки, но тъй като е бил в затвора по това време, не е имал възможност да
изпълни задължението си по тази присъда. Твърдят, че това деяние осъденият
е извършил преди да е влязла в сила присъдата на РС Котел, поради което
престъпленията са извършени в реална съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1
от НК, въпреки че престъплението е довършено на 16.01.2022г. Защитникът
на осъдения пледира за кумулация на присъдите.
В своя защита осъденият поддържа жалбата си и настоява за
определяне на общо наказание по НОХД № 54/2022г. на РС Котел и НОХД №
426/2021г. на ОС Шумен. В последната си дума иска определяне на общо
наказание по двата съдебни акта.
Сливенският окръжен съд, след цялостна проверка на определението,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбата за
неоснователна.
Въз основа на приложената справка за съдимост първоинстанционният
съд е направил обосновани изводи относно съдимостта на осъденото лице С..
Въззивната инстанция намира, че С. е осъден както следва:
1. С Присъда № 8/08.06.2021г., постановена по НОХД № 493/2021г. на
РС Шумен, в сила от 24.06.2021г, е осъден на шест месеца лишаване от
свобода с три година изпитателен срок за извършено на 04.05.2020г.
престъпление по чл.201 ал.1 от НК;
2. С Протоколно определение № 30/09.11.2021г., постановено по НОХД
№ 426/2021г. на ОС Шумен, е одобрено споразумение, влязло в сила на
09.11.2021г., с което на осъдения са му наложени наказания една година
лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 2500
лева, за извършено в периода от месец януари 2021г. до 30.06.2021г.
престъпление по чл.354а ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.
3. С определение № 225/30.11.2021г., постановено по ЧНД № 438/2021г.
на ОС Шумен, в сила от 16.12.2021г., е приведено в изпълнение на основание
чл.68 ал.1 от НК, наложеното наказание по НОХД № 493/2021г. на РС
Шумен.
4. С Присъда № 4/17.05.2022г., постановена по НОХД № 54/2022г. на
РС Котел, в сила от 02.06.2022г., на осъдения му е наложено наказание
четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, извършено в периода от 16.08.2019г. до
16.01.2022г.
Предмет на настоящото дело са осъжданията на С. по НОХД №
54/2022г. на РС Котел и НОХД № 426/2021г. на ОС Шумен. При тези данни
за предходните осъждания на осъденото лице, съобразно конкретните дати на
извършване на всяко от деянията по тези два съдебни акта и като съобрази
наложените наказания по вид и размер, както и всички относими към въпроса
за начина на изпълнение на определеното общо наказание обстоятелства,
2
въззивният съд намира, че фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд са обосновани, правилни и законосъобразни, поради
което обжалваното определение следва да се потвърди изцяло.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице условията
по чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо наказание по НОХД
№ 54/2022г. на РС Котел и НОХД № 426/2021г. на ОС Шумен, тъй като
деянията, предмет на влезлите в сила присъда и одобрено споразумение, не са
извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.
От друга страна, правилно РС Котел е разгледал въпросът относно
групирането на наказанията, тъй като последната влязла в сила присъда е на
този съд (НОХД № 54/2022г. на РС Котел), т.е. при стриктно спазване
правилата на чл.39 ал.1 от НПК - компетентен е съдът, който е постановил
последната влязла в сила присъда, при определяне на общо наказание за
няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от
различни съдилища. Съобразена е и задължителната съдебна практика – т.3 от
ТР № 3/16.11.2009г. по т.д.№ 3/2009г., ОСНК, ВКС, определянето на общо
наказание винаги се пререшава след ново осъждане от последния съд.
Допустимо е след ново осъждане за престъпление, съдът, постановил
последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията, като
приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл.23-25 от
НК, включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание,
установен с Постановление № 4/1965г. на ПВС и Решение № 11/1987г.,
ОСНК, ВС.
Действително, разглеждайки осъжданията на С. по двете наказателни
дела от общ характер, изброени по-горе, същите не могат да се групират.
Деянието по НОХД № 54/2022г. на РС Котел е извършено в периода от
16.08.2019г. до 16.01.2022г., а съдебния акт (одобреното споразумение) по
НОХД № 426/2021г. на ОС Шумен, е влязъл в сила на 09.11.2021г., т.е.
престъплението по НОХД № 54/2022г. на РС Котел е довършено след като С.
е осъден за извършено престъпление по делото на ОС Шумен. По този начин
не са изпълнени изискванията на чл.23 ал.1 от НК и С. е извършил деянието
по НОХД № 54/2022г. на РС Котел в периода от 16.08.2019г. до 16.01.2022г.,
след като е осъден с влязла в сила присъда на 09.11.2021г. по НОХД №
426/2021г. на ОС Шумен.
В този смисъл е неоснователно наведеното в пледоариите на служебния
защитник на осъдения, че деянието по делото на РС Котел е извършено преди
да е имало влязла в сила присъда. Към датата на довършване на деянието по
НОХД № 54/2022г. на РС Котел, а именно 16.01.2022г., С. е бил осъден с
Протоколно определение № 30/09.11.2021г., постановено по НОХД №
426/2021г. на ОС Шумен, с което е одобрено споразумение, влязло в сила на
09.11.2021г. за престъпление по чл.354а ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.
Ирелевантни са причините за извършване на деянието по чл.183 ал.1 от НК по
НОХД № 54/2022г. на РС Котел, които не се обсъждат от въззивната
3
инстанция по настоящото дело, което е с предмет определяне на общо
наказание, а не обжалване на съдебен акт, още повече, че същият е влязъл в
законна сила на 02.06.2022г.
Предвид всичко изложено, правилно РС Котел е отхвърлил молбата на
осъдения Н. С. за определяне на общо наказание по влезли в сила съдебни
актове по НОХД № 54/2022г. на РС Котел и НОХД № 426/2021г. на ОС
Шумен, тъй като не са налице изискванията на чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК.
Мотивиран от горното и като намира, че обжалваното определение е
обосновано и законосъобразно, ОС Сливен следва да го потвърди.
Ето защо и на основание чл.338 от НПК, Сливенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 121/06.10.2022г. по ЧНД №
113/2022г. по описа на Районен съд Котел.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4