и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 92/30.10.2008 год. постановено по гр. д. № 310/2008 г. Кърджалийският районен съд отхвърлил предявените от Красимир Николов Янев от гр. Кърджали срещу Териториална дирекция на Национална агенция за приходите- Кърджали искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на заповед от 31.03.2008 г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите- Кърджали за прекратяване на трудовия договор на Красимир Николов Янев за изпълнение на длъжността „инспектор по приходите" в ТД- НАП- Кърджали и признаване на извършеното уволнение за незаконно, и за възстановяването му на предишната му работа „инспектор по приходите" в ТД на НАП- Кърджали. С решението са присъдени и разноски по делото в полза на ТД на НАП- Кърджали. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Красимир Николов Янев, който го атакува като неправилно и моли да бъде отменено изцяло и спора решен по същество като се уважат предявените искове. Претендира разноски. Сочи, че не спорело, че бил възстановен на работа при ответника на длъжността „инспектор по приходите" на основание решение № 138/23.11.2006 г. по гр. д. № 757/2006 г. на Районен съд Кърджали, подал молба с вх. № 94- 00- 2083/25.03.2008 г. за завръщане на работа на основание чл. 345 ал. 1 от КТ и се явил на работа на 28.03.2008 г. Не съществувало спор и за това, че отказал да подпише допълнително споразумение, касаещо размера на заплатата му и работодателят не следвало да издава нова изрична заповед за възстановяването му на работа, а следвало само да отрази това в трудовата книжка. Спорно по делото било, въз основа на какъв акт било извършено вписването за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ като в тази насока изводите на съда били неправилни. Неправилно съдът не кредитирал уведомление с изх. № 94-00- 796/01.07.2008 г. на ТД на НАП- Кърджали да върне изплатеното му обезщетение по чл. 328 ал. 1 от КТ в размер на 442.80 лв. Поддържа, че приетата като доказателство преписка на РП- Кърджали съдържала данни, че трудовите му книжки са му били връчени от работодателя на 31.03.2008 год., надлежно оформени от същия. Неправилно съдът приел, че жалбодателят не провел пълно доказване на предявените искове, тъй като липсата на твърдяната в исковата молба заповед, лишавало съда от възможността да осъществи контрол по законосъобразността на същата. Този извод бил неправилен, тъй като предмет на споровете по чл. 344 от КТ било незаконното прекратяване на трудово правоотношение, което в случая било обективно съществуващ факт в правния мир, тъй като било вписано в трудовата му книжка. Въпреки разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 2 от ГПК, съдът допуснал и кредитирал свидетелските показания на св. Атанасова. В писмена защита се излагат съображения. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ. Ищецът твърди, че бил възстановен на работа при ответника ТД на НАП- Кърджали на длъжност „инспектор по приходите" по силата на влязло в сила съдебно решение на РС- Кърджали. В срока по чл. 345 ал. 1 от КТ се явил на работа на 28.03.2008 г. На 25.03.2008 г. подал молба до директора на ТД на НАП- Кърджали, но същият отказал да го възстанови на работа и за това депозирал жалба в РП- Кърджали за престъпление по чл. 172 ал. 2 от НК. Твърди, че ответникът вместо да го възстанови на работа, издал на 31.03.2008 г. заповед за прекратяване на трудовия му договор поради съкращаване на щата, но не му връчил същата като в трудовата му книжка било отразено, че считано от 01.04.2008 г. договорът му бил прекратен на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ. Издадената заповед за уволнение от 31.03.2008 г. била незаконосъобразна, тъй като не бил възстановен реално на работа, нямало реално съкращаване на щата и не били спазени критериите за подбор по чл. 329 ал. 1 от КТ. От фактическа страна се установява следното: Ищецът по делото бил възстановен на работа на длъжността „инспектор по приходите" в ТД на НАП гр. Кърджали на основание решение № 138/23.11.2006 г. по гр. д. № 757/2006 г. на Районен съд- Кърджали. На 25.03.2008 г. подал молба с вх. № 94- 00- 2083 за завръщане на работа съгласно чл. 345 ал. 1 от КТ. На 28.03.2008 г. ответникът се явил в ТД на НАП- Кърджали и уведомил, че се връща на работа, а на 31.03.2008 г. му било връчено допълнително споразумение за изменение на трудовото ´равоотношение с № 15/31.03.2008 г., представляващо неразделна част от трудов договор № 259/1994 г. Съгласно споразумението, считано от 31.03.2008 г., ТД на НАП Кърджали възлагала, а служителят Янев приемал да изпълнява длъжността „инспектор по приходите". Това допълнително споразумение ищецът отказал да подпише, което било удостоверено с подписа на двама свидетели- Румяна Видинска- главен юрисконсулт и Дора Атанасова- експерт, и станало в присъствието на директора на ТД на НАП- Кърджали Елван Гюркаш. Ищецът обяснил отказа си с това, че заплатата му не била индексирана два пъти с по 10 %, а след 31.03.2008 г. същият не се явил на работа. На 08.04.2008 г. директорът на ТД- Кърджали издал заповед № 22, с която на основание чл. 325 т. 2 от КТ, прекратил трудовия договор на Янев, считано от 08.04.2008 г., поради това, че Янев не се явил на работа в срока по чл. 345 ал. 1 от КТ и започнал работа в друга институция. Заповедта била изпратена на Янев, но доказателства за надлежното й връчване не са представени. При така установеното от фактическа страна, съдът приема предявените искове за недоказани, поради което следва да се отхвърлят. От събраните по делото доказателства не се установява на 31.03.2008 г. директорът на ТД на НАП- Кърджали да е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, на която да бъде извършена проверка за законосъобразност в настоящото производство. В исковата молба ищецът твърди, че ответникът на 31.03.2008 г. отказал да го възстанови на работа и издал заповед за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата, като отказал да му връчи същата, тъй като била оформена при отказ от страна на ищеца да я подпише. От събраните по делото доказателства обаче не се установява, че на посочената от ищеца дата- 31.03.2008 г. е била издадена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, която като едностранно волеизявление, трябва да достигне адресата си. И след като на ищеца не е била връчвана заповед, следва да се приеме, че до него реално не е достигнало волеизявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор на соченото основание като следва да се приеме, че такава заповед не е била издавана от ответника по иска. Действително, в трудовата книжка на ищеца било извършено вписване, че същият на 31.03.2008 г. постъпил на работа, а на 01.04.2008 г. било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ без в трудовата книжка да е посочено въз основа на какъв акт е извършено вписването, като последното обуславя правния интерес на ищеца да оспорва вписаното уволнение в трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. От показанията на св. Дора Атанасова, която работи като експерт Управление човешки ресурси при ответника, се установява, че при нея се съхранявали трудовите досиета и същата изготвяла трудовите книжки. Обяснява, че при оформянето на трудовата книжка на Янев допуснала техническа грешка, като преписала основанието, на което той бил освободен предходния път, за което й било поискано писмено обяснение от работодателя. Обяснила на ищеца, че допуснала техническа грешка, налагало се да извърши корекции и го помолила да донесе трудовата си книжка, но същият не сторил това. По делото е представено и писмено обяснение от 10.04.2008 г., изходящо от Д. Костадинова, в което сочи, че установила, че при оформянето на трудовата книжка на Красимир Николов Янев допуснала техническа грешка и уведомила същия да представи трудовата си книжка за точно и коректно вписване. По делото е представено и писмо с изх. № 9400- 830/10.04.2008 г. на ответника, с което същият поканил ищеца да представи трудовата си книжка, за да бъде коригирано неточно вписване относно основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 08.04.2008 г., каквато възможност е предвидена в чл. 2 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Липсват доказателства за връчване на писмото на Янев. Съгласно чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ, който с оглед разпоредбата на чл. 179 от ГПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Или, до доказване на противното, следва да се приеме, че удостоверените в него обстоятелства, действително са се осъществили, щом удостоверяването е извършено в кръга на службата на длъжностното лице. В случая, чрез вписването в трудовата книжка, ищецът се стреми да докаже наличието на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение от 31.03.2008 г., респ., че след като е налице вписване за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на ищеца, то е налице заповед за това. Наличието на такава заповед обаче, по никакъв начин не се установява от доказателствата по делото, а и такава не се представя, което изключва съдебния контрол. Следва поради изложеното предявените искове да се отхвърлят. Безспорно е, че съгласно чл. 164 ал. 1 т. 2 от ГПК, свидетелските показания не са допустими, ако страната се стреми чрез тях да опровергае съдържанието на официален документ. Свидетелските показания обаче са допустими, когато страна се стреми да докаже, че има пороци във волята на отразеното в документа волеизявление- грешка в предмета на вписването, поради което свидетелските показания са допустими, още повече, че ищецът не доказва наличието на заповед от 31.03.2008 г. И тъй като съгласно чл. 2 ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, вписванията се правят въз основа на оригинални документи или на заверени по установения ред преписи от тях, а в трудовата книжка на ищеца не е посочено въз основа на какъв акт е извършено прекратяването на трудовото му правоотношение, то процесното вписване не представлява доказателство за наличието на заповед от 31.03.2008 г. за прекратяване на трудовия договор на ищеца по чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, каквото доказателство не представлява и представеното уведомление изх. № 94- 00- 796/01.07.2008 г. на ТД- НАП- Кърджали, същият да върне изплатеното му обезщетение по чл. 328 ал. 1 от КТ в размер на 442.80 лв., а и останалите доказателства, посочени от ищеца и събрани по делото. Не се подкрепя от доказателствата по делото и твърдението наищеца, че не бил допуснат на работа и не бил реално възстановен. И това е така, тъй като по делото се установява, че на ищеца било представено за подпис допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 15/31.03.2008 г., което не се оспорва от самия ищец, а в тази насока са и гласните доказателства по делото, Постановлението за отказ за образуване на наказателно производство от 30.05.2008 г. на Районна прокуратура- Кърджали, в което е прието, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 172 ал. 2 от НК. Неоснователно се поддържа и това, че била издадена заповед за прекратяване на трудов договор, който не съществувал в правния мир, тъй като при наличие на влязло в сила съдебно решение за възстановяване на уволнения на предишната му работа и явяването на последния на раßота в предвидения срок, прекратеното трудово правоотношение се възстановява така, сякаш не е било прекратявано, без да е необходимо да се сключва нов трудов договор. Няма пречка обаче, на възстановения работник или служител, да се предложи допълнително споразумение, касаещо трудовото му възнаграждение. С оглед изложеното, следва да се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, а ответникът по жалбата не е претендирал такива. Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/30.10.2008 г., постановено по гр. д. № 310/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: Членове: 1/ 2/ |