№ 12673
гр. София, 13.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110142107 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответниците Б. О. и В. Б. да заплатят на ищеца разделно следните суми: 681,24 лв.,
представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.07.2021 г. до
изплащане на вземането; 60,92 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2018 г. до 08.07.2021 г.; 1,25 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за м.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 19.07.2021 г. до изплащане на вземането и 0,13 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 26.07.2018 г. до 08.07.2021
г., които суми касаят топлоснабден имот - ап..., находящ се в гр. С.., с аб. № ..
Ищецът твърди ответниците да са наследници на А. О. Б.. Поддържа, че е налице
облигационно отношение, възникнало между страните въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно действащите през процесния период общи условия
потребителят на топлинна енергия бил длъжен да заплаща месечните дължими суми в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че потребителят
изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на законната лихва след изтичане на 45-
дневен срок от издаването на общата изравнителна фактура за съответния отоплителен
сезон.
Ответникът В. Б. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК чрез
назначен от съда особен представител. Оспорва се допустимостта на исковете при
твърдения, че ищецът не е индивидуализирал надлежно вземанията си за главници и лихви
1
и не е посочил съответните периоди, за които претендира всяко едно вземане. Оспорва се и
основателността на исковете при възражения, че не е доказано ответникът да е приел
наследството и че не се установява между страните да съществува действително
правоотношение и общите условия да са влезли в сила. Поддържа се, че не е доказано колко
е реално потребеното количество топлинна енергия. Ищецът не бил представил
доказателства и за коректното определяне на отопляемите обеми на сградата, на имотите и
на общите части, поради което не можело да се прецени и дали разпределението на
топлинната енергия е извършено правилно и законосъобразно. Твърди се в отговора, че не са
извършвани отчети на средствата за търговско измерване, или отчитането е било
некоректно, от което се прави извод, че реално потребената ТЕ не е изчислена правилно.
Посочва се, че ищецът и „ФИРМА” ЕООД не са осигурявали правото на ответника да
присъства на отчетите и не са обявявали предварително датите на предстоящите отчети,
поради което претендираните суми са произволно определени. Поддържа се в отговора, че
не е доказано общият и индивидуалните водомери и топломери да са въведени в
експлоатация и да са преминали изискуемата метрологична проверка. Навеждат се
съображения, че не е спазено изискването за приспадане на технологични разходи в
абонатната станция преди разпределението на ТЕ между потребителите. Поддържа се, че
ответникът не дължи заплащане и на услугата за дялово разпределение, тъй като
представеният договор между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение
не е действал през процесният период. Вземанията на ищеца били недоказани и поради
факта, че не са представени фактури, които по закон е бил длъжен да съставя. Моли се за
отхвърляне на предявените искове и се претендират разноски.
Ответникът Б. О. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК чрез
назначен от съда особен представител, като оспорва основателността на исковете. Посочва
се, че не са представени доказателства ответникът да е собственик или ползвател на
процесния имот и последният да е топлоснабден. Моли се за отхвърляне на предявените
искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца взима становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и
доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
2
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Видно от приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот .., том VII,
дело № ../2005 г. по описа на нотариус Б.Я., А. О. Б. е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот, представляващ апартамент 112, находящ се в гр. С... О. Б. е
починал на 14.04.2020 г., следователно по делото се установява, че между него и
ФРУЖЕСТВО е съществувало облигационно отношение в периода 01.06.2018 г. - 14.04.2020
г. по силата на договор за продажба и доставка на топлинна енергия за процесния имот. А.
О. Б. е бил потребител на топлинна енергия съгласно чл. 153 ЗЕ, съответно на основание чл.
150, ал. 2 от същия закон е бил обвързан от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, с оглед на което за него е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена. След смъртта му това задължение е преминало у неговите
наследници по закон по силата на наследственото правоприемство, като видно от
удостоверение за наследници № .. това са ответниците в настоящото производство – Б. А. О.
и В. А. Б.. След смъртта на А. Б., неговите наследници са придобили при равни квоти
собствеността върху процесния апартамент и в този смисъл за периода 15.04.2020 г. –
30.04.2020 г. ответниците се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за
битови нужди в имота. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен
№ ..
Константна е съдебната практика, че за провеждане на процедурата по приемане или
отказ от наследство, лицето имащо качеството на наследник следва да се яви лично пред
съда, а приложението на чл. 51, ал. 2 ЗН предполага известен адрес на наследника, редовно
уведомяване с ясно дадени указния и определен срок. Без личното явяване на лицето е
невъзможно извършването на каквито и да било съдопроизводствени действия в това
охранително производство, включително и назначаването на особен представител /вж.
определение №100 от 12.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 190/2015 г. на ВКС, III г.о./.
Следователно, след като приемът и отказът от наследство са личен акт, който не може
да бъде заявен от назначен от съда особен представител, то и възражението на ответника в
производство по иск за реално изпълнение, че не е приел наследството на своя
наследодател, също следва да е направено лично, а не от особен представител, предвид
което възражението в тази насока от назначения от съда на ответника В. Б. особен
представител е неоснователно.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на "В.Е.С." ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици и сключения въз основа на тях договор от 2002 г. с топлинния
3
счетоводител, чийто правоприемник е третото лице помагач – „ФИРМА“ ЕООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена и във връзка с възраженията за некоректно изчисляване и отчитане на
топлинната енергия, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Технологичните разходи на топлинна
енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество
топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за
сметка на ищеца. Показанията се отчитат ежемесечно. Метрологична проверка на топломера
се прави на всеки две години в съответствие с изискванията на Закона за измерванията.
Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният
обект, се извършва от „ФИРМА“ ЕООД на база реален отчет на разпределители по т. 6.4 от
Приложението към Н... Дяловите единици са отчетени по електронен път и показанията са
нанесени в специализиран софтуер на ФДР и в подробните изравнителни сметки. През
процесния период в имота е имало 4 броя отоплителни тела и 1 брой водомер за топла вода.
На отоплителните тела са поставени ИРРО с радио отчет, като не е бил подсигурен достъп
за отчет на водомера. Поради неосигурен достъп топлата вода е начислявана на база брой
потребители по 140 л. съгласно чл. 69, ал. 2 от Н.., а за отоплителен сезон 2019/2020 г.
заедно с допълнително количество по 140 л. на човек съобразно нормативните изменения.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба / Наредба № 2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, топлинна енергия за отопление на имота и топлинна
енергия, отдавана от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за
отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключенията на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на 2785,69 лв., която сума надвишава претенцията на ищеца.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 2,50 лв. /съобразно заключението
на експертизата и предвид, че тя не е включена в стойността на потребената топлинна
енергия/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Н../06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ФРУЖЕСТВО”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Следователно ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разделно при равни
квоти претендираната цена за доставена през исковия период топлинна енергия в размер на
1 362,48 лв. и такса за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 2,50 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг. Към исковия период
приложение намират Общите условия на ищеца от 12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е
4
посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл.
33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за
заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, т. е. ответниците не
дължат мораторна лихва върху задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за
задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на
юли месец /31. 07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на
последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14. 06., т. е. средата на
юни месец на съответната година. Или с други думи задължението за заплащане на
стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като
срочно, но срокът, който кани, изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното
дружество по общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно, какво дължи
и това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо посочените
разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в смисъл, че длъжникът
изпада в забава с изтичане на 45 дневният срок от издаването на фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 08.07.2021 г.
възлиза на 60,92 лв.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по процесната
обща фактура обаче следва да се съобрази и чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./,
според който мораторна лихва не се дължи за посочения период на извънредното
положение. При съобразяване на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита,
че размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 08.07.2021 г. възлиза на 55,84 лв., съответно по
отношение на всеки от ответниците акцесорната претенция се явява основателна за сумата
27,92 лв., до който размер предявените акцесорни претенции се явяват основателни и следва
да се уважат, като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери и периоди.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху присъдените главници от датата
на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание чл. 78,
5
ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно уважените
претенции в общ размер на 977,16 лв. за платена държавна такса, депозит за вещо лице,
депозити за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците не са сторили разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. А. О., ЕГН ********** и В. А. Б., ЕГН ********** да заплатят поравно
на „ФРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумите 1
362,48 лв., представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.07.2021 г.
до изплащане на вземането; 55,84 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020
г. – 08.07.2021 г.; 2,50 лв., представляваща главница за дялово разпределение за м.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 19.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 977,16 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над
присъдената сума 55,84 лева до пълния предявен размер 121,84 лв. и за периодите 15.08.2018
г. – 14.09.2019 г. и 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане поравно на сумата 0,27 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 26.07.2018 г. - 08.07.2021 г., които суми
касаят топлоснабден имот - ап..., находящ се в гр. С.., с аб. № ..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„ФРУЖЕСТВО” ЕАД – „ФИРМА” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6