№ 31268
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110176671 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. А. Р.
срещу „А*-Б*“ ЕООД и П. Б. М., с която се предявяват искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване
ограничено право на ползване вместо изпълнение върху съсобствен недвижим имот,
представляващ поземлен имот с кад. идентификатор ****, с адрес гр. София, Район
Витоша, вилна зона ****, с площ от 2 409, кв. м., сключен между „А*-Б*“ ООД и П. Б.
М.. Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху 5,49 % идеални части
от процесния недвижим имот, придобито по силата на постановление за възлагане на
недвижим имот от 08.07.2013г. по и.д. №276/2013г. по описа ЧСИ У* Д*, влязло в
законна сила на 29.07.2013г. Посочва, че с процесния договор за учредяване на
ограничено право на ползване върху съсобствен недвижим имот вместо изпълнение
ответникът „А*-Б*“ ЕООД възмездно учредил в полза на П. Б. М. пожизнено
ограничено вещно право на ползване върху 5% идеални части от имота. Съгласно чл.
6 от договора страните постигнали съгласие учреденото вещно право на ползване да
бъде упражнявано от ответника П. Б. М. чрез упражняване на фактическа власт върху
реална част с площ от 120,5 кв. м., съответна на идеалните части, върху които е
учредено вещното право на ползване, като конкретизирали по местоположение и
предназначение посочената реална част. Фактическата власт върху посочената реална
част от недвижимия имот с площ 120.5 кв. м. се предавала от „А*-Б*“ ООД на П. Б. М.
с подписването на договора, който следвало да послужи като приемо-предавателен
протокол. Ищецът оспорва като нищожна поради противоречие със закона по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД цитираната клауза на чл. 6 от договора, доколкото
учредяването на право на ползване върху реална част от недвижим имот се
предпоставяло от извършване на разпределение па ползването между съсобствениците
на имот по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Ищецът посочва, че предвид характера на
процесния договор нищожността на оспорената договора клауза на чл. 6 водела до
извод за нищожност на целия договор. Ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на исковата претенция с наличието на висящо делбено производство по
гр. д. №34957/2024г. по описа на СРС, 177 състав с предмет процесния недвижим
имот, като посочва, че извършването на оспорената правна сделка имало за цел
осуетяване възможността на ищеца при извършване на делбата чрез изнасяне на имота
на публична продан да придобие имота без тежести. Допълва, че с извършването на
оспорената като нищожна правна сделка ответникът „А*-Б*“ ООД имал за цел да
постави в неизгодно положение другите съсобственици, респективно трети лица, които
имат право да участват в публичната продан при приключване на делбеното
1
производство и да претендират възлагане на процесния имот. Учредяването на вещно
право на ползване върху имота имало за последица осуетяване правата, които ищецът
би имал при осъществяване на процедурите по придобиване на процесния имот в
производството по съдебна делба.
За да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Особеното
при правото на установителния иск е, че то не принадлежи само на участниците в
спорното материално правоотношение, а че с право на установителен иск се ползват и
тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права зависят от съществуването
или несъществуването на спорното правоотношение, без да имат при това качеството
на процесуални субституенти. Правният интерес на всеки правен субект да иска
прогласяване нищожността на сделка, в която той не участвува, не може да бъде
отречен, дори интересът да не е непосредствен. Достатъчно е евентуален интерес.
В процесния случай ищецът не е страна по оспорената правна сделка, което не
изключва изначално наличието на правен интерес от атакуването й като
недействителна. Същевременно при осъществяване на преценката за наличие на
правен интерес съдът следва да отчете дали в случай на прогласяването на
нищожността на процесната прехвърлителна сделка ще има за пряка последица
установително действие спрямо имуществената сфера на разпоредилия се отчуждител,
свързано с материално право на ищеца по отношение на конкретното имущество.
Ищецът обосновава правен интерес от завеждане на иска за прогласяване на
недействителността на процесната правна сделка с доводи за съществуващо към
настоящия момент обременяване на делбения имот вследствие учреденото вещно
право на ползване, което би затруднило реализиране на правата му като съделител при
евентуалното изнасяне на имота на публична продан при извършване на делбата и
придобиването му от ищеца.
Съгласно утвърдената съдебна практика за делбения съд съществува задължение
при постановяване на решението в първата фаза на делбата да отрази и съществуващо
право на ползване, като постанови изрично дали върху имота, за който се допуска
делбата, съществува вещно право на ползване в полза на съделител, което да бъде
отчетено и при нейното извършване. Установяване съществуването на ограничени
вещни права, чийто носител е някой от съсобствениците, следва да бъде осъществено в
първата фаза на делбеното производство, когато съществува спор между страните за
съществуването на правото и неговия обем. Същото не е от значение за избора на
способ за извършване на делбата. Когато не е налице такъв спор или носител на
правото е трето лице, съобразяването на правото на ползване и неговата оценка ще са
от значение при определяне стойността на дяловете във втората фаза на делбеното
производство /така в Решение № 735/18.11.2005 г. по гр. д. № 405/2005 г. на ВКС, I г. о,
Решение № 50079 от 3.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 946/2020 г., II г. о., ГК /.
Настоящият състав съобрази, че наличието на учредено право на ползване върху
съсобствения недвижим имот от някой от съделителите в полза на трето за
съсобствеността лице не е нито пречка за извършване на делбата, нито е определящо
относно способа, чрез който съсобствеността следва да бъде прекратена. Учреденото в
полза на трето лице вещно право на ползване следва да бъде взето предвид при
определяне на цената на имота. Изложените от ищеца твърдения за създаване на
затруднения в заключителната част на производството по съдебна делба при изнасяне
на имота на публична продан почиват на предположения доколкото към настоящия
момент съществува неизвестност относно поделяемостта на имота, както и способа, по
който ще бъде ликвидирана съсобствеността между съделителите. Въведените
твърдения за целено осуетяване от страна на ответниците на упражняването на правата
на ищеца или трети лица при придобиване на имота в процедурата по публична
продан не обосновават правния интерес на ищеца от завеждане на иска за
прогласяване нищожността на сделката, т. к. наличието на учреденото вещно право на
ползване би рефлектирало при определяне на цената на имота от съдебния изпълнител
на основание чл. 485, ал. 1 ГПК, но не би ограничило или изключило възможността за
придобиването на имота по реда на чл. 354, ал. 1 ГПК.
2
При така изложените съображения съдът намира, че за ищеца не съществува
правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, доколкото установителното действие на решението при евентуално уважаване на
иска не би предоставило твърдяната правна защита, свързана с материалното право на
делба на ищеца, т. к. правото да придобие делбения имот или част от него не би било
засегнато от последиците на оспорената правна сделка в контекста на извършване на
съдебната делба.
Следователно, производството по делото се явява недопустимо, тъй като
липства абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на
правото на иск – наличие на правен интерес у ищеца да оспори процесната сделка като
недействителна. Ето защо, исковата молба следва да бъде върната, а делото –
прекратено.
Ответниците не са представени доказателства за извършването на разноски,
поради което не следва да се ангажира отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 4 ГПК.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от С. А. Р., ЕГН:**********, адрес за
съобщения: гр. София, ул. ***, срещу „А*-Б*“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, кв. *** ул. ****, **, и П. Б. М., ЕГН:**********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. ****, по която е образувано гр.д. № 76671/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 36 състав, като ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 76671/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав.
Определението подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от
съобщението с частна жалба, подадена пред Софийски градски съд.
Препис от определението да са връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3