РЕШЕНИЕ
№
Град Разград, 21.01.2020г.
Разградски окръжен съд в закрито заседание на двадесет и първи януари
две хиляди и двадесета година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Като разгледа
докладваното от съдия В.Димитрова
в.гр.дело №252 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Развива
се по молба вх.№4160/24.10.2019г. от „Петстрой“ЕООД,гр.Разград, представлявано
от управителя А. А. с искане на осн.чл.248 от ГПК, съдът да допълни
постановеното по делото решение в частта му за разноските, като присъди на
дружеството направените такива, съобразно приложения списък.
Препис
от молбата на основание чл.248, ал.2 от
ГПК е връчен на насрещната страна „Делта Ковър“ЕООД,гр.Разград, която е
депозирала становище в срок, като счита молбата за недопустима, като просрочена,
съответно за неоснователна, поради недължимост на разноски в това производство
за поискалата ги страна.
За да се произнесе, Разградският окръжен съд, съобрази следното:
С решение от 09.10.2019г.по в.гр.дело №252/2019г. в производство по чл.435,ал.2 от ГПК РОС е оставил без уважение, като неоснователна,
жалбата, подадена от „Делта Ковър“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Лозенград“ № 1А,
представлявано от управителя Д.С.И., чрез адвокат Н. Л. от САК, посочена и като
съдебен адрес против действията на ЧСИ Георги Стоянов с район на действие
ОС-Разград по изпълнителни дела №№821 и
822 по описа на същия за 2019г., а именно постановленията от 08.08.2019г. и 09.08.2019г.по
прекратяване на изпълнителните производства и разноските.
Решението е влязло в сила на същата дата,
поради неговата необжалваемост.
В производството по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят в ИД, „Петстрой“ЕООД,
гр.Разград, представлявано от управителя Атанас Атанасов е претендирал
присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева, които съдът не е присъдил.Молбата по чл.248 от ГПК за
допълване на решението в частта му за разноските е подадена на 24.10.2019г., в
едномесечния законов срок и е редовна, а не просрочена.
Разгледана по
същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав счита, че в
случаите, когато предмет на обжалване са актове на СИ за определяне на разноски по изпълнението, разноски на страните
в производството по чл. 435
от ГПК не се дължат .
Искането
е аналогично на това в производството по чл. 248
от ГПК, когато страната иска присъждане на разноски в производство по чл. 248
от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, включително и за
въззивно обжалване .
В
съдебната практика на ВКС /Определение № 683/ 21. 12. 2015 г. по ч. гр. д. №
5089/ 2015 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 296/ 15. 08. 2017 г. по ч.
гр. д. № 1758/ 2017 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 114/ 20. 05. 2016
г. по ч. гр. д. № 1847/ 2016 г. на 2-ро гр. отд. на ВКС;/ се приема еднозначно, че производството по чл. 248
от ГПК няма самостоятелен характер, тъй като това производство представлява
продължение на съответното производство /първоинстанционното или въззивно /,
което има за предмет правилното определяне на разноските в съответната
инстанция.Нито една от страните по спора не е дала повод с поведението си за
образуване на производството по чл. 248
от ГПК . Приема се също така, че е недопустимо в производството по чл. 248
от ГПК да се комулират нови задължения за разноски на страните " в
процес относно разноските ", в който процес нормата на чл. 81 от ГПК не се прилага . Приема се, че това противоречи както на целта на
закона, така и на института по чл. 78 от ГПК и по конкретно на нормата на чл.
78, ал. 2 от ГПК .
Настоящото
производство е абсолютно аналогично на това по чл. 248
от ГПК. Молителят, взискател в ИД иска присъждане на разноски в производство по
обжалване акта на ЧСИ за определяне на разноски в изпълнителното производство.
Производството по чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК има за цел правилното определяне на разноските в
изпълнителното производство.То няма самостоятелен характер, както и
производството по чл.
248 от ГПК, макар да е уредено като самостоятелно производство в ГПК. Целта
на производството по чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК е да разреши правилно въпроса за разноските в
изпълнителното производство.Нито една от страните в изпълнителното производство
не е дала повод с поведението си за обжалване акта на ЧСИ, с който определя разноските по изпълнението. По тази причина не
следва страните да се обременяват с допълнителни разноски в производство по
разноски. Разноските следва да се поемат от страните така, както са ги
направили, независимо от изхода на спора пред въззивната инстанция . Разноските
не следва да се присъждат нито в полза, нито в тежест на някоя от страните .
Водим
от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
Оставя без
уважение молба вх.№4160/24.10.2019г., подадена от „Петстрой“ ЕООД, гр.Разград,
представлявано от управителя А.А.с искане за присъждане на разноски в
производство по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.